№ 338
гр. Пазарджик, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200259 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АН. П. УЧК., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пещера, ул. „М.Т., против Наказателно постановление № 20-1006-003641 от
12.02.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор
ПП, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат обобщено до нарушения
на материалния и процесуалния закон, които обуславяли
незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП
като незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
1
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендират се разноски за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, като взе предвид становищата на страните и
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС „БМВ 750 ЛИ“ с
рег. № ******, което на 17.03.2020 г. около 16,37 часа, е управлявал в гр.
Пазарджик по ул. „Георги Бенковски“ в посока кръстовище с ул. „Стоян
Ангелов“, като при максимално допустима скорост за движение в населено
място от 50 км/ч, той се движел с 130 км/час. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство- мобилна радарна система
ARH CAM S1 № 11743bb, която отчела движение със скорост от 134 км/ч, т.
е. превишение на скоростта от 84 км/ч, но от засечената скорост били
извадени 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на
скоростта от 80 км/ч.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради
което от страна на контролните органи била извършена справка за
собственика на МПС, с което било извършено нарушението, като се
установило, че това е св. И. Г. Л.. След това били предприети действия за
установяване на собственика и попълване от негова страна на декларация по
чл.188 от ЗДвП, от която да е видно дали на процесната дата, когато е било
извършено нарушението, той лично е управлявал собственото си МПС или е
бил предоставил управлението на друго лице. На 06.10.2020 г. собственикът
на МПС- св. Л. попълнил такава декларация (л.12), в която посочил, че на
17.03.2020 г. около 16,37 часа собственият му лек автомобил с рег. № ******
е бил управляван от жалбоподателя АН. П. УЧК., като попълнил пълни данни
за същия. Поради тази причина били предприети действия по установяване на
2
водача У. и съставяне на същия на АУАН. Тъй като той не бил открит, АУАН
бил съставен в негово отсъствие в присъствието на свидетел на съставяне на
акта на 05.11.2020 г., след което на 23.01.2021 г. У. бил открит като АУАН му
бил предявен, но след запознаването с него нарушителят отказал да го
подпише, както и да получи екземпляр от АУАН, което било удостоверено по
надлежен ред с подпис на свидетел на отказа.
Въз основа на АУАН на 12.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. То
било връчено на санкционираното лице на 27.01.2022 г., видно от разписката
към санкционния акт, а жалбата против последния била подадена лично от
наказаното лице чрез АНО до съда на 03.02.2022 г., когато била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик, при което е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, както и от
гласните доказателства събрани посредством свидетелските показания на
актосъставителя Г.Г., Д.Ф., К.Г. и И. Л..
При така установеното от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно против жалбоподателя не е бил
издаден ЕФ, независимо че нарушението е било установено с горепосоченото
АТСС, защото е било извършено нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-
превишение на скоростта за движение в населено място с над 50 км/ч, за
което освен наказание глоба се предвижда и лишаване от правоуправление.
Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП императивно разписва, че се допуска
издаване на ЕФ при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което обаче
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, докато за процесното нарушение се предвижда
и такава кумулативна санкция.
На следващо място съдът констатира, че в процедурата по издаването на
3
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е
било установено с мобилно АТСС, което към инкриминираната дата е било
технически изправно и одобрено като тип средство за измерване на скорост
(виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от
проверка за техническа изправност на л.51-52).
В НП, а и в предхождащия го АУАН, е направено ясно и точно описание
на нарушението, като дата, час и място на извършване, установеното
превишение на скоростта от 80 км/ч. Както се посочи и по-горе, това
превишение е формирано след като от отчетената с АТСС скорост от 133 км/ч
са извадени 3%- технически допустима възможна грешка при измерване на
скорост над 100 км/ч, т.е. 3,99 км/ч, закръглени на 4 км/ч, което е в интерес на
жалбоподателя.
Като се има предвид фотосът с № 0253599 (л.11 и л.48), направен с ARH
CAM S1 с № 11743bb, имащ статут на веществен доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да с заключи, че същият този фотос,
заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили,
какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение и разрешената скорост, както и конкретно засечената скорост на
автомобила, управляван от жалбоподателя, респ. на какво разстояние се е
намирал той от АТСС. На същия този фотос ясно личи и регистрационния
номер на автомобила.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения
Протокол за използване на АТСС /л.42). В този протокол, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е
отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
скоростта, както и че разрешената такава по закон е била 50 км/ч. Отразено е
и мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим
4
н измерване стационарен, с посока на действие- приближаващи.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, а именно
направена е била снимка, отразяваща разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя (л.43).
По нататък АУАН е издаден срещу жалбоподателя в тримесечния срок
по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. Това е така, тъй като
собственикът на процесното МПС е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП
на 06.10.2020 г., в която е посочил жалбоподателя като лице, което на
процесната дата и място е управлявало автомобила му. Тоест от тази дата
административният орган е узнал нарушителя. АУАН е съставен на
05.11.2020 г., тоест в тримесечния срок от узнаване на нарушителя. Вярно е,
че нарушението е установено още на 17.03.2020 г., когато управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил заснет с гореописаното АТСС. Вярно е, че
още към този момент или най-късно на следващия ден контролните органи са
разполагали възможността да направят справка в тяхната база данни справка
и да установят кой е собственика на въпросното МПС. Но те не са били
длъжни незабавно да направят такава справка, тъй като няма нормативно
изискване в тази насока. Ето защо от страна на контролните органи, след като
очевидно в един момент са установили кой е собственикът на процесното
МПС са предприели действия по установяването му, за да бъде поискано от
него да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, което се е случило на
06.10.2020 г., а според декларираното е станало ясно, че не собственикът, а
друго лице- жалбоподателят е извършил нарушението. АУАН е съставен и в
едногодишния срок от извършване на нарушението.
Съдът намира за уместно да посочи и това, че въпреки констатираното
дописване в АУАН от страна на връчителя- св. К.Г., изразяващо се в
констатиране на нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, макар и процесуално
нарушение, същото не е съществено такова, тъй като не нарушава правото на
защита на жалбоподателя, тъй като АНО констатирайки същото не е наложил
санкция на нарушителя и това е изрично отбелязано в НП.
По отношение на направените в жалбата и от процесуалния
представител на въззивника в с.з. възражения относно авторството на
нарушението, съдът ги намира за неоснователни. Твърдението на
жалбоподателя, направено с жалбата, а впоследствие и поддържано чрез
5
нарочно подадена декларация пред съда, е че не той е управлявал процесното
МПС на инкриминираните дата и място, а служителят в „У. Трейд 2016“
ЕООД- В. К. Н., като представя и договор за наем на МПС от 26.06.2018 г., по
силата на който МПС, с което е извършено нарушението е било отдадено под
наем от собственика му- св. Л. на цитираното дружество, управител и
собственик на което е жалбоподателя У.. От изисканата обаче от съда
служебно справка от ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик, е вдино че
лицето В.Н. не е имал регистриран и действащ трудов договор с дружество
„У. Трейд“ към датата на нарушението- 17.03.2020 г., от което става ясно, че
това лице не е служител на дружеството-наемател на автомобила. Вследствие
на тази информация, жалбоподателят чрез своя процесуален представител
ангажира допълнително доказателство по делото- копие на Договор за наем
от 16.03.2020 г. сключен между „У. Трейд 2016“ ЕООД и В. К. Н., по силата
на който л.а. „БМВ 750 LI“ с рег. № ****** е предоставен за временно и
възмездно ползване на Н. за времето от 16.03.2020 г. до 20.03.2020 г. Според
настоящият съдебен състав обаче, този договор към датата на нарушението не
е съществувал, в противен случай той би бил представен в АНП още при
предявяване на АУАН или в един по-късен момент, най-малкото с
депозираната пред съда жалба и твърдението на въззивника щеше да бъде
именно в тази насока, че към онзи момент дружеството, което представлява е
отдало под наем на Н. автомобила, а не че това МПС е управлявано от Н. като
служител на дружеството. Освен това съдът подложи на внимателна преценка
и показанията на св. Л. (собственик на автомобила), който заяви категорично,
че процесното МПС е мощно и луксозно и че не се използва за служебни
цели, а се отдава под наем за лични нужди.
На следващо място, съдът взе предвид и обстоятелството, че с
попълнената на 06.10.2020 г. декларация от собственика на МПС, с което е
извършено нарушението- св. Л., той е вписал под страх от наказателна
отговорност за невярно декларирани данни, че МПС е било предоставено от
него и управлявано на въпросната дата, час и място от жалбоподателя А.У., а
не на друго лице, нито пък е декларирал, че МПС е отдадено под наем на
дружеството на У..
По-нататък, при предявяване на АУАН, жалбоподателят не е възразил
срещу повдигнатото му адм. обвинение, нито пък е заявил или посочил пред
6
актосъставителя обстоятелството, че не той е управлявал МПС, а друго лице,
най-малкото да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП и да представи
СУМПС на лицето, на което твърди че е предоставил да управлява
автомобила. Такива възражения и обяснения не са били дадени и
впоследствие в писмен вид в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Вярно е, че
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е
длъжно веднага да се брани срещу повдигнатото му обвинение, но когато е
имал тази възможност и не го е сторил, то това е първата индиция, че той е
извършил вмененото му нарушение, както и че дадените впоследствие
обяснения и цялостно процесуално поведение следва да бъдат подложени на
преценка за достоверност именно на тази база.
Всичко изложено до тук даде основание на съда да приеме, че
представеният договор за наем сключен между „У. Трейд 2016“ ЕООД и В.Н.
К., е създаден след извършване на нарушението и с цел да бъде използван в
настоящето производство с оглед избягване на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
и съдът не го кредитира, независимо, че на този етап бе лишен от
възможността да изслуша В.Н. като свидетел поради продължителното му
отсъствие от страната и липсата на данни за местоживеенето му в чужбина.
Гореизложените обстоятелства бяха достатъчни за съда за да формира
несъмнен извод, че твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал
процесното МПС на инкриминираните дата, час и място, са недостоверни,
както и че именно жалбоподателят е автор на извършеното нарушение на
чл.21 ал.1 във вр. с чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената кумулативна санкция глоба и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. Размерът на глобата- 1 000 лева, е
правилно определен от АНО. Съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДвП за превишаване на скоростта над 50 км/ч наказанието глоба е 700 лв.,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв. Тоест при превишението от 80 км/час в настоящия случай плюс
базата от 700 лева за веки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/ч, т.е.
още 300 лева. Кумулативното наказание лишаване от правоуправление също е
7
определено правилно, като неговият размер е твърдо фиксиран в закона.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че издаденото НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото- потвърждаване на НП и с оглед на това, че
пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от
юрисконсулт, който е направил своевременно искането за присъждане на
разноски, а именно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното
писмено становище, то на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди
разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик. Възнаграждението следва да е в
размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в няколко съдебни заседания, с разпити на четирима
свидетели, но без личното явяване и участие на юрисконсулта, който само е
представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не
е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-003641 от
12.02.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор
ПП, с което на АН. П. УЧК., с ЕГН **********, с адрес гр. Пещера, ул. „М.Т.,
на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА АН. П. УЧК., с ЕГН **********, с адрес гр. Пещера, ул.
„М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
8
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9