Решение по дело №157/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. М. А. /по регистрационна карта Алия/ – [държава] с [ЛНЧ], подадена лично и като законен представител на малолетните ѝ деца Б. А. и Б. А. – всички с посочен по делото адрес: [населено място], [улица], **, срещу Решение № УПХ 5/08.01.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства за установяване на обективната истина в нейната цялост, а те били от съществено значение за преценката от необходимостта за предоставяне на закрила за нея и децата ѝ. Така административният орган нарушил чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Пропускът му да събере нужната информация и да отчете възраженията и обясненията на търсещата закрила във връзка със страха от преследване в [държава], представлявали съществено нарушение на производствените правила, отразяващо се върху ефективността на защитата ѝ. Оспорващата моли съдът да съобрази, че децата ѝ нямат документ за самоличност или установено гражданство. Те били родени в [държава] и никога не били [държава], нямало как да бъдат върнати или да пътуват към нито една от двете държави. Решението било издадено при неспазване на принципа за най-добър интерес на децата. В допълнение, административния орган не изследвал ситуацията на домашно насилие, заплахи и риск, които търсещата закрила и децата ѝ преживяли от бащата на децата в [държава], както и възможността за бъдеща такава заплаха. В решението липсвала и цялостна преценка на надлежно представена информация относно настоящата обстановка в страната на произход на молителката, поради което преценката на представената от нея бежанска история не можела да се приеме за обективна. Претендира се, с оглед необходимостта от извършване на цялостно, всестранно и пълно изследване на твърденията и обстоятелствата в производство по общия ред, съдът да отмени процесното решение и да върне преписката за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващата и от процесуалния ѝ представител. Изтъква се, че било налице наслагване на травматично преживяване както по отношение на насилието, което жалбоподателката преживяла спрямо нея и децата в контекста на семейните си отношения, така и по отношение на несигурността от недокументирано пребиваване в [държава]. Тези обстоятелства не били отчетени от ДАБ, а това следвало да стане в общото производство по ЗУБ. Случаят следвало да бъде преценен с оглед Решение на Съда на ЕС от 2024г. относно нуждите на жените, претърпели домашно насилие. Счита се, че справките на ДАБ за общото положение в [държава] не са относими към случая на оспорващата. Нейната ситуация изисквала специално изследване с оглед това, че тя не била в официален брак или развод, за да можело да се ползва от защита в страната си. Последните доклади на „Амнести интернешънъл“ за [държава] показвали, че там жените били жертва на насилие, основано на пола, като имало и смъртни случаи. Отразени били и нарушения на социално-икономически права, включително недостиг до храна и вода, и липса на здравословна обстановка. Всичко това не било обсъдено от гледна точка на факта, че жалбоподателката била с децата си.

Ответникът, Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ (В. Д.), в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до ДАБ при МС, подадени чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, с вх.№105450-8102/10.12.2024г. и чрез РПЦ – Харманли с вх. №4987/13.12.2024г., заведени под рег. № УП35436/13.12.2024г. на ДАБ, Х. М. А. – [държава], лично и като законен представител на малолетните Б. А. и Б. А., е поискала закрила в Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-35436/13.12.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. (собствено име) А. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], К., [семейно положение].

На 13.12.2024г. лицето е регистрирано с имената Х. А., родена на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, * професия, със * образование, [семейно положение], без документи за самоличност, с деца Б. А., роден на [дата]. и Б. А., роден на [дата]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, брата, сестрите, бившия съпруг и децата на търсещото закрила лице, една част от тях с местонахождение в [държава], друга във [държава] и България.

С писмо с рег.№ УП-35436/16.12.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

В отговор на писмо изх.№РПЦ-01-2545/16.12.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли, със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1350/17.12.2024г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1351/17.12.2024г., и двете на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от Закон за закрила на детето, е определен социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, който да присъства при провеждането интервю с детето Б. А., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [държава], съответно на детето Б. А., [ЛНЧ], роден на [дата]. в [държава].

На 06.01.2025г. с кандидата за закрила Х. А., е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-35436/06.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че била родена в [държава] и винаги живяла в [населено място]. Работила и на други места в страната. Със съпруга ѝ от [държава], с който се развела, сключили религиозен брак през 2016г. в [държава]. Той в напуснал през 2020г., преди да се роди детето Б.. Посочила, че бащата на децата ѝ трябвало да отиде в посолството на [държава] за да извади документи за синовете им и да заминат за Европа, но все отлагал и затова тя го напуснала. Децата ѝ се родили в [населено място] и тама живеели всички. Имала документи само за детето Б., а за Б. – не, защото те останали в болницата, в която той бил роден в [държава]. Напуснала [държава] на 28.11.2015г., когато заминала легално за [държава]. В България влязла нелегално на 28.11.2024г. След еднодневен преход в гора били качени в автомобил и закарани към [населено място], но преди да влязат в града ги задържали полицаи. Не подала молба за закрила в [държава], защото там били расисти и мразили *, поради това щяла да получи отказ. Напуснала [държава] като турист, но след пристигането ѝ в [държава] ѝ откраднали паспорта. Понеже нямала документи не се върнала в страната си по произход, а решила да остане в [държава], където да работи и след време да замине за Европа. Там се запознала с мъжа си и се оженили. След раздялата с него, в началото на 2020г., работила като чистачка на домове и стълбища. Напуснала [държава], защото вече нямала пари и не можела да се издържа. Децата ѝ нямали документи, защото и тя нямала лични документи, имали само актове за раждане, които оставила в [държава] при една жена. Поддържала връзка с родителите и сестрите си, които били в [държава]. Не можела да се върне там, защото децата ѝ нямали гражданство. Нямало как да докаже, че това били нейните деца, тъй като актовете за раждане били от частна болница. Освен това искала бъдещето на децата да е по-добро, не можела да ги връща в [държава], хората бягали от там. Не искала да се връща в страната си, а да остане в Европа. Посочила, че нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не членувала в политическа партия или организация, не била член на въоръжена групировка, не била заплашвана и не ѝ било оказвано насилие, не посочила да е била преследвана. Искала да остане в България, тук грижата за децата била по-добра, имало повече социални придобивки и права отколкото в [държава]. Протоколът е подписан от чужденката, длъжностното лице на ДАБ, преводач и определеният за случая социален работник от ДСП – Харманли.

На 08.01.2025г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли са били изготвени два доклада за оценка на постъпил сигнал – Доклад с вх.№СИГ/Д-Х-Х/1803/16.12.2024г. и Доклад с вх.№СИГ/Д-Х-Х/1804/16.12.2024г., съответно за децата Б. А. и Б. А.. В същите се посочва, че майката и двете деца към настоящия момент живеят в РПЦ – Харманли и че семейството се издържа със спестявания. Децата се отглеждат в семейна среда от майката. Не са посочени здравословни или други констатирани проблеми с тях.

С оспореното Решение № УПХ 5/08.01.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Х. А. и на малолетните ѝ деца Б. А. и Б. А., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Решението е било връчено на лицето лично – на 13.01.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 17.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

За нуждите на съдебното производство е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/39-003/17.02.2025г., изготвен от Н. О. „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли. В него са описани част от споделените от жалбоподателката обстоятелства при проведеното с нея интервю пред ДАБ и е посочено, че децата ѝ са във видимо добро здравословно състояние, спокойни, усмихнати, облечени в чисти и подходящи за сезона дрехи.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирани страни и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. З. Д., младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със Заповед № РД05-281/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48 ал.1 т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая регистрацията на чужденката е извършена на 13.12.2024г. и към датата на издаване на процесното решение – 08.01.2025г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаване. Изложените в решението фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденката молба за закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателката в тази насока. Спазени са изискванията на чл.35 от АПК и е извършена съответната преценка по чл.75, ал.2 от ЗУБ. Установява се от доказателствата по делото и че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач, на разбираем за тях език.

Налице е и изпълнение и на разпоредбите на Закона за закрила на детето (чл.15, ал.1, ал.4-5), доколкото се установява, че в особеното административно производство, при провеждане на интервюто с търсещата закрила е участвал служител на съответната дирекция „Социално подпомагане“. Изготвени са и индивидуални социални доклади за двете малолетни деца на жалбоподателката, като в тях са отразени обстоятелства за общото, здравословното и социалното им състояние.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Т. становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр. второ от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила като причина за напускане на страната си по произход – [държава], някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Чужденката изрично е посочила, че напуснала [държава] като турист, но след пристигането ѝ в [държава] ѝ откраднали паспорта и понеже нямала документи не се върнала в [държава], а решила да остане в [държава], където да работи, и след време да замине за Европа. Не можела да се върне в страната, защото децата ѝ нямали гражданство и не можела да докаже, че това били нейните деца, тъй като актовете за раждане били от частна болница. Освен това искала бъдещето на децата ѝ да е по-добро, не можела да ги връща в [държава], хората бягали от там. Искала да остане в България, тук грижата за децата била по-добра, имало повече социални придобивки и права отколкото в [държава].

От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюираната опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Правилно с оспореното решение е прието, че загубата на документ не е причина да не се завърнеш в страната си и че с напускането на [държава] целта на молителката е била да замине за Европа. Съобразено в тази насока е споделеното от лицето, че се е разделила се съпруга си, защото той не извадил документи за децата им, за да могат да напуснат [държава] и да заминат за Европа. Отчетено е и напускането на [държава] по икономически и лични причини. Правилен е изводът на ответника, че нуждата от по-добър живот за децата на милителката е единствената причина, поради която тя е подала молба в България. Правилно е възприето за недостоверно изявлението на търсещата закрила, че не може да се върне в [държава], тъй като децата ѝ нямали документи и не можела да докаже, че са нейни, с оглед факта, че действително резултатът от генетичен тест би бил достатъчен за да се докаже, че именно тя е майка на децата Бурак и Б..

Твърдяното в съдебно заседание наслагване на травматично преживяване както по отношение на насилието, което жалбоподателката преживяла спрямо нея и децата в контекста на семейните си отношения, така и по отношение на несигурността от недокументирано пребиваване в [държава], не представляват обстоятелства, релевантни се предоставянето на статут по чл.8 от ЗУБ. Ето защо дори те да не са били отчетени от ответника и да не са обсъждани в решението, това не е представлява неспазване на материалния закон. В този смисъл съдът не счита, че случаят е следвало да бъде преценен с оглед нуждите на жените, претърпели домашно насилие. В тази насока, само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че по делото липсват данни да упражнено спрямо жалбоподателката насилие от мъжа, с който тя е съжителствала в [държава], липсват и доказателства за това. Както се посочи по-горе, в проведеното в хода на производството пред ДАБ интервю, тя е завила, че се е разделила със „съпруга си“, защото той все отлагал изваждането на документи за децата, с които да заминат за Европа. Обсъжданите доводи се изтъкват едва в производството пред съда, което предполага, че това е сторено единствено с цел постигането на определен, положителен, резултат за оспорващата, изцяло неосноваващ се на хипотезите по ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Наред с това няма данни, нито се доказва жалбоподателката да е била обект на тежки посегателства, представляващи реална заплаха да бъде убита или да бъде подложена на актове на насилие от страна на член на нейното семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми. В тази връзка, неприложимо в случая е тълкуването, което Съдът на ЕС (голям състав) дава в Решение от 16 януари 2024 година по дело C-621/21. Тук е мястото да се отчете и факта, че в т. 3) от диспозитива на това решение се посочва, че наличието на визираните обстоятелства „може“ да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Следователно, въпреки този акт на Съда на ЕС предоставянето на международна закрила винаги подлежи на самостоятелна преценка във всеки конкретен случай, като твърдените обстоятелства следва да бъдат съобразени както от гледна точка на вероятността за тяхната достоверност и основателност, така и от гледна точна на общото положение в страната на произход на търсещото закрила лице и от друга страна – съобразени с нормативната регламентация и актуалната и относима съдебна практика. В конкретния случай тази преценка не води до извод за наличие на основания за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 ЗУБ.

Няма обективирани данни жалбоподателката да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата си по произход тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба. Доводите, че административния орган не изследвал ситуацията на домашно насилие, заплахи и риск, които търсещата закрила и децата ѝ преживяли от бащата на децата в [държава], както и възможността за бъдеща такава заплаха, са неоснователни. Това е така, доколкото от една страна тези обстоятелства не са били изложени пред административния орган, а от друга – дори това да беше сторено и споделеното прието за достоверно, същото не попада в предметния обхват на ЗУБ с оглед характера му.

Изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, също са правилни. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход на жалбоподателката, обективирана в Справка вх. № ЦУ-2026/03.10.2024г. и Справка с вх. № ЦУ-1030/03.04.2024г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалното положение в [държава], и е цитирал една част от изложените в справките данни в акта си. Направен е извода, че на територията на [държава] не е налице въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителката и малолетните ѝ деца да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, те биха били изправени пред реален риск да станат обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителката за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на член 15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представените по делото Справка вх. № ЦУ-2026/03.10.2024г. и Справка с вх. № ЦУ-1030/03.04.2024г. и Справка №МД-02-62/29.01.2025г., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила и малолетните ѝ деца поради ситуация на безогледно насилие в държавата ѝ по произход.

Съобразен от ответника е и висшият интерес на детето при издаване на процесния акт. В последния е обсъдено задължението за спазването на този принцип в административното производство, предвид малолетните деца на чужденката, и е прието, че най-добрия интерес на децата е те да се завърнат в родината на своята майка – [държава], където се намират техните баба и дядо, както и сестрата на кандидатката за закрила.

Неоснователни са изложените в съдебно заседание доводи, касателно въпросите за висшия интерес на детето и тези за необходимостта от специално внимание на конкретния случай. Нито в изготвените в хода на административното производство социални доклади за децата, нито в този, представен за нуждите на съдебния процес се обективират данни за възникнали обстоятелства, които да налагат извод за наличие на обстоятелства за предоставяне на международна закрила, с оглед на положението на децата на жалбоподателката или на самата нея. Тук следва да се посочи, че спазването на принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето не означава, че във всички случаи на подадена молба за закрила от лица с малолетни деца, тя трябва да бъде уважавана, без да се съблюдават предпоставките по специалния закон – ЗУБ. Ето защо не следва този довод да се приема за основателен на общо основание, без да се изследват и анализират спецификите на всеки отделен случай. От друга страна, в този контекст и с оглед довода, че конкретният казус изисквал специално внимание предвид факта, че оспорващата не била в официален брак или развод, за да можела да се ползва от защита в страната си, съдът намира за нужно да подчертае, че както от информацията от справките на ДАБ, така и от тази от общодостъпни източници, не се установява властите в [държава] да отказват защита на собствените си граждани, съответно и на децата им, под претекст, че майката или бащата няма официални брачни отношения с другия родител.

По отношение възражението, че справките на ДАБ за общото положение в [държава] са неотносими към случая на оспорващата, съдът намира за нужно да посочи тук вече приетото по-горе, а именно, че Х. М. А. е изложила в интервюто пред ДАБ, а и пред съда, единствено проблеми от личен и икономически характер, сред които и нуждата от по-добър живот за децата ѝ, като тези проблеми са извън предметния обхват на ЗУБ. Изрично същата е споделила в хода на интервюто, че напуснала [държава], защото вече нямала пари и не можела да се издържа. Искала да остане в България, тук грижата за децата била по-добра, имало повече социални придобивки и права отколкото в [държава]. Освен това искала бъдещето на децата ѝ да е по-добро, не можела да ги връща в [държава]. Изтъкнатите причини, обосноваващи молбата ѝ за закрила, не са сред предпоставките в закона, при наличието на които такава закрила би била предоставена, като също така личното положение на жалбоподателката не я поставя в положение на лице с принадлежност към определена социална група, която да има нужда от защита на основанията по ЗУБ.

Относно посоченото в съдебно заседание съществуване на доклади от „Амнести интернешънъл“ за [държава], според които жените били жертва насилие, основано на пола, като имало и смъртни случаи и че съществували и други проблеми, следва да се има предвид, че тези доклади не се представиха, а и дори това да беше сторено същите нямат задължителен характер за съда. С други думи, те нямат правно обвързващо действие, поради което информацията в тях може и да не бъде приета от съда за релевантна в това производство.

Във връзка с последното, в Справка №МД-02-62/29.01.2025г. изрично се посочва, че няма съобщения за извършвано от властите в [държава] или от други субекти, насилие над жени или убийства, или изчезвания на хора. В този смисъл не може да се счита, че връщайки се в [държава] жалбоподателката ще бъде лишена от защита от страна на държавата. А обстоятелството, че може, според думите ѝ, да бъде обект на преследване от семейството си, вече беше обсъдено по-горе в изложението с оглед постановеното Решение от 16 януари 2024 година по дело C-621/21. В Справка № ЦУ-2026/03.10.2024г. се посочва, че [държава] се счита за сигурна страна на произход от правителствата на България и Гърция, и двете страни са приели това с писмени актове на изпълнителната власт.

Наред с горното, следва да се има предвид, че в Справка вх.№ЦУ-1030/03.04.2024г. са представени данни, че тунизийският Кодекс за личния статус признава по майчина линия правото на тунизийско гражданство за деца, от чуждестранен или неизвестен баща. По законодателството на страната е предвидено и ползване на отпуск по майчинство, налице са и множество мерки, предприети от властите за насърчаване на равенството между половете. Предприети са и редица действия за медицинска помощ и образование за деца на самотни майки (вж.т.2), регламентирани в няколко национални държавни стратегии и програми за развитие. Посочени са и редица мерки за подпомагане на лица с положение, сходно или идентично с това на жалбоподателката, вкл. с финансови средства от други държави и международни организации като УНИЦЕФ и др.

Въз основа на всичко гореизложено, съобразно споделената пред орган на ДАБ бежанска история, доводите в жалбата, възраженията в съдебно заседание, данните от справките на ДАБ, актуалната информация от общодостъпни източници за общото положение в [държава], вкл. и за положението на жените, самотните майки и децата, и с оглед относимата правна уредба и съдебна практика, съдът формира краен извод, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. А. /по регистрационна карта А./ – [държава], [ЛНЧ], подадена лично и като законен представител на малолетните ѝ деца Б. А. и Б. А., срещу Решение № УПХ 5/08.01.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.