Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Сливен, 07.03.2023
г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Галя Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 259 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.И.В. *** против Решение № 394
от 13.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200227/2022 г. по описа на
Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0804-003747
от 11.01.2022 г. на Началник РУ Сливен към ОДМВР - Сливен, с което на В.И.В., на
основание чл. 177,
ал. 1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, за нарушение
на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и необосновано.
Твърди, че описаната от РС Сливен фактическа обстановка е изградена на
едностранчиво коментирани свидетелски показания. Изтъква, че не са обсъдени
всички доказателства по делото, което е довело до необоснованост на съдебния
акт. Не били обсъдени и всички нарушения на процесуалния и материалния закон,
които са изложени в жалбата пред съда. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Л. К. ***, който
поддържа жалбата. Изтъква, че в АУАН и в НП е описана изцяло невярна фактическа
обстановка, която е възприета безкритично от РС Сливен и това е довело до
формирането на неправилни изводи. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районен съд – Сливен и НП. Претендира разноски. Представя
подробни писмени бележки.
Ответникът по
касация - ОДМВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
постъпило по делото писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва
подадената жалба като неоснователна и излага становището си по същество. Моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд –
Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е обосновано и мотивирано и следва да бъде оставено в
сила. Алтернативно предлага решението да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане.
Административен
съд Сливен намира касационната жалбата за подадена в срок и процесуално допустима.
Съдът, като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на
събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено от
фактическа страна следното:
На 25.12.2021г.
в 21,00ч. в *** полицейски служители на ОДМВР Сливен извършил проверка в дома
на В.И.В. във връзка с подаден сигнал срещу В. за б. д. с н. Служителите на
реда установили, че същият е в дома си, а личният му автомобил е паркиран пред къщата.
В хода на оперативните действия във връзка с подадения сигнал и от показанията
на о. С. К. и К. К. п. и. Я. З. приел за установено, че в 19.30ч. в *** В.В. е управлявал
собственото си МПС Ауди А4 с рег.№ ********, след като е бил лишен от това
право по съдебен ред с присъда № 1019/12.08.2020г. на РС Сливен, считано от
03.08.2020 г. до 03.02.2022г. За описаното нарушение на В. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № АД 9176/25.12.2021 г. за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В. отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с
подписа на един свидетел. Въз основа на издадения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 21-0804-003747/11.01.2022 година на Началника на РУ
в ОДМВР Сливен, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на В. е наложено
наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на
200 лв.
За да потвърди
НП, Районен съд - Сливен е приел за установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, както и е констатирал, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел, че всички доводи на жалбоподателя са
неоснователни, а от събраните по делото писмени, гласни доказателства и
доказателствени средства - съдебно- почеркова експертиза, безспорно се
установява, че В. е извършил описаното нарушение, същото е описано точно в АУАН,
като същия, както и НП не страдат от пороци и са процесуално и материално
законосъобразни. Съдът формирал изводи, че АНО правилно е установил състава на
конкретното нарушение, подвел го е под конкретна правна норма, спазвайки
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е установил
единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено
и нарушените законови разпоредби.
Решението на
Районен съд - Сливен е валидно, допустимо и правилно.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд не се
споделят от настоящият състав на съда. Решението на РС Сливен е постановено при
напълно изяснена и правилна фактическа обстановка. Обсъдени са всички събрани
по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя. Сливенският
районен съд е изложил подробни мотиви за законосъобразността на процедурата по
съставянето на АУАН и по издаване на НП, като е обсъдил доводите на
жалбоподателя за първоначално липсващата по делото втора страница на акта и за
непредоставяне на копие от АУАН, като
тези мотиви, като правилни, се възприемат изцяло от касационния съд, поради
което на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК съдът препраща към тях и не
следва да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е провел пълно и обективно
разследване, като е събрал всички необходими доказателства, които са установили
извършеното от В. нарушение на разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите да
управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях
моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. По делото пред РС Сливен са налични
категорични и безспорни доказателства за извършеното от В. нарушение. Свидетелите о. К. и К. дават
ясни и конкретни свидетелски показания, които, противно на твърденията в
касационната жалба, установяват несъмнено фактическата обстановка по делото.
Ето защо РС Сливен правилно е приел за установена горната фактическа обстановка
въз основа на техните показания, които ги е кредитирал с доверие като
обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Съдът обсъдил и
показанията на свидетеля М. и изложил правилни мотиви, че показанията й не
следва да бъдат приети с доверие, в частта, в която същата сочи, че в. й не е
управлявал МПС. РС е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата
обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на
нарушението.
Касационната инстанция счита, че
наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по
безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност. При индивидуализация
на наказанието, при съобразяване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е видно, че същата предвижда административно наказание в размер от 100
до 300 лева., поради което така наложената санкция попада в рамките, предвидени
в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП /„глоба” в размер от 100 до 300 лв./, а освен това е
определена правилно в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Ето защо след
като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционното решение с материалния закон, касационната инстанция не констатира
пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че решението на
Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 394 от 13.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200227/2022 г. по
описа на Районен съд - Сливен.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: