№ 132
гр. гр. Димитровград, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101406 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В исковата молба ищецът М. Т. И. твърди, че по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-
Димитровград в полза на ответника Н. С. Р. бил издаден изпълнителен лист срещу М. И. за
сумата от 18975 лева, дължима въз основа издаден запис на заповед от 24.09.2004г. На
основание така издадения изпълнителен лист, на 29.09.2008г. било образувано
изпълнително дело №20088740400538/29.08.2008г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. Твърди,
че по това изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия. В последствие
взискателят Н. Р. отправила искане въпросното изпълнително дело да бъде прехвърлено на
ДСИ С.Спасова от РС-Димитровград. Образувано било изп.д.№20135610400238/11.07.2013г.
по описа на ДСИ при РС-Димитровград, по което обаче също не били поискани и съответно
извършени никакви изпълнителни действия. По искане на ответникът, през 2019г. същото
дело било прехвърлено за изпълнение на ЧСИ Николета Кавакова, при която било
образувано изп.д.№20199290400375/26.02.2019г. Установявайки, че по прехвърленото й
изпълнително дело последното изпълнително действие е от 29.09.2008г., както и че
взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, ЧСИ Кавакова на 28.03.2019г. прекратила изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Предвид това, ищецът счита, че е изтекла погасителна
давност за събиране на вземането, след като кредитора по изпълнителния лист в
продължение на три години не предприел действия за събирането му. Издаденият във
връзка със записа на заповед изпълнителен лист бил от 12.09.2008г. като от този момент
започнала да тече 3-годишната погасителна давност. Изпълнителното дело било образувано
на 29.09.2008г., но в молбата за това не бил посочен изпълнителен способ. В периода от
29.08.2008г. до 28.03.2019г.не били предприети никакви действия по движение на
изпълнителния процес, годни да прекъснат погасителната давност. Поради това, според
ищеца въпросната погасителна давност била настъпила още на 12.09.2011г., т.е. 3 години
след образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Самуил Пеев. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника
сумата от 18975 лева, представляваща вземане по изпълнителен лист от 12.09.2008г.,
издаден въз основа на запис на заповед по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград,
поради изтичане на погасителна давност. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
1
Ответникът Н. С. Р.- И. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
преди години работели заедно с ищеца, като поддържали приятелски отношения. През
2002г. М. И. поискала от ответника заем от 10000 лева, за да купи апартамент на сина си.
Парите трябвало да върне на Н. Р., след като изтегли кредит от банка. В последствие ищецът
водела дела срещу свои роднини, като разноските за тях отново плащала ответника.
Същевременно М. И. била съкратена от работа и решила да замине за Италия.
Необходимите за пътуването й пари отново дала ответника в заем. Общата сума, която
ищецът трябвало да върне на Р. била посочената в издадения от нея запис на заповед.
Въпреки това, от 24.09.2008г. до момента, И. не се била обаждала на ответника, както и не й
била върнала парите. Посочва, че през 2010г. водела срещу ищеца дело в РС-Хасково, за
установяване, че й дължи сумата от 18975 лева по запис на заповед от 24.09.2004г., като
съдът признал за установено, че И. дължи на Р. въпросната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата молба препис от Запис на заповед, издаден на
24.09.2004г., ответникът се задължила да заплати на ищеца сумата от 18975 лева.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №510/12.09.2008г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград, съдът е разпоредил на длъжника М. Т. И.
да заплати на Н. С. Р., сумата от 18975 лева главница- задължение по запис на заповед от
24.09.2004г. с падеж 10.10.2005г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
12.098.2008г. до изплащане на вземането. Във връзка с така издадената заповед за
изпълнение, на 12.09.2008г. съдът издал в полза на Н. С. Р. Изпълнителен лист, съгласно
който осъдил длъжника М. Т. И. да й заплати горепосочената сума.
С Молба от 29.09.2008г. ищецът поискала ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874, с район на
действие ОС-Хасково, да образува изпълнително дело със страни: Н. С. Р.-взискател и М. Т.
И.- длъжник, за сумата от 18975 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.09.2008г. до окончателното й изплащане Кэъм молбата си представила изпълнителен
лист, издаден от РС-Димитровград по ч.гр.д.№841/2008г. Поискала на длъжника да се
изпрати призовка за доброволно изпълнение, в която да бъде указано да изпълни
доброволно горепосоченото задължение; да бъде изискана справка от община Димитровград
за адресна регистрация на длъжника, да се изиска справка от община Димитровград за
притежавани от длъжника недвижими имоти и МПС; да се възложи ограничителна мярка по
ЗБДС на длъжника. В случай, че М. И. не изпълнела доброволно задължението си в дадения
й срок, се иска за удовлетворяване вземането на взискателя да се наложи забрана длъжника
да напуска страната, да се наложи запор върху МПС, както и възбрана, опис, оценка и
изнасяне на публична продан на притежавани недвижими имоти.
Във връзка с горепосочената молба, ЧСИ Самуил Пеев образувал изп.дело
№20088740400538, по което изискал от община Димитровград справка за адресна
регистрация на длъжника и справка за притежаваните от нея недвижими имоти и МПС. До
ОДП-Хасково било изпратено съобщение , с което е поискано да не се разрешава
напускането на страната, респ. да не се издават паспорт и заместващи го документи за
преминаване на държавната граница на длъжника.
На 07.09.2009г. ЧСИ Пеев изпратил на М. И. Покана за доброволно изпълнение на
задълженията по изпълнителното дело, като тя й била връчена на същата дата. На
09.09.2009г. длъжникът депозирала в съда възражение по чл.414 от ГПК, в което твърди, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно представеното от ответника Решение №423/29.06.2010г. по гр.д.
№411/2010г. на РС-Хасково, съдът признал за установено по отношение на М. Т. И., че
дължи на Н. С. Р. сумата от 18975 лева- задължение по запис на заповед от 24.09.2004г.,
ведно със законната лихва от 12.09.2008г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 №510/12.09.2008г. по ч.гр.д.
2
№841/2008г. на РС-Димитровград. Това решение влязло в сила, след като било потвърдено с
Решение №351/26.11.2010г. по в.гр.д.№575/2010г. на ОС-Хасково.
С Разпореждане от 05.07.2013г. ЧСИ Пеев изпратил изп.дело № 20088740400538 по
подсъдност на ДСИ при РС-Димитровград, тъй като длъжникът М. Т. И. понастоящем
живеела в Димитровград. След постъпване на делото в РС-Димитровград изп.дело
№238/2013г. В хода на производството по това дело взискателя Р. поискала единствено ДСИ
да извърши проверка за адресната регистрация на длъжника., като такава била направена на
22.08.2017г.
Съгласно приетата като доказателство по делото Молба от Н. Р. от 26.11.2018г. до
РС-Димитровград, тя поискала ДСИ да прехвърли изп.дело №238/2013г. на ЧСИ Николета
Кавакова с рег.№929 с район на действие ОС-Хасково. В тази връзка, на 15.02.2019г. ДСИ
при РС-Димитровград издал Разпореждане, с което разпоредил въпросното изпълнително
дело да се изпрати на ЧСИ Николета Кавакова за продължаване на изпълнителното
производство по молба на взискателя и на основание чл.427 ал.5 от ГПК. След постъпване
на делото при ЧСИ Кавакова изпълнителното дело било заведено под нов
№20199290400375. На 28.03.2019г. ЧСИ Кавакова издала Постановление за прекратяване на
дело, с което прекратила производството по изп.дело №20199290400375 на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради липса на посочени изпълнителни способи от страна на
взискателя в продължение на две години.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на М. Т. И., на
12.09.2008г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на Н. С. Р. по ч.гр.д.№841/2008г. по
описа на РС-Димитровград. Не се пори и относно това, че това вземане е било признато с
Решение №423/29.06.2010г. по гр.д.№411/2010г. на РС-Хасково, като същото било
потвърдено с Решение №351/26.11.2010г. по в.гр.д.№575/2010г. на ОС-Хасково. Няма спор
и относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по искане на
кредитора, е било образувано изп.дело №20088740400538 по описа на ЧСИ Самуил Пеев,
както и че на 05.07.2013г. той изпратил същото дело по подсъдност на ДСИ при РС-
Димитровград, където било заведено под №238/2013г. Безспорно установено е също така, че
по молба от Н. Р. от 26.11.2018г. ДСИ прехвърлил на 15.02.2019г. изп.дело №238/2013г. на
ЧСИ Николета Кавакова с рег.№929 с район на действие ОС-Хасково. На последно място,
по делото няма спор, че на 28.03.2019г. ЧСИ Кавакова издала Постановление за
прекратяване на дело, с което прекратила производството по изп.дело №20199290400375 на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради липса на посочени изпълнителни способи от
страна на взискателя в продължение на две години.
Спорно по делото е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора
към длъжника М. Т. И., прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното
производство по горепосочените две изпълнителни дела и дължи ли ищеца на ответника
сумата в размер на 18975 лева, представляваща задължение по изпълнителен лист от
12.09.2008г., издаден по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се явява длъжник по изпълнителен лист от 12.09.2008г., издаден
по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград, като основава исковата си претенция
на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от ответника вземане,
факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
3
издадено изпълнителното основание, предявения иск се явява допустим и няма пречка да
бъде разгледан от съда.
Действително, в настоящият случай изпълнителното дело №20199290400375 по описа
на ЧСИ Кавакова, образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било
прекратено с постановление от 28.03.2019г., но доколкото изпълнителния лист не е бил
обезсилен и въз основа на него може да се образува ново изпълнително дело, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване за установено, че
посоченото в него вземане в полза на ответника е погасено по давност.
В настоящия случай, вземането на кредитора е възникнало след постановяване на
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК №510 от 12.09.2008г. по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград и
издаване на изпълнителен лист въз основа на него на същата дата. На основание така
издадения изпълнителен лист, кредиторът е поискал по отношение на длъжника М. Т. И., да
бъде образувано изпълнително дело пред ЧСИ Самуил Пеев, което в последствие е било
прехвърлено първо на ДСИ при РС-Димитровград, а в последствие и на ЧСИ Николета
Кавакова. От материалите съдържащи се в образуваните общо три изпълнителни дела във
връзка с така издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 12.09.2008г. не се
установява взискателят да е искал да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия от
съдебния изпълнител. Не се установяват и такива изпълнителни действия, които да са
извършени по инициатива на самия съдебен изпълнител, чрез които давността относно
събиране на вземането да е била прекъсната. Тъй като в продължение на две години
взискателя не поискал извършване на изпълнителни действия, с постановление от
28.03.2019г. ЧСИ Кавакова е прекратила производството по изп.дело №20199290400375.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане, за което е бил издаден изпълнителен лист от
12.09.2008г. по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград, съдът счита, че съгласно
чл.116 б.“в“ от ЗЗД само предприемането на действия за принудително изпълнение
прекъсват давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия могат да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни
4
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение. В този смисъл съдът намира, че с депозиране на молбата от
29.09.2008г. до ЧСИ Самуил Пеев, в която изрично е направено и искане за налагане на
запор върху МПС и възбрана, опис, оценка и изнасяне на публична продан на притежавани
от длъжника недвижими имоти, ответникът е прекъснала погасителната давност за събиране
на вземането си. След този момент, нито взискателя, нито съдебните изпълнители, при
които се е намирало изпълнителното дело, са предприели каквито и да е действия,
прекъсващи давността. Няма данни въобще да са налагани запори или възбрани върху
имущество на длъжника. Не е извършван опис или оценка на вещи, нито е назначаван пазач
на такива. Не е насрочвана или извършвана продан на описани вещи, собственост на
задълженото лице. Предвид това, че след взискателят не е искала извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, с Постановление от 28.03.2019г. на
ЧСИ Кавакова, образуваното пред нея изпълнително дело, въз основа на процесния
изпълнителен лист е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. на ВКС по тълк.дело №3/2020г. на
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.215г. на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, погасителната
давност за процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. Предвид това, че до
настоящия момент ответникът-кредитор, както и ДСИ при РС-Димитровград и ЧСИ
Кавакова, пред които е било образувано изпълнителното дело въз основа на процесния
изпълнителен лист, не са извършвали изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
за вземането, съдът намира, че същата е изтекла към 26.06.2020г. Съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Тази давност може да бъде прекъсната единствено с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото по делото се установи,
че не са извършвани изпълнителни действия през периода от 26.06.2015г. до настоящия
момент, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла още на 26.06.2020г.
Предвид изтичането на погасителната давност за събиране на процесното задължение
на ищеца, предявения иск от М. Т. И. с правно основание чл.124 от ГПК се явява
основателен и доказан, поради което по отношение на нея следва да се признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 18975 лева по изпълнителен лист от
5
12.09.2008г., издаден по Заповед №510/12.09.2008г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-
Димитровград.
По направеното от ищеца искане за присъждане на деловодни разноски за
настоящото производство, съдът намира същото за неоснователно. След прекратяване на
изпълнителното производство по последното изпълнително дело на 28.03.2019г. ответникът
не е предприела никакви действия за събиране на вземането си по отношение на ищеца,
поради което с поведението си не е дала повод за предявяване на настоящия иск. Предвид
това, деловодни разноски в полза на ищеца по настоящото дело не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. И., с ЕГН **********, от
*****************************, от Димитровград, не дължи на Н. С. Р., с ЕГН
**********, от Димитровград, *****************************, по изпълнителен лист от
12.09.2008г., издаден по ч.гр.д.№841/2008г. по описа на РС-Димитровград, сумата от 18975
лева /осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/, задължение по запис на
заповед, издадена на 24.09.2004г., като погасена по давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6