№ 2
гр. К., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20221330100159 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.124 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) във вр с чл.79 от Закона за собствеността (ЗС) от И. В. И. ЕГН
......... от с. Б. ул. ............ №6 против Н. П. Н. ЕГН ********** от гр. К. ул.
......... за признаване за установено в отношенията им с ответника, че ищеца е
собственик на ПИ с пл.№470, урегулиран в УПИ VІІІ-470 с площ от 1260 кв.м
в кв.64 по действащия план на с. Б., ведно със застроените в имота масивна
жилищна сграда с площ 125 кв.м., двуетажна паянтова сграда с площ 56 кв.м.,
масивна жилищна сграда с площ 16 кв.м. и масивна сграда-гараж с площ 24
кв.м.
В исковата молба е изложено, че ищеца закупил имота през 2003г, като
се уговорил с ответника да бъде купена на името на последния, а цената била
платена от ищеца на продаващите при подписването на сделката. След
покупката ищеца и синът му заживели в имота почти 20 години
необезпокоявани, дори и от ответника. В последно време се водели разговори
между страните за прехвърляне на собствеността на ищеца, но ответника все
отлагал, докато в един момент отказал и дори заплашил че ще изгони ищеца
от имота.
Ищеца претендира, че станал собственик по давностно владение, като е
владял имота почти 20 години.
1
От ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора се
твърди, че ответника е закупил имота, за да участва в програми и проекти, че
разрешил на ищеца да ползва имота, тъй като бил в чужбина, ищеца никога
не изявявал намерение да свои имота, ответника направил ремонт. След като
разбрал, че няма да получи финансиране по проекти започнал да търси
купувачи да го продаде. По тази причина имота бил посещаван от хора
кандидати за купувачи, като били публикувани и обяви. Излага се, че ищеца е
бил само държател на имота, а не владелец и не е придобил имота по
давностно владение. Твърдението на ищеца, че поради парични задължения
не искали да купуват имота на свое име са неправомерно поведение, от което
желае да се ползва.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата,
преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Към 2003г И.П. И.а и свидетелите Р.С. И.а и В.П.С. притежавали
наследствен имот в село Б., видно от това, че при продажбата са се
представили удостоверение за наследници и нотариален акт от 1973г, когато
С. не е бил роден и са го продали заедно като съсобственици, като между С. и
една от другите две продавачки най-вероятно родството е по съребрена
линия.
През 2003г ищеца И. В. И. и синът му Т. са се договорили със
свидетелите Р.С. И.а и В.П.С. да сключат договор за покупко-продажба, с
който последните да им продадат техния наследствен имот, а именно къща и
двор в село Б.. Т. (синът на ищеца) дал на свидетеля В. С. сумата от 1500.00
лева, представляваща цената за имота. Когато отишли при нотариус да се
сключи сделката и да се състави нотариалния акт, в нотариалната кантора бил
и ответника Н. П. Н., когото свидетелите С. и И.а – продавачите не познавали
и тогава видели за пръв път. При сключването на сделката последния бил
записан като купувач. Сделката била обективирана в Нотариален акт №..... от
20.10.2003г том V дело №...../2003г, в който е записано, че е сключен договор
за покупко-продажба, по силата на който Н. П. Н. – ответника, е закупил от
И.П. И.а и свидетелите Р.С. И.а и В.П.С., УПИ VІІІ 470 в кв. 64 по плана на
село Б., одобрен със заповед №...... от 1985г с площ 1260 кв.м., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска
2
сграда, и масивна сграда – гараж. Цената за имота е 1500.00 лева. В скицата за
имота е посочено, че в него има построени масивна жилищна сграда с площ
125 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда с площ 56 кв.м., масивна
жилищна сграда с площ 16 кв.м. и масивна стопанска сграда с площ 24 кв.м.
След сключването на сделката ищецът и синът му ползвали имота.
доказано е също и че ответника е обявявал имота за продажба в интернет.
Ищеца е знаел, че ответника е купувач на имота, нещо което той
признава в исковата молба. Ответника-купувач на имота също е знаел, че
ищеца и синът му са ползвали имота. няма доказателства колко време и през
кой период ищца е ползвал имота.
Няма доказателства по делото защо ищеца е платил цената за имота и
защо в нотариалния акт е записан като купувач ответника. Няма
доказателства за това какво са се договорили относно къщата.
По делото са разпитани свидетели, както от страна на ищеца, така и от
страна на ответника.
От първата група свидетели– И.а и С., продавачи на процесния имот,
доведени от ищеца, се установява, че ищеца им е заплатил цената за имота,
чрез своя син, и че на сделката при нотариуса е бил и ответника, но не са
знаели каква е уговорката между него и ищеца.
Възможно е ищеца да е дал пари на заем на ответника за да си купи
процесния имот, или пък ответника да е дал пари на ищеца да му намери
къща в село Б., за да я купи.
Свидетеля С. е заявил също, че като е ходил в село Б. е видял, че ищеца
е живеел в къщата, която този свидетел продал. Не се установи обаче този
свидетел какво разбира под думата „живеел“, както и това, че като продал
къщата защо е ходил в село Б., като е останал без наследствения си имот. Не
се установи и кога е ходил в село Б. та е видял ищеца и синът му в имота.
Свидетеля С. е заявил и с неговите показания се доказва, че е носил
сметките за електроенергия и телефон на ищеца в дома му до преди 5-6
години, докато работел в куриерска фирма. Също така с показанията на
свидетеля Р. И. се доказва, че е правил ремонти на жилището и двора на
ищеца – поставяне на паркет и шпакловка, направена е баня, ограда и
циментова плоча на двора. Не се установи обаче в кой имот С. е носил
3
сметките и в кое жилище Р. И. е правил ремонти. Тук следва да се обсъдят
показанията на свидетелката П.А., която е заявила, че ищеца И. живее в къща
срещу тази за която дал пари за закупуването и от ответника.
От показанията на свидетелите С. и И. не се установи в кои имоти са
носени сметките и са правени ремонти. Нещо повече. С. излага, че писмата
със сметките са били адресирани до ищеца и синът му, но е всеизвестно, че
комуналните предприятия, каквито са доставчиците на електроенергия и
комуникации адресират писмата си до титуляра на партидата, а титуляр е
лицето, което има документ за собственост. Ищеца не е имал такъв документ
за спорния имот няма и няма как да е имал партида за електроенергия.
От показанията на свидетелите на ответника – В.а П., И.А., П.А. и В.В.
се установява, че те са знаели, че ответника е закупил къща в село Б., като от
показанията на първите трима свидетели е видно, че между него и сина на
ищеца е имало уговорка да правят проекти за слънчеви панели, че е
предоставил на ищеца и сина му да ползват имота. Освен това тези свидетели
заявяват, че ответника е обявявал имота за продажба през последните десет
години, като е водил кандидат купувачи на огледи, и никой не е видял други
лица в къщата, която ответника е продавал. Показанията на свидетелите на
ответника следва да се кредитират, тъй като кореспондират с другите
доказателства и най-вече не противоречат на показанията на другите
свидетели. Свидетелят на ищцовата страна – С. също заяви, че е виждал
имота обявен за продажба в интернет за 10 000 лева.
Въобще показанията на всички свидетели по делото на двете страни не
си противоречат и си кореспонират напълно и следва да се кредитират изцяло
като дадени обективно.
Фактическата обстановка се установи от представените писмени
документи, а именно Нотариален акт №..... от 20.10.2003г том V дело
№...../2003г, от който е видно, че ответника е купувач на спорния имот, от
представената скица, от която се виждат данните на имота и какви сгради има
построени в него. Така също и от разпитаните свидетели, който най-общо
излагат, че ответника е купил къщата, че парите са дадени на продавачите от
сина на ищеца, че ищеца и сина му са пребивавали в къщата с позволение и
най-малкото със знанието на ответника, и че ответника е обявил къщата за
продаване.
4
Не се доказа ищеца да е упражнявал фактическа власт лично или и чрез
сина си върху процесния имот повече от десет години непрекъснато,
необезпокоявано, трайно, несъмнено и явно. Не се доказа намерението на
ищеца за своене на имота
От правна страна:
За да се уважи иска за собственост въз основа на придобивна давност,
ищеца следва да докаже пълно и главно, че е владял процесния имот повече
от десет години. В чл.68 ал.1 от ЗС е уредено, че владението е упражняване
фактическата власт върху вещ, която владелецът държи като своя, лично или
чрез другиго. Теорията и практиката приемат, че владението трябва да е
непрекъснато (целия десет годишен период да не е прекъсван), несъмнено
(демонстрирането на намерението за своене да не поставя под съмнение, че
владелецът не е собственик), спокойно (да няма спорове относно имота), явно
(да е демонстрирано пред всички) и продължително (повече от 10 години). В
чл.69 от ЗС е регламентирано, че владелецът държи вещта като своя докато не
се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима презумпция за намерението
за своене, което се предполага до доказване на противното. Съгласно ал.2 на
чл.68 от ЗС когато лицето, което упражнява фактическа власт върху имот, не
държи имота като свой, той е държател на този имот.
По делото се доказа, че ищеца е знаел, че ответника купува имот и че
правото на собственост е придобито именно от ответника. Ищеца признава,
че е имало уговорка с ответника, първия да ползва имота и по-късно
ответника да го продаде отново на ищеца. Това води до извода, че ищеца не е
оспорвал правото на собственост на ответника и съответно не се е
противопоставял свои права върху имота на ответника. Следователно ищеца
не е имал намерение за своене, тъй като е очаквал ответника да му продаде
имота. ищеца е бил държател на този имот, тъй като е държал имота за
ответника. Уговорката за бъдещо прехвърлен собствеността на имота от
ответника на ищеца има характер на предварителен договор, който обаче е
недействителен, поради това, че не е спазена формата за сключване на такъв
договор, а именно писмена форма. Дори и да беше действителен един такъв
предварителен договор, то този договор не прави автоматично владелец,
лицето, което упражнява фактическа власт върху имота, предмет на
предварителен договор.
5
След като не се доказа ищеца да е владял имота повече от десет години
с намерение за своене, не е придобил правото на собственост по давност и
искът следва да се отхвърли, ведно с искането за разноските.
Предвид това, че искът следва да се отхвърли на ответника следва да се
присъдят направените разноски, които са в размер на 650.00 лева за адвокат.
Аргументите на ищеца са неоснователни.
Това, че ищеца е заплатил цената на имота не го прави автоматично
владелец с намерение за своене. Нещо повече не се доказа целта на причината
ищеца да плати цена за имот, който ответника купува. Има твърдения в тази
насока в исковата молба, но не се доказаха. Ако ищеца твърди, че е имал
уговорка с ответника последния да бъде мним купувач, то е следвало да
докаже това с обратно писмо или писмен договор между тях, но и искът за
собственост не е предявен на подобно основание.
Свидетелите на ищеца, макар и непротиворечиви и последователни, не
доказаха в кой имот са носени сметките за ток, вода и телефон и къде са
правени ремонти, както е изложено по-горе в мотивите. Не се доказа и това
дали партидите за ток, вода и телефон са на името на ищеца.
Действително двама от свидетелите на ответника са или са били в
много тесни семейни връзки с него и техните показания биха били
пристрастни и заинтересовани, но процесуалния представител на ищеца не
сочи в коя част показанията им са противоречиви и не трябва да се
кредитират. Нормално е едната свидетелка – П. да не знае кога е закупен
имота, и че сведенията, които дава са лични възприятия. Сведенията на
всички свидетели са лични възприятия и затова са свидетели. Дори и да не
казва точно кога е обявен имота за продажба това също няма съществено
значение за делото. Изобщо това дали ответника е обявявал имота за
продажба само по себе си не противоречи на възможността за придобИ.ето на
имота по давност от друго лице, което го владее. Действително свидетелката
И.А. не може да опише имота точно, но това не направиха и свидетелите на
ищцовата страна.
Всъщност и без показанията на свидетелите на ответника ищеца не
доказва владеене повече от десет години с намерение за своене.
Също така процесуалния представител на ищеца сочи, че не е доказано
6
от ответника какви проекти е трябвало да се правят в имота, както твърдял
той. Това обаче няма никакво значение по делото. Дори и да беше доказано за
какви проекти за закупен имота, след като ищеца не доказва владение с
намерение за своене, искът не му е основателен. Съдебната практика, която
адвоката на ищеца посочва в писмената си защита не променя установеното
от фактическа и правна страна. Вярно, че извършването на действия
надвишаващи правата на държател може да обосноват намерение за своене и
съответно владение, но такива не са доказани.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във вр с чл.79 от Закона за собствеността (ЗС) на
И. В. И. ЕГН ......... от с. Б. ул. ............ №6 против Н. П. Н. ЕГН ********** от
гр. К. ул. ......... за признаване за установено в отношенията им с ответника, че
ищеца е собственик на ПИ с пл.№470, урегулиран в УПИ VІІІ-470 с площ от
1260 кв.м в кв.64 по действащия план на с. Б., ведно със застроените в имота
масивна жилищна сграда с площ 125 кв.м., двуетажна паянтова сграда с площ
56 кв.м., масивна жилищна сграда с площ 16 кв.м. и масивна сграда-гараж с
площ 24 кв.м., придобит по давност.
ОСЪЖДА И. В. И. ЕГН ......... от с. Б. ул. ............ №6, да заплати на Н. П.
Н. ЕГН ********** от гр. К. ул. ......... разноските по делото от 650.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7