РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Балчик, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20223210100291 по описа за 2022 година
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Р. К. А. ЕГН
********** от *** срещу Р. С. Т. ЕГН ********** от ***; К. Л. Т. ЕГН ********** от ***;
С. Л. Т. ЕГН ********** от *** за допускане до делба на следните недвижими имоти:
Дворно място с площ от 400 кв.м. по документ за собственост,представляващ
поземлен имот, урбанизирана територия с кадастрален идентификатор *** по КККР на
гр. Б. с площ от 427 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от
две самостоятелни жилища- източно и западно,с кадастрален идентификатор ***, а по
скица - жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор
***, по скица - друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 58 кв.м., дърварник и
маза с идентификатор ***, селскостопанска сграда със застроена площ от 13 кв.м.,
имот, находящ се в ***.
В исковата си молба, ищцата твърди,че:
Ищцата твърди,че е наследник на родителите си К.С. Т., починал *** год. и С.Й. Т.,
поч. *** год.
Ответниците са наследници на брат й Л.К. Т., починал ***год. След неговата смърт,
наследници на баща й К.С. Т. са тя и тримата наследници - ответници по делото, а след
смъртта на майка й С.Й. Т. наследници са тя и двамата й пламенници - втори и трети
ответник.
На 26.09.1958 год. майката на ищцата С.Й. Т. купува недвижим имот, представляващ
1
дворно място с площ от 400кв. м по документ за собственост - поземлен имот, урбанизирана
територия с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Б., с площ по скица - 427 кв. м,
ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища -
източно и западно, обозначена с кадастрален идентификатор ***, по скица - жилищна сграда
- еднофамилна със застроена площ от 91 кв. м с идентификатор ***, по скица - друг вид
сграда за обитаване със застроена площ от 58 кв. м, дърварник и маза с идентификатор ***,
селскостопанска сграда със застроена площ от 13 кв. м, имот, находящ се в ***, по силата на
договор за покупко - продажба, обективиран в нот. Акт ***год. на РС Балчик. Имотът е
закупен от майка й по време на в брак й с бащата на ищцата К.С. Т..
След смъртта на баща й имотът остава в съсобственост между страните по делото и
майка ми, която преживява бащата на ищцата.
На 08.05.2019г., майката на ищцата прехвърля срещу задължение за издръжка и
гледане на Р. С. Т. притежаваните от нея 4/6 ид. части от така подробно описания недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт ***год. на нотариус
С.И. с район на действие района на РС Балчик, вписана с акт ***год. на СВп Б..
Останалите 2/6 ид. части от имота са съпритежание между ищцата и ответниците,
наследници на Л.К. Т..
Ищцата твърди,че страните не могат доброволно да поделят имота.
С оглед на това тя моли съда да допусне и извърши делба на процесните имоти при
следните квоти:
1/6 идеална част за нея
1/6 идеална част за тримата ответници заедно
4/6 идеални части за Р. С. Т..
В исковата си молба,ищцата моли да й бъде възложен имота на нея, респективно при
реална възможност за делба на същия, частта, отговаряща на дела ми.
В исковата си молба,ищцата моли,на основание чл. 344 ал. 2 ГПК, до окончателно
извършване на делбата,съдът да постанови какви суми следва да ми заплаща първата
ответница, която ползва изцяло делбения имот, срещу ползването им.
В исковата си молба,ищцата моли настоящата искова молба да се счита като
предизвестие по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС, по силата на която първата ответницата,
ползваща имота, предмет на настоящото производство, да й заплащат обезщетение за
лишаване от ползването на така подробно описаният по-горе недвижим имот в размер на по
150лв. месечно, начиная от предявяване настоящият иск, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
В исковата си молба,ищцата моли да й бъдат присъдени всички съдебно-деловодни
разноски по водене на делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците представят писмени отговори в който
оспорват исковата молба.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпиха писмени отговори от ответниците, с
които оспорват допустимостта и основателността на иска. Правят възражение за
придобиване на имота чрез осъществено давностно владение в полза на първата ответница.
Редовно призована ищецата се явява в съдебно заседание,лично и представлявана от
процесуален представител-адвокат Ю. О. и преупълномощения адвокат К.К..От името на
своята подзащитна,процесуалният представител поддържа исковата молба,като моли съда да
допусне и извърши съдебна делба на процесните имоти.Не поддържа искането си по чл.
344, ал.2 от ГПК. Оспорва официален документ,а именно Нотариален акт *****по описа
на Нотариус С.И., №*** по регистъра на НК, с район на действие Районен съд-Балчик,
вписан с вх.№**** на Службата по вписвания-гр.Б..
С изрично определение от публично съдебно заседание от 05.06.2023година,съдът е
открил производство по оспорване на официален документ.
От името на ищцата,процесуалният представител пледира да се уважи изцяло иска за
съдебна делба на процесните имоти.Представя доказателства и прави доказателствени
искания. Представя писмена защита.
Ответницата Р. Т.,редовно призована се явява лично и представлявана от процесуален
представител,а именно адвокат Н. И. и адвокат С. И. и двете от АК-В.. От името на своята
подзащитна, процесалните представители оспорват исковата молба.поддържат
представените от тях писмени отговори. Пледират да се отхвърли исковата молба,като
неоснователна. Представят писмена защита. Претендира деловодни разноски. Представя
доказателства. Прави доказателствени искания.
Ответниците С. Л. Т. и К. Л. Т. се представляват от адвокат Н. И. от АК-Д.. От името
на своите подзащитни, процесалният представител оспорва исковата молба.Поддържат
представените от тях писмени отговори.Пледират да се отхвърли исковата молба,като
неоснователна.Представя писмена защита.Претендира деловодни разноски. Представя
доказателства.Прави доказателствени искания.
По делото са приети писмени доказателства.
Разпитани са две групи свидетели,съответно на ищцовата страна и на ответниците.
Съдът,след преценка на събраните доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
Процесните имоти,предмет на производството са следните:
Дворно място с площ от 400 кв.м. по документ за собственост,представляващ
поземлен имот, урбанизирана територия с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.
Б. с площ от 427 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две
самостоятелни жилища- източно и западно,с кадастрален идентификатор ***, а по скица -
жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор ***, по
скица - друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 58 кв.м., дърварник и маза с
идентификатор ***, селскостопанска сграда със застроена площ от 13 кв.м., имот, находящ
се в ***.
3
С нотариален акт№***год. на нотариус С.И. с район на действие района на РС
Балчик, вписана с акт ***год. на СВ Б. майката на ищцата прехвърля срещу задължение за
издръжка и гледане на Р. С. Т. притежаваните от нея 4/6 идеални части.
На 19.07.2019година с Нотариален акт№**** по описа на Нотариус С.И.,№*** по
регистъра на НК,с район на действие Районен съд-Балчик,вписан с вх.№***** на Службата
по вписвания-гр.Б.,ответницата Р. С. Т. е призната на собственик над оставащите 2/6 идеални
части на процесните имоти,въз основа на давностно владение и писмени доказателства.
Имотът е придобит по силата на наследствено правоприемство и прехвърлителна
сделка от страните по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили писмен отговор, с който
оспорват допустимостта и основателността на иска. Твърдят, че първата ответница - Р. Т.
била придобила по давност 2/6 ид. части от подробно индивидуализирания в исковата молба
недвижим имот, а 4/6 ид. части - по силата на прехвърлителна сделка от майка ми С.Й. Т..
Р. Т. твърди, че за придобитите от нея 2/6 ид. части от имота се била снабдила с н.а. за
удостоверяване правото на собственост по силата нот. акт № ***год. на нотариус № ***в
регистъра на НК.
Съдът с изрично протоколно определение се е произнесъл по допустимостта на иска
за делба,като е приел,че същия е допустим.
При анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът приема,че по делото
не е установено по категоричен и безспорен начин твърдяно,че са парични средства са
използвани и влагани в имота.
Относно сграда с идентификатор *** и неговия статут на търпим строеж. Този имот е
част от наследствената маса и такава, придобита в резултат на прехвърлителна сделка,
поради което няма отношение по възражението на първата ответница за давностене на част
от имота. Още повече, че изслушаните по делото свидетели Б., Г. и А. са посочили кога
недвижимият имот е бил преобразен и е придобил настоящият си вид. Тази пристройка е
построена след придобиването на имота, а вписването на Р. Т. в конструктивното становище
не променя извода за момента на изграждането й и принадлежността й към общия имот още
след 1958год., когато имота е закупен от майка на ищцата С. Т.. Тази сграда е строена след
1965год., т.е. стара сграда, а не новопостроена.Фактът,че Р. Т. е записана като възложител е
единствено с оглед удостоверяване статута на сградата.
От събраните доказателства не се установява,по категоричен начин,че процесните
имоти са придобити по давност от ответната страна.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е определил материалноправното
основание на иска в нормите на чл.341 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената
тежест,като е указал на страните, че:
Върху ищеца лежи тежестта на доказване правото му на съсобственост върху
4
имотите, предмет на делба и неговата квота.
Върху ответниците лежи тежестта на доказване правото им на съсобственост върху
имотите, предмет на делба, респ. тяхната квота.
Съдът прави следните правни изводи:
За да се придобие по давност съсобствен недвижим имот, когато основанието за
възникване на съсобствеността е наследяване презумпцията на чл. 69 не се прилага и
наследникът, който упражнява фактическа власт върху имота, респективно спорната част,
следва да извърши действия, отричащи правата на останалите наследници, като
манифестира своето намерение пред тях и волята му да достигне до тяхно знание.
Не се доказа първата ответница да е предприела каквито и да е действия, с който да
демонстрира пред ищцата и останалите сънаследници, макар и нейни деца, намерението си
да свои имота и да отблъсне владението на ищцата.
Плащането на данъци и извършването на ремонтни дейности в имота не са такива
действия. За да се придобие наследствен имот или част от него, сънаследника, който твърди
тези факти, трябва да преобразува държанието на ищцата и частта на другите два
сънаследници във владение за себе си.
Дори снабдяването на първата ответница с нотариален акт за собственост въз основа
на обстоятелствена проверка, не сочи на такава промяна на намерението за завладяване на
моята част от имота.
При условията на пълно и главно доказване ответницата Р. Т. носи тежестта да
докаже, че е извършила действие, с което е изразена промяна на намерението й да превърне
държанието на идеалните части на ищцата,във владение за себе си, като тази промяна следва
да стигне до знанието на ищцата. Включително вписването на акта за собственост не сочи
на знание от страна на ищцата Р. А., на извършеното съставяне на акта и промяна
намерението на ответницата Т..
Живеенето в един имот дори и дълги години, не сочи по своята същност на своене на
частта на ищцата от имота. За придобиването на имот по давност са необходими два
елемента:
- обективен-изтекъл период от време и
- субективен - преобразуване на държанието във владение и довеждане това до
знанието на сънаследника.
Съдебната практика е установена и тР. и затова, че ползването на имота от един от
съсобствениците, не означава промяна в намерението по отношение правата на останалите
съсобственици.
Действията за попълване на кадастъра с ново придобитата част от процесния имот
също не е такова действие.
В този смисъл решение № 596/30.06.2010год., по гр.д. № 1534/2009год.на I гр. отд.,
Решение № 740/26.10.2010год. по гр. д. № 1935/2009год. на I гр. отд., Решение №
5
140/17.03.2006год. по гр. д. № 797/2005год. на I гр. отд., всички на ВКС, и др.
От всички събрани по делото доказателства,не се установява пълно и
главно/несъмнено/, че ответницата Т. е извършила някакви действия, различни от ползването
на имота, с които да е проявила пред ищцата промяна в намерението си.
Относно оспорването на официалният документ, а именно Нотариален акт №*** по
описа на Нотариус С.И., №*** по регистъра на НК, с район на действие Районен съд-
Балчик,вписан с вх.№*****, имотна партида №*** на Службата по вписвания-гр.Б., съдът
съобразява следното:
Констативният нотариален акт може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик на имота. Това лице може по исков
път да докаже несъществуването на удостовереното с този акт право.
Отмяната по чл.537 ал.2 от ГПК не съставлява самостоятелен иск, а е само законна
последица от уважаването на предявен иск за съдебна делба.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик.
В конкретния казус, съдът счита,че с оглед събраните доказателства се установява,че
ответницата Р. Т. не е придобила по давностно владение 2/6 идеални части от процесните
имоти, поради което,тези идеални части следва да се считат съсобствени между нея и
останалите страни в делото,в съотношение: 1/6 идеална част за ищцата и 1/6 идеална част за
тримата ответници. Ответницата Т. също така е съсобственик и на другите 4/6 идеални части
от процесните имоти на друго основание а именно договор за прехвърляне на собственост
над недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане.Този договор не е оспорен
от ищцата.
С оглед оспорването на констативния нотариален акт,съдът счита,че същия следва да
бъде отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
От така изложеното следва да се направи еднозначния извод, че предявеният иск за
делба е основателен и следва да бъде уважен, като се допусне такава на подробно
индивидуализирания в исковата молба недвижим имот - дворно място и построените върху
него сгради при посочено местонахождение, при квоти от 1/6 идеални части за ищцата, 4/6
идеални части за първата ответница и 1/6 идеални части общо за тримата ответници при
равни за тях части.
Относно разноските:
6
Съдът съобразява нормата на чл.355 от ГПК съгласно която,деловодни разноски в
първата фаза по допускане на съдебната делба не се дължат и не се присъждат.С оглед на
този факт, съдът не дължи произнасяне по въпроса за деловодните разноски с настоящото си
съдебно решение по допускане на делбата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 344 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба по отношение на Дворно място с площ от
400 кв.м. по документ за собственост,представляващ поземлен имот, урбанизирана
територия с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Б. с площ от 427 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища- източно и
западно,с кадастрален идентификатор ***, а по скица - жилищна сграда-еднофамилна със
застроена площ от 91 кв.м. и с идентификатор ***, по скица - друг вид сграда за обитаване
със застроена площ от 58 кв.м., дърварник и маза с идентификатор ***, селскостопанска
сграда със застроена площ от 13 кв.м. имот, находящ се в ***, между от Р. К. А. ЕГН
********** от *** срещу Р. С. Т. ЕГН ********** от ***; К. Л. Т. ЕГН ********** от ***;
С. Л. Т. ЕГН ********** от ***, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
- За Р. К. А. ЕГН ********** от *** - 1/6 идеална част от целия процесен имот.
- За Р. С. Т. ЕГН ********** от ***; К. Л. Т. ЕГН ********** от ***; С. Л. Т. ЕГН
********** от ***, общо 1/6 идеална част от целия процесен имот,при равни за тях
части.
- За Р. С. Т. ЕГН ********** от *** - 4/6 идеални части от целия процесен имот.
ОТМЕНЯ Нотариален акт*** по описа на Нотариус С.И., №*** по регистъра на НК,
с район на действие Районен съд-Балчик, вписан с вх.№**** на Службата по вписвания-
гр.Б., ответницата Р. С. Т. е призната на собственик над оставащите 2/6 идеални части на
процесните имоти, въз основа на давностно владение и писмени доказателства,на основание
чл.537, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7