Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр.
София, 15.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.ова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Кристиян Трендафилов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. И.ова в.
гр. д. № 15912 по описа за 2018 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение от 25.07.2018 г. на Софийски
районен съд, 30 с - в, по гр. д. № 56235/2014 г. е признато за установено, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.А.В., ЕГН **********, Е.В.В., ЕГН **********
и П.И.В., ЕГН ********** не дължат
на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК - ******** сумата
4 426, 06 лв. - начислена на основание констативен протокол №1010116 от
28.03.2014 г. за обект с клиентски номер - ********, находящ се в гр. София,
ул. „********, за която е издадена фактура № ********** от 03.09.2014 г. Ответникът
е осъден за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Неправилно СРС е направил извод, че в ОУ на ответника не е предвиден ред за
уведомяване на клиентите съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,
както и че с чл. 48 - 51 ПИКЕЕ е превишена законовата делегация на ЗЕ за
приемането на правила и не е налице основание за коригиране сметката на
потребителя без да е доказано неправомерно поведение от негова страна. Поддържа
се, че в ОУ на ответника, действащи към момента на проверката и на корекцията,
съществува ред за уведомяване на клиентите. Според ответника нормите на чл. 17,
ал. 2, чл. 18 и чл. 49 от ОУ са съобразени с изискването
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ в ОУ за предвиждане на ред за уведомяване на
потребителите и не се налага дружеството да коригира действащите от преди
изменението на ЗЕ ОУ. След приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. синхронизиране на
клаузите на ОУ с действащото законодателство се налага само когато в
съществуващите такива има непълнота или противоречие, каквото не е нелице в
случая. Позовава се на решения на ВКС, СГС и други съдилища в посочения смисъл.
СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил възраженията
на ответника в посочения смисъл. Освен това ищците са уведомени за проверката и
КП, който им е изпратен с писмо, представено от тях към исковата молба. Излага
съображения, че в противоречие с материалния закон СРС е приел, че липсва
законово основание за извършване на корекцията, тъй като с приемането на чл. 48
- 51 ПИКЕЕ е надхвърлена законовата делегация на ДКЕВР дадена със ЗЕ. Според тълкуването
на нормите на чл. чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 от ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т.
6 ЗЕ ДКЕВР е имал законова делегация да приеме Правила, с които да уреди
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и
последиците от това, като с приемането им той не е излязъл от тази делегация. Според
ответника отговорността
по ПИКЕЕ е специална, обективна и предвидена в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Корекцията се
извършва при констатирана липса на измервателен уред или грешно отчитане от
наличното СТИ, като е ирелевантно обстоятелството кои е манипулирал СТИ.
Поддържа, че със ЗЕ законодателят е предоставил възможност на ДКЕВР да предвиди
обективна отговорност, която не изисква установяването на причината за
неизмерването или неточното измерване на ел. енергията. Ответникът се позовава
на решения на СГС и ВКС, според които е признато правото и законното основание
на доставчика за извършва корекции на сметките на потребителите. Поддържа, че
корекцията е извършена законосъобразно, въз основа на приложимата уредба на ЗЕ,
ОУ и ПИКЕЕ, което е установено и от КП за проверка на СТИ. Протоколът е
официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК и установява със задължителна
сила удостоверените в него факти. Той е изготвен в съответствие с изискванията
на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, в присъствието на двама независими служители ФП и
представител на МВР. Според протокола в случая е имало промяна в схемата на
свързване на СТИ - чрез поставяне на допълнителен проводник. Твърди се, още че с
приетия по делото споразумителен протокол един от ищците признава неизгодния за него факт, че дължи
сумата по корекцията. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и
искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищците в случай, че
е над 300 лв.
Въззиваемите страни – ищците П.А.В., Е.В.В. и
П.И.В.,
чрез представителя си, оспорват жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат,
че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено със събраните
доказателства. Ответникът не е предвидил в ОУ ред за уведомяване на клиентите
за извършване на корекциите на сметките, съгласно изискването на чл. 98 а, ал.
2, т. 6 ЗЕ, както законосъобразно е приел СРС. Според тях, с нормите на чл. 48
- 51 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязъл извън законовата делегация на чл. 83, ал. 1 т. 6
ЗЕ, като е въвел правила за създаване на санкции за потребителите, чрез
въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за минал период, без да е
установена действителната консумация. Основателно и законосъобразно СРС е
приел, че при липса на законово основание за извършване на едностранна корекция
на сметките, за да се ангажира отговорността на потребителя, при установена
промяна на схемата на свързване на СТИ, следва да се установи виновното му
поведение. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски, съгласно
списък.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване
недължимост на сума от 4 426, 06 лв. - начислена на основание КП №1010116
от 28.03.2014 г. за обект с клиентски номер - ********, находящ се в гр. София,
ул. „********, за която е издадена фактура № ********** от 03.09.2014 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира
за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Следва да са отбележи, че от
фактическа страна по делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Ищците
не са оспорвали, че са потребители на ел. енергия, като наследници на
собственика на имота - И. В. В., на посочения в исковата молба адрес, както и че
преизчисляването на консумираната електрическа енергия за посочения период е
извършено след съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Не се спорило и по факта, че при
проверка на обекта, находящ се в гр. София, ул. „******** с клиентски номер – ********,
е съставен Констативен протокол № 1010116 от 28.03.2014 г., от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, подписан от двама служители на ФП,
като протокола не е подписан от потребител. В него е
констатирано нарушение на пломбата на капачката на клемния блок на електромера
и поставяне на допълнителен проводник между входяща и изходяща фазови клеми на
СТИ.
Не се установява потребителят да е уведомен
предварително за извършване на проверката. Ответникът е изпратил писмо до наследодателя
на ищците И. В. (починал 20.09.2012 г.), че е направена проверка на СТИ, за
което ще се извърши корекция на сметката.
Спорът касае основно въпроса дали е налице правно
основание за начисляване на електрическа енергия, определена по извършената
корекция на сметката на ищците.
Настоящият състав споделя крайния извод
на СРС, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищците да му дължат исковата
сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г.
Относно възражението за наличието на ред за уведомяване на
клиентите за извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика и в
допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на
делегацията на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване
на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия
да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на
сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – предвиждане
на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след влизането в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени с решение № 1500
от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г.
и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не
се установява да е реализирано първото условие. Въззивният съд споделя
решаващите изводи на СРС, че в ОУ на ответника липсва предвиден ред за
уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметки. Относно
необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки ВКС се
е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва че той не е изпълнил вмененото му със закон задължение, а
предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило.
Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е
предвидено от законодателя като вид гаранция за защита правата на потребителя,
който следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от
доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат
неблагоприятни задължения.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма достъп до
монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че доставчикът на
електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той
не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията на двете
страни в производството, според настоящият състав, действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.
По възраженията на ответника в жалбата,
че СРС не се е произнесъл по доводите му в посочения смисъл, въззивният състав
намира, че в чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е предвидено
единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в
предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите
от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на
ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които
законът предоставя на доставчика във връзка с извършването на корекции,
предвиждането на ред за уведомяване на потребителите за извършване на проверки
за точното измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на
сметките им по реда на ПИКЕЕ, е задължително условие. Идеята на законодателя е
да гарантира правата на потребителите.
В отговор на възражението на ответника, че ЗЕ не го
задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че съобразяването на
процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите проверки, които могат
да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ.
Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива
и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело №
3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената законова делегация,
като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за
потребена ел. енергия за минал период от време, без действителната консумация
да бъде установена. ЗЕ делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по
които да се отчита и измерва
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според съда, може да се
уреди само по силата на закон или по
изрична законова делегация, не и с
подзаконов нормативен акт, какъвто е ПИКЕЕ.
В заключение следва, че след като ответникът не е установил
пълно и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на
потребителя - ищец, в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че
отрицателния установителен иск за недължимост на сумата по корекцията е
основателен. При този решаващ извод, без значение за спора са въпросите относно
конкретния размер на извършените корекции и точното изпълнение на предвидената
в ПИКЕЕ корекционна процедура.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди. Същият
извод се налага за решението и в частта за разноските, които са съобразени с
изхода от спора.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство имат ищците.
Те са претендирали адвокатско възнаграждение общо за тримата ищци в размер от 450
лв., което е съобразено с нормите на НМРАВ и не е прекомерно по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК вр. с НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 25.07.2018 г. на Софийски районен съд, 30 с - в, по гр.
д. № 56235/2014 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес център да заплати П.А.В.,
ЕГН - **********, Е.В.В., ЕГН - ********** и П.И.В., ЕГН – **********, тримата със
съдебен адрес ***, чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на общо 450 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.
Особено мнение на мл.
съдия Кристиян Трендафилов по в.гр.д. №15912/2018 г. по описа на СГС, IV – Д въззивен състав.
Не съм съгласен със становището на
мнозинството по въпроса относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите
за извършената корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна
корекция. Причините за това са следните:
С разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено, че
общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия следва да съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и
в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация
е установено задължение за доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./.
Не може да бъде споделено, обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в
общите условия представлява предпоставка – част от необходимия фактически
състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за доставчика правото на
едностранна корекция. Такова заключение не следва от цитираните по-горе
законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че се урежда ред за
уведомяване за вече упражненото от доставчика право на корекция, а не че
установяването на този ред представлява предпоставка за възникване правото на
корекция. Последното е предоставено на доставчика по силата на новоприетата
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не
зависи от съществуването в общите условия на нарочно определен специален ред за
уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и
двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до
датата на влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за
извършване на корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и
задължение за доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не
означава, обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по
какъвто и да било начин възникването или съществуването на правото на
едностранна корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите
на ЗИДЗЕ.
На следващо място цитираната законова
разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване на
клиента, не и специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно или
друго производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на
вземането за корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде
уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си, в случай че счита корекцията за неправилна. В този
смисъл основателно е възражението, че в т. 17, ал. 2 от общите условия на
„Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които последният
дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. С така уреденото
задължение в общите условия е постигната целта на изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията. Действително, цитираната
точка от общите условия не предвижда начина, по който това уведомяване ще се
извърши – с препоръчано писмо, електронно съобщение, нотариална покана и т.н. –
но това обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен
своевременно по начин, който му позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да
бъде разгледан по същество въпросът, дали редът за извършване на корекцията е
спазен, дали е налице правилно изчислена корекционна сума, респективно дали
начислената сума се дължи.
Мл.
съдия: