№ 355
гр. Б.град, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Пенка Ив. Чалъкова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес .... против
Наказателно постановление № 22-1116-000581 от 29.03.2022 г. на Началник
Група при ОДМВР - Б.град, Сектор Пътна полиция - Б.град, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца; за административно нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева; за
административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 (десет) лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10 (десет) лева; за административно нарушение по
чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, както и на основание чл.6
ал.1 т.10 от Наредба № Із-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 6
(шест) точки; за административно нарушение по чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, на
1
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева; за административно нарушение по чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева; за административно нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева и за административно нарушение по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП,
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се съображения за това, че не са
извършвани процесните нарушения, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Развиват се
съображения за маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат Н.Б., която подържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на защитната теза и взема становище по
същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и да им присъди направените в хода
на производството съдебни разноски, съобразно представен списък.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства, както и не взема становище по същество.
Районна прокуратура – Б.град, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище
по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 14.03.2022г. около 09.00 часа в с. Черниче на ул. „Георги Димитров с
посока на движение от с.Крупник към гр.Симитли жалбоподателят М. АЛ. Д.
управлявал собствения си лек автомобил „...“ с регистрационен номер ....,
когато бил спрян за проверка от автопатрул в състав АЛ. Н. КР. и М. Г. БЛ.
заради това, че предната регистрационна табела на автомобила не била
поставена на определеното за това място. При проверката полицейските
служители също така установили, че водачът не представя за МПС талон за
преминат годишен технически преглед, не представя СУМПС и контролен
талон към него, не представя свидетелство за регистрация на МПС, същият не
е поставил обезпоасителен колан, както и не представя техническо
оборудване на автомобила – светлоотразителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Във връзка с констатираните
нарушения, на място на проверката актосъставителят АЛ. Н. КР., в
2
присъствието на свидетеля М. Г. БЛ. и жалбоподателят М. АЛ. Д., съставил на
последния Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
586425, в който квалифицирал установените нарушения съответно по чл.140
ал.1 пр.3 от ЗДвП; чл.147 ал.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП; чл.137А ал.1 от ЗДвП; чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; чл.139 ал.2 т.2 от
ЗДвП; чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствие на нарушителя Д., връчен срещу разписка и подписан е лично от
него, като същият не написал конкретни възражения, а отбелязал единствено
„имам възражения“. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановения срок от връчването на АУАН. Въз основа на така
съставения акт, на 29.03.2022 година Началник група при ОДМВР - Б.град,
Сектор Пътна полиция – Б.град издал атакуваното Наказателно
постановление № 22-1116-000581 от 29.03.2022 година, с което на
жалбоподателя за административно административно нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца; за
административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1
от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева; за административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева; за
административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наложил наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение му отнел 6 (шест) контролни точки; за административно нарушение
по чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева; за административно нарушение по
чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева; за административно нарушение по
чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и за административно нарушение по
чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева. Наказателното постановление е
връчено лично на жалбоподателя Д. с разписка и срещу подпис на
18.04.2022г., като на същата дата 18.04.2022г. пред
административнонаказващия орган била депозирана разглежданата в
3
настоящото производство жалба в вх. № УРИ 111600-6608 от 18.04.2022г.
С показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя
АЛ. Н. КР. и свидетеля по установяване на нарушенията М. Г. БЛ. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул на ул. „Георги Димитров“ в
с.Черниче, община Симитли забелязали автомобил „...“ с рег. № ...., на който
предната регистрационна табела не била поставена на определеното за това
място. Полицейските служители последвали автомобила и същият бил спрян
със звуков и светлинен сигнал. При извършване на проверката са установени
редица нарушения, който отразили в съставения на място акт. Свидетелите К.
и Б. свидетелстват за това, че по време на извършване на проверката
жалбоподателят Д. е бил агресивен спрямо тях, отправял им заплахи за
уволнение, както и не е предоставял ЕГН си за справка. Сочат също, че за
всички установени нарушения на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение, подписан лично от лицето, без
да посочва конкретни възражения, като отразил само, че има възражения.
По делото е разпитан, като свидетел Д.Б.М., който сочи в показанията
си, че по време на процесния случай са били заедно с жалбоподателя Д.. Рано
сутринта на 14.03.2022 г. двамата тръгнали с джип „...“, собственост на
жалбоподателя Д. до местността „Сухата река“, където трябвало да нагледат
кравите, гледани от последния. На връщане, отпред на бронята на джипа
започнало да стърже, жалбоподателят Д. слязъл от автомобила и видял, че
единият болт на предния регистрационен номер на автомобила е паднал и
регистрационната табела се влачи по земята. Жалбоподателят махнал и
другия болт, взел регистрационната табела и я поставил на предното стъкло
на автомобила. Влизайки в с.Черниче, се отправили към гр.Симитли, и тогава
забелязали полицейски автопатрул, който тръгнал след тях и ги спрял за
проверка. Свидетелят Моралиев сочи, че по време на проверката е стоял в
колата, не е чул какво си говори жалбоподателят Д. с полицаите и след като се
върнал в колата е казал, че са му съставили акт за това, че регистрационния
номер не е на мястото си.
По делото е приложена докладна записка от младши автоконтрольор
АЛ. Н. КР., в която описва фактическата обстановка по време на проверката.
Към докладната записка е приложена и снимка на предната част на
автомобила с поставената регистрационна табела на предното стъкло на
същия.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят М. АЛ. Д. е правоспособен водач на МПС с категории В, АМ,
както и същият е наказван и за други нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
4
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените
към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено при спазване на установената
за това от закона процедура и от компетентен за това орган. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че АУАН е
съставен в 3-месечният срок от установяване на процесния извършител, който
е установен непосредствено при осъществяване на нарушението и след
подписа от самият жалбоподател на 14.03.2022г. на предявеният му акт.
Следователно съдът приема, че на описаната дата и час в АУАН и НП, МПС е
управлявано от жалбоподателя М. АЛ. Д., което обстоятелство не се отрича и
от него самия. АУАН е съставен на 14.03.2022г., в законоустановения срок,
след установяване на извършителя и преди да е изтекла една година от
извършване на нарушението. Ето защо съдът приема, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. В тази връзка липсват и
допуснати процесуални нарушения свързани с несъобразяването с
разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
както и относно недоказаност на нарушението. Видно от акта за установяване
на административно нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да
се приеме наличието на процесуални нарушения от категорията на
съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на
разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено
въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на
кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление
5
точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения
по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при
издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя, който е била наясно в какво именно нарушение е
обвинен и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил
конкретни възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е
предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Б.град категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в
процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е
съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя М. АЛ. Д. и
свидетелите АЛ. Н. КР. и М. Г. БЛ., присъствали при извършване и
установяване на нарушението.
По отношение административното нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят М. АЛ. Д. формално е осъществила вмененото
му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се
доказа по категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място,
жалбоподателят е управлявал МПС, като е управлявала лек автомобил „...“ с
регистрационен номер ...., като същият въпреки, че е бил регистриран по
надлежният ред и със налични регистрационни табели, предната
регистрационна табела не била поставена на определеното за това място, а на
предното стъкло на автомобила. В подкрепа на този извод са събраните
гласни доказателства на разпитаните в тази връзка свидетели, както и
представеният снимков материал, изготвен по повод съставиният акт за
установяване на административно нарушение. Твърденията на жалбоподателя
в жалбата, че поставянето на предната регистрационна табела на предното
стъкло на автомобила е станало по обективни причини се установява от
показанията на свидетеля Д.Б.М., който установи, че поради откачане на
табелата от едната й страна, стърженето й в земята по черния път през който
са преминавали и риска същата да изпадне и да бъде загубена, жалбоподателя
я демонтирал изцяло от предната броня, респ. мястото където следва да бъде
поставена и прибрал в автомобила, като я поставил на предното му стъкло за
да бъде видима за околните, като това е станало по обективни и не зависещи
6
от тях причини. Изложеното налага извода, че след като МПС е било
надлежно регистрирано, същото е било с налични регистрационни табели, но
с непоставена на определеното за това място на предната регистрационна
табела. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера,
поставени на определените за това места. В случая се касае за една от двете
регистрационни табели, която не е било поставена на определеното за това
място отпред, а на предното стъкло на автомобила, като това е станало по
обективни причини, а именно изпадането й. Именно поради последното,
съдът намира, че в случая не е осъществен състава на разглежданото
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП от обективна страна,
което като правна последица обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление в тази му част.
По отношение административното нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП регистрираните МПС
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност, като условията и реда за извършване на прегледа се определя
с наредба. От събраният доказателствен материал по делото по категоричен и
безспорен начин се установи, че към момента на проверката на 14.03.2022г.,
жалбоподателя М. АЛ. Д. е управлявал регистрирано по съответният ред
МПС, за което не се спори от страните, че не е било представено на
задължителен периодичен технически преглед към този момент.
Доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се налични по делото,
като и самият жалбоподател не оспорва тези констатации на контролните
органи. В тази връзка следва да се отбележи, че в подкрепа на тези изводи е и
липсата на каквито и да било доказателства оборващи фактите и
обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Предвид изложеното съдът
намира за доказано по безспорен и категоричен начин осъществяването от
обективна страна на това административно нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП за
виновно осъществено, тъй като М. АЛ. Д. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП и
при преценката си с оглед налагане на административното наказание
правилно на основание чл.181 ал.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя М.
АЛ. Д. наказания “Глоба” в законоустановения размер от 50 (петдесет) лева.
Същото е в императивно установен размер от законодателя за такова
7
административно нарушение, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като именно това наказание законодателят е приел, че ще осъществи целите и
задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените
съображения съдът намира наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, което като правна последица следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
По отношение административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП.
По отношение на жалбоподателя М. АЛ. Д. в обжалваното НП е
ангажирана отговорността му и за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
съответно непредставяне на СУМПС и контролен талон към СУМПС. Съдът
намира разглежданото нарушение за осъществено от жалбоподателя,
доколкото доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се
ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на
МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон
към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М. АЛ. Д. е
управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква
притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно не е
представил СУМПС и контролният талон или друг заместващ го документ
към СУМПС. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава,
както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителят
и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение, така и
от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е
управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му
проверка. С тези си действия, жалбоподателя М. АЛ. Д. е осъществил от
обективна страна съставите на вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
за виновно осъществено, тъй като М. АЛ. Д. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.183 ал.1 т.1 пред.1 и 2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със
законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е
наложил наказания „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, което съдът
намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е
императивно установени по вид и размер от законодателя.
8
По отношение административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова
разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи Свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява. В случая от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се
изисква при проверка да представи Свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, като при поискване от контролните органи не е носил и
съответно представил същото. По този факт не се спори и се потвърждава,
както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя
и свидетеля по акта за установяване на административно нарушение, така и от
описаните обстоятелства в самата жалба. С тези си действия жалбоподателя
М. АЛ. Д. е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна
страна.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
за виновно осъществено, тъй като М. АЛ. Д. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и при преценката си с
оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимите в
случая правни норми и правилно на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева,
което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя
за това нарушение. Същото е съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
ще осъществи целите си по чл.12 от ЗАНН.
По отношение административното нарушение по чл.137А ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателя М. АЛ. Д. е осъществил и деяние, което от обективна
страна представлява административно нарушение и правилно е
квалифицирано от административно наказващия орган, като нарушения по
чл.137А ал.1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба „водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по
делото, че М. АЛ. Д. е проверен от контролните органи именно на
14.03.2022г., като същият е управлявал автомобила си на посоченото в акта
място в с.Черниче без да ползва обезопасителен колан при управление на
автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си поведение на
бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП същият
9
е осъществил от обективна страна състава и на вмененото му
административно нарушение, като правилно за това, на основание чл.183 ал.4
т.7 пред.1 от ЗДвП е санкциониран.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя виновно, тъй като М.
АЛ. Д., като правоспособен водач на МПС, към момента на проверката е
съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му
със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези
си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.137А ал.1 от ЗДвП и
при преценката си с оглед налагане на административното наказание
правилно на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя М. АЛ. Д. наказания „Глоба” в императивно установен размер
от 50 (петдесет) лева. Това обстоятелство обуславя извода, че така
определеното наказание е правилно определено по вид и размер и като такова
съответства на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно
е приложена и обнародвана в ДВ бр.1 от 2013 г. Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, като за процесното нарушение на
М. АЛ. Д. са отнети 6 /шест/ контролни точки, съгласно чл.6 ал.1 т.10 от
Наредбата.
По отношение административното нарушение по чл.139 ал.2 т.1,
т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. АЛ.
Д. е ангажирана и за четири нарушения, съответно по чл.139 ал.2 т.1, 2, 3 и 4
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с обезопасителен
триъгълник (т.1); аптечка (т.2); пожарогасител (т.3) и светлоотразителна
жилетка (т.4). От събраният доказателствен материал по делото по
категоричен и безспорен начин се установи, че към момента на проверката на
14.03.2022г., жалбоподателя М. АЛ. Д. е управлявал процесното МПС, което
не е било оборудвано с изискващите се по чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от
ЗДвП, съответно обезопасителен триъгълник; аптечка;пожарогасител и
светлоотразителна жилетка, с което е осъществил от обективна страна и чрез
бездействие вменените му четири отделни административни нарушения.
Съдът приема нарушенията за доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, както и
отразеното в АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. В случая жалбоподателят
10
не оспорва тези констатации на контролните органи, като липсват
доказателства, формиращи изводи в обратна насока.
Четирите идентични административни нарушения, съответно по чл.139
ал.2 т.1, 2, т.3 и т.4 от ЗДвП са виновно осъществено от субективна страна,
тъй като М. АЛ. Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че
с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесните четири нарушения, като такива по чл.139 ал.2 т.1,
т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административното наказание правилно на основание чл.185 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя, съответно четири наказания „Глоба” в
законоустановения размер от по 20 /двадесет/ лева за всяко едно от
нарушенията. Същите са в императивно установен размер от законодателя за
такива административни нарушения, съобразени са с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като именно тези наказания законодателя е приел, че ще осъществят
целите и задачите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира жалбата за частично
основателна, а обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, в частта относно наложените наказания за нарушенията по
чл.147 ал.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, по
чл.137А ал.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП, по
чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП и по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, което обуславя
потвърждаването му в тази му част и незаконосъобразно в частта, с която е
наложено наказание за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което обуславя
отмяната му относно това нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 и т.2 във връзка
с чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд - Б.град
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 22-1116-000581 от 29.03.2022 г. на Началник Група при
ОДМВР - Б.град, Сектор Пътна полиция - Б.град, с което на М. АЛ. Д., ЕГН
**********, с адрес .... за административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-1116-000581 от 29.03.2022 г. на Началник
Група при ОДМВР - Б.град, Сектор Пътна полиция - Б.град, с което на М. АЛ.
Д., ЕГН **********, с адрес ...., за административно нарушение по чл.147
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно
11
наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева; за административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет)
лева; за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10
(десет) лева; за административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева, както и на основание чл.6 ал.1 т.10 от Наредба
№ Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са отнети 6 (шест) точки; за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева; за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева; за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и за
административно нарушение по чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Б.град в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
12