Решение по дело №7850/2012 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 18.02.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7850 по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.С. – пълномощник, с адрес:*** е предявил иск против В.С.Д., ЕГН **********, А.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „С.”, ул. „Е.” № **, ет. *, ап. ** и „С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. ІІІ”, № 1 за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години е придобил на 02.06.2008 г. правото на собствЕ.т върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ от 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво - стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво - три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж - улица, коридор апартамент №25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж – улица, коридор, апартамент № 29, двор и калканна стена, заедно с 5,58% идеални части, представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ XII - 33,34 от квартал 7в по плана на гр.С., местността „Б.Б.”, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул. „Е.”, УПИ XIII - 37, УПИ III - 35, УПИ IV - 32 и УПИ XI - 29,30.

Ищецът излага в исковата си молба, че на 29.07.1997 г. с нотариален акт е сключена сделка, съгласно която „С. - И.” ЕООД е продал на първия ответник по делото В.Д. по време на брака му с втората ответница правото на строеж върху следния обект: в жилищна сграда, която ще бъде построена в дворното място, съставляващо парцел ХІІ – 33, 34  от кв. 7в, по плана на гр. С., местността „Б.Б.”, целият с площ от 718 кв.м. АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ № 26, като цената на правото на строеж от 497 000 лв. е заплатена от съвместното търговско дружество, което са регистрирали като съдружници ищеца, първият ответник и трето за производството лице. На 29.02.2000 год. е съставен констативен нотариален акт за описания по - горе недвижим имот под № 2 т.1 рег. № 843 дело № 8/2000 год. на Нотариус с рег. № 201. На следващо място ищецът излага, че сградата, в която се намира обектът, е завършена до степен „груб строеж” до края на месец март 1998 г. и през месец май 1998 г. владението на отделните обекти в нея е предадено на собствениците, като от този момент - 31 май 1998 год. е получил владението и ползването на описания обект, който, съобразно уговорките между съдружниците, е определен за него и семейството му, а други два мезонета в същата сграда са придобити от другите двама съдружници - Д. и А.. Ищецът твърди, че от този момент нататък започва да владее имота - изпълнява довършителните работи, обзавежда го, настанява в него семейството си, живее и го ползва, като през целия период от 01.06.1998 год. до завеждането на исковата молба заплаща всички консумативни разходи за този имот.

Посочва се, че през периода 01.06.1998 год. - 01.06.2008 год. ищецът владее и ползва описания имот спокойно, непрекъснато, явно и несмущавано. Това владение е продължило повече от 10 години и на 02.06.2008 год. е придобил по давност правото на собствЕ.т върху посочения имот. В исковата молба се излага, че първият ответник се легитимира като собственик на имота по време на брака си с втората ответница, а третият ответник е ипотекарен кредитор по силата на нотариален акт за договорна ипотека от 30.06.2008 год. - нотариален акт № 126, т.ІV вх. рег. № 4900 дело № 701/2008 год. на нотариус с рег. № 362 на НК, като ищецът излага, че към момента на учредяването на ипотеката, длъжниците В.Д. и А.Д. са загубили правото на собствЕ.т, като то е принадлежало на него. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя по ипотечния акт, ипотекарният кредитор е пристъпил към принудително изпълнение. Образувано е изпълнително дело № 201178104011491 на ЧСИ Г.Д. и апартаментът е изнесен на публична продан с начална цена 249 000. В тази връзка ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик по давностно владение на процесния имот. Претендира разноски по делото.

Ответниците В.Д. и А.Д. чрез процесуален представител оспорват исковата претенция като недопустима и неоснователна. Твърдят, че са предоставили за временно ползване процесния недвижим имот на ищеца, както и че през 1997 г. са сключили договор със строителя „С.-И.” ЕООД, съгласно който са закупили правото на строеж за имота, заедно с Гараж № 36. След изграждането на сградата и получаването на разрешение за ползване, са поискали от нотариус издаването на констативен нотариален акт за собствЕ.т на апартамента, а след това са го предоставили на ищеца за временно ползване. Твърдят, че до момента редовно са заплащали всички данъци и такси, като собственици на процесния имот, като до момента никой не е оспорвал собствЕ.тта и владението им върху имота. В тази връзка молят съда да отхвърли предявения иск и претендират разноски по делото.

Ответникът „С.” ЕАД чрез процесуален представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен като подробни съображения излага за това в отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски по делото вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото допустими доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт за продажба на право на строеж № 156, т. LL1, дело № 19875/1997 г. се установява, че ответникът В.Д. закупува от „С. - И.” ЕООД правото на строеж върху обекти, подробно описани в нотариалния акт в жилищна сграда, която ще бъде построена съгласно одобрен архитектурен проект в дворно място, съставляващо парцел ХІІ – 33, 34  от кв. 7в, по плана на гр. С., местността „Б.Б.”, целият с площ от 718 кв.м. един от които е и процесният недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ от 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво - стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво - три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж - улица, коридор апартамент №25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж – улица, коридор, апартамент № 29, двор и калканна стена, заедно с 5,58% идеални части, представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ XII - 33,34 от квартал 7в по плана на гр.С., местността „Б.Б.”, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул. „Е.”, УПИ XIII - 37, УПИ III - 35, УПИ IV - 32 и УПИ XI - 29,30. Цената на правото на строеж е 497 000 лв., която съгласно посоченото в акт е заплатена изцяло от купувача В.Д..

На 29.02.2000 г. е съставен констативен нотариален акт за собствЕ.т на недвижим имот № 2, том 1, рег. № 843, дело № 8 от 2000 г. на нотариус К.К. с рег. № 201, с който В.Д. и А.Д. са признати за собственици на процесния недвижим имот. При съставянето на акта от В.Д. и А.Д. са представени Протокол Образец 16 за установяване годността за ползване на строежа от 18.12.1998 г., както и Разрешение за ползване № 49 /11.01.1999 г. на МРРБ ДНСК за процесния недвижим имот.

Видно от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том ІV, рег. № 4900, дело № 701/2008 г. ответниците В.Д. и А.Д. са учредили договорна ипотека върху свои недвижими имоти, един от които и процесния Апартамент – Мезонет № 26, находящ се в гр. С., район „Триадица”, ж.к. „С.”, ул. „Е.” № 9 във връзка с отпуснат кредит по силата на Договор за банкова кредитна линия и банкови гаранции.

Видно от обявление на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 по изп. дело № 201178104011491 от 28.04.2012 г. до 28.05.2012 г. е обявена публична продан на процесния недвижим имот, собствЕ.т на ипотекарните длъжници В.Д. и А.Д..

От ищеца по делото са представени фактури, квитанции и касови бележки, установяващи плащането на консумативи за процесния недвижим имот за периода 2002 – 2008 г. Видно от тях партидата на процесния недвижим имот към Електроразпределение – Столично ЕАД, както и за телефонен абонат се водят на името на ответника В.Д.. Видно от приложените фактури от Софийска вода партидата на процесния апартамент се води на името на ищеца В.Д..

Във връзка с издадено на ответната страна по делото съдебно удостоверение от Столична община, Дирекция  „Приходи и администриране на местни данъци и такси”, отдел Средец/Триадица е отговорено, че по подадена по чл. 14 от ЗМДТ от името на В.Д. за недвижим имот – жилище, РЗП 262,62 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „Е.” № 9, ап. 26 плащанията за периода 2000 – 2010 г. са от името на В.С.Д. и А.И.Д. като са посочени точните дължими суми по периоди.

От ответника по делото „С.” ЕАД е приложена Справка от имотния регистър за записванията по персоналната партида на ответника В.Д., в която са отразени договорните ипотеки, които са учредявали В.Д. и А.Д. върху процесния недвижим имот за периода 2000 – 2008 г.

По делото е приложено Писмо от МВР, СДВР, Сектор „Миграция”, към което са приложени две копия и един оригинал на договори за наем, сключени между В.С.Д. и В. Д. Д., а именно – Договор за наем от 01.05.2000 г.; Договор за наем от 26.07.2001 г., който е с нотариална заверка на подписите и Договор за наем от 01.11.2002 г.

От ищеца по делото е оспорена автентичността на представените от ответника „СИБАНК” АД три броя договори за наем, като твърдението е, че подписът за „наемател” не е положен от него. В тази връзка и на основание чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване на същите договори като по искане на ищцовата страна, която носи доказателствената тежест по делото е допусната съдебно-графологическа експертиза, която съдът кредитира като обективна дадена и неоспорена от страните по делото. Съгласно заключението от експертизата подписите за „наемател” в копието на Договор за наем от 26.07.2001 г. и оригиналът на Договор за наем от 01.11.2002 г. не са положени от ищеца В.Д.. Подписът за „Наемател”, в копието на Договор за наем от 01.05.2000 г. е копие на подпис, който вероятно е изпълнен от В.Д.. С оглед на изложеното в изследователската част на протокола, експертизата не може да установи, дали този подпис е бил положен върху конкретния документ или е бил пренесен от друг чрез технически способ.

На основание чл. 176 ГПК съдът е допуснал до разпит ищеца, който на поставения му въпрос дали е вярно, че е ползвал и одобрил сключените от негово име три броя договори за наем за имота от дати 01.05.2000 г.; 26.07.2001 г. и 01.11.2002 г. същият е заявявил, че не знае нищо за тези договори.

За насрещно доказване на твърдението на ищеца, че не е знаел за съставянето на тези договори за наем и във връзка с твърдението на ответната страна, че ищецът е знаел за тях и се е ползвал от тях, ответната страна е поискала да се снабди от Сектор „Миграция” със заварени преписи от подавани от ищеца В.Д. заявления, към които са приложени трите договора за наем. В тази връзка от МВР, Главна дирекция „Гранична полиция”, Дирекция „Миграция” са представени заверени преписи на заявленията за разрешаване на пребиваване в Р България и заявленията за издаване на български документи за самоличност на чужденец за периода 01.01.2002 г. – 01.01.2004 г., подавани от В.Д. – 69 листа. Видно от представените заявления към приложената Молба за продължаване срока на пребиваване в РБ на чужденец от 20.11.2003 г., която е подадена и подписана лично от молителя В.Д. е приложен и Договорът за наем от 01.11.2002 г. Също така видно от следващата молба за продължаване на срока за пребиваване от 27.11.2002 г., същата е подадена лично от молителя В.Д.. В т. 3 от приложените към нея документи е упоменато Декларация за жилище, която е приложена към преписката по заявлението. В приложената Декларация за жилище е отбелязано, че В.Д. и А.Д. декларират, че предоставят на В.Д. и съпругата му Олена Д. жилището си, находящо се в гр. С., ул. „Е.” 9, ап. 26 за целогодишно ползване по време на престоя им в Република България. Видно от следващата молба за продължаване на срока за пребиваване от 29.11.2001 г., същата е подадена лично от молителя В.Д. като към нея е приложен и Договорът за наем от 26.07.2001 г.

Представено е извлечение от Учредителния акт на „Р.Б.” ЕООД от 22.02.2010 г., от което е видно, че към тази дата ищецът В.Д. е все още с украинско гражданство и притежава карта на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец. Представен е и Протокол от решение на едноличния собственик на „Р.Б.” ЕООД от 15.10.2011 г., от който се установява, че към датата на съставянето му ищецът В.Д. все още е чужденец и няма българско гражданство.       

 По делото са изслушани двама свидетели на ищцовата страна – Стефка Стойнова и Д. Д.. От показанията на свидетелката Стойнова се установява, че познава ищеца В.Д., но не познава ответниците Д.и, познава ги само по физиономия, като съседи. Свидетелката заявява, че познава апартамента, за който се съдят страните по делото, тъй като е съседка, живее на същата площадка срещу техния апартамент. Била е приятелка с Альона - съпругата на В.Д.. Ходили са си на гости. Доколкото знае тя е починала в Украйна. Свидетелката заявява, че тя е от 2000 г. в блока. В техния апартамент са се правили ремонти, а след това са се нанесли В., Альона и синът им. Свидетелката посочва, че В.Д. е финансирал и организирал довършителните работи в апартамента. Имало е пожар в апартамента през есента на 2003 г. или 2004 г. като оправянето на апартамента след пожара се и финансирало и организирало пак от В.Д.. Свидетелката заявява, че те са се изнесли на квартира, тъй като е имало доста щети за оправяне, но той си е плащал всичко. Разходите за апартамента, за входа на блока, за етажната собствЕ.т са се плащали от В., който е живеел в апартамента. Свидетелката посочва, че ищецът е обитавал апартамента до преди шест или седем години, но след като е починала съпругата му, той не се върнал да живее там. За известно време в апартамента е имало някакъв украинец, но от тогава до сега апартаментът е заключен и не се обитава от никого. Свидетелката заявява, че според нея собственик на имота е В.Д.. Не знае дали има документ за собствЕ.т. Не са говорили със съпругата му за плащането на данъците на апартамента. Не може да каже дали кой е плащал данъците на апартамента.

          От разпита на свидетеля Д. Д. се установява, че познава В.Д., В.Д. и А.Д. лично, тъй като е работел във фирмата, в която е работел и В.Д., В.Д. и жена му А.. Свидетелят заявява, че В.Д., В.Д. и В. А. са били съдружници, което е продължило до 2003 г. Знае, че и тримата са построили по един апартамент в сградата на „С.”. Блокът се е намирал на улица „Р.” не помни точно. Господин Д. се е настанил през 2000 г. на седми, последен етаж, когато блокът е станал готов. Лично всеки си е организирал и довършвал апартаментите. В. е организирал и е търсел майстори и е организирал допълнителните работи като отопление, теракот, поставяне на щори съобразно желанието на съпругата му. Свидетелят посочва, че знае за пожара в апартамента. След него лично В. е финансирал и организирал ремонта на апартамента. Живял е на квартира за известно време. Последната дата, на която В. и покойната му съпруга са били в апартамента, е може би или 2006 г., или 2007 г. Свидетелят заявява, че той лично е плащал консумативните разходи за този апартамент, а В. му е давал пари като е отбелязвал на счетоводителката по списъка. Представял е заявка за разходите като всеки си е имал в счетоводството отделна сметка. В.Д. му е давал лично парите, като се е записвало, че разходите са за В., за неговия апартамент. Свидетелят заявява, че написаното отгоре на ръка върху оригиналните фактури е написано лично от него. Писал е и датата „22.02, за паркет и други такси”, както и е писал „за В. - телефон домашен и е отбелязал всички разходи, които са направени 2006 г. за В. лично. Свидетелят заявява, че знае, че В.Д. е собственик на този апартамент. Свидетелят посочва, че след като той е напуснал апартамента, той го е посещавал докато е работел във фирмата, поливал е цветята, грижел се е за отоплението на апартамента. След това не знае дали той е давал ключовете на някой друг. Когато е напуснал, вътре са останали всички негови мебели. Не знае дали В. е имал документ за собствЕ.т на апартамента. Свидетелят посочва, че той не е плащал такса смет, данък сгради, но той е правил бележките по тези фактури. Предполага, че повечето от тях са на името на В.Д., защото тогава трудно са се уреждали визите и възможността чужденец да има лична собствЕ.т – апартамент на територията на България.

          По делото е изслушан един свидетел и на ответниците В.Д. и А.Д.. От показанията на свидетеля В. А. се установява, че знае за процесния апартамент, за който се спори между страните. Свидетелят посочва, че собственик на този апартамент е В.Д.. Годината на придобиване на този имот е 1997 г. - 1998 г. или 1996 г. Не си спомня точно, но си има нотариален акт. Знае, че през годините В.Д. е предоставял имота за ползване на В.Д., може би за три, четири години, тъй като е нямал къде да живее. По тази причина го е допускал да живее там. Свидетелят заявява, че са били заедно с В. в една фирма. В. е от Украйна и за това В. го е пуснал да живее. Свидетелят посочва, че те тримата са били съдружници в търговска фирма. Не е чувал В.Д. да изказва претенции или двамата да спорят за собствЕ.тта на този мезонет. Не е чувал В. да казва, че се счита за собственик на този апартамент. Свидетелят посочва, че тяхната фирма е предоставила на строителя „С. И.” метал и срещу този метал е получила три апартамента. С този въпрос се е занимавал господин Д.. Свидетелят твърди, че В. и В. са си имали договор за апартамента. Не знае със сигурност дали В.Д. е получавал наем за апартамента от В.Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото на собствЕ.т върху недвижим имот, описан в исковата молба, а именно – Апартамент – Мезонет № 26, находящ се в гр. С., район „Триадица”, ж.к. „С.”, ул. „Е.” № 9. Предмет на спора е заявеното от ищеца право на собствЕ.т върху процесния недвижим имот след като го е придобил по давност – чрез упражняване на необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт в периода от 01.06.1998 год. до 01.06.2008 г., а също така и до предявяването на иска. Ответниците по делото оспорват правото на собствЕ.т на ищеца, като твърдят, че то не се е осъществило като противопоставят свои права върху имота.

Разрешаването на спора е обусловено от преценка на доказателствата, които могат да установят пряко подлежащите на установяване факти, които са визирани в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, защото именно придобивната давност е релевираното от ищеца основание за възникване на правото му на собствЕ.т върху процесния недвижим имот.

За да се уважи установителен иск за собствЕ.т, ищецът е този, който следва да установи фактите, с които свързва възникването на своето право на собствЕ.т на посоченото от него придобивно основание. Основен сред тези факти е фактът на владението и външно обективираното намерение да се свои имота в рамките на определения от чл. 79, ал. 1 на ЗС десет годишен срок.

За установяване на споменатите факти, следва да бъде обсъдено основно съдържанието на показанията на допуснатите свидетели, тъй като при липса на официални удостоверителни документи, доказващи фактическата власт на определено лице върху имота през целия релевиран период на фактическа власт, само свидетелите биха могли да имат непосредствени впечатления върху този факт с правно значение. Договорите за наем, плащането на сметки за имота, респ. на данъчни и други публични задължения, които го касаят, могат да докажат намерението да се свои имота, но не могат да установят пряко упражняването на фактическа власт върху него.

Внимателният анализ на свидетелските показания, който съдът осъществи разкрива дълбоки и същностни противоречия между изнесените от свидетелите на двете страни факти – относно фактическата власт върху процесния апартамент и относно периода, в който ищецът В.Д. е упражнявал фактическа власт върху имота, в рамките на посочения от него период. Разпитаните двама свидетели на ищцовата страна не дават точни показания за началния момент на давностното владение. Свидетелката Стойнова сочи, че живее в сградата от 2000 г. и съответно от тогава е периода, в който е могла да възприема факти от правно значение по делото, а именно държането и упражняването на фактическа власт върху апартамента, а ищецът сочи за начало на давностния период 01.06.1998 год. Свидетелката не твърди, че е възприела факти относно своенето на жилището, като заявява, че не знае дали ищецът има документ за собствЕ.т, не са говорили със съпругата му за плащането на данъците на апартамента”. Вторият свидетел на ищцовата страна не посочва от кой момент започва държането или владението на ищеца върху процесното жилище. Свидетелят Д., заявява, че В.Д. се е настанил през 2000 г., когато блокът е станал готов. От показанията на този свидетел става ясно, че същият няма наблюдения за фактическата власт на ищеца върху апартамента за периода май и юни 1998 г., за да докаже, че ищецът е придобил имота именно през месец юни 2008 г., както твърди ищецът. Така, че от свидетелските показания на този свидетел може да се направи извод за някакво владение за периода от някаква неустановена дата през 2000 г. нататък. Също така свидетелят заявява, че ищецът се е нанесъл да живее в жилището през 2000 г., а в нотариалния акт за собствЕ.т на недвижим имот, представен от ищеца са посочени Протокол Образец 16 от 18.12.1998 г. и Разрешение за ползване от 11.01.1999 г. През февруари 2000 г. ответниците В.Д. и А.Д. се снабдяват с констативен нотариален акт за собствЕ.т на имота.

Следователно събраните по делото гласни доказателства не доказаха по несъмнен начин осъществяването на непрекъснато владение върху имота от ищеца за претендирания период. Разпитаните свидетели не уточниха началния и крайния момент на владението. Не бяха представени и доказателства, че ищецът е плащал дължимите местни данъци, свързани с ползването на имота, а точно обратно – по делото беше доказано, че в данъчната служба на район „Триадица” се съдържат данни, че дължимите местни данъци и такси за имота са заплащани от ответниците - В.Д. и А.Д.. Ищецът е представил доказателства, че е заплащал единствено консумативните разходи, свързани с ползването на имота, което доказва намерение да се свои имота, но не може да установи пряко упражняването на фактическа власт върху него.

На следващо място не се доказа с пълно и главно доказване и другата съставка на владението, а именно - че ищецът се е считал за собственик на имота. В тази връзка по делото от ответната страна „С.” ЕАД бяха представени писмени документи, от които ищецът се е ползвал, същите са представени от него пред органите на МВР, Сектор „Миграция” по повод исканията му за издаване на лични документи и разрешения за престой в страната. Видно от приложените заявления са представени общо три договора за наем и една декларация, изходяща именно от ответниците - физически лица, с която те потвърждават, че са предоставили на ищеца ползването на имота. Посочените три договора за наем между ищеца и ответниците легитимират ищеца като наемател, а не като владелец на имота. В хода на делото за трите договора за наем беше открито производство по оспорване на основание чл. 193 от ГПК. Съдът намира, че за един от тези договори не беше проведено успешно оспорване, а именно Договор за наем от 01.05.2000 г.. Съгласно графологичната експертиза подписът за „наемател” вероятно е изпълнен от В.Д., но  поради липсата на оригинал експертизата не може да отговори категорично. От заключението на експертизата се установи, че подписите за „наемател” в копието на Договор за наем от 26.07.2001 г. и оригиналът на Договор за наем от 01.11.2002 г. не са положени от ищеца В.Д.. Същите обаче са представени от ищеца пред органите на МВР като доказателство за осигурено жилище в България, а доколкото единият от тях има и нотариална заверка, то следва, че подписът му е бил потвърден пред нотариус, което предполага, че ищецът лично се е явил пред нотариуса. В тази връзка съдът намира, че фактът, че тези договори, както и декларацията на ответниците, че предоставят ползването на апартамента на ищеца, са представени именно от него пред държавните органи, изключва възможността ищецът да се е считал за собственик. Ако ищецът се е считал за собственик на апартамента не би се обърнал към ответниците Д.и за декларация, че са му предоставили апартамента си за времето, когато пребивава в България.

На следващо място видно от представените от ответната страна три броя молби за продължаване срока на пребиваване в РБ на чужденец от 20.11.2003 г., от 27.11.2002 г., както и от 29.11.2001 г. като адрес в РБ ищецът е посочил гр. С., ул. „Е.” № 9, ет. 6 в семейство Дриндолови, следователно ищецът сам е посочил ответниците – В.Д. и А.Д. за собственици на апартамента.

Във връзка с изложените правни изводи, като съобрази разпределението на доказателствената тежест и прецени комплексно доказателствената сила на всички събрани в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства – съдът намира, че предявеният установителен иск за собствЕ.т следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Това е така, доколкото ищецът не успя да установи по убедителен начин, чрез пълно и главно доказване основната предпоставка, която при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС поражда в неговия патримониум субективното право на собствЕ.т. 

С оглед изхода на спора, всеки от ответниците има право да получи направените от тях съдебни разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Касае се за разноски за процесуално представителство, в размер на сумата от 5430 лв. за ответниците В.Д. и А.Д. /адв. И.Д./ и за ответника „С.” ЕАД сумата от 5444 лв. /юрк. В. Николов/ определено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

          Водим от горното, съдът:

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.С. – пълномощник, с адрес:*** против В.С.Д., ЕГН **********, А.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „С.”, ул. „Е.” № 11, ет. 6, ап. 26 и „С.” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. ІІІ”, № 1 иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години е придобил на 02.06.2008 г. правото на собствЕ.т върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ от 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво - стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво - три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж - улица, коридор апартамент №25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж – улица, коридор, апартамент № 29, двор и калканна стена, заедно с 5,58% идеални части, представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ XII - 33,34 от квартал 7в по плана на гр.С., местността „Б.Б.”, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул. „Е.”, УПИ XIII - 37, УПИ III - 35, УПИ IV - 32 и УПИ XI - 29,30 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.С. – пълномощник, с адрес:*** да заплати на ответниците В.С.ДРИНДОЛОВ, ЕГН **********, А.И.Д., ЕГН **********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „С.”, ул. „Е.” № **, ет. *, ап. ** сумата от 5430 лв. - адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.С. – пълномощник, с адрес:*** да заплати на С.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. ІІІ”, № 1 сумата от 5450 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: