РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120103464 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу А. П. Щ., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 6799,94 лева,
представляваща главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна
карта American Express *****/***** г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда - 05.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1050 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.03.2017 г. до 26.02.2018 г., сумата от 711,40 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.03.2017 г. до 27.05.2018 г., сумата от 262,33 лева, представляваща такси по
кредита, на основание чл. 415 ал. 1 т. 3, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба и уточнителна молба от 30.06.2022 г. се твърди, че между страните
е сключен Договор за издаване на кредитна карта American Express *****/***** г., по силата
на който на ответника е предоставен първоначален кредитен лимит в размер от 7500 лева,
който впоследствие не е променян. Сочи се, че ответникът се е задължил да възстановява
усвоения кредитен лимит, но не по-малко от 5 % от общо дължимата сума, най-късно до
съответната дата на издължаване, посочена в месечното извлечение, на основание чл. 9.1 от
ОУ към договора. Излага се, че ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва
за усвоените суми, чийто годишен размер, според чл. 10.2 от ОУ към договора е определен в
Приложение № 1 от ОУ към договора, тоест. 16,9 %. Поддържа се, че ответникът не е
заплатил дължимите суми по две месечни известия от 30.03.2017 г. и 30.04.2017 г., поради
което на основание чл. 20.2 от ОУ към договора на 02.07.2018 г., на същия, в затвора в гр.
Б*** е връчено уведомление за обявяване на вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми. Твърди се, че депозираното от ищеца заявление за издаване на
1
заповед за незабавно изпълнение е отхвърлено, като
дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обусловили правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се претендираните от ищеца суми за
лихви и такси, като е направено възражение, че същите са погасени с изтичането на три
годишната погасителна давност. В условията на евентуалност оспорва, че претендираните от
ищеца вземания се дължат в пълния претендиран размер като се изтъква, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение предсрочната
изискуемост на вземанията не е била настъпила. Оспорва се претенцията за разноски в
заповедното производство, като се поддържа, че доколкото заявлението е отхвърлено
разноски на заявителя не се следват.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства подписани от
ответника Заявление-договор за издаване на кредитна карта American Express *****/*****
г., приложимите общи условия и Приложение № 1 към тях /л. 9 – л. 17/. В заявление-договор
ответникът изрично е декларирал, че е запознат с ОУ и е получил стандартен европейски
формуляр преди подписването на завлението, ОУ и Приложение № 1. Видно от
приложението е, че са уговорени кредитен лимит – 3000 лева, ГПР – 35,42 % и ГЛП – 16,90
%. Съгласно т. 9.6 от ОУ при забава на месечна вноска кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законна лихва върху усвоения размер.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоени в периода от 27.02.2012 г. до 02.09.2016 г. са общо 17457,85 лева –
видно от Приложение № 1, Таблица № 1 от заключението. Към датата на изготвяне на
заключението непогасената главница е в размер от 6799,94 лева, възнаградителната лихва за
периода от 07.03.2017 г. до 07.02.2018 г. е размер от 1050 лева, мораторната лихва за
периода от 07.03.2017 г. до 07.02.2018 е в размер от 711,40 лева, таксите по кредита за
периода от 11.04.2017 г. до 20.02.2018 г. са в размер на 147,59 г., а непогасените застраховки
за периода от 28.03.2017 г. до 28.06.2018 г. са в размер от 114,47 лева
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 415 ал. 1 т. 3, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на
главница, лихви и такси, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендираните
2
размери. Ищецът следва да установи надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително възражението за погасителна давност.
По делото са представени Заявление-договор за издаване на кредитна карта American
Express *****/***** г., приложимите общи условия и Приложение № 1 към тях /л. 9 – л. 17/.
В заявление-договор ответникът изрично е декларирал, че е запознат с ОУ и е получил
стандартен европейски формуляр преди подписването на завлението, ОУ и Приложение № 1
към ОУ. Видно от приложението е, че са уговорени кредитен лимит – 3000 лева, ГПР – 35,42
% и ГЛП – 16,90 %. Съгласно т. 9.6 от ОУ при забава на месечна вноска кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху усвоения размер. И трите
документа са подписани от ответника. Взети в съвкупност, тези три документа съдържат
всички белези на договор за кредит, усвояван чрез кредитна карта, с присъщото му
съществено съдържание. По тези съображения, съдът приема, че се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и кредитополучателя по делото
именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира в тази част като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, че кредитополучателя е усвоил и към момента на експертизата не е
възстановил кредитния лимит в сочените в исковата молба размери.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
Връчването на исковата молба на ответника има за последица обявяване на
вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми /доколкото изобщо при
револвиращите кредити, при които няма разсрочване и погасителен план, може да се говори
за предсрочна изискуемост/, което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на
чл. 235 ал. 3 от ГПК.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 6799,94 лева,
възнаградителната лихва за периода от 07.03.2017 г. до 07.02.2018 г. е размер от 1050 лева,
мораторната лихва за периода от 07.03.2017 г. до 07.02.2018 е в размер от 711,40 лева,
таксите по кредита за периода от 11.04.2017 г. до 20.02.2018 г. са в размер на 147,59 г., а
непогасените застраховки за периода от 28.03.2017 г. до 28.06.2018 г. са в размер от 114,47
лева.
Нито в заповедното производство, нито с исковата молба е предявена претенция за
застрахователни премии, поради което същите не са предмет на настоящото дело и съдът не
дължи произнасяне по тях.
По направеното с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът приема следното: Видно от Приложение № 1, Таблица № 1 от заключението на вещото
лице е, че в периода от 27.02.2012 г. до 02.09.2016 г. на части са усвоени общо 17457,85
лева, а от Приложение № 2 от заключението на вещото лице е видно, че в периода от
27.04.2012 г. до 01.03.2017 г. длъжникът е погасил общо 16212,22 лева, включващи
задължения за главница, лихви и такси. Плащанията извършени от длъжника в
приблизително същия период и на приблизително същата стойност, като тези на
усвояваните суми по кредита, представляват признания на задълженията за главници, лихви
и такси, които редовно са прекъсвали погасителната давност – арг. чл. 116 б. „а“ от ЗЗД.
Последното погашение е извършено през 2017 г., а заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е депозирано в съда на 05.06.2018 г., тоест преди да е изтекла
давността на вземанията. Макар заповедното производство да е приключило с отхвърляне на
заявлението, предявеният в настоящото производство иск е с правно основание чл. 415 ал. 1
т. 3 от ГПК и запазва последиците от депозиране на заявлението свързани с прекъсването на
давността и заплащането на държавна такса.
3
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за следните суми: сумата от 6799,94 лева, представляваща главница
по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта American Express
*****/***** г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в
съда - 05.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1050 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.03.2017 г. до 26.02.2018 г., сумата
от 711,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2017 г. до
27.05.2018 г., сумата от 147,59 лева, представляваща такси по кредита, като за разликата над
уважената част от 147,59 лева до предявената от 262,33 лева, претенцията за такси следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Представени са доказателства за следните разноски: сумата
от 176,47 лева за заплатена държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице и
сумата от 925,42 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1028,30 лева,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 812,40 лева.
Ответникът има правно на разноски съобразно отвхърлената част от исковете, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Доколкото обаче не са ангажирани доказателства за
направени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Щ., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. ** да заплати на Юробанк
България“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, следните
суми: сумата от 6799,94 лева, представляваща главница по сключен между страните
Договор за издаване на кредитна карта American Express *****/***** г., ведно със законна
лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1050 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.03.2017 г. до 26.02.2018 г., сумата от 711,40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2017 г. до 27.05.2018 г., сумата от
147,59 лева, представляваща такси по кредита, като отхвърля иска за такси по кредита за
разликата над уважената част от 147,59 лева до предявената от 262,33 лева, на основание чл.
415 ал. 1 т. 3, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. П. Щ., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. ** да заплати на Юробанк
България“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, сумата
от 1028,30 лева /хиляда двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски, както и сумата от 812,40 лева,
представляваща направени в заповедното производство съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5