О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 07.01.2021г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска гр. дело № 11121 по
описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от Х.А.А.,
длъжник по изпълнението срещу определянето на трето лице за пазач по изп.дела №
4501/2017 г. и № 4846/2017 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с
район на действие СГС, което действие е обективирано в Протокол за опис на
недвижим имот от 28.08.2020 г.
Жалбоподателят твърди, че посоченото действие на
ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е собственик на ипотекирания
недвижим имот, предмет на изпълнението, който се намира в шестетажна жилищна
сграда с два входа и подземни гаражи с РЗП 4426.45 кв.м., построена в УПИ ХVI – 1054
от квартал 42 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново”, район
„Лозенец”, ул. „*******, а именно:Апартамент №43 във вход „Б“ на сградата със
застроена площ от 64.41 кв.м.,
състоящ
се от входно антре, хол с кухня – бокс, спалня, тоалетна, баня
с тоалетна и две тераси, заедно с Мазе № 19 от вход „Б” на кота – 3.40 метра с
площ от 2.84 кв.м. и прилежащите 1.57 % или изразени в площи 9.16 кв.м. идеални
части от общите части на сградата. Съгласно действащите КККР на гр. София
посочения имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.905.1054.1.45. На 06.11.2018 г. e сключил договор за
строително-монтажни работи, в качеството си на възложител с „К.И.2012”, в
качеството му на изпълнител, по силата на който дружеството следвало да извърши
довършителни строително-монтажни работи върху описания недвижим имот. На това
основание изпълнителя придобил фактическата власт върху неговия имот и започнал
да държи вещта за собствена. Излага, че на 13.11.2019 г. между него и „К.И.2012”
ООД е подписано допълнително споразумение към договора за СМР, с което
извършените СМР по договора са предадени
от изпълнителя и приети от възложителя. Понастоящем процесната сграда е с
подписан Акт 15, но все още не е въведена в експлоатация. На фона на това
помощник ЧСИ при ЧСИ М.П. назначил за пазач на процесния самостоятелен обект
трето лице – служител на фирмата взискател „К.И.2012” ООД с мотива, че все още
няма Акт 16 за сградата. Счита, че така изложения мотив е необоснован и
противоречи на закона, тъй като имота е следвало да бъде оставен за пазене на
длъжника, който е и собственик до извършване на проданта, а и не са налице предпоставките на чл.486, ал.2 ГПК. Моли съда да отмени определянето на трето лице за
пазач по посочените изпълнителни дела по описа на ЧСИ М.П., като го задължи да
назначи за пазач на процесния имот, неговия собственик. Претендира разноски
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Ответната страна по жалбата - взискателят „К.И.2012” ООД по изп.д. № 4501 по описа на ЧСИ М.П., счита същата
за неоснователна. Излага, че с решение от 26.09.2014
г. по т.д. №
5671/2012 г. по описа на СГС, "Н.И.” ЕАД е обявено в несъстоятелност и е
постановено започване на осребряване на имуществото му. На проведена публична
продан в производството по несъстоятелност „К.И.2012” ООД е обявен за купувач на имущество част
от масата на несъстоятелността на дружеството, във връзка с което е издадено
Постановление
за възлагане на недвижим имот вписано в Служба по вписванията град София, с вх.
per. № 16845 акт 145 том XXXVII дело 11761 им.
партида 541372 от 22.03.2018 г. С посоченото постановление за възлагане „К.И.2012” ООД е придобило 98.97 % от поземлен имот с
идентификатор 68134.905.1054, находящ се в гр. София, район
„Лозенец“, м. „Витоша
ВЕЦ Симеоново”, с площ
от 2 818 кв. м., представляващ съгласно документ
за собственост: урегулиран поземлен имот, находящ
се в гр.София, район „Лозенец", ул. *******, с
площ на имота 2 228 кв. метра, съставляващ УПИ XVI-1054, от
квартал 42 по плана на гр. София, местност
„Витоша ВЕЦ Симеоново", както и самостоятелни обекти в построената в имота
„Жилищна сграда с подземни гаражи“, в степен „груб строеж“, с
идентификатор 68134.905Л054.1, представляваща шестетажна
жилищна сграда с два входа и подземни гаражи, със ЗП 672.60
кв. м. и с обща
РЗП 4426.45 кв.м. по инвестиционен проект. Заявява, че към настоящия момент е собственик
на 98.97 % от гореописания поземлен имот с идентификатор 68134.905.1054, както
и на самостоятелни обекти, изградени до степен груб строеж, находящи се в построената
в имота жилищна сграда, като в това си качество се явява и възложител по
смисъла на ЗУТ. В тази връзка сочи, че търговците
- собственици на обекти, част от жилищна сграда, която не е въведена в
експлоатация, имат интерес от това да бъдат извършени строително-монтажни работи с цел въвеждане на сградата в
експлоатация и доколкото е налице фактът, че не могат да бъдат въведи в
експлоатация само отделни обекти от сградата, а е необходимо цялата сграда да
бъде изградена до степен, отговаряща на изискванията на закона за въвеждане в
експлоатация, то той не е имал друга възможност,
освен да предприеме действия, необходими за въвеждане в експлоатация на цялата
сграда. Предвид това „К.И.2012” ООД, като възложител,
е сключил на 01.06.2017 г. договор с "И."
ЕООД, като изпълнител, за извършване на довършителни работи, в построената в
УПИ XVI-1054 шестетажна жилищна сграда. С подписване на този
договор, изпълнителят се е задължил да извърши ремонтните работи,
с цел въвеждане на сградата в експлоатация, поради което се
нуждае от достъп до цялата жилищна сграда, за да може да извърши
довършителните работи. При съобразяване на това обстоятелство ЧСИ е назначил като
пазач на процесния Апартамент № 43,
находящ се в жилищната сграда построена в УПИ XVI-1054, А.А.Н., който е
служител в дружеството –изпълнител на довършителните работи и има постоянен достъп до цялата сграда, за да продължат ремонтните
дейности. Доколкото имотът още не е въведен в
експлоатация, не е възможно длъжникът и собственик на обекта Х.А.А., както да
живее там и да упражнява постоянен надзор, така и да предоставя своевременно
достъп до имота на изпълнителя, поради което възниква основателно съмнение относно възможността да осигурява своевременен достъп и оглед от
трети лица в изпълнителното производство.
В писмените си мотиви, ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че твърденията на
жалбоподателя за незаконност на извършеното действие са неправилни, тъй като в
процесната сграда протичат строително-довършителни работи и етапът на завършеност
е до Акт 15, предвид което същата все още не е въведена в експлоатация. В
случая фактическата власт върху сградата ще се упражнява от дружеството –
взискател, изпълняващо строително-монтажните работи, а разпоредбата на чл.486,
ал.2 ГПК визира случай, в който длъжникът фактически владее недвижимия имот и
целта е да се избегне неговото отстраняване. Предвид изложеното и по
съображения за безопасност по време на насрочените огледи на имота е правилна
преценката на помощник ЧСИ за назначаване на пазач – служител на фирмата,
извършваща строително-монтажните дейности, стопанисваща и охраняваща обекта.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т. 5 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от
надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като
такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството по изпълнително дело № 20178510404501
по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба на „К.И.2012” ООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 02.03.2011 г. от СРС на основание
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 51195/2010
г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, по
който солидарните длъжници „Н.И.“ ЕАД /в несъстоятелност/ и В.Г.К., К.Т.К.,
С.Д.Д.и
Б.Г.Е.са
осъдени да заплатят парично задължение на кредитора „Б.П.Б.“ АД,
произтичащо
от Договор за кредит № 955/2006г. от 08.01.2007г., изменен
с последващи анекси.
Със сключен договор
за прехвърляне на вземания от 26.10.2010 г., „Б.П.Б.“ АД, в качеството си на цедент прехвърля на „Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, цялото
си вземане, произтичащо от Договор за кредит № 955/2006г. от 08.01.2007г. и
последващите анекси.
Впоследствие, на
10.03.2017 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, съгласно който „Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на цедент прехвърля на „К.И.2012” ООД, в
качеството му на цесионер
вземането си, произтичащо от Договор за кредит № 955 /2006г. от
08.01.2007 г. и последващите анекси.
Към посоченото
по-горе изпълнително дело е присъединено и дело № 20178510404846, образувано по молба
на „К.И.2012” ООД,
въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.11.2010 г. от СРС на основание
заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по гр.д. № 51193/ 2010 г. по описа на СРС 44 състав, по което
солидарните длъжници „Н.И.“
ЕАД /в несъстоятелност/ и
В.Г.К., К.Т.К. и Б.Г.Е.са осъдени да заплатят парично задължение на
кредитора „Б.П.Б.“ АД,
произтичащо от Договор за кредит № 358/2007г. от
29.03.2007г., изменен с последващи анекси.
Със сключен договор
за прехвърляне на вземания от 26.10.2010 г. между цедента „Б.П.Б.“ АД и цесионера „Б.Б.“ ЕООД, цедентът
прехвърля на цесионера изцяло вземането си, произтичащо от Договор за кредит № 358/2007 г. от 29.03.2007 г. и
последващи анекси.
С договор за
прехвърляне на вземания от 10.03.2017 г. цедента „Б.Б.“ ЕООД прехвърля
на цесионера „К.И.2012” ООД изцяло вземането си, произтичащо от Договор за кредит № 358/2007 г. от 29.03.2007 г. и последващите
анекси.
С молба от
16.06.2020
г. до ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, взискателя „К.И.2012” ООД е поискал съдебния изпълнител да наложи възбрана върху следния
недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник - Х.А.А., ипотекиран в полза на
„Б.П.Б.“ АД,
а в последствие в негова полза като цесионер, а именно: Апартамент №43 с идентификатор 68134.905.1054.1.43
по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София, находящ се в жилищна сграда в гр. София, район „Лозенец“, ул. „************етаж, кота
+11.40 м., с площ от 64.41 кв.м., заедно с Мазе №************” на сградата на сутеренен етаж, кота –
3.40 кв.м., с площ 2.84 кв.м., изградена в УПИ XVI-1054, кв. 42 по плана на град София, местност „Витоша ВЕЦ-Симеоново“.
На 16.07.2020 г.
ЧСИ
е наложил възбрана на описания недвижим имот, като със съобщение от 06.08.2020 г. е информирал
собственика и настоящ жалбоподател за
посоченото изпълнително действие, както и за извършването на 28.08.2020
г. от 11.00 ч. на опис и оценка на имота,
за което същия е уведомен на 10.08.2020 г.
На 28.08.2020 г.
е извършен опис на процесния имот, като на място, съгласно
отбелязването в протокола за опис на недвижим имот са присъствали за взискателя
- А.А.Н. - служител в дружеството, за длъжника - не се е явил представител, а
като свидетели са присъствали адв. И.С.АК- Пловдив – пълномощник на трето лице
–собственик на имота и юрисконсулт А.Л.- служител в кантората на ЧСИ, като за
пазач на имота е назначен А.А.Н..
Предвид
определянето на трето лице за пазач на имота на 08.09.2020 г. в кантората на ЧСИ е депозирана настоящата жалба.
При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава
пазач, а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги
стопанисва добре или препятства огледите /в този смисъл решение №47 от
26.02.2018 г. по гр.д. № 69/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК/.
Съгласно чл.470, ал.1 и ал.2 ГПК, ако длъжникът откаже да приеме за
пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави
у него, както и в хипотезата, при която длъжникът е редовно призован за описа,
но не присъства на него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за
пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
При тълкуване на цитираните разпоредби се налага извода, че по правило описаната вещ се
предава за пазене на длъжника, като само в случай, че същият откаже да я приеме
за пазене, или съдебният изпълнител прецени според конкретните обстоятелства по
изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач взискателя или
трето за изпълнителното дело лице. Иначе казано, според чл.470 ГПК назначаването
за „пазач” на вещта на лице, различно от длъжника, представлява изключение
от общия принцип "за предаване на вещта за пазене на длъжника",
предвид на което така извършеното от съдебния изпълнител действие е
незаконосъобразно.
Нормата на чл.486, ал.2 ГПК постановява,
че ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.
В разглеждания случая не е спорно между страните, че за „пазач” на имота е назначено трето лице – А.А.Н.. От доказателствата по делото, обаче, не се установи да
са изпълнени условията на чл.486, ал.2 ГПК, че длъжникът Х.А.А. не стопанисва добре процесния недвижим имот – Апартамент № 43,
находящ се в гр. София, УПИ XVI-1054, кв. 42 по плана на гр. София, местност „Витоша
ВЕЦ-Симеоново” или да пречи на огледа на същия от трети лица. Следва да се има предвид, че назначаването на А.А.Н. е направено при извършване описа на имота, т.е. преди да имат възможност трети лица да искат
огледи, поради което и настоящият
съдебен състав приема, че не е установено длъжникът
да е препятствал огледите. По делото липсват доказателства, от които да бъде формиран извод, че процесния недвижим имот не е стопанисван добре от длъжника, поради което и това основание да
бъде оставен във владение на трето лице
не е установено по делото. Освен това не са
ангажирани и доказателства самият длъжник Х.А. да се е съгласил А.Н. да бъде назначен за "пазач" на имота.
С оглед изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода
на делото, жалбоподателя има право на сторените в производство разноски, но
доколкото липсват доказателства такива да са реално сторени, разноски не му се
дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Х.А.А. определянето на трето
лице за пазач по изп.дела № 4501/2017 г. и № 4846/2017 г. по описа на ЧСИ М.П.,
с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в Протокол за опис
на недвижим имот от 28.08.2020 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.А.А. за присъждане
на разноски, като неоснователно.
Препис от решението да се изготви служебно и да се изпрати по изп.дела № 4501/2017 г. и № 4846/2017 г. по описа на ЧСИ М.П.,
с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, за съобразяване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.