Присъда по дело №758/2021 на Районен съд - Русе

мотиви към присъда № 99, постановена по НОХД
№758/2021г. по описа на Русенски районен съд, пети наказателен състав

Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия Д. П. Й.
в това, че на 16.02.2018 г. в гр. Русе, причинил на М. Д. Д. от гр.
Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и
в това, че на 15.05.2018 г. и 16.05.2018 г., в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, се заканил с убийство на М. Д. Д.,
като: на 15.05.2018 г. заплашил М. Д. Д., крещейки неколкократно към нея
израза: „Курво, ще те убия! Ще те изкормя, ще ти извлача червата!“; на
16.05.2018 г. заплашил М. Д. Д., крещейки неколкократно към нея изразите:
„Ще те убия. Ще взема калашника. Ще те гръмна, ще те взривя.“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Частният обвинител поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият Д. П. Й. е роден на 19.12.1980г. в гр.Русе, български
гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
През пролетта на 2014г. подсъдимият и свид.М.Д., тогава с
фамилия Г., се запознали и започнали интимна връзка. Й. развил силни
чувства на привързаност към Д., но проявявал и честа, безпричинна и
агресивна ревност по отношение на Д. и това още през 2015г. формирало в
нея решение да се разделят. За да съхрани връзката им, подсъдимият решил
да й дари собствен апартамент в гр.-Русе, до което не се стигнало единствено
поради неразбирателство относно плащането на нотариалните такси по
сделката. Подсъдимият започнал да следи Д., да я тормози чрез многобройни
телефонни обаждания и да се появява неканен на места, където се намирала
пострадалата, и се държал арогантно и обидно. Това продължило няколко
години, през които, въпреки това поведение на Й., двамата продължавали да
се срещат интимно на територията на гр.Русе и други градове в страната.
На 14.02.2018г. свид.Д. имала уговорка за среща с приятелка- свид.Г. в
заведение в гр.Русе. Подсъдимият я причакал на излизане от дома й,
придружил я до заведението и там на всеослушание разказвал за връзката си с
пострадалата. Последната на няколко пъти го помолила да си тръгне, но той
отказвал и това я принудило да потърси помощ от полицията на тел.112. След
1

проверката на полицаите, свидетелките Д. и Г. решили да се прибират по
домовете си, извикали такси, но Й. не позволил на Д. да се качи в него,
вдигнал я, сложил я на рамото си и така я отнесъл до намиращ се в близост
жилищен блок. Там я помолил на следващия ден да се видят, като уредят и
окончателно отношенията си. Свид.Д. се съгласила, тъй като се подвела, че
така действително ще приключи връзката им.
На 15.02.2018г. подсъдимият наел стая номер 1212 на етаж 12 в хотел
„Рига“ в гр.Русе, която се настанили с Д.. Били интимни и на 16.02.2018г.,
около обед, Д. настояла Й. да спази обещанието си от по-предната вечер да
преустановят контактите си. Това силно подразнило подсъдимия, той
започнал да крещи и да обижда пострадалата, която понечила отново да
подаде сигнал на тел.112, но Й. й отнел силово телефона и го счупил. Тогава
подсъдимият нанесъл силен удар с юмрук в областта на устата на
пострадалата, следствие на което спукал горната й устна, избил първия и
втория й горни леви зъби от челюстта, задно с корените им, които паднали на
пода, а предните й долни зъби се разклатили. Д. изпитала силна болка и
изпаднала в психически шок. Виждайки резултата от действията си, Й.
изпаднал в истерия и казвал, че ще се самоубие. Й. по телефон поискал от
свид. Р. контакт със зъболекар и последният му предал телефонния номер на
свид.Д.. Следобед на същия ден подсъдимия и Д. посетили кабинета на
свидетеля д-р Д.. Й. носел двата избити предни зъба на пострадалата в джоба
на панталоните си. Д-р Д. зашил горната устна на пострадалата, след което
извършил реинплантация и шиниране на двата зъба и назначил лечение. През
следващите дни Д. посещавала кабинета на д-р Д., придружавана неизменно
от подсъдимия, като така той предотвратявал възможността пострадалата да
разкаже причината за травмата си. В първия момент, в който това било
възможно, двид.Д. разговарял свободно с Д. в стоматологичния кабинет и
разбрал, че зъбите са избити от подсъдимия. В следващия месец
пострадалата се хранела единствено с течни храни, не можела да говори и
изпитвала силна болка в зъбите и горната устна, като лечението й
продължило няколко месеца.
За кратко след това Й. преустановил контактите си с пострадалата, но
след това продължил да я притеснява. На 15.05.2018г., около 11,00 часа, Д.
била с баща си в района на Паметника на съветския войн в гр.Русе, където те
били настигнати от подсъдимия, той хванал отзад пострадалата за двете ръце
и започнал да я дърпа, като крещял „Тръгвай с мен, ще те убия, курво!“. Д. и
баща й успели да отблъснат Й. и тя се обадила по телефона на тел.112, за да
потърси помощ от органите на МВР. Свидетелката побързала да се прибере в
дома си, където се чувствала по- сигурна и защитена от действията на
подсъдимия. Около 19,00 часа Й. отишъл пред дома на пострадалата на
ул.“Доростол“, № 43А в гр.Русе, започнал да блъска по металната входна
врата на двора и крещял силно „М. Г. е курва. Ти си дърта курва. Курво, ще те
убия! Ще те изкормя, ще ти извлача червата!“. Заканите му били чути от
свид.В., която в този момент била на гости в дома й, и от нейната съседка
2

свид. С.. Й. продължил да крещи и да отправя заканите, че ще убие свид.Д. в
продължение на около двадесет минути. Братът на свид.Д. – свид. А., който
живеел в съседство, чул виковете и заканите и веднага тръгнал към дома й.
Когато го видял, Й. избягал.
На следващия ден, 16.05.2018г., около 08,00 – 08,30 часа, Й. отново
отишъл пред дома на свид.Д.. Виждайки последната на терасата на жилището
й, Й. започнал да крещи, „М. Г. е курва. М. Г. е дърта курва.Курво, ще те
разпоря от секс. Ще ти пръсна задника. Ще взема калашника. Ще те гръмна,
ще те взривя!“. Св.М.Д. се разтреперила и изплашила силно. Тя позвънила в
полицията, но от там не реагирали своевременно, което дало възможност на
подсъдимия да крещи и да отправя закани в продължение на около двадесет
минути, след което си тръгнал.
През 2019г. подсъдимият продължил да следи пострадалата и да я
тормози по описания вече начин, да което бил осъден за престъпление по
чл.144а, ал.1 от НК с присъда № 260070/10.09.2021., постановена по
НОХД№1302/2020г. по описа на РРС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия, автобиография, справка за съдимост, заключенията на
назначените и приети по делото експертизи, както и от показанията на
свидетелите. При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която отрича
извършването на престъпленията, в които е обвинен. В тази част показанията
му се опровергават от всички останали доказателства по делото. Досежно
обвинението по чл.129 от НК, на първо място обясненията се опровергават от
показанията на свид.Д., която в детайли пресъздава механизма на
увреждането си и причините за него. Тук следва да се отбележи, че е крайно
нелогично и абсурдно твърдението на подсъдимия, че пострадалата сама се е
наранила с цел да му навреди, евентуално с дело като настоящото.
Увреждането на Д. е било съпътствано с изключителни физически болки,
както и психически такива, свързани с загрозяването й от повредата, а и
продължителния дискомфорт, следствие на невъзможността да се храни и
общува нормално за дълъг период от време, нещо, което съдът приема за
нереалистично сама да си причини. Косвено коментираните обяснения се
опровергават и от показанията на свидетелите Д., Софрониева, Г., А., С. и Г.,
пред които Д. е споделила преживяванията си от 16.02.2018г., разказ
съпътстван от типичните за този вид травми силни емоции, което сочи на
неговата достоверност. Свид.С., А. и В. са възприели пряко и възпроизвеждат
точно заканите с убийство, в които подсъдимия е обвинен. Склонността му
към такива, косвено доказваща обвинението, се съдържа в показанията на
свид.Г. и С., което допълнително затвърждава убеждението на съда в горната
фактическа обстановка и опровергава обсъжданите обяснения.
Изложената фактическа обстановка и даденото във връзка с
3

установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава и на
престъплението по чл.129, ал.1, във вр. ал.2 от НК, тъй като на 16.02.2018 г. в
гр. Русе, причинил на М. Д. Д. от гр. Русе, средна телесна повреда, изразяваща
се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Даденият престъпен резултат е пряка и непосредствена последица от удара на
подсъдимия в устата на пострадалата. От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл – той е съзнавал, че предвид силата и насочеността
на удара в областта на главата на пострадалата, ще причини увреждането,
като точно това е целял, с цел отмъщение за недоразуменията в отношенията
им.
Тази фактическа обстановка налага правния извод, че с даденото в нея
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
тъй като на 15.05.2018 г. и 16.05.2018 г., в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, се заканил с убийство на М. Д. Д.,
като: на 15.05.2018 г. заплашил М. Д. Д., крещейки неколкократно към нея
израза: „Курво, ще те убия! Ще те изкормя, ще ти извлача червата!“; на
16.05.2018 г. заплашил М. Д. Д., крещейки неколкократно към нея изразите:
„Ще те убия. Ще взема калашника. Ще те гръмна, ще те взривя.“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Заканването, предвид грубостта на израза и съдържащите се в него заплахи,
както и предходните действия на подсъдимия по отношение на пострадалата,
е било в състояние и е предизвикало/ видно от показанията на всички
свидетели, на които този факт е станал достояние/ основателен страх за
осъществяването. Това е станало възможно, предвид нанесената преди това
средна телесна повреда, неотлъчното преследване на пострадалата и
непрекъснатото повтаряне на закани с убийство и обиди, поради което тя е
изпитала страх за живота си. Престъплението представлява продължавано
такова, тъй като е извършено с две деяния, осъществяващи поотделно състав
на едно и също престъпление- закана с убийство, извършени са през
непродължителен период от време при еднородност на вината и при една
съща обстановка, като второто се явява от обективна и субективна страна
продължение на прехождащото го. От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението с пряк умисъл- той е съзнавал, че дадената закана
ще предизвика основателен срах от осъществяването й, което е и било пряко
целено от него, като така искал по абсурден начин да съхрани връзката си с
пострадалата.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК следва да бъде отчетено
като смекчаващи отговорността обстоятелства мотива за извършване на
престъплението, а именно състояние на маниакална ревност, което
подсъдимия явно не е можел да контролира, както и че не бил осъждан към
момента на извършване на престъплението. Отегчаващи вината обстоятелства
4

се явяват многобройните прояви на агресия и продължителния тормоз на
подсъдимия към пострадалата. Предвид тези индивидуализиращи вината
обстоятелства на подсъдимия следва да бъде наложено наказание три години
лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за
престъплението по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК следва да
бъде отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства мотива за
извършване на престъплението, а именно състояние на маниакална ревност,
което подсъдимия явно не е можел да контролира, както и че не бил осъждан
към момента на извършване на престъплението. Отегчаващи вината
обстоятелства се явяват многобройните прояви на агресия и продължителния
тормоз на подсъдимия към пострадалата. Предвид тези индивидуализиращи
вината обстоятелства на подсъдимия следва да бъде наложено наказание три
години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи
най-тежкото от така определените наказания, а именно три години лишаване
от свобода. Съдът намира, че изпълнението на целите на това наказание и
превъзпитанието на подсъдимия към спазване на установения в държавата ред
ще се постигнат и с условното му наказване, поради което и с оглед
ефективността му, изпълнението на наказанието следва да се отложи за
максимален изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата
2357.61лв. за направените по делото разноски на досъдебното производство и
в полза на РРС сумата 230лв. за направените разноски на съдебното
следствие.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:

5

Номер на акта:	99
Дата:	29 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия:	Велизар Тодоров Бойчев

Дело:	20214520200758
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №758/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите