М О Т И В И :
Срещу
подсъдимия Е.С.К. роден на *** ***,
българин, български гражданин , средно образование, неженен, не осъждан, ЕГН **********
/ след изменение на обвинението по искане на Окръжна прокуратура Плевен
и с определение на съда от 09.03.2010 година / е повдигнато обвинение за това, че през периода
14.08.2002 – 16.02.2004 година в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на едноличен собственик и представляващ ЕТ „ ***
„ Е. *** укрил на данъчни задължения в особено големи размери – 17 057.32
лева , като потвърдил неистина в подадени справки декларации по ЗДДС както следва :
На
14.08.2002 година потвърдил неистина
в подадена справка декларации по ЗДДС с
вх. № 1630 / 14.08.2002 година, в която отразил фактура № 332 / 16.07.2002
година с доставчик ЕТ „ ***” И.Г. на
обща стойност от 30 882.00 лева с включено ДДС в размер на 5 147.00
На
14.05.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
1940 / 14.05.2003 година, в която отразил фактура № 1104/ 05.06.2003, фактура №
1105/ 10.06.2003, фактура № 1106 / 12.06.2003
година с доставчик ЕТ „ ***” З.М. на обща стойност от 14 790.96 лева с включено
ДДС в размер на 2 465.16 лева.
На
14.08.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
1827/ 14.08.2003 година, в която отразил фактури № 416/ 24.07.2003 година, фактура № 417 /
25.07.2003, фактура № 418 / 28.07.2003, фактура № 419 / 29.07.2003 и фактура №
420/ 29.07.2003 година с доставчик ЕТ „***” Ц.М. на обща стойност от 18 505.02
лева с включено ДДС в размер на 3 084.17 лева.
На
15.09.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
1782/ 15.09.2003 година, в която отразил фактури № 1170/ 03.09.2003, № 1118 /
29.09.2003 и № 1119 / 30.09.2009 година
с доставчик ЕТ „ ***” З.М. на обща
стойност от 11 711.52 лева с включено ДДС в размер на 1 951.92 лева.
На
14.11.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
2073 / 14.11.2003 година, в която отразил фактури № 1171 / 15.09.2003, № 1236 /
07.10.2003, № 1237 / 13.10.2003, № 1238 / 16.10.2003, № 1239 / 24.10.2003
година с доставчик ЕТ „*** ” З.М. на обща стойност от 20 782.92 лева с
включено ДДС в размер на 3 463.82
лева.
На
15.12.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
2490/ 15.12.2003 година, в която отразил фактура № 1241/ 11.11.2003 година с доставчик ЕТ „*** ”
З.М. на обща стойност от 3 813.36
лева с включено ДДС в размер на 635.56 лева.
На
16.02.2004 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
2306/ 16.02.2004 година, в която отразил фактура № 1907/ 13.01.2004 година с доставчик ЕТ „*** ”
З.М. на обща стойност от 1 828.14 лева с включено ДДС в размер
на 309.69 лева – престъпление по чл. 257
/ отм./ във връзка с чл. 255 ал.І /изм./ във връзка с чл.26 от НК във връзка с чл.2
от НК.
В хода на съдебното производство процесуалният
представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така повдигнатото
обвинение, като ангажира становище, че от доказателствата по делото се
установява по един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността
на деянието. По отношение размера и вида на наказанието моли съда да наложи
наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да отложи с
пет годишен изпитателен срок.
Подсъдимият
Е.С.К. не редовно призован не се
явява в проведените открити съдебни заседания. Обявен е за ОДИ с т. № 8071/
2010 година, като въпреки проведените издирвателни мероприятия
местонахождението му не е установено. Спрямо К. производството протече по реда
на чл. 269 ал.ІІІ т.2 от НПК.
Защитника – адв. Д. Д. ангажира становище, че от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства не се установява съставомерността и
авторството на деянието, поради което моли съда да признае подсъдимият за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Ангажира се становище, че обвинението е
недоказано, тъй като не се събират доказателства пряко установяващи, че
подсъдимият не е осъществявал реални сделки. Противното на обвиненителната теза
било обстоятелството, че доставчиците са отразили същите фактури в дневниците
си за поткупко-продажба.
Съдът, като прецени събраните в хода на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимия Е.С.К. роден на *** ***, българин, български гражданин , средно
образование, неженен, не осъждан, ЕГН **********
С Решение на Плевенския окръжен съд постановено по
ф.д. 611 от 2000 година в Търговския регистър бил вписан ЕТ „ ***” с адрес на
управление гр. ***, ул. „ ***” № *. С решение на Плевенския окръжен съд
постановено по същото дело на 20.11.2006 година била вписана продажба на
търговското предприятие на едноличния търговец от Е.С. на „ ***” ООД.
Към момента, в който подсъдимият бил собственик на
търговското предприятие и представляващ ЕТ „ *** „ – Е.К. на 22.03.2000 година
търговеца бил регистриран по реда на чл. 108 от ЗДДС, действащ към онзи момент.
От момента на регистрацията по ЗДДС за подсъдимия възникнали
задължения за начисляване и отчитане на данък добавена стойност съобразно
законово установените правила, сред които и задължението за подаване на
справки-декларации за всеки отчетен период. В
качество си на представляващ данъчно задълженото лице подсъдимият посредством
лични действия осъществявал и обективизирал в писмени документи – първични
счетоводни сделки от името на търговското предприятие. К. лично осъществявал и
контакти с данъчната администрация, включая подаването на справките декларации
по чл.100 ЗДДС, като момента на подаване на декларацията бил 14-дневен след
изтичане на отчетния период. През инкриминирания период подсъдимият подал данъчни
декларации по ЗДДС както следва :
На 16.06.2003 година подсъдимия К. лично подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 1940 /
14.05.2003 година, в която отразил фактура № 1104/ 05.06.2003, фактура № 1105/
10.06.2003, фактура № 1106 / 12.06.2003
година с доставчик ЕТ „ ***” З.М. на обща стойност от 14 790.96 лева с включено
ДДС в размер на 2 465.16 лева. От показанията на св. З.М. се установява,
че последната не е осъществявала реални сделки с подсъдимият, по които да са
прехвърляни стоки или предоставяни услуги.
На
14.08.2003 година подсъдимият подал справка декларация по ЗДДС с вх. №
1827/ 14.08.2003 година, в която отразил фактури № 416/ 24.07.2003 година, фактура № 417 /
25.07.2003, фактура № 418 / 28.07.2003, фактура № 419 / 29.07.2003 и фактура №
420/ 29.07.2003 година с доставчик ЕТ „***” Ц.М. на обща стойност от 18 505.02
лева с включено ДДС в размер на 3 084.17 лева. Св. Ц.М. заявява пред съда, че е
представлявал ЕТ „ ***”, не е упълномощавал друго лице с представителната си
власт, като лично е осъществявал търговската дейност до момента на прехвърляне
на търговското предприятие. Св. М. сочи, че не познава подсъдимият и няма
спомен някога да е осъществявал сделки с него, както и че всички търговски
операции на ЕТ „ ***” са намерили отражение в счетоводните записвания, сред които
няма сделки с едноличния търговец представляван от подсъдимият.
На
15.09.2003 година К. подал справка декларация по ЗДДС с вх. № 1782/
15.09.2003 година, в която отразил фактури № 1170/ 03.09.2003, № 1118 /
29.09.2003 и № 1119 / 30.09.2009 година
с доставчик ЕТ „ З. 2 000” З.М. на обща стойност
от 11 711.52 лева с включено ДДС в размер на 1 951.92 лева. Св. М.,
разпитана в хода на досъдебното производство, заявява, че не е осъществявала
сделки с представлявания от К. едноличен търговец.
На
14.11.2003 година подсъдимият подал справка декларация по ЗДДС с вх. №
2073 / 14.11.2003 година, в която отразил фактури № 1171 / 15.09.2003, № 1236 /
07.10.2003, № 1237 / 13.10.2003, № 1238 / 16.10.2003, № 1239 / 24.10.2003
година с доставчик ЕТ „З. 2 000 ” З.М. на обща стойност от 20 782.92 лева с
включено ДДС в размер на 3 463.82
лева. Св. М., разпитана в хода на
досъдебното производство, заявява, че не е осъществявала сделки с
представлявания от К. едноличен търговец.
Към всички посочени по-горе справки-декларации с вх. №
1782/2003, 1827/2003, 1940/2003 и 2073/2003 година К. е прилагал дневник за
покупки и дневник за продажби, в които е описал изброените по-горе фиктивни
сделки, които не са довели до реално прехвърляне на правото на собственост на
стоки.
През инкриминирания период в ТДД гр.
Плевен, където била данъчната регистрация на представлявания от подсъдимият
търговец били подадени справки декларации по ЗДДС, които обаче не били
подписани от подсъдимият, както следва :
На
14.08.2002 година била подадена
справка декларации по ЗДДС с вх. № 1630
/ 14.08.2002 година, в която е отразена
фактура № 332 / 16.07.2002 година с доставчик
ЕТ „ ***” И.Г. на обща стойност от 30 882.00 лева с включено ДДС в
размер на 5 147.00 лева. Разпитан в хода на съдебното производство св. Г.,
който е представлявал доставчика по сделката към момента на осчетоводяване на
фактурата от страна на подсъдимият, заявява, че не е имал търговски отношения с
ЕТ „ ***” – Е.К. и не познава представляващото я лице. Св. П., който придобил
търговското предприятие на ЕТ „ ***” заявява пред съда, че към 2002-2003 година
познавал подсъдимият, който му заплащал по 200 лева срещу това свидетелят да му
предостави кочана с фактури и печатите на ЕТ „ ***”. Св. П. сочи, че
представлявания от него едноличен търговец не е осъществявал реална търговска
дейност включая покупко-продажба на стоки и услуги.
На
16.02.2004 година била подадена
справка декларация по ЗДДС с вх. № 2306/ 16.02.2004 година, в която е отразена
фактура № 1907/ 13.01.2004 година с
доставчик ЕТ „*** ” З.М. на обща стойност от 1 828.14 лева с
включено ДДС в размер на 309.69 лева.
На
15.12.2003 година била подадена справка декларация по ЗДДС с вх. №
2490/ 15.12.2003 година, в която е отразена фактура № 1241/ 11.11.2003 година с доставчик ЕТ „*** ”
З.М. на обща стойност от 3 813.36
лева с включено ДДС в размер на 635.56 лева.
Към тези справки-декларации, не подписани от
подсъдимият, също са прилагани дневник
за покупки и дневник за продажби, в който са описани изброените по-горе сделки,
които не са довели до реално прехвърляне на правото на собственост на стоки.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
които са напълно непротиворечиви. От удостоверение на Окръжен съд Плевен по ф.д. 611/ 2000 година се установява, че е
регистриран Едноличен търговец с наименование „***-Е.К.”***, представлявано и
управлявано от подсъдимия по делото. От писмените доказателства по досъдебното
производство се установява, че към териториалната данъчна администрация са
подавани справки декларации през периода от 14.08.2002 – 16.02.2004 година в
гр. Плевен за данъчно задълженото лице ЕТ „ *** – Е.К.. В справките декларации
с номера 1940/ 14.05.2003, № 1782 / 15.09.2003, № 2073/ 14.11.2003, № 2490/
15.12.2003, № 2306 / 16.02.2004, № 1630/ 14.08.2002 и № 1827/ 14.08.2003 година
били отразени сделки, по които нямало прехвърляне на стоки или предоставяне на
услуги със издатели ЕТ „ З. – З.М.”, ЕТ „ ***.” и ЕТ „ *** – И.Г.”. Видно от
материалите по досъдебно производство № Д-217/ 2008 година по описа на Окръжна
Прокуратура Плевен горепосочените справки декларации, ведно с копия от
дневниците за покупко продажба били подавани за всеки един от отчетните периоди предмет на
обвинението. От същите писмени доказателства е видно, че ведно с така
осчетоводените и посочени фактури са отразявани и множество други търговски
сделки, по които за ЕТ „ *** – Е.К.” е възникнало задължението за внасяне на
ДДС. От друга страна от показанията на св. Ц. М. се установява по един
безспорен и категоричен начин, че през инкриминирания период свидетелят лично
не само е представлявал ЕТ „ ***.”, но е осъществявал изцяло търговската
дейност на този едноличен търговец. Свидетелят сочи, че не е упълномощавал
друго лице с правата си, като лично е сключвал търговските сделки и в
последствие предоставял на счетоводител първичните счетоводни документи за
осчетоводяване. Съдът не намира основания да не кредитира с доверие показанията
на този свидетел, тъй като последните са логични, кореспондират си с писмените
доказателства по делото, а и няма данни свидетелят да има причини да не казва
истината. От друга страна съдът приема, че следва да се кредитират с доверие и
показанията на св. П.. От последните се установява, че последният е имал пряк
контакт с подсъдимият К., познавали се и именно подсъдимият е предложил на
свидетелят „ да работят” с ЕТ „ ***”. Св. П. сочи, че срещу заплащане
предоставил на подсъдимият кочана с фактурите на фирмата, печатите и всички
съпровождащи документи. От показанията на св. З.М. дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени от съда със съгласието на страните, се установява, че
последната не е имала през инкриминирания период търговски отношения с ЕТ „ ***
– Е.К.”, като не са осъществявани сделки облагаеми с ДДС.
В хода на досъдебното производство са назначени две
съдебно икономически експертизи изготвени съответно от вещите лица Л. Д. и Ю. Т..
При проведеното открито съдебно заседание на 04.02.2010 година съдът е изслушал
вещите лица, като последните заявяват, че не са проверявали първични счетоводни
документи или други так*** пряко изходящи от страните по сделките, както и
справките-декларации предмет на обвинението. Заявяват, че при изготвянето на
заключенията си са преписали ревизионния акт не само в частта относно размера
на декларираните сделки, но и досежно изводите относно вида и характера на
последните. Съдът приема, че така депозираните съдебно счетоводни експертизи,
които по своята същност се приповтарят и са идентични, като разликата се
изразява единствено в механизма на съставяне на хартиения носител – едната е
изписана на машина, а другата посредством компютърна техника, не могат да се
възприемат от съда като годно доказателствено средство установяващо фактите и
обстоятелствата по повод на повдигнатото обвинение. Вещите лица Д. и Т. заявяват,
че данните върху които изграждат своите изводи поч***т единствено и само върху
констатациите по данъчно ревизионния акт и в този смисъл се явяват негово
повторение. Съдът приема, че така изградения от вещите лица механизъм и
алгоритъм на работа с цел отговор на поставените задачи на експертизата, са
крайно неправилни с оглед установяването на фактите от значение за
наказателното преследване. Не може да се възприеме идентичност между данъчните
задължения установени от съответната оторизирана администрация и онзи размер на
укрити данъци, който възприема законодателят при инкриминираните на престъпна
дейност осъществяваща състава на някое от престъпленията против финансовата,
данъчната и осигурителната система по НК. В този смисъл е и ТР № 1 от
07.05.2009 година по т.д. № 1/ 2009 година на ОСНК на ВКС, където се приема, че
извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респективно
влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчно
задължение по чл. 255 от НК. С оглед на това, съдът не може да възприема като
годен източник на данни от значение за наказателното производство двете
заключения на счетоводните експертизи назначени в хода на досъдебното производство.
В наказателния процес експертните заключения не са доказателствено средство и
следва да се обсъждат заедно със
същинските доказателствени средства, за да се стигне до един или друг отговор
относно предмета на доказване в наказателния процес в цялост, или отделни
елементи от него. Горното в още
по-голяма степен е важимо в случай, в който експертното заключение не си
коресподира и не почина на цялостният събран доказателствен материал, а
съставлява механично повторение на приобщено писмено доказателство –
ревизионният акт. Предвид на това, съдът не възприема двете заключения като
обективни и компетентни. Именно поради тази причина, с нарочно определение е
назначена повторна съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото
лице П. В. се установява, че през инкриминирания период посредством
осчетоводяването на посочените в обвинението / след неговото изменение/ фактури
подсъдимият е получил право на възстановяване на данъчен кредит в размер на
17 057.32 лева. Съдът приема, че така депозираното заключение от в.л. В.,
което не е оспорено и от страните в наказателното производство, е правилно и
компетентно, поради което се възприема от съда като източник на данни относно
размера на претендирания от ЕТ „ *** – Е.К.” пред данъчната администрация
кредит по смисъла на ЗДДС. Съдът приема за достатъчни с цел установяване
съставомерността на деянието използваните от вещото лице писмени доказателства
по делото – копия от справките декларации по ЗДДС, дневниците за
покупко-продажби подавани от подсъдимият през инкриминирания период. От
допълнителната съдебно- счетоводна експертиза назначена в хода на съдебното
производство, която също не е оспорена от страните и се възприема от съда като
обективна и компетентна, се установява, че процесните фактури, намерили
отражение в справките декларации предмет на обвинението, са осчетоводени и от
насрещните страни, които към онзи момент са били данъчно задължени лица по
смисъла на ЗДДС, т.е. били са регистрирани по този ред.
В хода на съдебното производство, по искане на
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен, е допусната и
назначена съдебно графическа експертиза. От заключението по експертизата се
установява, че подписите върху оригиналите на справки декларации с вх. № 1782/
2003, № 1827/2003, № 1940 / 2003 и № 2073/2003 са положени от подсъдимият по
делото, като същевременно подписите върху справките декларации с Вх. № 1630/
14.08.2003, № 2306/ 16.02.2004 и Вх. № 2490/ 15.12.2003 година не са положени
от подсъдимият К..
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че с действията си К. през периода 16.06.2003
– 14.11.2003 година в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на едноличен собственик и представляващ ЕТ „ ***
„ Е. *** укрил данъчни задължения в големи размери – 10 965.07 лева , като потвърдил неистина в подадени справки
декларации по ЗДДС както следва :На 16.06.2003 година потвърдил неистина
в справка декларация по ЗДДС с вх. № 1940 / 16.06.2003 година, в която отразил
фактура № 1104/ 05.06.2003, фактура № 1105/ 10.06.2003, фактура № 1106 /
12.06.2003 година с доставчик ЕТ „ З. 2 000” З.М. на обща стойност от 14 790.96 лева с включено
ДДС в размер на 2 465.16 лева. На 14.08.2003 година потвърдил неистина
в справка декларация по ЗДДС с вх. № 1827/ 14.08.2003 година, в която отразил
фактури № 416/ 24.07.2003 година,
фактура № 417 / 25.07.2003, фактура № 418 / 28.07.2003, фактура № 419 /
29.07.2003 и фактура № 420/ 29.07.2003 година
с доставчик ЕТ „***” Ц.М. на обща
стойност от 18 505.02 лева с включено ДДС в размер на 3 084.17 лева.На 15.09.2003 година потвърдил неистина
в справка декларация по ЗДДС с вх. № 1782/ 15.09.2003 година, в която отразил
фактури № 1170/ 03.09.2003, № 1118 / 29.09.2003 и № 1119 / 30.09.2009 година с доставчик ЕТ „ З. 2 000” З.М. на обща стойност
от 11 711.52 лева с включено ДДС в размер на 1 951.92 лева. На
14.11.2003 година потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС с вх. №
2073 / 14.11.2003 година, в която отразил фактури № 1171 / 15.09.2003, № 1236 /
07.10.2003, № 1237 / 13.10.2003, № 1238 / 16.10.2003, № 1239 / 24.10.2003
година с доставчик ЕТ „З. 2 000 ” З.М. на обща стойност от 20 782.92 лева с
включено ДДС в размер на 3 463.82
лева – престъпление по чл. 255
ал.І / изм./ от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.100 от Закона за данък добавена стойност в
редакцията му към инкриминирания период,
подсъдимият в качеството си на представляващ и управляваш едноличния
търговец бил длъжен да подава справка-декларация в ТДД – Плевен, ежемесечно до
14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, което К. е
сторил посредством депозирането им пред структурното звено на данъчната
администрация в гр. Плевен. Горното се следвало предвид регистрацията на ЕТ „***
– Е.К.” по смисъла и за целите на ЗДДС на 20.08.2001 година. С оглед на това,
съдът приема, че за К. е възникнало задължението за подаване на
справки-декларации, поради което инкриминираните документи попадат в
категорията на тези посочени в разпоредбата на чл. 255 ал.І от НК / изм./
Подсъдимия, като представляващ и управляващ едноличния търговец е годен субект
на престъпление по чл. 255 ал.І от НК, тъй като именно той е бил лицето, което
е следвало и подавало изискуемите по Закон данъчни декларации описани по-горе.
От обективна
страна, съобразно легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл. 255 ал.І / изм./
от НК, престъплението може да бъде извършено при две форми на изпълнителното
деяние, както в конкретния случай се
изразява в подаване от страна на подсъдимия на справки декларации, в които
потвърдил неистина, а именно че има реално осъществени сделки с доставчици – ЕТ
„ З. – З.М.” и ЕТ „ ***.”. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни
разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху
добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от
механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната
администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното
развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано
лице, включено в механизма на данъка, да изпълнява задълженията си по
начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит
или на приспадане на дължим данък. От фактическа страна формата на изпълнение
на инкриминираното деяние по чл. 255 / изм./ от НК се изразява в избягване плащането на данъчни
задължения, чрез формите на изпълнителното деяние посочени в ал.І на изменения
текст на чл. 255 от НК. Избягване плащането на данъчни задължения е обективизирано
в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез
система от действия на дееца – подсъдимия К., които са свързани с отчитането на
реализирана стопанска дейност, която на практика частично е била осъществявана
и това е довело до възникване на задължението за внасяне на ДДС в кумулативна
обвързаност с осчетоводяването на фиктивни сделки с право на данъчен кредит,
като по този начин дееца е целял избягването на плащането на реално дължимото
ДДС посредством прихващането му с явно недължимия данъчен кредит по
инкриминираните фактури.От показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – представляващи към онзи момент търговците се
установява, че последните не са имали договорни или други търговски отношения с
подсъдимия и представлявания от него Едноличен търговец, по които да е имало
реално прехвърляне на стоки или предоставяне на услуги. Съдът приема, че именно
посредством тези си действия - осчетоводяването
на фактури и последващото им преекспониране в дневниците за покупко-продажба на
ЕТ „ ***” и в справките декларации, при явното знание относно това, че
първичните счетоводни документи не отразяват реални сделки по смисъла на ЗДДС,
подсъдимия К. е потвърдил неистина
относно тези обстоятелства, като по този начин за представлявания от него
Едноличен търговец, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице е възникнало
право на възстановяване на данъчен кредит, посредством което при прихващане са
покр***ни стари задължения. Съдът намира за несътоятелни доводите на защита, че
престъплението не е доказано по безспорен начин, тъй като доставчиците по
сделките също били отразили фактурите в своите справки декларации. Напротив от
показанията на св. З.М. се установява по един категоричен начин, че
представлявания от нея търговец въобще не е осъществявал търговска дейност,
като дори целта на създаването му е било използването на правната фигура за
фиктивни сделки.
Величината на
инкриминирания предмет е критерият за наказателноправния характер на
отговорността. Укр***нето на данъчни задължения е престъпно само ако те са в
големи размери, по дефиницията на чл. 93, т. 14 НК, а в случая абсолютната им
стойност в размер на 10 965.07 лева, поради което съдът приема, че е
налице хипотезата на „големи размери”.
С оглед частичното оправдаване на подсъдимият за три
от деянията, съставляващи елементи от общата продължавана престъпна дейност,
съдът приема, че подсъдимият следва да бъде оправдан и по първоначално
повдигнатото обвинение за това, че е цялостната му престъпна дейност съставлява
престъплението по чл. 257 / отм./ от НК. Това е така защото чл. 257 / отм./ от НК предвижда налагане на наказание единствено и само в случаите, когато се
касае за укр***не на данъци в особено големи размери. Според нормата на чл. 93
т.14 от НК това са данъчни задължения надхвърлящи 12 000 лева, т.е. общия
размер на данъците предмет на обвинението са под законоустановения критерии
посочен в горната правна норма.
По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимият К.
за три от деянията, като елементи от общата престъпна дейност, а именно за
това, че :
На
14.08.2002 година потвърдил неистина
в подадена справка декларации по ЗДДС с
вх. № 1630 / 14.08.2002 година, в която отразил фактура № 332 / 16.07.2002
година с доставчик ЕТ „ ***” И.Г. на
обща стойност от 30 882.00 лева с включено ДДС в размер на 5 147.00
На
16.02.2004 година потвърдил неистина
в справка декларация по ЗДДС с вх. № 2306/ 16.02.2004 година, в която отразил
фактура № 1907/ 13.01.2004 година с
доставчик ЕТ „З. 2 000 ” З.М. на обща стойност от 1 828.14 лева с
включено ДДС в размер на 309.69 лева
На
15.12.2003 година потвърдил неистина
в справка декларация по ЗДДС с вх. № 2490/ 15.12.2003 година, в която отразил
фактура № 1241/ 11.11.2003 година с
доставчик ЕТ „З. 2 000 ” З.М. на обща стойност от 3 813.36 лева с включено ДДС в размер на 635.56 лева -
престъпление по чл. 255 ал.І /изм/ от НК, то съдът приема, че в хода на съдебното
производство не се събират достатъчно доказателства установяващи авторството на
деянието. Съдът приема, че подсъдимият не е осъществил деянието като
извършител. От съдържанието на обвинението е видно, че от обективна страна е
необходимо лицето, чиято наказателна отговорност се ангажира да е подписал
лично или чрез упълномощено от него лице подадената в ТДД справка декларация –
предмет на обвинението, в следствие на което да е избегнал плащането на данъчни
задължения. От изслушаната и възприета от съда графична експертиза, се
установява по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият не е подписал
посочените справки декларации. По делото не се събират данни и декларациите да
са подадени от пълномощник и подсъдимият да е знаел за това обстоятелство. За
да е съставомерно деянието по чл. 255 / изм./ от НК е необходимо подсъдимият ,
чрез подписване и подаване на СД, да е декларирал, че е осъществил покупките
описани в съответните дневници, въпреки ясното му съзнание, че так*** сделки
реално нито е сключвал, нито е изпълнявал. С оглед на това, съдът приема, че в
конкретния случай липсва установяването на обективни действия от страна на
подсъдимия, които са част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255
/ изм./ от НК. От тук се налага и извода, че след като подсъдимият лично не е
извършил нито един елемент от фактическият състав на деянието, за което му е
повдигнато обвинение не следва да бъде ангажирана неговата наказателна
отговорност, т.е. неустановяването на авторството на деянието от страна на
лицето, спрямо което е повдигнато обвинението, задължава съда да признае
последният за невиновен по тази част от обвинението. С оглед на това и на
основание чл. 304 от НПК подсъдимият К. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по тази част от обвинението. В тази насока в следва да се подчертае,
че по своята същност престъплението по чл.255 ал.І / изм./ от НК при форма на изпълнителното деяние –
подаване на справка декларация, в която затаи истина, по своето съдържание и същност представлява нетипично
двуактово престъпление. Престъпен е първият от двата акта, а именно лъжливото
деклариране, което е възведено в самостоятелно престъпление по смисъла на чл.
313 от НК. Спецификата на този вид престъпления се изразява в лъжливото документиране
в кумулативна връзка с избягване плащането на дължимите данъци. Именно поради
спецификата на обекта на правна защита – сигурността на данъчната, финансова и
осигурителна система законодателят е въздигнал в самостоятелно престъпление
този вид документиране. Предвид на това по отношение на последното в пълна сила
важат и следва да се прилагат принципите за лъжливото деклариране, а именно, че
лицето, чиято наказателна отговорност се ангажира за престъпление по чл. 255 /
изм./ от НК следва да е автор на справките декларации / Р-285 от 10.10.2006 по ВНОХД 235/2006 ВтАС /.
По отношение на дадената от прокурора правна
квалификация на престъпната дейност на К. като такава осъществена при
хипотезата на чл. 26 ал.І от НК, то съдът приема, че последната е правилна. С
оглед възприетото становище в ТР № 1 от 07.05.2009 година на ОСНК на ВКС
обективната даденост на единното продължавано престъпление не се нарушава,
когато някои или всички от данъчните задължения са под установените в чл.93
т.14 от НК размери какъвто е конкретния случай. От друга страна периодите, през
които са осъществявани отделните елементи от продължаваната престъпна дейност
не превишава ориентировачно приетия едногодишен такъв, като това обстоятелство е в пряка връзка с
безспорно установената еднородност на вината, предварително взето решение от
дееца да извършва множество так*** противоправни действия, идентичност на
обстановката и условията по повод осъществяването на предварителния замисъл.
Деянието, за което е повдигнато обвинение е извършено
при форма на вината пряк умисъл, защото подсъдимият К. е съзнавал и искал
настъпването на целите последици, неплащането на данъчни задължения чрез
изградения от него механизъм за симулиране на търговска дейност комбинирано с осчетоводяването
на други реално осъществени сделки предмет на облагане по ЗДДС. В тази насока
се събират и преки доказателства относно намерението, реализирано в последствие
от подсъдимият, от показанията на св. П. дадени в хода на съдебното производство.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият К. съдът на първо място взе предвид, санкционната част на нормата на чл. 255 ал.І / изм./ от НК, където се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева.
В конкретния случай, съдът прецени данните за личността на подсъдимия – лице,
което не е осъждано за престъпление от общ характер и няма данни за системно
противоправно поведение в обществото, като обстоятелство от категорията на смекчаващите вината. Съдът
приема, че смекчаващи вината обстоятелства са и данните относно това, че са
извършени общо четири отделни деяния, като елементи от продължаваната престъпна
дейност, което демонстрира относително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обичайната при този вид престъпления. В тази насока следва да се
посочи, че само две от деянията са покрили критерия за „ големи размери” на
данъчното задължение и то в минимални размери. Съдът не намира, че следва да
възприема като отегчаващо вината обстоятелство, факта че подсъдимият не се
явява пред съда, тъй като видно от материалите по делото, последният въобще не
е уведомен относно започналата съдебна фаза на процеса, поради което е и обявен
за ОДИ. От друга страна обаче като отегчаващи вината обстоятелства съдът
възприема данните относно цялостната престъпна дейност на К. през
инкриминирания период, която сочи на явно нежелание от страна на дееца да
преустанови противоправните си действия. Съдът приема, че е налице и едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, което в кумулативна обвързаност с
по-горе посочените налага извода, че наказанието на К. следва да се
индивидуализира при хипотезата на „ многобройни смекчаващи вината
обстоятелства” по смисъла на чл.55 от НК, а именно изтеклият доста
продължителен период от време от момента на извършване на престъплението и до
внасяне на делото за разглеждане пред съдебната инстанция. В тази насока не
може да се търси виновно поведение у лицето, спрямо което се провежда
наказателното производство, а изтеклия период от време изцяло е свързан с
несвоевременните и в разум срок действия по разкр***нето на престъпната дейност
и провеждането на досъдебното производство. С оглед на това съдът приема, че за
изпълнение целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК при
редукцията по чл.55 ал.І т.2 б”Б” от НК
на К. следва да бъде наложено наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на
СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА. При определяне на вида и размера на наказанието съдът
съобрази действащата редакция на чл.55 ал.І т.2б”б” от НК към момента на
извършване на престъплението, където законодателят е предвиждал наказание поправителен
труд, пробация или глоба. По отношение на наказанието „ пробация”, по силата
на разпоредбите на § 89 от ПР на ЗИДНК (ДВ,
бр. 92/27.09.2002 година), изменен с § 61 от ПЗР ЗИДНК (ДВ, бр. 26/30.03.2004
година), нормите, регламентиращи
прилагането на наказанието "пробация" влизат в сила от 01.01.2005
година. Предвид на това определянето на такова по вид наказание на подсъдимият К.
би било в нарушение на чл.2 ал.ІІ от НК / Р-
507 ОТ 01.12.2008 г. по н.д. № 512/2008 на І н.о. на ВКС / . Именно поради тези съображения, съдът приема, че
така индивидуализираното наказание по вид и размер е адекватно на тежестта и
обществената опасност на деянието, съразмерно е с вината и не би съставлявало
прекомерна репресия спрямо личността на извършителя. Съдът приема, че така
определеното наказание в пълен обем ще реализира целите на генералната
превенция визирани в чл.36 от НК.
При този изход на наказателното производство и по реда
на чл. 189 ал.ІІІ от НПК К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен сумата от 300 лева представляваща деловодни разноски направени в
хода на досъдебното производство и по сметка на ОС Плевен сумата от 260 лева
представляваща разноски направени в хода на съдебното производство.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
29.03.2010 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ :