№ 5024
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110211633 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 706317-F698271 от
08.06.2023 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на
НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Проми“ ООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
Недоволно от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва
в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Сочи се
наличието на процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП,
като се твърди, че не е посочена коректно датата на нарушението и мястото
на неговото извършване, твърди се, че не е сторено надлежно описание на
обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение и
неправилно били посочени нарушените разпоредби. Навеждат се доводи и за
наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не изпраща
процесуален представител. Разноски не са претендирани.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Анкова. В
пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като постановено при спазване на изискванията на материалния и
процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 21.02.2023 г. била извършена проверка от органите на ТД на НАП
София в обект, представляващ супермаркет, находящ се на адрес: гр. София,
*******, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката органите на
НАП установили, че на територията на обекта имало монтирано фискално
устройство. При проверката на касовата наличност на последното
инспекторите приели, че сумата, налична в касата, е по-малка от отчетения от
устройството оборот. В конкретния случай органите на НАП установили, че
касовата наличност на фискално устройство модел „DATECS FP-2000” с №
**** и номер на фискалната памет № ****, е 441.63 лева, а от дневния отчет,
който е разпечатан в момента на проверката от касовия апарат и е с №
0211113/21.02.2023 г., се установило, че оборотът на обекта до момента е
450,62 лева. Т.е. органите на НАП установили, че реализираният оборот на
търговски обект е по-голям от фактическата наличност в касата на обекта. Не
било установено разликата в касата да е „служебно изведена“.
На място е съставен констативен протокол за извършена проверка от
същата дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката.
На 04.03.2020 г. е издаден АУАН на дружеството, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 706317-F698271
от 08.06.2023 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ
на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Проми“ ООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел А. Г., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
2
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед
гарантиране на неговите права.
Съдът намира, че възраженията в жалбата за липса на посочване на
датата на нарушението, не са основателни, тъй като в НП ясно е посочено, че
нарушението е установено в деня на проверката - 21.02.2023 г. и
несъответствието между касовата наличност и отчетения от устройството
оборот касае именно този ден. Ето защо, няма никакво съмнение коя точно
дата е визирана от АНО.
Мястото на нарушението също е безспорно установено и посочено в НП,
тъй като е посочен точно, с наименование и адрес, обектът, в който са
констатирани описаните в НП събития.
Съдът счита, че нарушението е описано изчерпателно, като от неговото
описание става ясно защо именно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000
до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“. А разпоредбата на ал. 1 сочи: „На лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се
установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в
касата на проверяваното фискално устройство са установени по-малко от
отчетените от устройството средства. Т.е. налице е нарушение, което не е
довело до неотразяване на приходи.
В случая е налице нарушение, защото търговецът е бил длъжен да
отразява всяко въвеждане и извеждане на пари от касата, което не е свързано
с осъществяваните продажби в обекта. Ето защо, той следва да бъде наказан
за това нарушение, по реда, посочен в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС – с
имуществена санкция от 500 до 2000 лева.
3
По отношение на наказанието, което е наложено на търговеца, съдът
намира, че същото е правилно определено като размер, тъй като е наложено в
минималния, визиран в закона размер.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от
процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с
нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът
намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав
намира, че спрямо жалбоподателя ще се окаже превантивно и
превъзпитателно действие, за да не се допуска в бъдеще подобно
несъответствие на наличността в касата и отчетения от фискалното
устройство дневен оборот от продажби в обекта.
По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да се потвърди
изцяло. С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ЦУ на НАП София, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 100, съобразно
правилата за неговото изчисляване.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и разноските, които
съдът е сторил при разглеждането на делото, а именно изплащането на
пътните разходи на свидетеля Г., които са в размер на 48,59 лева.
Основанието за това се корени в нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 706317-F698271 от 08.06.2023 г., издадено
от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „Проми“ ООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Проми“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на ЦУ на
НАП София, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА „Проми“ ООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на
СРС сумата от 48,59 лева, представляваща сторени по делото разноски, на
4
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5