РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Плевен, 11.10.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Иванов по адм. дело № 388 по описа за 2022
година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211
от Закона за министерство на вътрешните работи.
Административното
дело е образувано по жалба на Б.Н.Б., с адрес ***, ж.к Воден, бл. 2, ет. 10,
ап. 52, чрез адв. М.Б., съдебен адрес:***, офис 19 срещу заповед №
316з-1603/26.04.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен, с която е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от девет месеца.
В жалбата се
посочва, че оспорваната
Заповед № 316з-1603/26.04.2022 год. на Директор на ОД МВР Плевен за налагане на
дисциплинарно наказание „Порицание” на държавен служител в ОД на МВР- Плевен е
връчена лично на 29.04.2022 год., с която на основание чл. 204, т.3, чл. 197,
ал.1, т.3, чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“,
чл. 200, ал.1, т. 11, предл. първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебните
задължения” на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от девет месеца, като оспорващия счита, че оспорваната заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие с материално-правните разпоредби, като в жалбата се
излагат подробни мотиви.
Намира, че неправилно органът е приел, че оспорващия не е създал необходимата организация и не е проконтролирал дейността по започване на неотложни издирвателни действия за издирване на лицата, незабавно след получаване на съобщението, даващо основание да се открие процедурата, съгласно разпоредбите на чл.19 и чл. 34, ал.2 от Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 81213-900/08.07.2021 г., като това е предвидено в чл.20, ал. 1, т. 1 от вътрешните правила: „Неотложни издирвателни действия се извършват при издирване на малолетни и непълнолетни лица от всички категории“, а издирването е обявено със закъснение след получаването на постановление (вх.№ 285000-2633/15.12.2021 г. по описа на РУ - Кнежа) за възлагане на отделни действия по реда на чл.196, ал.1, т. 6 от НПК от прокурор в РП - Плевен по пр. №7049/2021 г. - едва на 23.12.2021 г., което било в противоречие със задълженията, произтичащи от раздел II „Основни длъжностни задължения“ на типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-1914/15.01.2016 г., утвърдена със заповед рег. № 3286з-278/22.01.2016 г. на директора на ГДНП за длъжността началник на районно управление при ОДМВР.
Счита, че не са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2. т.2 от Закона за МВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т. 11, предложение първо от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, а за това, че в периода от 23.11.2021 г. до 23.12.2021 г. в град Кнежа оспорващият при работа на подчинените му служители по преписка във връзка със сигнал с искане за издирване на лица в неизвестност (включително малолетно), чрез бездействие, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия по обявяване на лицата за издирване по реда на Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с M3 № 8121з- 900/08.07.2021г., не е изпълнил задължения, произтичащи от типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-1914/15.01.2016 г., утвърдена със заповед рег. № 3286з-278/22.01.2016 г. на директора на ГДНП.
Намира изводите на дисциплинарно-наказващият орган за неправилни и несъответстващи на събрания в хода на проверката доказателствен материал, тъй като оспорващият в периода 24.11.2021 год. до 03.12.2021 год. е бил в отпуск, като е бил заместван от друг служител, освен това се сочи, че след като на 23.11.2021 г. е резолирал сигнала „на Пламен З.“ и е посочил срок от 30 дни за проверката, оспорващият е предприел необходимите действия и е създал съответната организация. Служителят на който е разпределен сигнала е от група „Криминална полиция“ при ОД на МВР - Плевен и е запознат с вътрешните правила утвърдени с M3 № 8121з- 900/08.07.2021г., видно от протокол рег. № 285р-4860/10.08.2021г. по описа на РУ - Кнежа, служителят З. не е уведомявал устно или писмено Б.Б., че лицето трябва да бъде незабавно обявено за ОДИ. В жалбата се сочи, че сигнала на С. К. за изчезналото му внуче и дъщеря му е подаден почти един месец след като вече дъщеря му заедно с внучето са напуснали общо обитаваното от тях жилище, за което дъщеря му му е казала, че заминава за гр. Видин и това създава съмнение за достоверността на отразените твърдения в сигнала, поради което към момента на подаване на сигнала, не са били налице неоспорими данни, покриващи признаците за неотложност съгласно чл. 20 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР и именно поради тази причина оспорващият е резолирал сигнала на ИДПС Пламен З. за проверка и доклад. В жалбата е посочено, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР „При неотложни издирвателни действия, веднага след събиране на необходимия минимум установъчни данни за издирваните лица, същите се обявяват в АИС ИД Н. ШИС за общодържавно издирване, но не по късно от 24 часа след получаване на сигнала“, като от формулировката на вътрешните правила не ставало ясно, какъв е обемът „необходимия минимум установъчни данни“, т.е. какво се разбира под необходимите минимум установъчни данни. Те не са изброени и посочени по категоричен начин, от който да става ясно какво реално са „необходим минимум установъчни данни“. В чл. 20 ал. 2 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР по категоричен начин е посочен точен срок до 24 часа след получаване на сигнала, че се провеждат неотложните издирвателни действия, в чл. 19 и чл. 20 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР са посочени термините незабавно и неотложни, като под незабавно не е посочен период от време /дни, часове и др./, а такъв е посочен в чл. 20, ал. 2 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР. Съгласно оспорващия е видно от извършената от ИДПС Пламен З. проверка, че са предприети „неотложни“ действия по установяване на местонахождението на лицето.
Посочено е още, че в подадения сигнал от С. К. е направено искане пълнолетната му дъщеря, която жалбоподателя твърди, че не знае къде е от три седмици, да бъде обявена за издирване с цел установяване на детето, като от така изнесеното в подадения сигнал не може да се направи извода до който е стигнал органа, че тези данни са били достатъчни за обявяване на малолетното дете, още повече, че С. К. твърди, че детето е било с пълнолетния си родител при напускане на общия им дом и че неговата дъщеря и майка на детето, му е заявила, че същата заминава в гр. Видин и че е оставила детето при неговия баща, като фактът, че подалия сигнала не знае кой е баща на детето, не е основание да се обявява, което и да било лице за издирване.
В жалбата е посочено, че в хода на досъдебното производство по категоричен начин е доказано, че детето Ц. М. М. е убито на дата 21.10.2021 г., а дядото С. К. идва и подава сигнал в РУ - Кнежа на дата 22.11.2021г., т.е. почти месец след като детето вече е било убито, като дори детето да е било обявено за ОДИ на дата 23.11.2021 г. това не би спомогнало по никакъв начин за опазване на живота му или избягване на убийството.
Оспорващият е посочил, че съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, като оспорващият счита, че атакуваната заповед не съдържа всички горепосочени реквизити. Освен това се сочи, че заповедта е издадена при напълно неизяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка, при неправилна квалификация и при пълно несъответствие между мотивите, изложени в заповедта, които следва да съставляват вменените нарушения на Б. Б. и наложеното наказание. Оспорващият счита, че с последното са нарушени административно-производствените правила по издаване на заповедта и е приложен неправилно материалния закон, заповедта е немотивирана и не е съобразена с целта на закона. Посочено е, че е видно от заповедта, че не са налице и настъпили вредни последици.
Допълнително оспорващият счита, че в заповедта е налице и вътрешно противоречие. От една страна органът е приел, че в медийните публикации не се съдържа конкретизация за конкретни действия и бездействия на служители, прието е, че така изнесената информация е въз основа на данни предоставени от органите на МВР и прокуратурата, че действията на служителите не са били преднамерени, а от друга органът във връзка с обосноваването си по чл. 206 ал. 2 от ЗМВР е приел, че следва да наложи наказание над минимума, тъй като според него неизпълнението на служебните задължения е довело до изнесена информация в медиите и пред органите на прокуратурата.
Сочи се още, че процесната заповед е немотивирана и не е съобразена с целта на закона. Оспорваната заповед, в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание не е мотивирана, тъй като не съдържа обосновка за налагането му съгласно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В заключение е посочено, че заповедта е подписана от ДНО, който към момента на издаване на същата е бил в отпуск.
Оспорващият иска
отмяна на заповед № 316з-1603/26.04.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен, с
която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от девет месеца,
като претендира да му бъдат присъдени и съдебни и деловодни разноски.
В съдебно
заседание оспорващия - Б.Н.Б.,***, ж.к Воден, бл. 2, ет. 10, ап. 52, се явява
лично и е с адв. М.Б., която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта,
като навежда соченото в жалбата относно незаконосъобразност на акта, липса на
категорично установени нарушения. Моли за отмяна и присъждане на разнсоки.
В съдебно
заседание ответникът – директор на ОД на МВР Плевен се представлява от Гл.
юрисконсулт П.Б.- Ф., която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
заповедта е законосъобразна и моли жалбата да бъде отхвърлена. Излага подробни
мотиви относно законосъобразност на акта и посочва, че заповедта е подписана от
органа на 21.04.2022 г., а е изведена в дирекция „човешки ресурси“ на 26.04.2022
г. и същата следва да се приеме, че е издадена от компетентен орган. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Административен
съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Със справка рег. № 316р-560/07.01.2022 г. са постъпили
предварителни данни, за извършено дисциплинарно нарушение от главен инспектор Б.Н.Б.
- началник на Районно управление - Кнежа при ОД на МВР - Плевен, изразяващо се
в това, че след като в РУ - Кнежа е постъпил сигнал вх.№ 285000-2484/23.11.2021
г. от лицето С.М.К., от с.Лазарово, обл. Плевен, с искане да се обявят за
издирване дъщеря му М.С.М. и малолетната му внучка Ц. М. М., които са били в
неизвестност от около 3 (три) седмици, не е създал необходимата организация и
не е проконтролирал дейността по започване на неотложни издирвателни действия
за издирване на лицата, незабавно след получаване на съобщението, даващо
основание да се открие процедурата, съгласно разпоредбите па чл.19 и чл.34,
ал.2 от Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с M3 № 8121з-
900/08.07.2021 г.
Със заповед № 316з-63/07.01.2022 г. на директора на ОД
на МВР е разпоредено извършване на проверка от комисия, като с нарочна заповед
е удължен срокът на същата.
В справка № 316р-7420 от 25.02.2022г. на л. 88 са
посочени резултатите от проверката. Установено е, че е подадена молба вх. №
2484/23.11.2021 г. по описа на РУ — Кнежа на 22.11.2021 г. от С.М.К. от с.
Лазарово, общ. Кнежа до началника на РУ – Кнежа, като същият собственоръчно е
вписал тази дата в молбата си и посочва, че дъщеря му Маринела е „излязла“ с
детето преди 3 (три) седмици и от тогава той не знае къде са тя и детето й,
както и че се притеснява за детето, не знае къде е и моли дъщеря му да бъде
обявена за издирване, „с цел установяване на детето.“
На 23.11.2021 г. молбата е регистрирана в
деловодството на РУ-Кнежа с вх.№ 2484 от същата дата и е поставена резолюция от Б.. „Пл. З. за
проверка и доклад срок 30 дни“ с подпис. В резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, на 25.11.2021 г. М. М. е установена и от
нея също са снети писмени сведения. Към материалите по проверката е приложено и
сигнално писмо на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кнежа (изх. №
СГ/Д-ЕН-К/150-004/26.11.2021г.), вх.№ 285000-2513/29.11.2021 г. по описа на РУ
- Кнежа относно малолетното дете Ц.М., в което във връзка с постъпил при тях
сигнал от С. К., се потвърждава неустановеното местонахождение на малолетната Ц.М..
Писмото е адресирано персонално до главен инспектор Б. в качеството му на
началник на РУ - Кнежа, в което директорът на Дирекция „Социално подпомагане“
Кнежа отправя молба за предприемане на спешни действия по компетентност е цел
установяване на местонахождението, състоянието и положението на детето Ц.М., за
което да бъдат уведомени писмено. Резолюцията, която е поставена е „Пл. З.“, с
дата 29.11.2021 г. от ст. Инспектор А.П. като изпълняваща функциите началник РУ
– Кнежа. Инспектор Пламен З. е приключил възложената му проверка със справка
рег.№ 285р-7566/29.11.2021 г., в която е описал извършеното и в която същият
потвърждава, че към момента на изготвяне на справката, детето Ц.М. на 1 година
и 9 месеца е в неизвестност. Въз основа на установената фактическа обстановка и
личните си възприятия, инсп. З. е приел, че с действията си М. М. като родител
на Ц.М., е създала опасност за живота и здравето на детето, предвид което е
предложил материалите от извършената проверка да бъдат изпратени в РП - Плевен
с мнение за образуване на досъдебно производство по чл.182, ал.1 НК срещу М.С.М.
от с. Лазарово, а детето Ц. М. М., което от 22.10.2021 г. до 26.11.2021 г. е с
неустановено местонахождение, да бъде обявено за издирване. Изискани са
обяснения от Б. и същият посочва, че е предприел необходимото, като не са били
налице данни на 23.11.2021 г. за предприемане на действия по издирване на
малолетно лице, а от 24.11.2021 г. е бил
в отпуск.
Комисията приема, че е следвало да се действа по реда
на чл.34, т.2 от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени
с M3 № 8121з- 900/08.07.2021 г., съгласно който към общодържавно издирване се
пристъпва при извършване на неотложни издирвателни действия по реда на Раздел
II от настоящите вътрешни правила, тъй като са били налице условията на
неотложност по смисъла на чл.20, ал.1, т.1 от Вътрешните правила - неотложни
издирвателни действия се извършват при издирване на малолетни и непълнолетни
лица от всички категории, тъй като в молбата на С. К. молба вх.№
285000-2484/23.11.2021 г. и сведение от 22.11.2021 г. са били налице
необходимия минимум установъчни данни по смисъла на чл.20, ал.2 от Вътрешните
правила.
Прието е, че пропуските на инспектор Б. са довели до
забавяне в организацията за започване на неотложни издирвателни мероприятия от
служителите на РУ-Кнежа и са станали достояние и на обществеността чрез
излъчени по телевизионни новинарски емисии материали, както и публикации в
електронни издания в интернет.
Прието е, че с действията си Б. е извършил нарушение
по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – уронване престиж на службата и е направено
предложение да бъде изпратено предложение до министъра на вътрешните работи за
образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал.1, т.1 от Закона за МВР
срещу главен инспектор Б.Н.Б. - началник на Районно управление - Кнежа при
Областна дирекция на МВР-Плевен за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
неспазване на ЕК за поведение на държавните служители в МВР – нарушения на т.8,
т.13, буква и) и т.19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители,
утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за което на основание чл.203, ал.1, т.13: „деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата", се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 28.02.2022 г. Б. се запознава със справката и са
дадени обяснения.
В становище от 20.04.2022 на л. 57 по делото директора
на ОД на МВР Плевен посочва, че не приема предложенията, направени от комисията
и не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина и намира за доказани по безспорен начин данните за допуснато от
главен инспектор Б.Б. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР „ неизпълнение на служебните задължения ", съставомерно по чл.
200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР „неизпълнение на служебни
задължения“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„Порицание“ и предвид събраните доказателства в тяхната съвкупност, като се
вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, и
обстоятелствата, при които е извършено, предвид функцията му на ръководител на
цялостната дейност на районното управление счита, че следва да се наложи
дисциплинарното наказание „Порицание“ за срок от 9 месеца.
Б. е запознат със становище на директор на ОД на МВР
Плевен , поканен е даде писмени обяснения и
в обяснение на л. 55 по делото посочва, че поддържа вече изложените
обяснения, дадени в хода на дисциплинарната проверка.
Приложени по делото са сведения, обяснения на Б., на
други длъжности лица, доказателства за компетентност на дисциплинарно
–наказващия орган, излъчени по национални медии репортажи и доказателства за
запознаване с тях от комисията.
Със Заповед № 316з-1603/26.04.2022 год. на Директор на
ОД МВР Плевен на Б.Н.Б. – началник сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ е наложено на дисциплинарно
наказание „Порицание” за нарушение чл. 204, т.3, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 194,
ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, чл. 200, ал.1, т.
11, предл. първо от Закона за МВР - „неизпълнение на служебните задължения” на Б.Н.Б.
е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от девет месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, като заповедта му е връчена лично на
29.04.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена по
реда на чл. 211 от ЗМВР, в срока по чл. 149 от АПК, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 210 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Съгласно чл. 204 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички
наказания по чл.
197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без
наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР; 2. главния
секретар на МВР – за наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3 за всички държавни служители; 3. ръководителите на
структурите по чл.
37 – за всички наказания по чл.
197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3; 4. служители на висши ръководни и ръководни длъжности
– за наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3.
В процесния
случай, заповедта е издадена от ръководител на структура по чл. 37
от ЗМВР, а именно директор на Областна Дирекция на МВР Плевен на 26.04.2022г.,
Старши комисар В.В..
Съгласно Заповед
№316з-1540/19.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен, във връзка с ползване
на платен годишен отпуск, за периода от 26.04.2022г. до 05.05.2022г., е
определен заместник на директора на ОД на МВР Плевен за посочения период, а
именно комисар Н.О.Н. – Зам. директор, като той и началник отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР Плевен, да замества директора на ОД на МВР Плевен.
Съгласно посочената заповед за периода от 26.04.2022г. до 05.05.2022г., са
определени комисар Н.О.Н. – Зам. директор и началник отдел „Криминална полиция“
при ОД на МВР Плевен да заместват директора на ОД на МВР Плевен Старши комисар В.В.,
като осъществяват функциите по управление съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗМВР,
включително, свързани с управлението на човешките ресурси в ОД на МВР, с
изключение на заповеди за назначаване и преназначаване на държавни служители,
трудови договори и заповеди за прекратяване на служебни и трудови правоотношения.
Оспорената Заповед № 316з-1603/26.04.2022
год. на директор на ОД МВР Плевен е подписана на 26.04.2022г. лично от директора на ОД на МВР Плевен Старши комисар В.В.,
вместо от определените му заместници за периода от 26.04.2022г. до 05.05.2022г.
по силата на Заповед №316з-1540/19.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен, като
заповедта не попада в кръга на заповедите за назначаване и преназначаване на
държавни служители, трудови договори и заповеди за прекратяване на служебни и
трудови правоотношения, за които на заместващите не са предоставени права, т.е.
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е следвало да бъде
подписана от заместващите директора на ОД на МВР Плевен, а не от него лично за
да се породят целените правни последици със заповедта. Трябва да се отбележи,
че при делегирането на определени правомощия делегиращият административен орган
не се е лишил от тях въобще, а има право и сам да постанови акта, за издаването
на който вече е делегирал другиму правомощие. При заместването, какъвто е
конкретния случай е обратното – титулярът се лишава от правото сам да издаде
административен акт от кръга на своята компетентност, тъй като заместването е
породено от обективна невъзможност, в случая отсъствие поради използван отпуск
на замествания административен орган да изпълнява функциите си за определен
период от време (Определение №11223 от 01.08.2013г. на ВАС по адм. д.
№8798/2013г., Решение №13714 от 22.10.2013г. на ВАС по адм. д. №9890/2013г.).
Титулярът не може да отнеме от заместника си компетентността, учредена по
заместване, докато не е преустановена обективната невъзможност или не е
прекратено служебното отсъствие на титуляря. Издадените от титуляря
административни актове в хипотеза на заместване и без да е прекратена
обективната невъзможност, са нищожни. По делото безспорно се доказа, че за
периода от 26.04.2022г. до 05.05.2022г., директорът на ОД на МВР Плевен Старши
комисар В.В. е бил заместван от комисар Н.Н. – Зам. директор и началник отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР Плевен по силата на Заповед
№316з-1540/19.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л.25 от делото/.
Използването на платен годишен отпуск и отсъствието на директора на ОД на МВР
Плевен Старши комисар В.В. за периода от 26.04.2022г. до 05.05.2022г. се
потвърждава от удостоверение от Началник Сектор КАПОЧР от 13.09.2022г. /л. 335
от делото/, както и от заявление за ползване на годишен отпуск от Ст. Комисар
В. Вътов от 15.04.2022г. /лист 337/.
Съдът не споделя
доводите на ответника, че процесната заповед е била подписана от Старши комисар
В.В. на 21.04.2022г., след като му е докладван проект на заповедта, като след
одобряването на заповедта, същата била подписана на същата дата – 21.04.2022г.,
а след това на документа се регистрира, като се поставя регистрационен номер. В
самата процесна заповед, представена повторно по делото /от лист 341 до 359/,
ясно е посочено, че е изпълнена на 21.04.2022г., съгласувана от началник отдел
„Административен“ на същата дата- 21.04.2022г., но липсват данни за дата на
подписване, т.е. в случая следва да се счита, че същата е подписана на
26.04.2022г., доколкото именно това е посочено в нея, като номер и дата на
издаване. Ако действително заповедта е подписана не на 26.04.2022г., а както се
твърди на 21.04.2022г. от процесуалния представител на ответника по жалбата, то
представянето от дисциплинарно наказващият орган на Заповед
№316з-1540/19.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л.25 от делото/ която
предвижда Старши комисар В.В. да бъде заместван от комисар Н.О.Н. – Зам.
директор и от началник отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Плевен, би била
безпредметна и неотносима, т.е. налице е противоречие, като в случая съда
приема, че дата на издаване на заповедта е именно 26.04.2022г., така както е
посочено и в самата заповед.
Че заповедта е
подписана от Старши комисар В.В. на 26.04.2022г. се потвърждава и от приетото
като доказателство по делото удостоверение рег. №316000-22343 от 20.06.2022г.
по описа на ОД на МВР – Плевен, подписано от Н. Б. – началник на сектор КАПОЧР
в ОД на МВР, като в т. 1 и т. 2 от удостоверението е посочено „Към 26.04.2022г.
– датата на издаване на заповедта …“, като така представеното удостоверение
изрично е посочено да послужи пред Адм. съд – Плевен по настоящото дело (лист 284 от делото).
По делото е
представена и Заповед №8121з-502/21.04.2022г., за намаляване на
продължителността на работното време на 21.04.2022г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, съгласно която считано от 14.00 часа на 21.04.2022г.
служителите от структурите на министерството да бъдат освободени от изпълнение
на служебните им задължения за деня, като в т. 2 от заповедта изрично е
посочено, че ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР следва да осигурят
нормалното функциониране на структурите за изпълнение на основните дейности и
на звена за административно обслужване на граждани. В изпълнение на посочената
заповед за намаляване на продължителността на работното време на 21.04.2022г.,
ако оспорваната заповед е била подписана на дата 21.04.2022г., то е следвало да
се оформи именно с тази дата, с оглед нормалното функциониране на дейността на
ОД на МВР, или ако е било невъзможно това да се случи, е следвало да бъде
подписана на 26.04.2022г., но от заместващ Директора на ОД на МВР Плевен по
силата на заповедта за заместване, а не от него лично.
Оспорената Заповед №
316з-1603/26.04.2022 год. на Директор на ОД МВР Плевен е издадена на 26.04.2022
г. от директора
на ОД на МВР Плевен Старши комисар В.В., т.е. през времето, когато Старши комисар В.В. е бил в платен годишен
отпуск. През време на ползване на законно разрешен годишен отпуск,
административният орган не може да издава актове, тъй като няма териториална компетентност,
а издадените такива са нищожни. По делото е безспорно, а и е подкрепено от
доказателствата по делото, че Заповед № 316з-1603/26.04.2022
год. на Директор на ОД МВР Плевен е подписана от директора на ОД
на МВР Плевен Старши комисар В.В. и същата е постановена от некомпетентен
орган, тъй като за времето от 26.04.2022г. до 05.05.2022г. Старши комисар В.В.
е бил в платен годишен отпуск и не е имал компетентност да подписва заповеди.
В съдебната практика се приема
категорично, че административен акт, издаден от некомпетентен орган е нищожен.
В случая издадената Заповед № 316з-1603/26.04.2022 год. на Директор на ОД МВР
Плевен Старши
комисар В.В. следва да бъде обявена за нищожна, като не следва да се
обсъждат другите изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на заповедта.
С оглед изход на
делото, искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК претенциите на оспорващия за присъждане на разноски се явяват
основателни и следва ОД МВР Плевен, гр. Плевен да заплати на Б.Н.Б., с адрес ***,
ж.к Воден, бл. 2, ет. 10, ап. 52, своевременно
поисканите разноски и заплатени разноски в размер на 10 лева – държавна такса. По делото е
представено адвокатско пълномощно /л. 6/, в което не е уговорено адвокатско
възнаграждение, нито е посочено да има платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
– Плевен, осми състав,
РЕШИ:
Обявява за
нищожна Заповед № 316з-1603/26.04.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен, с
която на Б.Н.Б. – началник сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ е наложено на дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 9 /девет/ месеца.
Осъжда Областна
дирекция на МВР Плевен да заплати на Б.Н.Б., с ЕГН ********** с адрес ***, ж.к
Воден, бл. 2, ет. 10, ап. 52, сумата
от 10 /десет/ лева разноски по делото.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211, изр.
последно от ЗМВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/