Решение по дело №12387/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1591
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100512387
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  27.02.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Д. Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12387 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.05.2019 г.  по гр.д. № 9280/19г., СРС, ГО, 76 с-в е

признал на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД, за установено по исковете, предявени от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл. „*******, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П., А.и партньори”, БУЛСТАТ № ********срещу С.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***. кантора 154, чрез адв. Н., че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 603,61 лева - задължение по Договори за GSM услуги от 14.08.2015г., 21.08.2015г., 07.11.201 Зг., 21.08.2015г. и два от 17.12.2015г. (в сумата влизат главници и неустойки) за периода от 14.03.2016г. до 27.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 5 470,28 лева, като неоснователен и сумата от 769,91 лева, мораторна лихва за периода от 04.04.2016г. до 26.10.2018г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Ж.С., ЕГН **********,  с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 154, чрез адв. Н. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл. „*******, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П., А.и партньори”, БУЛСТАТ № ********сумата от 436,57 лв. разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от иска. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***. кантора 154, чрез адв. Н. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл. „*******, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П., А.и партньори”, БУЛСТАТ № ********сумата от 229,84 лв.-сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.

          Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П., А.и партньори”, БУЛСТАТ № ********, със съдебен адрес:***, пл. „*******, в частта на претендираната неустойка в общ размер от 550 лв. по сметка ********от 09.09.2016 г. и по сметка ********от 09.09.2016 г. към договор М4682250 от 21.08.2015 г. Неустойката от 275 лв. е за отстъпка от цената на устройство, предоставено към телефонен номер ********, като устройството е закупено към договор М4682250 от 21.08.2015 г., като за установяване размера на посочената неустойка към исковата молба е приложена сметка № *********.  Неустойката от 275 лв. е за отстъпка от цената на устройство, предоставено към телефонен номер ********, закупено към договор М4682250 от 21.08.2015 г., като за установяване размера на посочената неустойка към исковата молба е приложена сметка № ********** от 09.09.2016 г. Счита, че съдът е посочил като аргумент за отхвърляне на иска липсата на доказателства. Сочи, че с подписването на рамковия договор М4682250 от 21.08.2015г., абонатът е въведен в системата на мобилния оператор под референтен номер (М4682250), към който може да бъдат предоставяни множество услуги. Отделните услуги към него се предоставят чрез подписването на индивидуални договори и/или приложения, които са приложени като доказателство към исковата молба, а именно Приложение №1 от същата дата и Приложение №1 от 02.09.2015 г. Освен това, всички издавани фактури за тези услуги реферират към подписания между страните рамков договор, като в горния им ляв ъгъл е посочен потребителския номер на абоната по рамковия договор, а именно: М4682250. Счита се, че приложените към исковата молба приложения и фактури са достатъчно доказателство за наличието на връзка между подписания рамков договор и предоставените към него услуги, които са основание и за направените отстъпки от цената на крайните устройства, следвайки логиката на провежданата от ищеца търговска практика. Освен това, всички месечни абонаментни и други такси за предоставени мобилни услуги по договор М4682250 от 21.08.2015 г., за периода от негово подписване до 23.02.2016 г. са плащани в уговорените срокове от абоната. Счита се, че това поведение на абоната недвусмислено доказва възникването и съществуването на облигационно отношение между А1 България ЕАД и С.Ж.С., отбелязано под референтен номер М4682250 в системата на ищцовото дружество. Моли съда да постанови решение,  с което да отмени процесното в частта за неустойката в общ размер на 550 лв. по сметка ********от 09.09.2016г. и сметка ********от 09.09.2016 г. към договор М4682250 от 21.08.2015 r., ведно със законните последици и вместо него да постанови друго, с което да бъде признато за установено дължимостта на неустойката.

          Въззиваемата С.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: *** не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ********срещу С.Ж.С., ЕГН ********** с цена на иска от 6 24019 лв., от които 5470,28 лв. главница, 769,91 лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 3 378,55 лв. за периода от 04.04.2016 г. до 26.10.2018 г., законна лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли да се установи по отношение на ответницата, че тя дължи по договори от 14.08.2015 г., 21.08.2015 г., 07.11.2013 г., 21.08.2015 г. и два от 17.12.2015 г. сумата от 5 470,28 лв., неизплатена цена за периода от 14.03.2016 г. до 27.09.2016 г., като в тази сума е включена и неустойката. Поради неизпълнение в определение срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, тези договори за услуги били едностранно прекратени от А1 България, на основание чл.40 ж, във връзка с т.54,.1 от ОУ-при неплащане на дължими суми след изтичане срока на плащане. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване  на основание чл.92 ЗЗД, както и чл.5.3.1 от Приложение № 1 от 14.08.2015 г., чл.5.3.1 от Приложение № 1 към Договор М4807708 от 17.12.2015 г., чл.5.3.1 от Приложение І 1 към Договор № М4807699 от 17.12.2015 г., чл.5.3.1 от Приложение № 1 от 02.09.2015 г., чл.5.3.1 от Приложение № 1 от 21.08.2015 г. Сочи се, че размерът на неустойката се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такса/ без отстъпки и без ДДС/, дължими от датата на прекратяване/ датата на издаване на съответната сметка за неустойка/ до изтичане на определения срок на ползване на услугата. В тази връзка се претендира неустойка в общ размер от 2 091,73 лв., разпределена по следния начин: 1. 275 лв./ 11 оставащи месечни вноски х 25 лв./ за мобилни услуги за телефонен номер ********по Приложение № 1 от 14.08.2015 г. по сметка № ********* от 26.08.2016 г., 2. 791 лв./ 19 оставащи месечни вноски х 41,67 лв./ за мобилни услуги за телефонен номер ********по Приложение № 1 към Договор № М4807708 от 17.12.2015 г. по сметка № ********* от 07.05.2016 г., 3. 475 лв./ 19 оставащи месечни вноски х 25 лв./ за мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 към Договор № М4807699 от 17.12.2015 г. по сметка № ********от 07.05.2016 г., 4. 275 лв. / 11 оставащи месечни вноски х 25 лв./ за мобилни услуги за телефонен номер ******** по Приложение № 1 от 02.09.2015 г. по сметка № ********от 09.09.2016 г. и 5. 275 лв./ 11 оставащи месечни вноски х 25 лв./ за мобилни услуги за телефонен номер ********по Приложение № 1 от 21.08.2015 г. по сметка № ********от 09.09.2016 г.

Ответницата е оспорила исковете по основание  и размер.

От назначената по делото ССЕ се установява, че главницата е в размер на 3 353,62 лв., неустойките са в общ размер от 2 091,73 лв., а лихвата от 763,78 лв.

Съгласно чл. 92 ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В т. 3 на ТР № 1/09 г.  на ОСТК на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка-парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

В случая се претендират само две неустойки в общ размер на 550 лв. по сметка ********от 09.09.2016 г. и по сметка ********от 09.09.2016 г. към договор М4682250 от 21.08.2015 г. Неустойката от 275 лв. е за отстъпка от цената на устройство, предоставено към телефонен номер ********, като според твърдението устройството е закупено към договор М4682250 от 21.08.2015 г., а другата неустойка също от 275 лв. също е за отстъпка от цената на устройство, предоставено към телефонен номер ********, закупено според твърдението към договор М4682250 от 21.08.2015 г. Видно от данните по делото районният съд е отхвърлил е отхвърли почти изцяло иска за неустойка от 2 091,73 лв., но въззивната жалба е предявена само за тези два размера на претендираните неустойки и предвид диспозитивното начало и нормата на чл.269 ГПК, ще бъдат разгледани тези две неустойки.

Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че самият договор М4682250 от 21.08.2015 г. не е приложен по делото, а има депозирано Приложение № 1 от 21.08.2015 г. За обжалваните неустойки, а и за всичките неустойки, според 5.3.1  от Приложение № 1 към сочените 5 договора/ част от тях не са приложени по делото/:В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на ползване.  В този смисъл се дължи неустойка за всички абонаментни такси до изтичане срока на договора.

От приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. В конкретния казус, ответницата е релевирала довод за нищожност на клаузата за неустойка, но е константна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. СРС се е позовал на нищожност на клаузата за неустойката, като неравноправна, а не е отхвърлил иска поради липса на доказателства, както се твърди във въззивната жалба. Настоящата инстанция също намира, че е неравноправна клаузата, съдържаща се в т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договорите/ конкретния липсва по делото, но клаузите са идентични/ с посоченото по-горе съдържание. Твърди се, че в конкретния казус, договорът между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят забавил плащането на определени суми. Неравноправна се явява клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната –чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т. 5.3.1 от Приложение № 1 към договора, е неравноправна на посочените по - горе основаниячл.143, т.6, пр.2, и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Според чл.143 от ЗЗП,  "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. Процесният договор/е/ са сключен/и при предварително определени условия от едната страна по правоотношението- доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че той/те е/ са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл.146, ал.2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В казуса и с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Нищожната клауза по т.5.3.1 не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск за неустойка за общата сума от 550 лв. се явява неоснователен и като такъв законосъобразно и бил отхвърлен от СРС, както и другите искове за неустойка.

На съда е служебно известно, че  признание на ищеца за неравноправността на посочената клауза/клаузи се съдържа и в постигнатата между него и Комисията за защита на потребителите съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 21.04.2016 г. по гр. д. № 12268 по описа за 2014 г. на СГС. Спогодбата е постигната в контекста на заведен от КЗП колективен иск срещу ищеца за обявяването на посочената по-горе клауза за неустойка за неравноправна. В резултат на спогодбата ищецът е поел ангажимент да измени клаузата за неустойка в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, считано от 01.07.2016 г. като се предвижда, наред с другото, и следното ограничение по отношение на нейния размер: "Когато абонатът е физическо лице-потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка".

Както беше посочено обаче, уговорените по-благоприятни условия в полза на потребителите се прилагат считано от 01.07.2016 г. Договорът с ответника е от 21.08.2015 г., като се твърди, че е прекратен едностранно съгласно т.40 ж, във връзка с т.54,.1 от ОУ, като по делото липсват данни кога ответницата е била уведомена за това прекратяване.

Липсват доказателства кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна. По делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответницата и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.  

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 29.05.2019 г. по гр.д. № 9280/19г. на СРС, ГО, 76 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.