Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
15.02.2019
година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.01. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1362 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
974/19.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2421/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З., с което осъден „Е.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, представлявано от: ***
да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ***, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат А.М. сумата от 94,12 лева, представляваща недължимо платена сума
по фактура № **********/08.04.2018г.,
издадена от „Е." ЕАД, за начислена ел.енергия, доставена до обект, находящ
се в гр.С.З., ***, под ИТН № 2061913 за периода от 20.02.2015г. до 02.04.2015г., както и сумата
от 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Въззивникът “Е.” ЕАД - Пловдив обжалва
изцяло решението, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се
отхвърли предявения иск. Претендира за разноските пред двете инстанции.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановеният
срок е постъпил отговор от Н.В.Н., с който оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Безспорно е установено, че ответното дружество
разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава
енергия с ИТН 2061913.
По делото са представени писмени доказателства - фактура
№ **********/08.04.2018г., квитанция № **********/08.04.2018г., констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 198265 от 02.04.2015г., констативен протокол от метрологична
експертиза за средство за търговско измерване № 306 от 08.03.2016г. на БИМ,
писмо от 08.04.2016г., констативен протокол от метрологична експертиза за
средство за измерване № 306 от 08.03.2016г.
От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза се установява, процесния електромер е манипулиран. Отварян е капакът на клемния
блок и е поставен шунт между входа и изхода на токовата верига. Електромерът не
съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита част от
консумираната електрическа енергия. Методът за отчитане на неотчетена
ел.енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени
правилно в съответствие с чл.48 ал.1 и т.1А и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи :
По въпроса за правото на доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след
влизане в сила на промените на чл. 98а,
ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при
условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е
налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2,
т.6 и по чл. 83, ал.,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия
на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199,
ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на
ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28,
ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед
задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената
норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция. Ето защо предявеният от ищеца
иск по чл. 55 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 974/19.09.2018 г., постановено по гр. д. №
2421/2018 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление: гр.П.***, представлявано от: *** да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., *** сумата
от 300 лева /триста лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.