РЕШЕНИЕ
№ 260022
гр. Перник, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на 05.05.2022г. в
следния състав:
Председател: Петър Боснешки
Членове: Михаил Малчев
Мария Милушева
при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Боснешки
в.гр.дело № 00877 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение от 14.11.2019г., постановено по гр.д. №05022/2019г. на РС- Перник, ответникът ОДМВР – Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков" № 1, е осъден да заплати на М.Г.М.,с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, сумата от 1985,15 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода *** - ***, получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение ОДМВР – Перник е осъдена да заплати на ищеца М.Г.М.
сумата от 400.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Със същото решение ОДМВР – Перник е осъдена да заплати по
сметка на Пернишки районен съд сумата от 79,41лв. разноски за държавна такса и
сумата от 70,00 за разноски за съдебноикономическа експертиза.
В законоустановения срок е постъпила жалба от ОДМВР – Перник, с която се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като бъде отхвърлен предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
Твърди се, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22. 00ч. – 06. 00ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Специалните правила на ЗМВР и приложимата за процесния период наредба изчерпвали правната регламентация на статута на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, включително регламентирали и въпросите, свързани с полагането на нощен труд. Посочените нормативни актове уреждали детайлно всички аспекти на правоотношенията, по които служителите в МВР полагали труд, като уредбата била съобразена със спецификата на функциите и дейностите на МВР. Поради това в случая не била налице празнота.
Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със
съответното увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност.
Въззиваемата страна М.Г.М. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения, като иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и закъносъобразно. Претендира и присъждане на направените разноски във въззивното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ПРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител към ОДМВР- Перник. Полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период.
През процесния период от *** - *** ищецът е отработил общо 1984 часа нощен труд и се установява превръщането на изработените нощни часове в дневни чрез коефициента за превръщане в размер на 282 ч. в дневни извънреден труд.
Не се спори, че за процесния период на ищеца са изплатени суми за положен нощен труд по 0,25 лв. на час. Не се спори и относно това, че приравнявания на нощните часове с коефициент 1, 143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по платежни документи. Установява се, че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд след извършеното приравняване и приспадане на платеното е общо в размер на 1985,15 лева.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143.
Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в приложимите наредби към него за процесния период на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в ЗМВР и в Наредбите от 2016 г., 2018 г. и 2019г. и доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1, 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.
Горепосочените изводи на съда се подкрепят и от общностното право. В съображения 7 и 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., касаеща някои аспекти на организацията на работното време, изрично се подчертава неблагоприятното въздействие на нощния труд върху човешкия организъм. В съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията са показали, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда и към някои тежки форми на организация на работата, както и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния такъв. В съображение 10 от Директивата пък се подчертават потенциално вредните последици от нощния труд и необходимостта да се ограничи неговата продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на безопасността и здравето на работниците. С решението на СЕС от 24 февруари 2022г. по дело С-262/20 се подчертава, че в полза на такива работници от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, не се налага специална уредба, но трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглежданият в настоящото производство механизъм за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден е такава мярка за защита, под формата на допълнително заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.
Настоящият състав не споделя
възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния
труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден, защото с
оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР,
са предвидени редица други компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените
правни основания, предвидени за тази категория служители, и са напълно различни
от правното основание на процесната претенция. Това се потвърждава и от вече
цитираното решение на СЕС, в т. 51, 54 и 55 на което многократно се подчертава,
че макар намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на
дневния труд да не е единственото възможно решение за гарантирането на защитата
на здравето и безопасността на полагащите нощен труд работници, предвид
по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, то при всички
случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има и други мерки
за защита.
В своята последователна практика СЕС
постановява, че принципът на равно
третиране, закрепен в чл. 20 и 21 от ХОПЕС, представлява общ принцип на правото
на ЕС, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да
не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е
обективно обосновано. В решението на СЕС от 24 февруари 2022г. по дело С-262/20
се дават и насоки за тълкуването, като в настоящия казус е изпълнено
изискването за сходство на разглежданите положения и е налице разлика в третирането
на работещите по трудово и служебно правоотношение, която не се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел на
съответната правна уредба и не е съразмерна на тази цел.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Същото не е прекомерно, тъй като във въззивното производство са проведени повече от две заседания.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 14.11.2019г., постановено по гр.д. №05022/2019г. на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник, с БУЛСТАТ:********* и с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков" № 1, да заплати на М.Г.М.,с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: Членове:1.
2.