Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 372 от 06.03.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 3085 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас против Решение №1291/24.10.2019г., постановено
по НАХД № 2241/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-0002383/20.05.2019 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на
„Престиж М“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява
от юрисконсулт Н., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.
Пледира за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касация – „Престиж М“ ООД, се
представлява от адв.П. от БАК, която оспорва жалбата като неоснователна и иска
съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
дава заключение за неоснователност на оспорването.
Административен съд Бургас - намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е
отменил наказателно постановление № 02-0002383/20.05.2019г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което за нарушение на
чл.38, ал.1, вр. с чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Престиж М“ ООД, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева. Прието е, че дружеството не е имало качеството на работодател на
работниците, извършващи СМР във вътрешността на сградата. Следователно
задължението по чл.60, ал.1 и чл.38, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи не е било негово, а на „ПМ 71“ ЕООД,
на което дружество е следвало да бъдат съставени АУАН и НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо,
правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание.
Възраженията на касатора са неоснователни,
като наказателното постановление е незаконосъобразно и на друго основание.
Дружеството е санкционирано за нарушение на
чл.38, ал.1, вр.чл.60, ал.1 от Наредбата №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Съгласно чл.38, ал.1 от Наредбата за обезопасяване на
работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или
временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при
шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи
части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения,
заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици,
метални стружки, стърготини и др.
Разпоредбата на чл.60, ал.1 от Наредбата
предвижда работи на
височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети
чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).
Настоящият съдебен състав намира, че нормата
на чл.38, ал.1 от Наредбата е неотносима. Същата касае обезопасяване на
„работно оборудване“, което по смисъла на §1, т.19 от ДР на Наредбата, вр. с
§1, т.4 от ДР на Наредба №7 от 23.09.1999г. за минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване – е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство,
уредба или съоръжение, използвани при работа. В АУАН и в НП е посочено падане от височина, при което
съдът намира, че очевидно контролните органи не са констатирали необезопасяване
на работно оборудване, поради което е неправилно е посочена разпоредбата на
чл.38, ал.1 от Наредбата.
Първоинстанционният съд в оспореното решение
ясно, аргументирано и правилно е отговорил на всички възражения. Затова при
разглеждане на делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№1291/24.10.2019г., постановено по НАХД №2241/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.