Решение по дело №7/2019 на Окръжен съд - Шумен

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №37

 

град Шумен, 14.02.2019 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Азадухи Карагьозян

                                                                                  Членове:1. Йордан Димов

                                                                                                   2.Ненка Цветанкова

 

 

с участието на секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №7 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №369/27.11.2018 г. постановено по гр. д. №1438/2018 г. по описа на Районен съд – Нови пазар (НпРС) е настанил малолетното дете А.Е.М., ЕГН-********** в професионалното приемно семейство на З.Т.В., ЕГН-********** и Х.Г.В., ЕГН-********** *** за срок от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Недоволна от така постановеното решение е останала, представляващата ДСП Нови пазар – директора В.Е.Н., от чието име е подадена жалба против решението само в частта му за срока от настаняване. Сочи се, че по смисъла на нормативната уредба – Закона за закрила на детето и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях детето А. е следвало да бъде настанено не краткосрочно по смисъла на посочената наредба, а дългосрочно в съответствие с чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата. След това изявление в жалбата следва изложение на приетата от жарлбоподателят фактическа обстановка, проследяваща хронологично моментите в които детето е било обект на заместващи грижи и през времето е настанявано в приемно семейство. Сочи се, че се поддържа връзка на детето с биологичното му семейство, както и с майка му, така и с двамата му по-големи братя. Сочи, че с писмо от 14.11.2018 г. на Директора на ДСП – Д. (по местожителство на майката) адресирано до ДСП Нови пазар е посочено, че майката може по адекватен начин да задоволи битовите потребности на децата и нуждата им от сигурна и стабилна семейна среда, но се нуждае от продължаване на срока на ползваната социална услуга и консултации с майката по отношение на потребностите на децата, съобразно здравословното им състояние, образователните им нужди и индивидуалните им характеристики. Проведена била среща с майката относно необходимостта за продължаване на социалната услуга и същата е заявила писмено желание за това. Сочи се, че макар майката да твърди, че работи в шивашка фирма няма данни същата да им трудов договор.

Не е постъпвал писмен отговор от заинтересованите страни – майката на детето Е.Б.М., ЕГН-********** или назначеният в първата инстанция особен представител на малолетното дете А.Е.М. – адв. Х.С. ***.

В съдебно заседание за жалбоподателят – ДСП Нови пазар се явява юрисконсулт В.В.. В изложението на последната се потвърждават обстоятелствата изложени във въззивната жалба. Твърди се, че се работи съвместно между Център за обществена подкрепа (ЦОП) - Силистра и ДСП Нови пазар по отношение на родителският капацитет на майката. Твърди, че според плана на ДСП – Нови пазар се целяла реинтеграция на трите деца на майката в нейното семейство, като се целяла първоначална реинтеграция на двете по-големи деца. Намира, че много краткият двумесечен срок е недостатъчен за нормална реинтеграция на детето в семейството на майка му. Намира, че дългосрочното настаняване е необходимо в хипотезата на ал.3, когато краткосрочно е невъзможно. Моли за решение в изложеният в жалбата смисъл. Процесуалният представител на малолетното дете – адв. Х.С. заема становище, че при подобни дела ръководещ следва да е интереса на детето. Той намира, че от интерес на детето е реинтеграцията на детето в семейството на майката. Не спори по отношение на установените в производството обстоятелства. Намира, че майката има желание да се грижи за детето си, но следва да се изпълни препоръката дадена от ЦОП – Силистра за повишаване на родителският капацитет на последната. Намира, че не са налице предпоставките на закона за определяне на дългосрочно настаняване на детето в приемно семейство. Намира, че същото следва да е краткосрочно, макар и в максималният предвиден за краткосрочно настаняване размер – 1 година. Майката на детето също се явява лично и заема становище, че може да поеме грижата за детето си. Отново твърди, че работи и получава средства макар да няма трудов договор. Съпрузите – приемно семейство също се явяват в съдебно заседание. З.Т.В. и Х.Г.В. прави изявление, че съдът следва да прецени основателна ли е жалбата.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна: Детето А.Е.М. е родено на *** г. в гр. Ш.. Негова майка е Е.Б.М., ЕГН-**********, а бащата е неизвестен.

 Съобразно с изготвеният по делото социален доклад се установява, че детето от най-ранна възраст, като новородено е било настанено в приемното семейство на З.Т.В. и Х.Г.В., които са полагали грижи за детето първоначално за десет месеца – от изписването на детето от родилното до октомври 2013 г., когато е било реинтегрирано в биологичното си семейство. На 13.01.2015 г. майката и нейният съжител, за когото се твърди, че е и биологичен баща на детето, заявили пред ДСП Каолиново, че не могат да се грижат за трите си деца поради липса на средства и подходящи условия и същите били настанени в приемни семейства.  Малкият А. бил отново настанен в приемното семейство на З.Т.В. и Х.Г.В., където пребивавал и до момента. Последното съдебно настаняване било с Решение №230/01.08.2016 г. на НпРС за срок от две години. От социалният доклад става ясно, че в приемното семейство за детето А. се полагат пълноценни и адекватни грижи. Същият има адекватно за възрастта развитие и е определен като жизнено, енергично и емоционално съзвучно дете. Същият е добре интегриран заместващата семейна среда, която се е отразцила стимулиращо на всички аспекти от развитието му. Няма негативни поведенчески прояви и има съхранена емоционална връзка с биологичната си майка и братята си, също настанени в приемно семейство. По данни от социалният доклад братя на детето са А.А.И. ЕГН-********** и А.А.И., ЕГН-**********. Сочи се, че майката е насочена към социална услуга в общността за повишаване на родителският ѝ капацитет. Сочи се, че и преди това последната е търсела постоянен контакт с децата си след настаняването им в приемните семейства.- От известно време същата била в България, като се установила в с. Р., общ. Д., къдато съжителствала на семейни начала с мъж различен от биологичният баща на децата. Последният работел сам имал три деца, но живеел с най-малкото - шестнадесетгодишната си дъщеря. Жилището било къща, но имало и пристройка към нея. Къщата разполагала с три спални и кухня с трапезария и вътрешен санитарен възел. Пристройката имала две стаи, които към момента (на доклада) се ремонтирали и обзавеждали. Стаите в къщата били обзаведени по предназначение, имали всички необходими уреди за бита, спазвана била необходимата хигиена. За майката е записано, че работи на надник в с. Р., а за съжителят ѝ е посочено, че работи в гр. Д. в сферата на строителството.

В първоинстанционното производство са разпитани в качеството им на свидетели майката и двамата приемни родители, които не казват нещо по-различно от изложеното в социалният доклад. Приемните родители сочат, че могат и желаят да се грижат за детето. Майката също сочи, че работи и има условия да се грижи за детето.

В рамките на първоинстанционното производство като доказателстов е представена и Заповед №ЗД/Д-Н-НП-115/19.09.2018 г. на Директора на ДСП Нови пазар, с която прекратено настаняването на малолетният А. в приемното семейство като мярка за закрила постановена по силата на съдебно решение за срок от две години и със същата заповед е постановено временното настаняване на детето в същото приемно семейство на З.Т.В. и Х.Г.В..

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съобразно общите правила за въззивното обжалване и пределите на въззивната проверка уредени в чл.269 (изр.2) от ГПК съдът следва да провери дали са налице основанията за краткосрочно настаняване на детето в приемна институция (семейство) или следва същото да бъде настанено дългосрочно, тъй като именно това е предмета на обжалване, че трябва да се измени краткосрочното двумесечно настаняване на детето в приемно семейство постановено от първоинстанционният съд – в дългосрочно за повече от една година, които краткосрочно и дългосрочно настаняване имат характера на отделни институти, уредени са по различен начин и постановяването на единият или другият режим на настаняване е предпоставен от различни обстоятелства. Другите факти и обстоятелства въобще не са спорни между страните в производството. Както може да се установи условията за настаняване на деца в приемни семейства са уредени в Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. В чл.3, ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата са посочени институтите на краткосрочното и дългосрочното настаняване.  В чл.3, ал.2 е определено, че  „ ... настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от ДСП.” В чл.3, ал.3 от наредбата е записано, че „Краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.” В текста на чл.3, ал.4 пък са определени хипотезите при които се налага дългосрочно настаняване (за срок над една година), те са общо пет – когато родителите са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, без основателна причина трайно не полагат грижи за тях, се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат, а също и когато осиновяването на детето е невъзможно, както и когато връщане на детето в биологичното му семейство е невъзможно в срока по чл.3, ал.3 от наредбата. В настоящото производство не се установи изпълнението на коя да е от хипотезите за постановяване на дългосрочно настаняване. Майката (като единствен родител) е жива, желае да се грижи за детето, като за това е влязла в контакт със социалните служби още през месец юли 2018 г. (Представено е нейно заявление за повишаване на родителският ѝ капацитет до ДСП - Д. от 24.07.2018 г.). Майката не е лишена от родителски права, родителските ѝ права не са били ограничавани, няма доказателства, нито пък твърдения в производството, че последната трайно, без основателна причина не е полагала грижи за детето си, нито се твърди, че майката е в трайна невъзможност да отглежда детето си. Няма нито твърдения, нито доказателства, че връщане на детето е невъзможно в срока по чл.3, ал.3 от наредбата. Единственият аргумент, на който се основава представителят на ДСП, за да обоснове необходимостта от дългосрочно настаняване на детето е план на ДСП за пълна реинтеграция на всичките три деца на майката. Този аргумент не е залегнал в жалбата. Не само това, той не е в лимитативно изброените хипотези посочени от закона. От друга страна в рамките на производството няма данни такъв период да е необходим, както и посочената от представителя на ДСП цел да е законово основана. Представеният Протокол за действие за работа с родител на ДСП – Д. не предвижда подобна цел – не само това сроковете посочени в него за повишаване на родителският капацитет на майката са относително кратки и са отдавна отминали – 25.10.2018 г.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице основания единствено за краткосрочно настаняване на детето, като няма нито доказателства, нито твърдения от страна на ДСП Нови пазар за наличието на коя да е от хипотезите за дългосрочно настаняване по смисъла на чл.3, ал.4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.

 В този смисъл извършеното краткосрочно настаняване на детето в приемното семейство е правилно. Съдът приема аргументите на първоинстанционният съд за това, че детето следва да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство намира, също така в производството не се сочат, необходимите мерки за повишаване на родителският капацитет на майката, за да се обоснове продължаване на настаняването в приемното семейство, като е видно, че последната е на разположение на социалните служби, участва постоянно в определените ежемесечни срещи с децата ѝ, както и че същата е в контакт с ДСП Д. още от месец юли 2018 г. Съдът взема предвид и обстоятелството, че детето декември ще навърши седем години и следва през септември да тръгне на училище. Това обстоятелство е от определящо значение. Ето защо даденият от първоинстанционният съд двумесечен срок от влизане на решението в сила за извеждане на детето от приемното семейство, в което е настанено и реинтегрирането му следва да е достатъчен за извеждане на детето от сегашната среда, както и да даде възможност за неговата реинтеграция в семейната му среда, достатъчно време преди започване на учебната година, като даде възможност същото без сътресения да бъде подготвено за учебната година. Това също може да се приеме и като тест за майката дали същата ще се справи реално с родителските си задължения.

Съдът не споделя аргументите изложени от процесуалният представител на малолетният А. относно срок от настаняване за период от година в приемното семейство. Единият от аргументите, че детето ще трябва да тръгне за училище е очевиден, не се нуждае от доказване и е в интерес на детето. От друга страна като основен мотив да иска едногодишно настаняване на детето в приемното семейство са по-добрите материални и битови условия, които би предоставило приемното семейство за отглеждане на детето. Въпреки, че подобни преки доказателства по делото не са събрани, освен очевидното, че майката живее на село, а детето ще трябва да посещава училище в гр. Д., а приемното семейство е в гр. Н.П., т. е. подобно твърдение няма основа в събраните доказателства, следва да се посочи, че подобна преценка не може да бъде правена, тъй като няма нормативна основа. Няма законова норма у нас, която да сочи, че едно дете може да бъде извадено от семейството му и да бъде настанено в друго (приемно семейство) само защото, другото би му предоставило по-добри битови условия. В социалният доклад е посочено, че къщата, в която живее майката има необходимите битови условия за отглеждане на детето, че се ползва с подкрепата на съжителя си, който е собственик на жилището. Т.е. налице са данните, че майката може да осигури нормална среда за отглеждане на детето. Това, че детето е гледано добре от приемното семейство или, че би било гледано по-добре не е основание за Р.яне на детето от родителят му. В това отношение въззивният съд е напълно съгласен с изложените от първоинстанционният съд аргументи.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е неоснователна. Следва да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

п

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №369/27.11.2018 г. постановено по гр. д. №1438/2018 г. по описа на НпРС, в обжалваната част.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.28, ал.6, изр.3 от Закона за закрила на детето.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.