Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№ 213/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 65 от 02.08.2019г., постановено по а.н.д.
№ 257/2018г., Луковитски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 201/2018, издадено на 13.08.2018г. от Началника на Митница
Свищов към Агенция „Митници”, с което на Г.В.Г. с ЕГН ********** и постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, е наложено на основание чл.126, ал.1, предл.
първо, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева, и са отнети в полза на държавата стоките
предмет на административното нарушение, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Териториална дирекция Дунавска
към Агенция „Митници”.
В касационната жалба се твърди, че районният съд е
постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Доводите за това са, че
съдът при постановяване на решението си неправилно е анализирал събраните
доказателства и по този начин е стигнал до извода, че не е извършено
административното нарушението, във връзка с което е било издадено НП. Излагат
се съображения, че откритото гориво е акцизна стока, за която не са представени
документи за заплатен акциз, че представените касови бонове не са такива
документи, и че не може да се приеме, че количеството е предназначено за битови
нужди. Претендира се отмяна на решението на РС Луковит и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и
се представлява от упълномощен адвокат, като ангажира становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното решение. Представя и
писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районният съд приел за установено, че на 22.03.2018г.
служители на Митница Свищов извършили проверка на гараж, находящ се в гр.
Луковит, обл. Ловеч, ул. „Македонска” №5, ползван от жалбоподателя. Проверката
била извършена в присъствието на жалбоподателя, който доброволно осигурил
достъп до имота. При проверката било констатирано, че в гаража се държат
енергийни продукти: 7 бр. пластмасови туби с вместимост всяка по 10 литра,
съдържащи общо 70 литра жълтеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво;
40 броя пластмасови туби с различна вместимост, съдържащи общо 417 литра
жълтеникава течност с вид и мирис на бензин. За установеното количество
продукти били изискани документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза по смисъла на чл.126 от ЗАДС. Жалбоподателят в деня на
проверката представил на проверяващите фискални бонове, които митническите
служители счели за неотносими и отказали да приемат. За извършената проверка бил
изготвен Протокол № 344/22.03.2018г., с който жалбоподателят бил задължен да
представи документи по смисъла на ЗАДС за установените количества, удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл.126 от ЗАДС.
От намерените течности били взети представителни проби,
които били изпратени за анализ в Митническа лаборатория към Митница Русе. Снети
били писмени обяснения от жалбоподателя, приложени към протокола от проверката,
съгласно които откритото в гаража гориво било за лично ползване, за което
жалбоподателят имал касови бонове от бензиностанция.
На 27.03.2018г. постъпило възражение от жалбоподателя,
ведно с копия на 23 бр. фискални бонове, всичките издадени от бензиностанция и
газстанция на „Родина БГ” ООД, гр. Луковит, ул. „Възраждане” №137а, в периода
от 04.01.2018г. до 03.03.2018г. за общо 333,80 литра дизелово гориво и общо 508
литра бензин А95Н.
Съгласно митническа лабораторна експертиза пробата от
7 бр. пластмасови туби с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи 70 литра
жълтеникава течност с вид и мирис на дизел, представлявала „тежко масло”,
„газьол”, несъдържащ биодизел, а пробата от 40 бр. пластмасови туби с различна вместимост,
съдържащи 417 литра жълтеникава течност с вид и мирис на бензин, представлявала
нефтопродукт, препарат на основата на леко масло – безоловен бензин за
двигатели, с октаново число /RON/ 95 или повече, но не по-малко от 98, съдържащ
8,5% /V/V/ биоетанол.
Жалбоподателят бил поканен да се яви на 23.04.2018г. в
Митница Свищов за съставяне на АУАН. В определения срок жалбоподателят се явил
в Митница Свищов, където му бил съставен АУАН № 43 от 23.04.2018г. за това, че на 22.03.2018г. държал в гараж, находящ
се в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Македонска” №5 в 7 бр. пластмасови туби с
вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 70 литра „тежко масло”, „газьол”,
несъдържащ биодизел (моноалкидни естери на мастни киселини) и в 40 бр.
пластмасови туби с различна вместимост, съдържащи общо 417 литра нефтопродукт,
препарат на основата на леко масло - безоловен бензин за двигатели, с октаново
число /RON/ 95 или повече, но не по-малко от 98, съдържащ 8,5% /V/V/ биоетанол,
без да притежава данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ /електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Нарушението било квалифицирано по чл.126, пр.
първо, т.1 от ЗАДС. Актосъставителят приел, че представените в деня на
проверката и впоследствие с възражението от 27.03.2018г. фискални бонове не
можело да се считат като документи, удостоверяващи освобождаването на стоките
за потребление, че същите били неотносими в настоящото производство, тъй като в
тях не било посочено на отделен ред заплатен, начислен или обезпечен акциз.
Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият подал писмени възражения с доводи, че е
представил фискални бонове, с които се удостоверява, че е заплатен дължимия
акциз за откритите в гаража енергийни продукти, тъй като в тях е отразена
крайната цена, като в нея са включени и дължимия акциз, както и ДДС, които се
заплащат от крайния потребител – физическо лице на всяка бензиностанция. Във
възражението било посочено още, че обектът на проверката се ползва от повече от
едно семейство, които притежават различна по вид техника, която се захранва с
течно гориво. След като приел възражението за неоснователно, въз основа на
съставения АУАН Началникът на Митница Свищов издал атакуваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с
установяване на самото административно нарушение, вменено на нарушителя, както
при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, което е довело
до незаконосъобразност на последното. Съдът
след подробен анализ на приложимите правни норми изложил, че с действията си Г.
не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, а и
същото не е доказано от АНО, който не е положил усилия да извърши разследване
на спорните обстоятелства. Въззивният съд изложил, че във всеки един момент от
административнонаказателното производство са били налични представените
изискуеми от закона документи, удостоверяващи заплатения, начислен или
обезпечен акциз – фискални бонове, но в крайна сметка АНО не е положил усилия
да извърши разследване на спорните обстоятелства, свързани с нарушението.
Контролните органи, а впоследствие и АНО са провели формално административно
разследване, което не отговаряло на обективната действителност. С горните
мотиви РС Луковит отменил изцяло обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно действащата към датата на проверката
разпоредба на чл.126 от ЗАДС, която едновременно се явява и санкционна, физическо
лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва
с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.
Безспорно откритите в дома на Г. горива са акцизни
стоки, поради което за държането им той следва да притежава документ за
заплатен акциз. Спорният въпрос по делото е представените от него пред АНО
фискални бонове представляват ли такъв документ.
Касационният състав намира за правилен извода на
решаващия съд, че фискалните бонове за закупеното от бензиностанция гориво са
именно документ, удостоверяващ заплатения акциз за горивата. Правно ирелевантно
е дали търговецът преди продажбата на горивото на бензиностанцията е заплатил
дължимия за него акциз, а и такива твърдения не се съдържат в АУАН и НП. След
като посоченото като нарушител лице притежава и е представило при проверката
документи за горивото – фискални бонове, то правилно районният съд е приел, че
за същото е заплатен акциза към държавата и наказаното лице не е извършило
вмененото му нарушение, което се явява несъставомерно по посочената в АУАН и НП
разпоредба.
Откритото в дома на настоящия ответник гориво не
надхвърля количеството по фискалните бонове, поради което няма основания да се
приеме, че е различно от продаденото от бензиностанцията. АНО е следвало преди
налагане на наказанието да извърши разследване на спорните обстоятелства,
каквото задължение му вменява чл.52, ал.4 от ЗАНН, и като не е сторил това, е
допуснал съществено нарушение на административно-наказателните правила, което
от своя страна е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни и недоказани са твърденията в
касационната жалба, че откритото гориво не може да е предназначено за лични
нужди поради голямото му количество. В тази връзка районният съд е изложил
подробни мотиви, които се споделят от касационния състав и не е необходимо да
се повтарят. Количеството на дизеловото гориво е 70 литра, а бензинът е 417
литра, което не говори за количество, надхвърлящо необходимото за лично
ползване (за леки автомобили, бензинови резачки, косачки и т.н.). Пред съда са
представени талоните на 3 МПС, движещи се с бензин, и 2 МПС, движещи се с
дизелово гориво, като АНО не е опровергал твърденията на наказаното лице, че
всичките 5 МПС ползват намереното в гаража гориво. Никъде в закона не
съществува забрана едно лице да закупи по-голямо количество гориво от
вместимостта на един резервоар, което да съхранява като резерв в дома си за
лични нужди. Релевантен в случая е фактът, че лицето притежава данъчен документ
за закупеното гориво, с което доказва заплащането на акциза за същото, поради
което не е налице вмененото му нарушение.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора правилно РС Луковит е
постановил решение, с което е отменил обжалваното НП в цялост, каквато е и
актуалната практика на административните съдилища по сходни казуси – така Решение
№256/10.07.2019г. по к.а.н.д. №89/2019г. на АС Смолян; Решение
№482/08.07.2019г. по к.а.н.д. №508/2019г. на АС Пазарджик; Решение
№1426/25.06.2019г. по к.а.н.д. №1242/2019г. на АС Пловдив; Решение
№153/17.06.2019г. по к.а.н.д. №115/2019г. на АС Видин; Решение №388/12.06.2019г.
по к.а.н.д. №392/2019г. на АС Пазарджик. Сочената от касатора практика на
отделни съдилища е неотносима, тъй като освен че е постановена по различни
казуси, касае в една част потвърждаване изцяло на наказателните постановления,
а в другата – отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения от АНО, а не
поради липса на нарушение (както е в конкретния случай).
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 02.08.2019г.,
постановено по а.н.д. № 257/2018г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.