Мотиви към присъда по ВНОХД № 749/2019
г. по описа на СГС - НО, 10-ти въззивен
с-в
С
присъда № 410694 от 18.05.2018 г.,
постановена по НОХД № 5310/2015 г.,
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 102-ри състав, е
признал подс. Б.Н.С. за невинен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304, пр. 2 от НПК го е оправдал.
Срещу
посочения съдебен акт е подаден въззивен протест от прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП). В него се твърди, че присъдата е неправилна.
Застъпва се, че направените от първия съд правни изводи не съответстват на
събрания по делото доказателствен материал. В подкрепа на обвинителната теза на
прокуратурата се сочат показанията на свидетелите Д.Й., А.Я., И.Ц.и Л.П.. Желае
се отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
С
подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 02.04.2019 г., въззивният съд, след като се запозна
с въззивния протест, както и с приложените материали към делото и извърши
преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е необходим разпит на
подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК, въззивният съд прецени, че присъствието му в съдебното заседание е
задължително.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска
прокуратура (СГП) не поддържа протеста, като намира, че постановеният
първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен и предлага същият да
бъде потвърден. Изтъква, че в хода на проведеното съдебно следствие не са
събрани достатъчно доказателства, които по безспорен и категоричен начин да
обосновават обвинителната теза. Посочва, че обстоятелството, че едно от
обвиняемите лица е сключило споразумение за приключване на наказателното
производство, не може да обоснове извод, че подсъдимият е извършил вмененото му
престъпно посегателство.
Защитникът
на подс. С. – адв. К., САК, посочва, че по делото, от събраните гласни
доказателствени средства, е безспорно доказано, че по време на инкриминирания
инцидент подс. С. не е бил на местопрестъплението. Навежда доводи, че от
събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че на
пострадалия е била причинена средна телесна повреда, тъй като липсват каквито ѝ
да било медицински документи, които да сочат на подобен извод. Намира, че
първият съд правилно не е дал вяра на показанията на пострадалия и на
свидетелите Я.и П., като счита същите за противоречиви. Желае
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като законосъобразна, правилна
и обоснована, с оглед събраните доказателства.
Подсъдимият
С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището
на защитника си. В последната си дума заявява, че се смята за невинен и желае
да бъде оправдан.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното
в протеста на прокурора от СРП, доводите и възраженията на страните, направени
пред настоящата инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното
:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
Анализирайки
самостоятелно доказателствената съвкупност, СГС намери, че са налице основания
за отмяна изцяло на постановения съдебен акт, тъй като приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира със събрания
доказателствен материал, поради което, в този смисъл, упражни правомощията си
по чл. 316 от НПК и прие за установена следната фактическа обстановка :
На 20.12.2014 г. вечерта, служителите на спедиторска фирма „Д.Е.Д.Е.“
ЕООД били на празненство по случай предстоящите коледни празници. Празненството
започнало в ресторант „Етно“, находящ се в гр. София, на ул. „Алабин“, като в
неустановен по делото час преди полунощ на 20/21.12.2014 г. празнуващите се
преместили в ресторант „При шопите“, находящ се в гр. София, ж. к. „Студентски
град“. Там се настанили на маса вдясно от входа на заведението. Сред
празнуващите били подс. Б.С., осъденият Д.Г. и свидетелите Р.Б., Х.Х., Д.К., П.Х.и
други, неустановени по делото лица.
По
същото време, служители на друга спедиторска фирма – „Д.Д.Е.Е.“ ООД, също
празнували предстоящите коледни празници в заведението „При шопите“. Сред тях
били свидетелите Д.Й., И.Ц., А.Я. и Л.П. – управител на дружеството, и други,
неустановени по делото лица. Около полунощ, към празнуващите се присъединила и
св. П.Г. – приятелка на св. И.Ц..
Някои
от служителите на „Д.Д.Е.Е.“ ООД се познавали с някои от служителите на „Д.Е.Д.Е.“
ЕООД, тъй като преди били работели заедно в „Ди Енд Ди“ ЕООД. Така, св. Л.П.
познавал подс. Б.С. и свидетелите Д.Г. и Р.Б..
Празненствата
преминавали спокойно, при много добро настроение. Празнуващите били употребили
значително количество алкохол.
Около
02.30 часа на 21.12.2014 г., свидетелите Д.Й., И.Ц., П.Г., А.Я. и Л.П. решили
да си тръгват от заведението и да продължат празненството в дискотека. При
напускане на заведението, обаче, възникнало спречкване между свидетелите Д.Й. и
Л.П., от една страна, и неустановени лица от компанията служители на „Д.Е.Д.Е.“
ЕООД. Свидетелите Д.Й., И.Ц., П.Г., А.Я. и Л.П. излезли навън, последвани от
подс. Б.С., осъденият Д.Г., св. Р.Б. и други, неустановени по делото лица –
техни колеги. Навън спречкването прераснало във физическо стълкновение между
двете компании.
Осъденият
Д.Г. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на св. Д.Й., при което
последният загубил равновесие и паднал по гръб на земята. В този момент към
него се приближили подс. Б.С. и други, неустановени по делото лица, които,
заедно с осъдения Д.Г., започнали да му нанасят удари с крак в областта на тялото
и горния ляв крайник на пострадалия. Свидетелят И.Ц.възприел нанасяния на
приятеля му побой и отишъл да му помогне, при което получил удар с юмрук в
областта на главата от страна на осъдения Д.Г., в резултат на което, на свой
ред загубил равновесие и паднал на земята. В този момент подсъдимият и неговите
приятели преустановили нанасянето на побой над св. Д.Й. и започнали да нанасят
удари с крака в областта на тялото на св. И.Ц.. Тогава св. П.Г., след като
направила неуспешен опит да ги разтърве, започнала да крещи и позвънила на
национален телефон „112“.
Подсъдимият,
осъденият Г. и неустановените по делото лица преустановили побоя над св. И.Ц.и
се върнали в заведението, където останали до около 05.00 часа на 21.12.2014 г.
Свидетелите
Д.Й., И.Ц., П.Г. и А.Я. ангажирали автомобил, осъществяващ таксиметров превоз
на пътници, управляван от неустановено по делото лице, и с него откарали св. Я.до
дома му, след което отишли до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където в 04.23 ч.
бил извършен преглед на св. Д.Й., в хода на който му била поставена диагноза
„изкълчване на лакътната става, неуточнено“, а в 06.56 ч. бил извършен преглед
и на св. И.Ц., на когото била поставена диагноза „контузия на раменния пояс и
мишницата“.
В резултат на нанесените му удари, св. Д.Й. е получил травматично
увреждане – изкълчване на лявата лакътна става. Увреждането се дължало на
действието на твърди тъпи предмети и можело да се получи в условията на нанесен
побой. Увреждането е довело до трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок по-голям от 30 дни.
По
своята медикобиологична характеристика изкълчването на лакътната става води до
трайно затруднение движението на крайника (в конкретния случай на лявата ръка)
за срок от 5 - 6 седмици до около 10 - 12 седмици (последният в случаите,
когато раменната кост се вбива между лъчевата и лакътните кости на
предмишницата), като при преценка на медикобиологичния характер на телесната
повреда се взема предвид освен срокът на имобилизация (в конкретния случай 21
дни), така и срокът за възстановяване на движенията.
Образувано
било досъдебно производство № 83/2015 г.
по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. №
3753/2015 г. по описа на СРП, в хода на което към наказателна отговорност, за
осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, били привлечени Б.Н.С. и Д.Л.Г..
На
02.04.2015 г., прокурор при СРП упражнил правомощията си по чл. 247, ал. 1, т.
1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като внесъл в СРС – НО обвинителен акт, с който
повдигнал обвинение срещу Б.Н.С. и Д.Л.Г. за престъпление с посочената правна
квалификация.
Въз
основа на така внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 5310/2015 г. по описа на СРС – НО.
С
протоколно определение на СРС – НО, 19-ти състав от 26.05.2016 г., било
одобрено споразумение, по силата на което подс. Д.Л.Г. бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му било наложено наказание „пробация“, със следните пробационни мерки :
„задължителна регистрация по настоящ адрес“, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1,
вр. ал. 2, т. 1 от НК, с продължителност една година, два пъти седмично, и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, на основание чл. 42а,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от НК, за срок от една година. Същият бил осъден
да заплати и съответна част от сторените по делото разноски.
Наказателното
производство продължило срещу подс. С..
Подсъдимият
Б.Н.С. е роден на *** г., в гр. Ихтиман, българин, с българско гражданство, със
средно специално образование, неженен, работещ като таксиметров шофьор в „О.С.”
АД, с постоянен адрес в гр. Ихтиман, ж. к. „*********и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. За същия са събрани добри
характеристични данни.
Така установената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства и способи на доказване –
експертизи, а именно : гласни
доказателствени средства – обясненията на подс. С., снети пред СРС – НО,
102-ри състав (л. 133 – л. 134/гръб от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г.) и показанията на свидетелите Д.Ц.Й.(л.
133/гръб – л. 134/гръб от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г., включително и тези, снети пред друг
състав на съответния първоинстанционен съд – л. 32 от съдебното производство, и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК), П.М.Г.(л. 134/гръб – л. 135 от съдебното
производство по НОХД № 5310/2015 г.), И.
А. Ц. (л. 153/гръб от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г.), А.А. Я.(л. 170/гръб – л.
171/гръб от съдебното производство по НОХД
№ 5310/2015 г., включително
и тези, снети в хода на досъдебното производство – л. 18, и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Р. В. Б. (л. 172 от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г., включително и тези, снети в хода на
досъдебното производство – л. 38, и приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Х. Б. Х. (л. 172/гръб от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г.), Д. Г.а К. (л. 197/гръб – л.
198 от съдебното производство по НОХД №
5310/2015 г.), П. Б. Х. (л. 211/гръб – л. 212 от съдебното производство по
НОХД № 5310/2015 г.), Л. С. П. (л.
215/гръб – л. 216 от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г., включително и тези, снети в хода на досъдебното
производство, по реда на чл. 223 от НПК – л. 35 – л. 37, и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Д.Л.
Г. (л. 243/гръб от съдебното производство по
НОХД № 5310/2015 г.) ; писмени доказателствени средства и писмени
доказателства – протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 26, л. 28,
л. 30, л. 32 от досъдебното производство), заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 393/14 (л. 54 от досъдебното производство),
лист за преглед на пациент в спешно отделение от 21.12.2014 г. (л. 55 и л. 56
от досъдебното производство), писмо от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, изх. № 457/04.05.2017 г., ведно със заверено
електрофотографско (ксерографско) копие на лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 21.12.2014 г. (л. 207 и л. 208 от съдебното производство по
НОХД № 5310/2015 г.), незаверени
електрофотографски (ксерографски) копия на свидетелство за професионална
квалификация рег. № 371/40 от 30.06.2006
г., издадено от Професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ –
гр. Велинград, на подс. С. и трудов договор № 1/20.04.2016 г., сключен между ЕТ „2004 – К.
Г.“ и подсъдимия (л. 130 и л. 131 от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г.), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 9 и л. 13 от досъдебното производство и л. 103 от съдебното
производство по НОХД № 5310/2015 г.) и
характеристика за същия (л. 129 от съдебното производство по НОХД № 5310/2015 г.) ; веществени доказателствени средства – снимки, оформени във
фотоалбуми, към протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 27, л. 29, л.
31, л. 33 от досъдебното производство) ; способи
на доказване – заключения на съдебномедицинска експертиза по писмени данни
(л. 44 – л. 47 от досъдебното производство) и съдебномедицинска експертиза № 5/2018 г. (л. 227 – л. 229 от съдебното
производство по НОХД № 5310/2015 г.).
Тъй
като пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства,
въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция и на досъдебното производство.
Въз
основа на така изброените гласни и писмени доказателствени източници,
въззивният съд възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се
на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства, като по този
начин стигна до различни фактически, а от там и правни, изводи от тези, до
които е достигнал контролираният съд. Според настоящия съдебен състав,
направените от районния съд фактологични изводи противоречат на събраните по
делото доказателствени източници, като в някои случаи, по отношение на
конкретни гласни и писмени доказателствени източници, първият съд е извършил
превратен доказателствен анализ, поради недостатъчно задълбоченото им
анализиране, както по отделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени
материали. Последното логично е довело до тълкуването им не според реалното им
информационно съдържание, а изопачено. Това е сторено по отношение на някои от
съществените, съставомерни за конкретното инкриминирано деяние обстоятелства,
които са обсъдени и приети неправилно.
Действително, настоящата инстанция като цяло се солидаризира с
изводите на първия съд досежно личността подс. С., съдебното му минало,
характеристични данни и трудова заетост към инкриминираната дата и към момента
на постановяване на атакувания съдебен акт, като прецени, че същите са
формирани въз основа на по съществото си правилен и задълбочен анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и в частност – на
обясненията на подс. С., показанията на свидетелите Р.Б., Х.Х., Д.К., П.Х.и
отразеното в събраните по делото незаверени електрофотографски (ксерографски)
копия на свидетелство за професионална квалификация рег. № 371/40 от 30.06.2006 г., издадено от
Професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“ – гр. Велинград на
подс. С. и трудов договор № 1/20.04.2016
г., сключен между ЕТ „2004 – К. Г.“ и подсъдимия (л. 130 и л. 131 от съдебното
производство по НОХД № 5310/2015 г.),
справка за съдимост на подсъдимия (л. 9 и л. 13 от досъдебното производство и
л. 103 от съдебното производство по НОХД
№ 5310/2015 г.) и характеристика за същия (л. 129 от съдебното
производство по НОХД № 5310/2015 г.),
които са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради
което позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите. Измежду така
събраните гласни и писмени доказателствени средства, в обсъжданата част, не се
констатира каквото и да било несъответствие или противоречие, което да налага
подробното им обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност, в изпълнение на
законовото задължение, визирано в чл. 305, ал. 3 от НПК.
Настоящата
инстанция не намира основание да ревизира изводите на решаващия
първоинстанционен съд и по отношение на местонахождението на подс. С., осъдения
Г., пострадалият Й.и свидетелите към инкриминираната по делото дата, а именно –
на 21.12.2014 г., около 02.30 ч., както и по отношение на това, че по време на
престоя си в заведението същите употребили алкохол. В тази насока са обясненията
на подсъдимия и показанията на всички, разпитани в хода на съдебното следствие
пред първия съд, свидетели, които са непротиворечиви, както едно спрямо друго,
така и вътрешно, взаимно допълващи се и житейски убедителни, поради което и
няма пречка да бъдат кредитирани при изграждане на изводите на съдилищата по
фактите. Конкретно датата на провежданите празненства, съдът установи, като взе
предвид показанията на свидетелите Я.и П., депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред, които намират косвена доказателствена опора в тези на
свидетелите Ц. и Б.. Действително, пред съда тези свидетели не са в състояние
да възпроизведат точната дата на празненството, а единствено месеца и годината
на провеждането му, но това добре се обяснява с изминалия продължителен период
от време между датата на възприема на интересуващите производството факти и
обстоятелства и тази на разпита на свидетелите пред съда, а не с евентуална
тяхна недобросъвестност или необективност.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с нанесения на свидетелите Д.Й. и И.Ц.побой пред
заведението „При шопите“ – на 21.12.2014 г., около 02.30 часа, от осъдения Д.Г.
и други лица от компанията на служителите на „Д.Е.Д.Е.“ ООД, и
последователността на нанесените му удари, първият съд правилно е установил,
като е дал вяра на показанията на свидетелите Д.Й., И.Ц., А.Я., Л.П., Р.Б. и Д.Г..
По отношение на този основен за предмета на доказване по делото въпрос, така
събраните по делото гласни доказателствени източници са единни, взаимно допълващи
се и непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и със събраната по
делото медицинска документация и заключенията на назначените и приети като
доказателство по делото съдебно – медицински експертизи. Показанията на
посочените по-горе свидетели са в достатъчна степен еднопосочни, а и житейски
правдоподобни и убедителни, за да представляват сигурна доказателствена опора
за изграждане на изводите на съда по фактите. Прави впечатление, че между
показанията на тези свидетели се наблюдават известни, несъществени с оглед
предмета на доказване противоречия. Свидетелите, също така, не са в състояние
пред съда да възпроизведат в детайли фактическата обстановка, относима към
датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние, което е мотивирало и първия
съд да приобщи към доказателствената съвкупност и показанията на някои от тях,
дадени в хода на досъдебното производство. Констатираните непълноти и
несъответствия СГС отдаде само и единствено на изминалия продължителен период
от време между датата на извършване на деянието и тази на депозиране на
показанията им пред съда, а не на евентуална тяхна заинтересованост от изхода
на делото. Показанията на тези свидетели, в обсъжданата част, настоящата
инстанция намери за непротиворечиви, взаимнодопълващи се, кореспондиращи с
останалите, събрани по делото, доказателствени средства и в този смисъл – за
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Ето защо и същите
безусловно следва да се кредитират в тази им част.
В
допълнение, въззивният съд дължи да посочи, че в подкрепа на посочения извод от
фактическа страна се явяват и показанията на св. П.Г., която е възприела пряко
нанасянето на побой над св. Д.Й. и на св. И.Ц.– както се установява и от
показанията на свидетелите Ц., Я.и Б.. Поради това и същите неправилно са
игнорирани от решаващия първоинстанционен съд и не са взети предвид при
формиране на изводите му по фактите. Обстоятелството, че св. Г.не е в състояние
да разпознае лицата, нанесли побой над пострадалия и нейния приятел – св. Ц.,
не изключва априори достоверността на показанията ѝ, както е приел
първият съд. Напротив, анализът на депозираните от св. Г.показания, съпоставени
с тези на останалите, разпитани по делото свидетели, сочи на еднозначния извод,
че същата депозира обективни, достоверни и добросъвестни показания пред първия
съд, стреми се да допринесе максимално за изясняване на обективната фактическа
обстановка, поради което и няма пречка същите да бъдат кредитирани изцяло с
доверие съда. Невъзможността на тази свидетелка да даде описание на
извършителите на инкриминираното деяние добре се обяснява, от една страна, с
индивидуалните особености на всеки човек да възприема и пресъздава факти и
обстоятелства от обективната действителност, а от друга – с изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние – 21.12.2014 г., и тази на разпита на св. Г.пред съда – 21.10.2016 г.,
както и с особената обстановка, явила се твърде травмираща за свидетелката,
свързана с нанесения побой над св. Ц..
По
несъмнен и категоричен начин по делото е установена и съпричастността на
осъдения св. Г., по отношение на инкриминираното деяние. Същият е осъден с
влязло в сила определение за одобряване на споразумение, приравнено по своите
правни последици на влязла в сила присъда, за умишлено причиняване на
съответната по степен телесна повреда на пострадалия св. Й.на инкриминираните
дата и място, поради което и въпросът за виновността му по отношение на
инкриминираното деяние е решен с влязъл в сила съдебен акт. Фактът, че св. Г. е
участвал в нанасянето на побоя над св. Й., не се отрича от осъдения и в хода на
разпита му пред първия съд. Отделно от това, от показанията на свидетелите П. и
Б. и отразеното в протоколите за разпознаване на Г. от свидетелите Янчев, Й.и Ц.,
се установява несъмнено, че именно Г. е нанесъл удара с юмрук в областта на
лицето на пострадалия Й., довел до загубата на равновесие от последния и
падането му на терена.
Действително,
по делото, въпреки изчерпването на необходимите и възможни доказателствени способи
на доказване, не е установен по нужния несъмнен и категоричен начин поводът за
възникване на инцидента. Така, св. Я.посочва, че първоначално спорът е
възникнал между св. П. и част от компанията служители на конкурентната
спедиторска фирма. Свидетелят П., от своя страна, сочи, че конфликтът е
възникнал между св. Й.и св. Г.. Подсъдимият пък заявява, че е видял св. Г. да
разговаря със св. Й.и двамата са напуснали заведението. Останалите, разпитани
по делото свидетели, не сочат на иницииращо конфликта поведение. Така събраните
по делото гласни доказателствени средства, настоящата инстанция намира за
недостатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по
фактите. Ето защо и не се довери на показанията на свидетелите П. и Я.и на
обясненията на подсъдимия в посочения по-горе смисъл, като прецени, че от една
страна са взаимно противоречиви, а от друга – не могат да бъдат проверени чрез
други доказателствени способи.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с посещението на свидетелите Д.Й., И.Ц.и П.Г. на
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ АД – около 04.30 ч. на 21.12.2014 г., инстанциите
по същество установяват по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на
показанията на тези свидетели и на св. П.. Същите са напълно единни, житейски
убедителни и логични, взаимнодопълващи се и необорени от останалите, събрани по
делото, доказателствени източници, както и от отразеното в медицинската
документация, обективираща резултатите от извършените медицински прегледи на
свидетелите Г. и Ц. и поставените основни диагнози на същите.
Настоящата
инстанция не може да сподели възражението на защитата на подсъдимото лице, че
по делото не е доказано причиненото на пострадалия телесно увреждане, поради
липса на релевантна медицинска документация, относима към датата на
увреждането. Подобен довод не съответства на доказателствената съвкупност. Още
на фазата на досъдебното производство към материалите по делото е приложени
лист за преглед на пациент – св. Й., в спешно отделение от 21.12.2014 г. (л. 55
от досъдебното производство), чиято достоверност е проверена и в хода на
съдебното производство пред СРС, чрез изискване на заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение на УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД от 21.12.2014 г. (л. 208 от съдебното производство
по НОХД № 5310/2015 г.). Измежду така
събраните писмени доказателствени средства не се констатират каквито и да било
несъответствия, поради което и съдът намира, че няма пречка да ги кредитира.
Листът за преглед на пациент е изготвен в кратко време – около два часа след
получаване на травматичното увреждане, поради което следва да се приеме, че е
годно писмено доказателствено средство за състоянието на пострадалия Й.към
момента на посещението му в болничното заведение. Доказателства за оплакванията
му се съдържат, наред с това, и в показанията на свидетелите Г.и Ц., които
настоящата инстанция няма основание да не кредитира с доверие в обсъжданата
част. Вярно е, че св. Й.се е явил за съдебно – медицинско освидетелстване в
КСМА едва на 30.12.2014 г., но при прегледа му поставената диагноза е
потвърдена, а и предвид увреждането следва да се приеме, че за периода от време
от 21.12.2014 г. до 30.12.2014 г. не би могло да настъпи такова качествено
изменение в здравословното му състояние, което да не бъде възприето при
освидетелстването на лицето. При това, според настоящата инстанция, събраните
по делото писмени доказателствени средства представляват сигурна
доказателствена опора за формиране на изводите на инстанциите по същество по
фактите и са напълно достатъчни, за да позволят на вещите лица, изготвили
основната и допълнителна съдебно – медицински експертизи, да установят
причинените на пострадалия телесни увреждания и то еднозначно.
Тук
е мястото да се посочи, че въззивният съдебен състав, също както
първоинстанционния, изцяло кредитира и ползва при формиране на изводите си по
фактите, заключенията на назначените и изготвени основна и допълнителна съдебно
– медицински експертизи. Това той стори, тъй като ги намери за отговарящи в
пълнота, ясно и точно на поставените им въпроси и извършени от вещи в
съответната област на науката лица – в случая медицината, за които липсват
каквито ѝ да е основания за съмнения в тяхната обективност и
компетентност. Освен това, те кореспондират напълно със събраните гласни
доказателствени средства, относно оплакванията на св. Й., и писмени такива –
лист за преглед на пациент от 21.12.2014 г. и съдебно – медицинско
удостоверение от 30.12.2014 г. В тази връзка, СГС не изпусна от внимание, че вещото
лице д-р А. М., изготвило ДСМЕ, дава заключение, че констатираното при
пострадалия телесно увреждане може да се получи по два механизма - директно от
удар в областта на лакътя или индиректно при падане върху терена с изпъната в
лакътната става ръка. Според настоящата инстанция, телесното увреждане е
получено от пострадалия по първия от посочените два възможни механизма.
Аргумент в тази насока съдът черпи от показанията на свидетелите Й.и Г., които
сочат, че пострадалият е паднал по гръб на терена, а не лявостранично, както и
от показанията на тези свидетели и свидетелите Ц. и П., които сочат
пострадалият да е бил ритан с крака от събралите се край него лица.
По
отношение на посочените факти и обстоятелства, въззивният съд изцяло споделя и
не намира за необходимо да ревизира, а единствено да допълни, изводите на
първоинстанционния съд по фактите.
Решаващ
за крайните изводи на инстанциите по същество се явява анализът на събраните по
делото гласни доказателствени средства по отношение на две категории
обстоятелства : бил ли е подс. С. пред заведението към момента, в който е започнал
побоят над св. Й., както и нанасял ли е подсъдимият удар в областта на тялото
на пострадалия св. Й.. По отношение на тези факти и обстоятелства са
съществените различия между първия съд и настоящата съдебна инстанция, които, в
крайна сметка, обуславят произнасянето на въззивния съд по реда 334, т. 2 от
НПК.
СГС
прецени за доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че към момента на възникване
на спречкването и нанасянето на ударите в областта на главата и тялото на
пострадалия св. Й., подс. С. е бил не във вътрешността, както твърди в обясненията
си, а пред заведението. Безспорно е, че по отношение на това обстоятелство, по
делото са събрани две групи доказателствени източници. От една страна, това са обясненията
на подс. С., който сочи, че е тръгнал да излиза от заведението, но на изхода му
е бил спрян от свидетелите Б. и Х., които намират косвена доказателствена опора
в съобщеното от свидетелите Б., Х., Х.и К.. Последните също сочат, че
подсъдимия не е напускал заведението, а св. Х.дори потвърждава съобщеното от С.,
че на вратата били спрени и върнати от свидетелите Б. и Х.. От друга, това са
показанията на свидетелите Й., Я.и П., в т. ч. и показанията на последния,
снети в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК, и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, които
сочат, че сред лицата, нанесли побой над св. Й., е бил и подсъдимият, а св. П.
дори уточнява, че „Д.от „Д.Е.Д.Е. и Б.
бяха тези, които го ритаха“ (вж. л. 37 от досъдебното производство). В
същия смисъл са и показанията на св. Янчев, който твърди да е възприел, че „Боби“ нанася удари с крак в областта на
тялото на пострадалия. По отношение на това обстоятелство, съдът прецени, че
следва да даде вяра на втората група гласни доказателствени източници.
На
първо място в тази връзка, съдът отчете, че макар по делото да се установява,
че свидетелите Й., Я.и П. са били колеги към датата на извършване на
инкриминираното деяние, показанията им, освен че са единни, взаимно допълващи
се и непротиворечиви, се подкрепят по категоричен начин от отразеното в
протоколите за разпознаване на лица относно второто лице, посочено от
свидетелите П. и Й.като участник в инцидента – св. Г.. Вярно е, че св. Й.заявява
пред съда, че разбрал имената на нападателите му едва по-късно от св. П., който
бил бивш техен колега и който му ги показал във „Фейсбук“, но това
обстоятелство не разколебава извода за пълната кредитируемост на показанията му,
по отношение на участието на подсъдимия в нанесения му побой, тъй като
свидетелят с категоричност разпознава подсъдимия в съдебно заседание (разпитан
в о.с.з. на 21.10.2016 г., св. Й.заявява: „Един
от тези хора, които участваха, се намира в залата. Със сигурност подсъдимият
има участие при ритането и затова съм го посочил. Другият, който съм посочил
като участник, е Д.“ – вж. л. 133/гръб от съдебното производство пред СРС).
Фактът, че е било необходимо св. П. да съобщи на св. Й.имената на част от
нападателите му, добре се обяснява с това, че св. Й.не е познавал служителите
на конкурентната спедиторска фирма, но пък, както сам той заявява, е могъл да
ги посочи визуално още към онзи момент. Вярно е и това, че св. Й.посочва пред
съда, че св. П. го е мотивирал да депозира жалба във връзка с нанесения му
побой под предлог „Трябва да им съсипем
разноса“ - вж. пак там), но тези твърдения на пострадалия, съдържащи при
това неизгодни за него и за св. П. обстоятелства, са още една индиция в насока,
че този свидетел депозира обективно и добросъвестно показания пред съд.
На
второ място, за разлика от показанията на свидетелите Й., Я.и П., тези на
свидетелите Х., Б., Х. и К. и обясненията на подсъдимия са вътрешно
противоречиви. Така, подс. С. твърди, че е тръгнал да излиза от заведението,
около пет минути след като видял, че колегата му св. Г. разговаря с две лица от
другата компания, като през това време св. Х.бил в заведението, до колоната.
Свидетелят Х.обаче заявява, че тръгнал да излиза заедно с подсъдимия навън, но
бил спрян от свидетелите Б. и Х.. Отделно от това, докато подсъдимия и св. Х.твърдят,
че били спрени на изхода на заведението от свидетелите Б. и Х., последните
двама свидетели не изнасят твърдения в същия смисъл – св. Б. твърди, че видял
само св. Х.да излиза и го бутнал назад, а когато се върнал, заварил подсъдимия
на масата, а св. Х. заявява, че не е виждал подсъдимия да излиза от
заведението, каквито са и показанията на св. К.. В този смисъл, СГС констатира,
че показанията на тези свидетели не са напълно обективни, безпристрастни и
добросъвестни и не могат изцяло да бъдат кредитирани с доверие. По всички тези
съображения, въззивният съд даде вяра на показанията на втората група
свидетели, като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, за разлика от показанията на свидетелите Х., Б., Х. и К., които,
в тази им част, съдът прецени, че са насочени единствено и само да подкрепят
защитната версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
При
това, настоящият съдебен състав прецени, че в противовес на приетото от първия
съд, следва изцяло да се довери на съобщеното от страна на свидетелите Й.и П.,
че именно подсъдимият е нанасял удари с крак в областта на тялото на
пострадалия, след като същият е бил съборен от св. Г. на земята. Посочените
свидетелски показания, освен че са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се,
кореспондират и с механизма на причиняване на телесните увреждания на
пострадалия, констатирани от в. л. Минчев и приет от въззивната инстанция.
Въз
основа на така събраните по делото доказателствени източници, съдът прецени, че
участието на подсъдимия в нанасянето на побой над пострадалия е доказано по
нужния несъмнен и категоричен начин. Обясненията на подс. С. в противния
смисъл, съдът не кредитира с доверие, като прецени, че същите са необективни,
недостоверни и предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото
обвинение.
Настоящата
инстанция няма основание да не кредитира протоколите за проведените действия по
разследването – разпознаване на лице от 28.01.2015 г., като прецени, че
съответните действия по разследването са проведени изцяло съобразно
изискванията на процесуалния закон, поради което и протоколите, обективиращи
резултатите от извършването им, са годни доказателствени средства, относно
извършените действия по разследването, редът, по който са извършени и
резултатите от същите.
Съдът
кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, и останалите писмени доказателства и
писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото
на доказателствения му анализ като такива, върху които основава фактическите си
изводи.
Въз
основа на гореизложеното, въззивният състав счита, че при извършване на своя
доказателствен анализ районният съд е допуснал сериозни пропуски, подходил е
повърхностно към една съществена част от дължимата аналитична дейност на съда,
не е обследвал, още по-малко задълбочено, всички доказателства по делото, като
е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, тъй
като не е анализирал по никакъв начин констатираните противоречия в
доказателствените източници. Именно това е довело и до неправилно ценене на
определено недостоверни доказателствени източници и неправилно игнориране на
други, правдиви такива, което, на свой ред, е рефлектирало върху правилността на
фактическите му изводи, изведени в крайния съдебен акт.
От правна страна, СГС намира, че при така установената фактическа
обстановка, подс. Б.Н.С. е осъществил, от обективна и субективна страна,
състава на престъплението по 129, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
От
обективна страна, на 21.12.2014 г., около 02.30 ч., в гр. София, ж. к.
„Студентски град”, пред заведение „При шопите”, подс. С. нанесъл няколко удара
с крак в областта на тялото и горния ляв крайник на Д.Ц.Й., в резултат на което
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата
лакътна става, което причинило на пострадалия трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
Подс.
С. е осъществил инкриминираното деяние в съучастие, като съизвършител, при
условията на едновременно извършителство, с осъдения Д.Л.Г. – всяко едно от
лицата взело участие в нанасянето на удари с ритници в областта на горната част
на тялото и левия горен крайник на пострадалия, като всяко едно от тях е
действало по време на осъществяване на деянието на другото лице. Вярно е, че по
делото не е установено кое точно от лицата, нанасящи побой над пострадалия, е
причинило съставомерното увреждане на пострадалия. Това обстоятелство, обаче,
не изключва отговорността на подсъдимия за причиняването на съответната по
степен телесна повреда на пострадалия. И това е така, предвид константната
съдебна практика, която настоящата инстанция изцяло споделя, установяваща, че
при едновременно въздействие на повече от едно лица, действащи при общ
престъпен умисъл, по отношение на един и същ конкретен обект на защита, всяко
едно от тях отговаря за причинения общ съвкупен резултат, независимо от
конкретния принос за настъпването на същия.
От
субективната страна, деянието е извършено от подс. С. виновно, при форма на
вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Вината,
като субективен факт, изразяващ се в психическо отношение на дееца към
престъпния резултат, намира своето обективно проявление в действията на
извършителя, в неговото цялостно поведение. Установените факти по делото
безалтернативно сочат, че подс. С. е съзнавал обществената опасност на
извършваното от него, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване, т. е. деянието е извършено при „пряк“ умисъл. Прекият
умисъл на подсъдимия, насочен към настъпилия съставомерен резултат, изразен в
нанесената на пострадалия средна телесна повреда, настоящият съд извежда от силата
на нанесените удари с ритници от страна на подсъдимия и тяхната насоченост – в
областта на горния ляв крайник на пострадалия. Тези безспорно установени
обективни обстоятелства ясно и категорично обективират желанието на подсъдимото
лице да засегне именно телесния интегритет на пострадалия, и то точно по този
начин. Съзнавал е, че осъществява деянието заедно с осъдения
Г., при общ престъпен умисъл помежду им, като всеки един от тях нанасял удари в
областта на тялото и левия горен крайник на пострадалия.
Като причини за извършване на деянието, въззивният съд отчете ниското
правно съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната
правов ред, свързан с опазване телесната неприкосновеност на гражданите.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1,
т. 2 от НПК, настоящата инстанция отмени присъда № 410694 от 18.05.2018 г., постановена по
НОХД № 5310/2015 г. на СРС - НО, 102-ри
състав, като вместо нея постанови друга, с която призна подсъдимият Б.Н.С. за
виновен в това, че на 21.12.2014 г., около 02.30 ч., в гр. София, ж. к.
„Студентски град”, пред заведение „При шопите”, в съучастие като съизвършител с
Д.Л.Г., чрез нанасяне на ритници в областта на горен ляв крайник, е причинил на
Д.Ц.Й.средна телесна повреда, изразила се в изкълчване на лявата лакътна става,
което причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал.2, пр. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което се следва на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст към
момента на извършване на деянието – 21.12.2014 г., трудовата му заетост –
същият работи като таксиметров шофьор към „О`Кей Супертранс“ АД (обстоятелство, което
сочи на добри характеристични данни, свързани с осъществяването на
общественополезна дейност и стремеж към развиване в положителна за обществото
насока ; успешна социална интеграция, общественопозитивен и законосъобразен
стереотип на живот), както и изминалия продължителен период от време между
датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на постановяване на
крайния съдебен акт, а като отегчаващи – младата възраст на пострадалия, както
и извършването на деянието в съучастие.
Предвид
изложеното, този съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и
най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява прекомерно тежко. Налице са
предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Приложението
на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в
наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и
най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Смекчаващите
обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния.
Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна
принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият
НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по
отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави,
така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за
случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление -
определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание
с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание
за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
„изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много
и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено
множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието
само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство.
Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния
брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за
осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма
изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.
В
конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени
обстоятелства, следва да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се явява прекомерно тежко. Налице са предпоставките за
определяне на следващото се на подсъдимия наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
С
оглед дотук изтъкнатото, настоящата инстанция намира, че следва да определи на
подс. С. наказание „пробация“, при пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“, два пъти
седмично, на основание чл. 42б, ал. 1 от НК, за срок от една година, на
основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК, и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, също за срок от една година, на основание чл. 42а, ал.
3, т. 1 от НК.
Вземайки
предвид всички горепосочените обстоятелства, съдът намира, че така определеното
наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните
деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната
репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и успешно
би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция. Същевременно, същото не се явява несъразмерно тежко и се явява
достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове
на обществото.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
разноските следва да се възложат на признатото за виновно подсъдимо лице,
поради което въззивният съд осъди подс. Б.Н.С. да заплати направените по делото
разноски, в размер на 429.50 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет
стотинки), от които 40 (четиридесет) лева в полза на държавата, по сметка на
СДВР, а 389.50 лв. (триста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) – в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, както
и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за
издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски районен съд.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.