ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 76 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.А.Ч. *** и Районен съд Русе.
Първоначално сезираният съд е ОС Русе, но поради направени отводи на всички съдии от този съд, с определение № 43/14.02.2018 г., по в.ч.гр.д. № 51/2018г. на Великотърновския апелативен съд, исковата молба е изпратена за разглеждане на ОС Ловеч.
С определение № 126/21.02.2018 г. състав на ОС Ловеч е оставил без движение исковата молба и е предоставил възможност на ищеца да отстрани констатираната нередовност.
В срока за изпълнение указанията на съда от ищеца е постъпила молба вх. № 2218/22.03.2018 г., с която е направено искане за освобождаване от заплащане на разноски и за назначаване на процесуален представител, поради липса на средства за ангажиране на адвокат.
С определение № 329/13.04.2018 г. съдът е отхвърлил молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ по настоящето дело. Определението е потвърдено с влязло в сила определение № 207/15.06.2018 г., по ч.гр.д. № 258/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Извършвайки повторно проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иск за имуществени вреди срещу ответниците Окръжен съд Русе и Районен съд Русе. Фактическите твърдения в исковата молба сочат наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който Окръжен съд Русе и Районен съд Русе (ответниците по настоящето дело) са осъдени да заплатят солидарно на Г.А.Ч. (ищецът по настоящето дело) две вземания в общ размер на сумата от 26 115 лв., че за последната сума имало издаден изпълнителен лист (№ 129/09.10.202013 г.) и че тя не е платена към момента на предявяване на настоящия иск. Едновременно с това, в исковата молба се посочва, че ответниците са се разпоредили незаконно със същата сума в полза на ЧСИ Милкана Македонска, което разпореждане е квалифицирано като причиняване на материална вреда в размер на 26 115 лв., като е изведено искане за осъждане на ответниците Окръжен съд Русе и Районен съд Русе да заплатят солидарно на ищеца сумата 26 115 лв.
След като ищецът твърди, че разполага с изпълнително основание (влязлото в сила съдебно решение) и издаден въз основа на него изпълнителен, той следва да предприеме действия по събиране на присъдената сума. В такъв случай нито бездействието на длъжниците, нито плащането от тях на сумата без основание в полза на трето лице, биха могли да породят правен интерес за кредитора да води иск срещу длъжниците за имуществени вреди, изразяващи се в същата сума. Признаване на такъв иск практически означава игнориране на присъденото с влязло в сила обезщетение и осигуряване на възможност за повторното му присъждане. При наличие на влязло в сила съдебно решение забавата на длъжника (каквато е налице и при плащане без основание в полза на лице, различно от кредитора) също е санкционирана с присъдената вече законна лихва, която подлежи на определяне при събиране на главното вземане.
По тези съображения съдът приема, че при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което ответниците вече са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение, плащането на присъдената сума в полза на лице, различно от кредитора, не поражда за последния правен интерес от предявяване на иск за вреда в размер на същата сума против същите длъжници, защото вземането за нея не е погасено и с оглед на това то (вкл. присъдената лихва) не подлежи на ново установяване или присъждане, а на принудително събиране по изпълнителния лист, издаден въз основа на съществуващото изпълнително основание. Ето защо предявеният от Г.А.Ч. *** и Районен съд Русе иск за заплащане на сумата от 26 115 лв. е недопустим, поради което исковата молба следва да се върне, а производството по нея – да се прекрати (чл. 130 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба от Г.А.Ч. *** и Районен съд Русе (вх. № 12665/24.11.2017 г. на ОС Русе) и прекратява производството по гр. д. № 76/2018 г. на ОС Ловеч.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен
съд Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: