РЕШЕНИЕ
гр. София, 30 Март 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12912 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм.) във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Ищецът И.С.М., чрез своята майка М.Н.М.,
твърди, че на 17/9/2010 год. пострадал при пътно-транспортно произшествие,
настъпило в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“. Към момента на настъпване на
произшествието, ищецът бил на 2 години. Майка му пресичала булеварда на
пешеходна пътека, като бутала количката, в която седял ищецът, когато били
ударени от лек автомобил Мерцедес с рег. № *******, управляван от Г.Д.Ж.. С
присъда, постановена по нахд № 2067/2011 год., водачът на лекия автомобил бил
признат за виновен за причиняване на произшествието и за причиняване на средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка. След инцидента, ищецът бил
приет в болница за оперативно лечение и отстраняване на хематом под твърдата
мозъчна обвивка, чрез отваряне на черепа. На 10/7/2012 год. майката на ищеца и
ответното дружество, като застраховател на гражданската отговорност на
деликвента, сключили споразумение за изплащане на обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди и на ищеца била изплатена сумата 50 000 лева. След
сключване на това споразумение, на 13/11/2012 год. ищецът постъпил отново в
болница, поради наличието на дефект на черепа в ляво. Той претърпял оперативна
интервенция под обща ендотрахеална анестезия, като му била направена
алокраниопластика с титаниева мрежа, хемостаза и лаваж. Титаниевата мрежа щяла
да остане имплантирана завинаги. За това усложнение от произшествието, ответното
дружество заплатило ново обезщетение в размер на 10 000 лева, за което било
сключено нарочно споразумение. Въпреки очакването на ищеца, че с това неговото
лечение е приключило, през 2014 год. ищецът започнал да получава внезапни
пристъпи на слабост на левия крак и падания, болки в корема и агресия.
Констатирана била промяна в ЕЕГ изследването, което дало данни за
пароксизимална активност във фронто-парието-темпоралните зони с акцент в ляво.
Ищецът бил диагностициран с епилепсия и започнал терапия, която трябвало да
продължи 2 години след безпристъпен период. Тази епилепсия била свързана с
получения травматичен хематом при пътно-транспортното произшествие от 2010 год.
Ищецът отправил ново искане до ответното дружество за изплащане на обезщетение
за това ново усложнение на здравословното му състояние, а междувременно
направеното му ново ЕЕГ продължавало да показва отклонение от нормите и той
получавал епилептични припадъци. Ответникът отказал изплащане на ново
обезщетение, тъй като счел, че липсва влошаване на здравословното състояние на
ищеца. Като счита отказа за неправилен, като твърди, че се е появило ново
заболяване – епилепсия, като усложнение от травмите, получени от процесното
ПТП, ищецът предявява иск, с който моли ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева, като част от общо
дължими 150 000 лева. Претендира лихва за забава от датата на установяване на
усложнението – 10/7/2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД Б.В.И.Г.оспорва
предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от
настъпването на инцидента, до предявяването на иска са изминали повече от пет
години. Прави възражение за наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като по
същата претенция на ищеца било заведено гр.д. № 3641/2012 год. на СГС, което
приключило с отказ от иска от страна на ищеца. По същество твърди, че с
изплатените обезщетения в общ размер от 60 000 лева са били възмездени всички
вреди, които ищецът претърпял от процесното произшествие. При определяне на
обезщетенията били взети предвид всички обстоятелства около настъпването на
произшествието, вида, характера и степента на уврежданията, в това число и
евентуално влошаване на здравословното състояние на ищеца. Ищецът от своя
страна, чрез своя законен представител, изрично заявил, че полученото
обезщетение изцяло удовлетворява всички негови претенции към виновния водач. С
подписване на споразуменията, отношенията между страните били уредени
окончателно и за ответника не съществувало задължение за изплащане на
допълнително обезщетение. Ответникът оспорва наличието на ексцес в
здравословното състояние на ищеца, тъй като не било налице непредвидимо
влошаване на здравето му, което не е било предвидено и съобразено. Оспорва
полученото заболяване да е причинено от травматичните увреждания, последвали
инцидента. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на майката на ищеца, която предприела пресичане в нарушение на изискванията на
чл.113, чл.114 и чл.108 от ЗДвП. Намира размерът на претендираното обезщетение
за силно завишен. Оспорва началният момент на задължението за лихва. Моли искът
да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
И.С.М. е роден на 11/7/2008 год. и М.Н.М.
е негова майка.
На 17/9/2010 год. той е бил блъснат
в бебешката количка, бутана от майка му, по време на пресичане на бул.“Цар
Освободител“ в гр.Варна, от лек автомобил Мерцедес с рег. № *******, управляван
от Г.Д.Ж.. За нарушаване правилата за движение по пътищата и причиняване на
средна телесна повреда на ищеца, Г.Ж.е признат за виновен с влязло в сила
решение на Варненски Районен съд по нахд № 2067/2011 год. От произшествието И.М.
получил остър субдурален хематом в ляво парието и фронтална мозъчна контузия.
Той преминал оперативно лечение за евакуиране на хематома. Две години след произшествието,
ищецът претърпял нова оперативна интервенция, поради констатиран дефект на
черепа в ляво, като му била поставена титаниева мрежа.
На 10/7/2012 год. между
застрахователна компания Б.И. и И.С.М., чрез неговата майка, е сключено
споразумение, по силата на което застрахователя изплатил на И.М. сумата 50 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, в резултат от процесното ПТП, които вреди се изразяват в
контузия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка. С подписване на
споразумението страните се съгласили, че уреждат крайно и окончателно
отношенията си във връзка с настъпилото ПТП и пострадалият няма да има за в
бъдеще други претенции.
Със спогодба от 1/3/2013 год.,
сключена между ЗАД Б.В.И.Г.(правоприемник на ЗК Б.И.) и И.С.М., чрез неговата
майка, като са приели, че е налице ново обстоятелство – костна пластика на
черепа за коригиране на костния дефект с титанова мрежа, страните са се
споразумели на пострадалия да бъде изплатено ново обезщетение от 10 000 лева за
неимуществени вреди. В споразумението е записано изрично, че пострадалият се
отказва от частта от вземането си, основаващо се на претърпени неимуществени
вреди, безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението и
надхвърлящи по размер договореното обезщетение.
На 7/7/2014 год. ищецът е потърсил
медицинска помощ, поради получаване на внезапни пристъпи на слабост в левия
крак и падания. Поставена му е диагноза „други и неуточнени гърчове“. На
10/7/2014 год. той е диагностициран с локализирана симптоматична епилепсия и
епилептични синдроми. Направени са му били няколко ЕЕГ, а при посещения при
лекар са констатирани Grand mal припадъци, с или без малки припадъци,
неуточнени. Ищецът е лекуван медикаментозно. С решение от 10/6/2014 год. на
ТЕЛК, И. С.М. е освидетелства, като му е
призната 50% трайно намалена работоспособност, с начална дата на инвалидизация
17/9/2010 год., водеща диагноза – травматичен скалп и общо заболяване – след
мозъчна контузия. На 21/9/2016 год., след направена енцефалограма е потвърдена
диагнозата на ищеца – епилепсия; диагнозата е потвърдена след нова
енцефалограма, на 28/2/2017 год. С решение на ТЕЛК от 30/6/2017 год. на ищеца е
призната 60% трайно намалена работоспособност, с основна диагнози травматичен
скалп и съпътстващи заболявания -
състояние след мозъчна контузия и симптоматична епилепсия. Получаване на grand
mal припадъци е констатирано и на 19/7/2017 год. и на 25/7/2017 год.
Ищецът, чрез своята майка, е поискал
от ответника заплащане на обезщетение във връзка с настъпилото ново състояние –
получаване на слабост в левия крак и падания, болки в корема и агресия. Между
страните е водена кореспонденция за изясняване на претенцията и събиране на
документи, като с писмо от 7/10/2015 год., ответникът е отказал изплащане на
ново обезщетение, поради липса на доказателства за влошаване на здравословното
състояние на детето.
По искова молба на И.С.М., предявена
чрез неговата майка, с която ищецът е поискал обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили за него в резултат от пътно-транспортното произшествие от
17/9/2010 год. и претърпени във връзка с получена контузия на мозъка и остър
хематом под твърдата обвивка на мозъка, в СГС е образувано гр.д. № 3641/2012
год.. В исковата молба са поддържани твърдения, че определеното от
застрахователя обезщетение е нищожно в сравнение с претърпените болки и страдания
от ищеца. Производството по това дело е прекратено с определение на съда от
31/7/2012 год., поради оттегляне на иска.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза дава следното заключение: участъкът от пътното
платно, на което е настъпило произшествието е с три ленти за движение и
двупосочна организация. Пешеходката М.М., бутайки детска количка, в която се
намирал ищецът, предприела пресичане на пътното платно в посока от ляво на
дясно спрямо увреждащия автомобил; тя преминала пред спрял лек автомобил Опел
Зафира; когато пешеходката достигнала края на средната лента за движение,
водачът на увреждащия автомобил се отклонил в ляво, ударил лекия автомобил Опел
Зафира, след което ударил пешеходката и детската количка. Ударът настъпил на
около 3.40-3.50 метра в ляво от десния край на пътното платно. Пешеходката
пресичала на около 40 метра преди кръстовището, образувано от бул.“Цар
Освободител“ и бул.“Ян Палах“, като няма данни на мястото на произшествието да
са налични обозначени места за преминаване на пешеходци или маркировки;
липсвали данни и за тротоар. Според вещото лице ударът е бил предотвратим, ако
водачът на лекия автомобил е предприел аварийно спиране, при своевременно
забелязване на пресичащата жена или ако пешеходката е пресичала на обозначено и
сигнализирано за целта място. Вещото лице счита, че пешеходката е можела да
възприема приближаващия автомобил, тъй като липсват данни за препятствия по
пътното платно, ограничаващи видимостта. Водачът на автомобила от своя страна
също е могъл да възприеме пешеходката (но не и количката), тъй като
единственото препятствие за него бил лекият автомобил Опел Зафира.
Вещото лице по назначената
първоначална медицинска експертиза дава следното заключение: ищецът И.М.
получил посттравматична епилепсия, която имала връзка с пътно-транспортното
произшествие от 17/9/2010 год. и получените от него увреждания. Описаните в
изследванията и медицинските документи епилептични припадъци дават основание на
вещото лице да квалифицира същите като посттравматични. Влошаването на
здравословното състояние на ищеца настъпило след извършване на костната
пластика и поставяне на титаниевата мрежа, но въпреки, че епилепсията се
проявила тогава, тя не била последица от поставянето на титаниевата мрежа, а от
претърпяното травматично увреждане на мозъка. Вещото лице стига до извод за
наличие на причинно-следствена връзка между контузията на мозъка, острия
хематом под твърдата мозъчна обвивка и получената епилепсия. Такъв вид
епилепсия обичайно била лечима, но без гаранция за пълно възстановяване. По
медикобиологичен характер състоянието причинявало постоянно разстройство на
здравето, опасно за живота. В допълнително заключение вещото лице констатира,
че предмет на гр.д. № 3641/2012 год. на СГС и на двете подписани извънсъдебни
спогодби от 2012 год. и от 2013 год., ка неимуществените вреди, причинени на И.М.
от мозъчната контузия и острия хематом под твърдата мозъчна обвивка, както и
поставянето на титаниева мрежа. Според вещото лице при всяка черепно-мозъчна
травма, особено такава с контузионно огнище и кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, може да се очаква развитие на посттравматична епилепсия, която в
случай била установена от големите и малки припадъци и ЕЕГ. Това било
най-тежкото усложнение на черепно-мозъчните травми, известно в медицинската
теория и практика. Усложнението не може да се предвиди конкретно и да се
предотврати. В този смисъл, вещото лице заключава, че развитието на големи и
малки припадъци, установени от невролог и от ЕЕГ, при пострадалото дете не са
предвидими последици от травмата. По делото липсвали данни преди
пътно-транспортното произшествие детето да е имало симптоми на епилепсия., а
ЕЕГ-то, направено след произшествието, съдържало данни за посттравматичен
характер на епилепсията. В заключение вещото лице посочва, че е налице
усложнение от претърпяна черепно-мозъчна травма, изразяващо се в
посттравматична епилепсия, като големите и малки припадъци са констатирани за
първи път на 7/7/2014 год. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при
всяка черепно-мозъчна травма може да се очаква развитие на посттравматична
епилепсия и при пострадалия ищец тя се е проявила. Всеки епилептичен припадък
криел опасност от фатален край, тъй като можел да потисне центърът на дишане. Категорична
прогноза за бъдещето вещото лице не може да направи.
Вещото лице по втората съдебно
медицинска експертиза дава заключение, че са налице данни, че непосредствено
след инцидента, в спешното отделение детето е направило гърч. До поставянето на
титаниевата мрежа, в медицинските документи състоянието на детето е описано
като нормално. От месец юли 2013 год., детето започнало да получава пристъпи на
слабост в левия крак и падания, а през 2014 год., след извършено ЕЕГ е
констатиран пароксизмален фокус в лявата челно-слепоочна област. Вещото лице
констатира, че цялостната медицинска документация е изградена въз основа на
сведения от майката, като в съдебно заседание уточнява, че са налице и ЕЕГ
находки за посттравматична епилепсия – това са данни за задържащ се
пароксизмален фокус в лявата челно-слепоочна област, пароксизмална активност,
персистиращи леки иритативни промени двустранно слепоочно, дифузно пръснати
средно изразени тета вълни, без огнищна и пароксизмална активност, леки дифузни
промени от остри и тета вълни. Приеманото от детето лечение не давало особени
резултати. Според вещото лице преживяната черепно-мозъчна травма с голяма
вероятност е причината за развитата травматична епилепсия. Вещото лице констатира неубедителни по вид и
характер пристъпни състояния, по анамнестични данни на майката, липса на
огнищна неврологична симптоматика и морфологични мозъчни увреждания и задържаща
се патологична ЕЕГ находка. Това вещо лице същи счита, че състоянието е лечимо,
но дали и кога ще бъде възстановен ищецът не можело да се прогнозира. Дори и
при излекуване обаче, било възможно болестта да рецидивира при неблагоприятни
въздействия, като тежки психологически натоварвания, неподходящ микро и
макроклимат, допълнителни травми или заболявания на централната нервна система.
Вещото лице също констатира, че гр.д. № 3641/2012 год. на СГС и двете подписани
споразумения касаят обезщетяване на вредите от контузията на мозъка с хематом
под твърдата мозъчна обвивка и предстоящата пластика на черепния дефект.
Посттравматичната епилепсия се преценявала като постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. В заключение вещото лице посочва, че е налице ново
заболяване – посттравматична епилепсия, което не е било диагностицирано при
определяне на застрахователното обезщетение.
Горното се установява от събраните
по делото писмени доказателства, и заключението на съдебно-медицинските и
автотехническата експертизи, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По
направеното възражение за недопустимост на настоящото производство, поради
наличие на res judicata: Възражението е неоснователно. Не е налице
идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на гр.д. № 3641/2012
год. на СГС. Без да са необходими специални знания за това, от съпоставката
между травматичните увреждания, за които се е търсило обезщетение по
предходното дело и травматичните увреждания, за които се търси обезщетение в
настоящото производство, без съмнение става ясно, че се касае за различни
травматични увреждания, респективно търси се възмездяване на неимуществени
вреди с различен произход. Този извод на съда се потвърждава и от заключенията
на двете съдебно-медицински експертизи. При това положение съдът приема, че
липсва идентитет между двете граждански производства. Независимо от този извод
на съда, не са налице и твърдените пречки по чл.233 изречение второ от ГПК, тъй
като производството по гр.д. № 3641/2012 год. не е прекратено поради отказ от
иска, а поради оттегляне на иска. Това означава, че дори и да беше налице
идентитет в предмета на двете дела, настоящото производство би било допустимо,
с оглед изрично предвидената възможност за повторно предявяване на иска, в
чл.232 от ГПК.
По
същество: Предявеният иск е основателен. По настоящото дело безспорно се
доказва настъпването на предпоставките, при които в тежест на ответника, като
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
водача на лек автомобил Мерцедес – Г. Ж., е възникнало задължение да обезщети
вредите, настъпили за ищеца И.М., в резултат от пътно-транспортното
произшествие от 17/9/2010 год.. В
качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди
– травматични увреждания, причинили болки, страдания, неудобства, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, причинените като последица от това поведение увреди и вината на
деликвента, съдът приема за доказани от влязлата в сила присъда на наказателния
съд, която се ползва със задължителна сила за настоящия съд, по силата на
чл.300 от ГПК.
Неоснователно ответникът твърди, че ищецът е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат. Преценката на приноса за настъпване на
вредоносния резултат съдът изгражда въз основа на доказани по делото конкретни
действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за
настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му
или го е улеснило. В настоящия случай, не без значение е и кое е увреденото
лице. Към момента на настъпване на събитието ищецът И.М. е бил малолетно лице,
на 2 години, той е бил в количка, бутана от неговата майка. Инцидентът е
настъпил след като майка му е предприела пресичане на булевард с три ленти за
движение, извън обозначените за това места, при наличие на автомобили на
платното за движение. Безспорно поведението на майката на ищеца, нарушава
редица задължения на пешеходеца, уредени в Закона за движение по пътищата.
Съдът обаче намира за безпредметно да изследва това поведение на майката на детето,
тъй като определя същата като съизвършител – това е лицето, чийто действия,
както и тези на водача на лекия автомобил, са довели до крайния резултат.
По-конкретно съдът приема, че за настъпването на инцидента вина са имали както
водачът на увреждащото МПС (установена от наказателния съд), така и майката на
увреденото дете (вина, доказана по безспорен начин в настоящото производство от
неоспореното заключение на автотехническата експертиза). Обект на обезщетяване
в настоящото производство обаче са вредите, настъпили в тежест на детето, а не
вредите, претърпени от майката. При присъждане на обезщетение за тези вреди, то
същото ще ползва детето. Ето защо съизвършителството при причиняване на
травматичните увреждания на детето, довели до неимуществените вреди, предмет на
делото, от един или няколко лица е без значение при преценка на обезщетението,
което би се дължало на ищеца, при наличие на предпоставките за това. Следва да
се има предвид, че положението на детето, пострадало при инцидент, настъпил в
съизвършителство между неговата майка и водач на МПС, не е същото като на лице,
което се е съгласило да се качи в лек автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол и е знаело за това, поради което не може по аналогия да се приложи
разрешението, дадено в т.7 от тълкувателно решение 1/2014 год. по т.д. № 1/2014
год. на ОСТК на ВКС. Разликата в положението на двете съпоставяни лице се
състои в това, че детето не е поело риска от поведението на майка си, която
нарушава задълженията си на участник в движението, нито пък следва да носи последствията от нейните
решения. Съдът счита, че да се приеме противното би означавало в тежест на
детето да се поставят последиците от конкретни противоправни действия на
неговата майка, което би ощетило правата му на пострадал. По отношение на
детето отговорност следва да носи всеки един, който с действията си е причинил
настъпването на вредоносни последици, а право на детето е да поиска обезщетение
от всеки един от съизвършителите. По изложените съображения, направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде
оставено без уважение.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана, без да
се отчита процент на съпричиняване.
От процесния деликт ищецът е претърпял неимуществените
вреди. Предмет на настоящото дело не са неимуществените вреди, настъпили от
уврежданията, непосредствено след инцидента. Тези вреди са били обезщетени от
ответника извънсъдебно, по силата на споразумение. Предмет на настоящото
производство са вредите, настъпили в резултат от влошеното здравословно
състояние на детето, проявило се след подписване на извънсъдебните
споразумения. Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли е
ексцес в здравословното състояние на ищеца и наличието на такова усложнено
състояние на неговото здраве, което не се покрива от вече изплатените
обезщетения. По този въпрос, съдът намира следното:
Ексцесът следва да се определи като влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, след обезщетяване на вредите, намиращи
се в причинно-следствена връзка с произшествието. Влошаването на здравословното
състояние трябва да представлява също закономерна последица от травматичните
увреждания, причинени от произшествието, тоест то трябва да се намира във
връзка с произшествието, но да не се е проявило към момента на определяне на
обезщетението. При така вложеното от съда съдържание на понятието ексцес и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема настъпването на нови
влошаващи здравето на ищеца факти за безспорно доказано. По този въпрос по
делото са изслушани две медицински експертизи, като и двете вещи лица достигат
до безпротиворечив и категоричен извод, че е налице ексцес при ищеца. Този
ексцес се изразява в проявила се няколко години след травмата посттравматична
епилепсия. Съдът изцяло възприема изводите на вещите лица по този въпрос, като
намира мнението им за добре и научно обосновано. Посттравматичната епилепсия,
според вещите лица, е обичайно усложнение на тежки черепно-мозъчни травми. В
повечето случаи на такива травми, можело да се предвиди настъпването на подобно
усложнение. Вещото лице М. заявява, че диагнозата е поставена предимно по данни
от майката на детето. Той обаче не изключва тази диагноза, като намира
медицинско обяснение за нея в данните от проведените ЕЕГ изследвания. В
подкрепа на становищата на двете вещи лица за наличие на такова заболяване са и
двете решения на ТЕЛК, второто от които изрично съдържа диагноза „симптоматична
епилепсия“. Така, поставената диагноза се потвърждава от държавния орган по
оценка на трудоспособността, от лекарите, извършили конкретното наблюдение
върху ищеца в хода на лечението му и от двете вещи лица, изслушани по делото.
Липсват каквито и да било данни или обстоятелства, които да разколебават
правилното диагностициране на ищеца, поради което твърдението на ответника, че липсва
подобно заболяване не може да бъде възприето.
Ответникът застъпва тезата, че посттравматичната
епилепсия е закономерно състояние след черепно-мозъчна травма, поради което то
е било предвидено при определяне на обезщетението, заплатено на ищеца. Този
извод на ответника не може да бъде споделен, по две основни причини. Първата и
основна причина е, че посттравматичната епилепсия при ищеца не се е проявила
към момента на подписване на двете извънсъдебни споразумения. Това е увреждане
на здравето, което е настъпило след това, а споразуменията имат много конкретен
предмет; волята на страните относно това кои вреди се обезщетяват е ясно и
недвусмислено изразена – това са вредите, безспорно констатирани към момента на
подписване на споразумението (вж.т.3 от споразумение от 1/3/2013 год.).
Епилепсията не само, че не е била „безспорно констатирана“, но изобщо не е била
и проявена към момента на подписване на споразуменията. Втората причина да не
бъде възприета тезата на ответника е, че наличието на вероятност (това е
изводът и на двете вещи лица) от появяването на посттравматична епилепсия не
означава задължително, че такава ще се прояви. Наличието на вероятност
означава, че заболяването може да се прояви, може и да не се прояви. Вещите
лица заключават, че в по-голямата част от разглежданите случаи усложнението се
проявява. Обезщетяването на вредите обаче не се прави въз основа на
статистическа информация или вероятност, а само въз основа на конкретно
настъпил факт, тоест вреда. Противното означава в тежест на застрахователя да
се възложи заплащане на обезщетение за хипотетични ненастъпили вреди, тоест да
се възложи задължение за плащане без основание.
Не може да се приеме и че заявеният от ищеца в
извънсъдебните споразумения отказ от бъдещи претенции спрямо застрахователя и
деликвента, обхваща и отказ от обезщетяване на вреди от ексцес. Това е така,
защото предварителен отказ от обезщетяване на ненастъпили вреди би бил нищожен,
тъй като правото все още не е възникнало и не би могло да се определи от какво
точно се отказва правоимащият и самият отказ е лишен от предмет. Подобен отказ
съдът разглежда и като противоречащ на добрите нрави.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът приема за
доказано наличието на ексцес при ищеца под формата на посттравматична епилепсия,
която се намира в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания,
настъпили от произшествието от 17/9/2010 год. Състоянието на посттравматична
епилепсия е квалифицирано в медицинската литература и от двете вещи лица по
делото, като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Въз
основа на двете експертни заключения, съдът приема, че това състояние и
пристъпите, представляват негативна последица за ищеца, която следва да бъде
определена като неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Претенцията за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат от болки в корема и агресия, не
следва да бъде уважена, тъй като по делото не бяха събрани никакви
доказателства за настъпване на подобни усложнения в здравето на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази характера и тежестта на увреждането, довели до
инвалидизирането му още в ранна детска възраст. Съдът отчита, че увреждането
създава непосредствена опасност за живота на ищеца, тъй като всеки един пристъп
може да доведе до фатален край (вж.заключенията на двете вещи лица по този
въпрос). За да реши върху крайният справедлив размер на обезщетение, съдът
взема предвид и липсата на категорична прогноза за възстановяване на
здравословното състояние на ищеца. Според вещите лица са налице съвременни
методи за лечение на подобен вид заболяване, дали обаче те биха били приложени
успешно спрямо ищеца, вещите лица не могат да се ангажират с категорично
мнение. Това според съда създава една несигурност относно пълното
възстановяване на ищеца, която следва да бъде отчетена при определяне на
обезщетението. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема,
че справедливо обезщетение за неимуществените вреди от настъпил ексцес –
посттравматична епилепсия при ищеца, би била сумата от 60 000 лева. В
останалата част до предявения частичен размер от 90 000 лева (от общо 150 000
лева), както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
от болки в корема и агресия, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
възражението за погасителна давност: Предвид уважаването на иска, съдът дължи произнасяне
по заявеното от ответника възражение за погасителна давност. С оглед
разрешението дадено в т.4 от тълкувателно решение 1/2014 год по т.д. № 1/2014
год. на ОСТК на ВКС, че давността по прекия иск на увреденото лице, предявен
срещу застрахователя на деликвента по застраховка “Гражданска отговорност”, за
заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяване на
вредата, направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Настъпването на ексцеса в случая е констатирано за първи път на
7/7/2014 год., а искът е предявен на 2/11/2015 год., тоест преди правото на иск
да бъде погасено.
По
претенцията за лихва: В полза на
ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на проявяване на вредата. Доколкото претенцията
на ищеца е за присъждане на лихва от по-късна дата, то с оглед диспозитивното
начало, същата следва да бъде уважена по този начин, като лихва се присъди от
10/7/2014 год. до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по
силата на закона, поради което и ответникът следва да заплати в полза на СГС,
съобразно с уважената част от иска, 2400 лева държавна такса и 213.33 лева
разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съгласно
претенцията следва да бъде определено по минималните размери на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2330 лева.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената
част от предявения иск, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Направените по делото разноски са в размер на 540 лева и съобразно отхвърления
иск, на ответника се дължат 180 лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът
определя в размер на двукратния размер на минимално дължимото юрисконсултско
възнаграждение или на сумата 300 лева, тъй като отчита фактическата и правна
сложност на делото и разглеждането му в повече от три съдебни заседания, които
са изисквали полагане на усилия по-високи от обичайните за този вид дела.
Съобразно отхвърлената част от иска дължимото на ответника юрисконсултско
възнаграждение е 100 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, да заплати на И.С.М.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.Н.М., с адрес
***, офис № 13, - адв.Н.В., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от ексцес – посттравматична епилепсия, в резултат от пътнотранспортно
произшествие от 17/09/2010г., заедно със законната лихва от 10/7/2014 год. до
окончателното изплащане на главницата, а
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
2330 лева за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 90 000 лева, част от общо 150 000 лева и иска за
заплащане на неимуществени вреди от болки в корема и агресия, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител М.Н.М., с адрес ***, офис № 13, - адв.Н.В.
да заплати на ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.32 от ГПК
сумата 280 лева за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“******* да заплати в полза
на СГС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавна такса и разноски в
размер на 2613.33 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: