№ 456
гр. П***, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100044 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт С.
твърди, че ответникът „Вълков и син“ ЕООД му дължи стойността на
консумираната електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за
периода от 01.05.2021 г. до *** г. в размер на 1 561.70 лв. за обект с ИТН ***,
находящ се в гр. П***, ул. „Г. Г***“ № 6 и за обект с ИТН ***, находящ се в
гр. П***, ул. „Ген. Ш***“, както и лихва за забава за периода от 16.06.2021 г.
до 02.11.2021 г. в размер на 54.46 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 03.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3839/2021 г. по описа на Районен съд – П***. Тъй като против заповедта за
изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника,
предявява искове за установяване на вземанията и присъждане на разноските
в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Вълков и син“ ЕООД не е
подал отговор на исковата молба, но в хода на заповедното производство в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение, което съгласно т. 11а от ТР
№ 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС има правните последици
на отговор на исковата молба. Във възражението не се съдържат конкретни
доводи против вземането.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
1
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Общоизвестно е, а и се установява от приетото по делото писмено
доказателство – Лицензия № Л-413-17/08.07.2013 г., издадена от ДКЕВР, че
„ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е лицензиран да доставя електрическа
енергия като доставчик от последна инстанция.
Ответникът „Вълков и син“ ЕООД не оспорва, че е потребител на
електроенергия за стопански нужди за обект с ИТН: ***, находящ се в гр.
П***, ул. „Г. Г***“ *** (хлебопекарна) и обект с ИТН: ***, находящ се в гр.
П***, ул. „Ген. Ш***“ (складова база).
През отчетния период от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД е доставил на „Вълков и син“ ЕООД общо активна
електроенергия в размер на 3 222.530 кВт/ч, от които 3 187.530 кВт/ч за обект
с ИТН *** и 35 кВт/ч за обект с ИТН ***, за което е издадена фактура №
**********/31.05.2021 г. на стойност 856 лв. с ДДС.
През отчетния период от 01.06.2021 г. до *** г. „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД е доставил на „Вълков и син“ ЕООД общо активна
електроенергия в размер на 2 473.540 кВт/ч, от които 2 457.540 кВт/ч за обект
с ИТН *** и 16 кВт/ч за обект с ИТН ***, за което е издадена фактура №
**********/*** г. на стойност 705.70 лв. с ДДС.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена от
ответника електроенергия. Съединен с него при условията на кумулативно
съединяване е установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземане за лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по
тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ,
както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната
2
политика, регулирането и контрола, се регламентират от ЗЕ.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се
сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени
между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа
енергия, а съгласно ал. 2 сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа
енергия. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и
комисията на интернет страниците им. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЕ
дава право на всеки клиент да избира доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото
доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл.
95а от ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на
крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти,
снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността
разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна
мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен
снабдител, до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини. Снабдяването с
електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на
този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при
условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2 –
чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ПТЕЕ, приети от ДКЕВР с
решение по протокол № 110 от 18.07.2013 г., обнародвани в ДВ бр. 66 от
26.07.2013 г., доставчик от последна инстанция е лице, на което е издадена
лицензия съгласно ЗЕ и доставя електрическа енергия в случаите, когато
основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на
договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва
доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на
лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно
преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни
клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на
друг доставчик. Съгласно чл. 104, ал. 4 от ПТЕЕ в приложимата редакция (ДВ
бр. 40 от 05.05.2020 г.) цената, по която доставчик от последна инстанция
продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно
приета от комисията „Методика за определяне на цените на електрическата
енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“. Същата е приета от
ДКЕВР с решение по т. 2 от протокол № 110 от 18.07.2013 г. и регламентира
начина за определяне на цените, по които доставчикът от последна инстанция
закупува и продава електрическа енергия на крайни клиенти, които не са
излезли на свободния пазар, до момента, в който не изберат на пазарен
принцип друг доставчик, както и в случаите, когато са били на свободния
пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия. Отношенията
между клиентите и доставчика от последна инстанция се уреждат в договори
3
при публично известни общи условия, при спазване на ЗЕ и ПТЕЕ съгласно
чл. 2 от методиката.
Общоизвестно е, а и се установява от писмените доказателства по
делото, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД разполага с лицензия за
доставка на електрическа енергия като доставчик от последна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а от ЗЕ в качеството си на доставчик от
последна инстанция ищецът има задължението да снабдява с електрическа
енергия клиенти, чиито обекти са присъединени на лицензионната му
територия в случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на
електроенергия или когато избраният от тях търговец не извършва доставка
на електроенергия по независещи от клиента причини, по цени, определени
от „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна
от доставчик от последна инстанция“. Ответникът „Вълков и син“ ЕООД не
твърди, нито по делото са ангажирани доказателства да е избрал друг
доставчик на електроенергия от последна инстанция. Следователно с оглед
разпоредбите на ЗЕ негов краен снабдител може да бъде единствено „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД по силата на издадената лицензия за
доставчик от последна инстанция. Ответникът не оспорва доставянето на
електроенергия до обектите му през исковия период, нито нейното
количество и стойност, а и това се установява от приложените по делото
фактури, неоспорени от ответника и съдържащи детайлна информация за
количеството електрическа енергия, доставени до обект с ИТН *** и обект с
ИТН ***, както и за нейната стойност. След като ищецът е изпълнил
задължението си да достави на ответника електрическа енергия през исковия
период, за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати
стойността й на доставчика. Доказателства за плащане липсват по делото, а и
такова не се твърди от страна на ответника. Поради това в полза на ищеца
следва да бъде признато съществуването на вземане за стойността на
доставената електроенергия за периода от 01.05.2021 г. до *** г. в размер на 1
561.70 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
Предвид липсата на плащане в установените в чл. 18, ал. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срокове ответникът е изпаднал в забава и съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва по всяка
от издадените фактури от датата, следваща деня на установения падеж, а
именно законна лихва за периода от 16.06.2021 г. до 02.11.2021 г. в размер на
54.46 лв., определен от съда по правилата на чл. 162 от ГПК, доколкото искът
е установен в своето основание.
С оглед основателността на предявените установителни искове следва
да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските в исковото и заповедното производство, а на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и юрисконсултско
4
възнаграждение за исковото производство, определено от съда по правилата
на чл. 37 от ЗПрП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Вълков и син“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. П***,
ул. „Й*** Н***“ *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“ ***
сумата от 1 561.70 лв., представляваща стойността на консумираната от обект
с ИТН *** в гр. П***, ул. „Г. Г***“ № 6 и обект с ИТН *** в гр. П***, ул.
„Ген. Ш***“ електрическа енергия за периода от 01.05.2021 г. до *** г., както
и сумата от 54.46 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.06.2021 г. до 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 04.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3839/2020 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Вълков и син“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на
управление: гр. П***, ул. „Й*** Н***“ *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
П***, ул. „Х*** Г. Д***“ *** разноски в исковото производство, от които
държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., и разноски в заповедното производство, от които държавна такса в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв..
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5