Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори
въззивен състав в
публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
В. ИВАНОВА
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдията ДОНКОВА гр. дело № 296 по описа за 2017 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК.
С решение № 206 от 29.05.2015 г., постановено по гр. д. № 158/2015 г. на Б.ския районен съд, е признато за незаконно и отменено уволнението на К.С.И., извършено със заповед № 4/09.01.2015 г. на изпълнителния директор на „Г.” АД ***, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор” в ответното дружество, работодателят е осъден да заплати на служителя на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 от КТ сумата от 2 040,66 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 09.01.2015 г. до 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.02.2015 г. до окончателното й заплащане, като така предявения иск е отхвърлен за горницата от 49,26 лева до пълния предявен размер от 2 089,92 лева.
С решение от 09.05.2016 г. по въззивно гр. д. № 43/2016 г. на Софийския окръжен съд първоинстанционното решение е отменено в частите, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа в посочения по-горе размер за процесния период, като вместо него е постановено ново по същество в описаните части, като са отхвърлени предявените искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 2 040,66 лв.
С решение № 79 от 04.05.2017 г., постановено по гр. д. № 3813/2016 г. на ВКС, трето г. о., е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение са дадени указания за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства и за съобразяването им при постановяване на ново решение по съществото на спора. В мотивите е прието, че в предмета на доказване законността на уволнението се включва и изпълнение задължението на работодателя по чл.315 КТ за създаване и поддържане на работни места, подходящи за трудоустроени лица. Ищецът е посочил в исковата молба, че работодателят не му е предложил друга подходяща работа, с оглед на което трябва да се приеме, че изпълнението на горното задължение е въведено като предмет на спора. Посочено е, че при новото разглеждане на делото въззивния съд следва да обсъди дали в предприятието се поддържат работни места, подходящи за трудоустрояване, дали тези места са били свободни и е било възможно да бъдат предложени на работника.
Съдът прие за установено следното:
В исковата молба ищецът е твърдял, че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение,
обективирано в трудов договор № 77/17.11.2011 г., по силата
на който той заемал при
ответника длъжността „машинен оператор”. Посочил е, че на
16.06.2012 г. претърпял
злополука, вследствие на която загубил
зрението на едното си око
и че същата била призната за
трудова злополука, съгласно влязло в сила разпореждане от 24.07.2012 г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО към ТП на НОИ Софийска област. Съгласно експертно решение на ТЕЛК №
0150-016 от 23.01.2013 г. му е била определена 52 % трайно намалена работоспособност и е посочено, че същият
не може да
работи на височина, между движещи се предмети,
при опасност от нараняване, както и че не
може да заема
длъжността „машинен оператор” и е насочен към ЛКК за трудоустрояване. Със заповед № 7 от 03.04.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството същото било прекратено
по инициатива на работодателя на основание чл.325, т.9 от КТ. С влязло в сила решение по гр. д. № 314/2014 г.
на Софийския окръжен съд
ищецът бил възстановен на работа при работодателя. Посочил е, че
в изпълнение на влязлото в сила решение, подал на 05.01.2015 г. молба за възстановяване
на работа. Сочи, че със
заповед № 4/09.01.2015 г. трудовото му правоотношение с ответника било отново прекратено на същото основание
– чл.325, ал.1, т.9 от КТ и със същите мотиви. Посочва, че уволнението е незаконосъобразно, на първо място,
защото работодателят не съобразил решението
на ТЕЛК, а доколкото в същото не било
отбелязано каква работа може да
извършва, следвало да поиска и допълнително
становище, чиято липса сочела на
нарушение на процедурата по чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Отделно от това, ответникът
не му дал
възможност да продължи да изпълнява
трудовите си задължения при съблюдаване на здравните противопоказания. Твърди, че работодателят
не бил провел
процедура по трудоустрояване. Не било изпълнено от страна на
работодателя и задължението да му предложи друга подходяща
работа.
По делото е било безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № 77/17.11.2011 г., по силата на който ищецът заемал при ответника длъжността „машинен оператор”, както и че на 16.06.2012 г. е
претърпял злополука, вследствие на която
загубил зрението на едното си
око – призната за трудова злополука,
съгласно влязло в сила разпореждане 3/24.07.2012 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1от КСО към ТП на НОИ Софийска област, а също и че с решение на ТЕЛК №
0150-016/23.01.2013 г. е установено, че не може да
работи като „машинен оператор”. Ответникът не спори и че
със заповед № 7/03.04.2013 г. трудовото му правоотношение с ищеца е било прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.9 от
КТ, както и че уволнението е било признато за
незаконно и отменено с влязло в сила решение. В отговора на исковата молба е въвел твърдение,
че със заповед от 05.01.2015 г.
на изпълнителния директор на дружеството, ищецът е бил възстановен на работа на
длъжност „машинен оператор”, която е изпълнявал до прекратяване
на процесното трудово правоотношение. Изтъква, че ищецът отказал
да получи заповедта от 05.01.2015 г., което било удостоверено с подписа на двама
свидетели. Допълва, че с писмо изх.
№ РГ02/08.01.2015 г., ищецът
е поканен да заеме длъжността „машинен оператор” като му било
указано, че липсва друго свободно
работно място, респ. възможност да бъде преназначен
на друга длъжност. Отделно от това, отказът
му да получи
заповедта и писмото от 08.01.2015 г. конклудентно изразявал отказът му да заеме
предлаганата му длъжност. Твърди, че към момента на трудоустрояване,
всички длъжности за такъв тип
лица, съгласно изискванията са били заети, което
било безспорно установено и в мотивите на заповедта. Допълва,
че работодателят няма задължение да организира дейността
си по начин,
съответстващ на нуждите от трудоустрояване
извън задълженията му по чл.315 от КТ. Посочва, че не е разполагал със свободна длъжност,
съответстваща на образованието и квалификацията на ищеца, подходяща
за здравословното му състояние и определена за трудоустрояване.
Отделно от това, заети били
и всички щатни бройки. По тази
причина упражнил правото си едностранно
да прекрати трудовото правоотношение.
Решението е обжалвано от ответника –
работодател в частите, с които са уважени исковете, като необосновано и постановено
в противоречие с материалния закон. Направено е искане да бъде отменено в тези
части и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В жалбата се твърди, че неправилно
районният съд е приел, че не е доказал липсата на друга подходяща длъжност,
която да бъде предложена на трудоустроения работник. Посочва се, че реално се е
осъществило правното основание за уволнение – чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото първоинстанционният
съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което ищецът заемал при ответното дружество длъжността „машинен оператор”; на
16.06.2012 г. ищецът претърпял
злополука, призната за трудова съгласно влязло в сила разпореждане № 3/24.07.2012
г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО към ТП на НОИ Софийска област.
Видно
от решение на ТЕЛК № 0150-016/23.01.2013 г., със същото е установено, че ищецът
не може да работи като „машинен оператор”.
Със заповед № 7/03.04.2013 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. С влязло в сила решение №
314/08.07.2014 г., постановено по гр. д. № 314/2014 г. на Софийски окръжен съд
същото е признато за незаконно, а ищецът е бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Фактическото му възстановяване на длъжността е било
извършено със заповед № 2/05.01.2015 г. на изпълнителния директор на
дружеството - работодател.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства се
установява, че на 13.01.2015 г. на работника едновременно са му били връчени описаната по-горе заповед, с която фактически е бил възстановен на работа
и писмо изх. № ГР
02/08.01.2015 г., в което
е уточнено, че предприятието не разполага с друга подходяща длъжност, на която да
го преназначи, както и процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание.
Възникнали след датата на
предходно извършеното уволнение са представеното щатно разписание от 03.11.2014 г., видно от което при ответното
дружество има необходими 92 щатни бройки и 99 заети щатни работни
места. Представено е и щатно разписание от 05.01.2015 г., видно
от което работодателят е съкратил 5 щатни бройки
за длъжността „машинен оператор” и се установяват необходими 92 щатни бройки и 94 щатни бройки – реално заети. В предприятието липсва свободна щатна бройка.
Видно от решение на ТЕЛК за очни заболявания
№ 0150-016/23.01.2013 г. ищецът не може да работи на
заеманата от него длъжност „машинен оператор”, а противопоказните условия на труд са
свързани с височини, движещи се предмети
и опасност от нараняване.
Според указанията на касационната
инстанция при новото разглеждане на делото са приети представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно: писмо
изх. № ГР 6/27.01.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството до Дирекция
„Бюро по труда” – гр. Б., с което е изпратен протокол от 05.01.2015 г. за
определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност и за хора с трайни увреждания; експертни решения за лицата В= Ц.,
В.Т., М.М.и И.П..
Съобразно заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза за
С оглед на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Исковете са по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
главните и по чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1
от КТ акцесорните.
Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325, т.9 КТ включва съществуването на два елемента, които
трябва да са се осъществили в действителността.
Първият елемент се изразява в невъзможност
на работника да изпълнява възложената му работа. Тази невъзможност трябва да е
породена от две точно определени в разпоредбата причини: болест, довела до
трайна нетрудоспособност /инвалидност/, или “здравни противопоказания”, които
са налице кумулативно в настоящата хипотеза. Наличието на горните предпоставки
е установено с решение на ТЕЛК – определена е болестта, довела до намалена
работоспособност 52 %, както и съответните здравни противопоказания – работа на
височини, между движещи се предмети, опасност от нараняване. В същото изрично е
посочено, че здравословното състояние на работника поражда неговата
невъзможност да изпълнява трудовите функции на „машинен оператор”.
Вторият елемент е липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника работа в предприятието.
Подходяща работа означава свободна щатна длъжност, която съответства на
промененото му здравословно състояние, която той може да изпълнява и за заемането
на която отговаря на изискванията за образование, стаж, квалификация.
Необходимо е обаче работодателят да е изпълнил задължението си по чл.315, ал.1 КТ да създаде и поддържа работни места, подходящи за трудоустрояване в
нормативно установени граници. Именно изпълнението на това задължение подлежи
на изследване в настоящото производство съобразно указанието, дадено в отменителното решение на касационната инстанция.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба
работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя
ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от
общия им брой в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места,
според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за
различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници
и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност.
Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят
може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да
отпаднат занапред медицински противопоказания за работника, който я е заемал.
Но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да
съответства на нуждите от трудоустрояване извън задължението му по чл.315, ал.1 КТ, както и да осигури специално работно място за всеки трудоустроен. В
цитирания по-горе смисъл е установената практика на ВКС, обективирана
в решение № 17/20.02.2014 г. по гр. д. № 2517/2013 г. на четвърто г. о.; решение
№ 137/13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г. на четвърто г. о.; решение №
192/22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на четвърто г. о. и решение №
251/28.09.2016 г. по гр. д. № 1278/2016 г. на четвърто г. о.
От
събраните при новото разглеждане на делото писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната във въззивното
производство съдебно-икономическа експертиза, се установява по безспорен начин,
че както към датата на възстановяване на ищеца на предходно заеманата от него
длъжност „машинен оператор”, така и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, в предприятието на ответника не са били налице свободни щатни
бройки. Определените като подходящи работни места за лица с намалена
трудоспособност са били заети от други трудоустроени работници и служители. В
настоящата хипотеза за работодателя не е съществувала и възможност за промяна
на трудовата функция на работника чрез отпадане на съответните медицински
противопоказания, предвид изрично даденото заключение на компетентния здравен
орган, че той не може да заема същата длъжност. Изпълняваната от него работа като
машинен оператор не е могла да бъде съобразена с противопоказанията
за заболяването, тъй като основните трудови задължения включени в длъжностната
й характеристика, са били свързани с работа на височини и със съществуваща
опасност от нараняване.
Гореизложените мотиви обосновават извод, че
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение се
е осъществило в действителността. Работодателят не е разполагал с възможност да
трудоустрои работника или да му предложи друга подходяща работа, отговаряща на
придобития опит и квалификация, поради което е бил длъжен да прекрати трудовия
договор.
Предявените
главни искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
както и за възстановяване на предишната работа, са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Неоснователен
е и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, който също
следва да бъде отхвърлен. Не се е осъществил фактическият състав, от който
възниква правото на обезщетение и който включва следните елементи: признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, вреда - пропуснатото брутно
трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което работникът е
останал без работа поради уволнението и причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
Направените
от настоящата инстанция изводи не съвпадат с изводите на районния съд в обжалваните
части, поради което решението подлежи на отмяна, като вместо него следва да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове.
С
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответникът по жалба дължи на
жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в общ
размер на 575,80 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 206 от 29.05.2015 г.,
постановено по гр. д. № 158/2015 г. на Б.ския районен
съд, в ЧАСТИТЕ, с които е признато
за незаконно и отменено уволнението на К.С.И., извършено със заповед №
4/09.01.2015 г. на изпълнителния директор на „Г.” АД ***, ищецът е възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор” в ответното
дружество, работодателят е осъден да заплати на служителя на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл.225 от КТ сумата от 2 040,66 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 09.01.2015
г. до 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 16.02.2015 г. до окончателното й заплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.С.И. срещу „Г.” АД *** искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на К.С.И.,
извършено със заповед № 4/09.01.2015 г. на изпълнителния директор на „Г.” АД ***,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор” в
ответното дружество и за заплащане на сума в размер от 2 040,66 лева,
представляваща обезщетение по чл.225 КТ за оставането му без работа за периода
от 09.01.2015 г. до 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 16.02.2015 г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Осъжда К.С.И. ***, да заплати на „Г.” АД ***, разноски
в размер на 575,80 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, който започва да
тече, считано от 04.07.2018 г.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.