№ 706
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100603321 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Защитникът на подс. Л. Л. Ж., ЕГН:********** – адв. И. А. от САК, е подала в срока и по
реда на гл. ХХІ от НПК въззивна жалба срещу осъдителната присъда от 16.02.2022 г. по
н.ч.х.д. № 5186/21 г. на СРС (НО, 107 с-в), с която Ж. е бил признат за виновен в
престъпление по чл. 148, ал.1,т.1 и т.3,вр. с чл.146,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК и наказан с
„Глоба“ в размер на 3500лв. и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване
на присъдата в кооперацията по местоживеене и в престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с
ал.1,т.1 и т.3,вр. с чл.147,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК и наказан с „Глоба“ в размер на 5500лв. и
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на присъдата в кооперацията
по местоживеене. На основание чл.23,ал.1 НК, СРС е определил общо най-тежко наказание
измежду посочените горе, а именно„Глоба“ в размер на 5500лв. и „Обществено порицание“,
което да се изпълни чрез залепване на присъдата в кооперацията по местоживеене.
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че присъдата е незаконосъобразна,
неправилна и несправедлива, както и, че наложеното наказание е несъразмерно тежко. Сочат
се доводи, че в мотивите към обжалваната присъда има противоречия по изясняване на
обективната истина и, че тя се основава само на показанията на един свидетел, които са
възприети и интерпретирани от съда неправилно. Считат, че не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че инкриминираните деяния са извършени точно на цитираните 3 дати в
1
присъдата.
В съдебно заседание адв. А. поддържа съображенията си от допълнението към жалбата, като
моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и в алтернативност – да приложи
чл.78аНК.
Повереникът на частния тъжител адв. Т. моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна и да се потвърди атакуваната с нея присъда, тъй като деянието е безспорно
извършено, а съдията, постановила присъдата подробно е анализирала всяко едно от
доказателствата и е извлекла от тях правилни доказателствени изводи.
Въззвният съд не намери основание да ревизира фактите по делото – така, както същите са
били установени от първата инстанция.
Въззивният съд намира, че и въз основа на правилно приетата фактическа обстановка, СРС е
извлекъл правилни и законово и житейски издържани правни изводи.
Въззивният съд подкрепя изводите на първоинстанционния, че доказателства, че деянията,
за които Ж. е осъден се съдържат в показанията на свидетеля С.А. и, че неговите показания
не могат да се оборят от свидетелите Н. и Ч., доколкото те твърдят в показанията си, че не са
чули Ж. да нарича М. „крадец“, „лъжец“, „мошеник“, което пък не означава, че тези думи не
са били казани от Ж.. Двамата свидетели не твърдят, че такива думи не са казани, а само че
те не са ги чули, което може да се дължи на различни причини – например да са се
заговорили със стоящия до тях съсед, да е било шумно, да са стояли по-далеч или просто
както казва св. Г.-бил е с дебела шапка и не е чувал. В същия момент свидетелите
потвърждават, че на събранията е имало обвинения от страна на подс. Ж. към М., че „лъже
за сметките, щом не представя финансови документи“, което е още един довод, че
показанията на св. А. правилно са изцяло кредитирани от първата инстанция.
Правилен е и подхода на първоинстанционния съд да приеме обясненията на подс. Ж., в
частта им, в която той твърди, че не е изрекъл инкриминираните думи към М., като средство
за защита, тъй като в тази си част обясненията му противоречат на друг безспорен
доказателствен материал по делото – свидетелските показания на А. и протоколите от
общите събрания, проведени на 10.03.21г., както и протоколите от другите общи събрания,
доказващи че подсъдимият Ж. е присъствал на тях.
Прието в теорията и съдебната практика е, че обясненията на подсъдимия имат двояка
природа и освен за събиране и проверка на доказателства по делото, служат и за средство за
защита, така че правилно първоинстанционния съд е отграничил коя част от обясненията на
подс. Ж. да приеме като доказателство и коя като средство за защита.
Правилно съдът е квалифицирал деянията, като ги е подвел под хипотезите на
съответните правни норми по чл.148, ал.1,т.1 и т.3,вр. с чл.146,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК и по
чл. 148, ал.2, вр. с ал.1,т.1 и т.3,вр. с чл.147,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК, като подробно е
анализирал и установил в конкретния случай наличието на елементите и признаците на
състава от обективна и субективна страна на горните две престъпления. Правилно е
установил и наличието на квалифициращият признак, че деянията са осъществени спрямо
2
лице, което има качеството на длъжностно, доколкото М. има качеството на управител на
етажната собственост и, че това е станало при изпълнение на службата му, доколкото
деянията са се осъществили по време на общо събрание.
Въззивния съд не намира и, че наказанията, определени с атакуваната присъда са
несъразмерно тежки, доколкото се касае за продължавани престъпления, които включват в
състава си по три деяния. Напротив, първоинстанционния съд, с тези си наказания, е
отговорил адекватно на целите на наказанията, посочени в чл.36,ал.1 НК.
В обобщение, обосновано установените от първата инстанция факти, последвани от
правилно приложение на материалния закон и наказание, налагат обжалваната присъда да
бъде потвърдена в цялост, поради което - в съответствие с чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.02.2022 г., по н.ч.х.д. № 5186/21 г. на СРС, НО, 107 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4