Р Е Ш Е Н И Е
№ 260416
гр. Русе, 17.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI – ти граждански състав в публично заседание на девети ноември,
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2255 по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
В.Д.Г., действаща лично и със съгласието на своя баща Д.Г.А.
заявява, че Г.А.Г. е нейна майка.
С решение №105/30.10.2008г., постановено по гражданско
дело №1841/2008г., Районен съд – Русе осъдил Д.А. да заплаща на Г.Г. 50 лева
месечна издръжка за дъщеря си.
Ищцата твърди, че през последните 6 години живее при
баща си и единствено той с помощта на баба й полагали грижи за нея и
осигурявали месечната й издръжка.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди Г.А.Г., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на
200 лева за В.Д.Г., ЕГН **********, чрез нейния баща Д.Г.А., ЕГН **********,
считано от 15.06.2020г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, адв.Р.К. –
представител на ответника Г.А.Г. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че не би могла да заплаща издръжка над 140 лева
месечно, тъй като е ангажирана с грижите по отглеждане и възпитание на
малолетния си син Кристиян, а реализира доходи единствено от трудово
правоотношение, които са в размер на минималната за страната работна заплата.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приложеното удостоверение за раждане, издадено от
Община Русе, въз основа на акт №1102/08.08.2005г. е видно, че Г.А.А. и Д.Г.А.
са родители на В.Д.Г., родена на ***г***.
През 2008г. Д.А. е осъден да заплаща 50 лева месечна
издръжка за дъщеря си, считано от 28.05.2008г. до настъпване на обстоятелства
водещи до изменение или прекратяване на това задължение (съдебно решение
№105/30.10.2008г., постановено по гражданско дело №1841/2008г. по описа на
РРС).
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско
дело №7831/2017г. по описа на РРС, бракът между Г.А.Г. и Д. Б. Г., сключен на
22.08.2014г. е прекратен с развод по взаимно съгласие. Съгласно одобреното от
съда споразумение упражняването на родителските права по отношение малолетния К.Д.Б.е
предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за сина
си в размер на 120 лева.
През учебната 2019/2020г. ищцата е била ученичка в
VІІІ в клас на СОУЕЕ, редовна форма на обучение.
Г.А.Г. реализира доход от трудово правоотношение в
месечен размер около 699 лева. Ответницата не притежава недвижимо имущество.
С оглед установяване твърденията на страните е
допуснат разпита на В. Д. П. и А. К. А..
В.П. – баба на ищцата по бащина линия,
твърди, че през последните 7 – 8 години, съвместно със сина си обгрижвали В.Г.
и поели изцяло издръжката й. В тази връзка сочи, че освен разходите, свързани с
ежедневните потребности на внучката й, Д.А. заплащал частни уроци по математика
и английски; медикаментите и лечението на детето. Поддържа, че ответницата не
предоставяла финансови средства за дъщеря си. Всяко лято, родителите на
ответницата осигурявали почивката на В. на Черноморието, а свидетелката и сина
й водели ищцата на балкан.
А. А. – майка на ответницата заявява, че
през последните години купили на внучката си: айфон, ховърборд, ролери.
Осигурявали и „джобни пари“ и средства за частните уроци според възможностите
си. Всяка година водели В. на почивка. Твърди, че Г.Г. съжителства с бившия си
съпруг и към настоящия момент пребивават във Великобритания, но ответницата все
още не е започнала работа.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.143, ал.2 от СК.
Съгласно
визираната разпоредба, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и абсолютно по характер. При
определяне размера на издръжката следва да се изхожда от критериите,
регламентирани в чл.142 от СК, а именно – възможностите на родителите и
потребностите на децата, като минималния размер на издръжката се равнява на
¼ от минималната за страната работна заплата, която към настоящия момент
е 610 лева. Възможността за заплащане на издръжка е обективна и конкретна,
базираща се на доходите, имуществото, възрастта, трудоспособността и
квалификацията на задълженото лице. Нуждите на детето се определят съобразно
обикновените условия на живот, като се вземат под внимание възрастта, пола,
образованието и други обстоятелства свързани с обичайните разноски за отглеждането и възпитанието.
В
конкретния казус не се оспорва факта, че през последните 6 – 7 години Д.А.,
съвместно със своята майка, полагат грижи за В.Г.. Осигуряват средства за
задоволяване ежедневните й потребности и поемат извънредните разходи, свързани
с образованието и здравословното състояние на детето.
До
м.септември 2020г. майката е реализирала доходи единствено от трудово
правоотношение в размер на около 699 лева месечно. Същата полага грижи и за друго
ненавършило пълнолетие дете – Кристиян, роден на ***г. Към настоящия момент с
бащата на детето се е установила във Великобритания.
Понастоящем В.Г. е на 15 години и продължава
образованието си в СОУЕЕ, редовна форма на обучение. Ноторно известно е, че
учебната година е свързана с допълнителни разходи за децата, които са
значителни. Освен тетрадки и учебни помагала е нужно да се набави съответната
за училището униформа, спортен екип, необходими са средства за извънкласни
форми на обучение, културни занимания и др. Като изхожда от потребностите на
детето, обусловени от възрастта, здравословното състояние и интересите му,
обстоятелството, че през последните около 6 години майката не е участвала в
издръжката на дъщеря си, както и от материалните възможности на родителите,
съдът намира, че необходимите за месечната издръжка средства на В. са около 400
лева. От една страна, нуждите на подрастващите, с оглед създаване нормални
условия за живот и обучение са големи, но задоволяването им не следва да бъде
за сметка собственото съществуване на родителите. Не може да се пренебрегнат
възможностите на майката и факта, че полага грижи за непълнолетния Кристиян,
защото присъждането на една непосилна и несъобразена с доходите издръжка, ще я
постави на границата на оцеляването.
По изложените съображения съдът намира, че ответницата
следва да заплаща за дъщеря си 170 лева месечна издръжка, до който размер,
претенцията като основателна следва да бъде уважена, а в останалата част, до
предявените 200 лева – отхвърлена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съобразно уважената част от иска. В случая се претендира адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лева.
Предвид
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 45 лева.
С оглед разпоредбата на
чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса по иска, в размер 244.80 лева, е вносима от Г.Г. по сметка на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН ********** да заплаща
месечна издръжка в размер на 170 лева
за В.Д.Г., ЕГН **********, чрез нейния баща Д.Г.А., ЕГН **********, считано от
15.06.2020г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата
над 170 лева месечно до претендираните 200 лева месечно.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН ********** да заплати
на адв.Георги Недков възнаграждение за процесуално представителство в размер на
250 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН ********** да заплати
по сметка на РРС 244.80 лева държавна такса.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН ********** да заплати
на Г.А.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 45 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: