Присъда по дело №6543/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	189
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330206543
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 189
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.а
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.а Наказателно дело
частен характер № 20215330206543 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т. В. Т. , роден **, б., български гражданин,
неосъждан, женен, със средно образование, пенсионер, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН за това че на 19.09.2021 г., в град Пловдив е причинил на И. Д. Л.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно по чл. 130 НК, като го е блъснал с
тялото и ударил с глава в областта на лицето и по този начин му е причинил
фрактура на носните кости, изпълнени с кръвни коаголуми носни входове и
девиация на носната преграда с конвекситет на дясно, причиняваща
деформация на външен нос, кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно
око с оток на цялата видима повърхност на носа и кръвонасядане в бледо
синкав цвят – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което на основание
чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия Т. В. Т. , с ЕГН:
1

**********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя И. Д. Л., с ЕГН: ********** от
3000,00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
деянието неимуществени вреди, а именно разстройство на здравето,
изтърпени силни болки и страдания, претърпяно лично унижение, стрес,
емоционално разстройство и потъпкване на човешките права на тъжителя,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т. В. Т., с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя И. Д. Л., с ЕГН: **********
направените разноски по делото в общ размер на 1310,00 /хиляда триста и
десет/ лева, от които 1000,00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение,
300,00 /триста/ лева за изготвена по делото СМЕ и 10,00 /десет/ лева
представляващи Държавна такса за образуване на НЧХД.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т. В. Т., с ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Пловдив сумата от 120,00 /сто
и двадесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И от 20.10.2022 г.
към Присъда № 189 от 12.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № 6543/2021 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по Тъжба вх. №
58329/08.10.2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, депозирана от ИВ. Д.
Л., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение против ТР. В. ТР., с
ЕГН: ********** от град Пловдив, за това, че:
на 19.09.2021 г., в град Пловдив, ТР. В. ТР. е причинил на ИВ. Д. Л.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно по чл. 130 НК, като го е блъснал с
тялото и ударил с глава в областта на лицето и по този начин му е причинил
фрактура на носните кости, изпълнени с кръвни коаголуми носни входове и
девиация на носната преграда с конвекситет на дясно, причиняваща
деформация на външен нос, кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно
око с оток на цялата видима повърхност на носа и кръвонасядане в бледо
синкав цвят – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански
иск, предявен от тъжителя Л. против подсъдимия Т., с правно основание чл.
45 ЗЗД, за сума от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като
тъжителят Л. е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжител – адв. Т.А., изразява становище, че
престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което
моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения
граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото
разноски.
От своя страна, подсъдимият Т. оспорва обвинението, в това число
изложените в тъжбата факти и обстоятелства и не признава вината си, поради
което моли да бъде оправдан.
От страна на неговия защитник, адв. К.Е., се изразява становище за
недоказаност на обвинителната теза, поради което се моли съдът да признае
подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, като отхвърли и гражданския иск.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият ТР. В. ТР. е роден **, б., български гражданин,
неосъждан, женен, със средно образование, пенсионер, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. и частният тъжител Л. живеели със семействата си в
град Пловдив в къща, намираща се на ул. **. Частният тъжител закупил
1

първия етаж от къщата през 2019 г., като на втория етаж живеел подс. Т. със
съпругата му – свид. М.а Т.а. Първоначално отношенията между двете
семейства били хармонични и спокойни, дори приятелски. С течение на
времето, обаче, във връзка с ремонт на общите части, поставяне на
допълнителни водомери и различията между подсъдимия и частния тъжител
за начина, по който се случва това, възникнало напрежение, което довело до
подаване на взаимни жалби до различни институции. Така отношенията
между двете семейства се влошили до степен на крайно неразбирателство, в
резултат на което семействата спрели да комуникират помежду си.
На 19.09.2021 г. частният тъжител Л. поканил съседите си на разговор в
двора, за да се опитат да разрешат съществуващите между тях спорове,
свързани с ремонти по общите части – подмяна на плочки, поставянето на
нови водомери, разпределение на партидите и други въпроси, по които имали
неразбирателство. Така частният тъжител Л. се обадил на съпругата на подс.
Т. и чрез нея се уговорили да разговарят. Частният тъжител Л. заедно със
съпругата си – свид. Н. Л.а слезли в общия двор на къщата и зачакали
съседите си. На мястото обаче се появила само свид. Т.а. Тримата провели
спокоен разговор, който бил прекъснат от подс. Т.. Последният се показал
през един от прозорците на неговия етаж и повикал съпругата си да се качва.
След като същата не се качила подс. Т. решил и той да слезе на двора при
останалите. Появявайки се на двора подс. Т. започнал да вика към съседа си -
частния тъжител Л., да го обижда и заплашва, пристъпвайки заплашително
към него и навлизайки в периметъра му. Частният тъжител Л. не отвърнал на
тона на подс. Т. и само отстъпвал назад, докато дотигнал оградата на двора и
повече нямало на къде да отстъпва. В този момент свид. Л.а и свид. Т.а
започнали да приканват мъжете си да се прибират по домовете си, като свид.
Л.а дори тръгнала към входа на къщата, защото не искала повече да
присъства на тази агресивна сцена. Обръщайки се, за да повика отново мъжа
си тя възприела как подс. Т. засилвайки главата си назад ударил с челото си
частния тъжител Л. в областта на лицето. Свид Т.а се опитвала да успокои
съпруга си и да го накара да не продължава. От своя страна свид. Л.а, която
била втрещена от случилото се, се изплашила и не знаела как да помогне на
съпруга си в тази ситуация. Последният изглеждал видимо изненадан от
случилото се с него, а лицето му започнало да се зачервява и подува. В
следващия момент свид. Т.а успяла да накара мъжа си да се прибере в дома
им. Тъй като частният тъжител Л. изпитал силна болка в скулите и носа, той и
съпругата му се отправили към болница УМБАЛ „Свети Георги“, където бил
приет в Отделение УНГ с диагноза „счупване на костите на носа, закрито“.
След четиридневен престой в болницата и извършена оперативна
интервенция частният тъжител Л. бил освободен за домашно лечение. Дълго
време след това, обаче, частният тъжител изпитвал дискомфорт в носа си,
който му причинявал главоболие, световъртеж и обща раздразнителност. Тъй
като носът му бил постоянно запушен, нощем частният тъжител Л. хъркал,
което наложило да се премести от семейното ложе в друга стая, тъй като
2

съпругата му не можела да спи от звуците, които носът му издавал. Свидетел
на тези семейни неволи станал и техният син – свид. Д. Л.. Пълно
възстановяване така и не настъпило, доколкото при един от поредните
прегледи на частния тъжител Л. му било съобщено, че се налага нова
операция.
Във връзка с процесния случай е била сезирана РП-Пловдив. С
Постановление от 04.02.2022 г. от страна на РП е отказано да се образува
досъдебно производство, тъй като е преценено, че се касае за деяние, което се
преследва по тъжба на пострадалия до съда.
На 08.10.2021 г. И.Л. депозирал частна тъжба срещу Т.Т., с която му
повдигнал обвинение за това, че на 19.09.2021 г., в град Пловдив Т.Т. му е
причинил лека телесна поведа по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Горната фактическа обстановка се установява от следните
доказателствата:
По делото като писмено доказателство е била приобщена пр. пр. №
13059/2021 г., образуваната във връзка с депозирания от Л. сигнал до 01 РУ,
приключила с Постановление за прекратяване на наказателното
производство, тъй като описаното представлява престъпление от частен
характер, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда.
Като писмено доказателство е бил приобщен и Протокол за
предупреждение на лицето ТР. В. ТР., съставен от служител при 01 РУ, с
който Т.Т. е предупреден да не се саморазправя с И.Л..
Като писмено доказателство е приобщено и СМУ № 1099/2021 г.,
издадено от съдебен медик в УМБАЛ „Свети Георги“, видно от което при
преглед на 23.09.2021 г. на ИВ. Д. Л. е установена фрактура на носните кости -
изпълнени с кръвни коаголуми носни входове и девиация на носната преграда
с конвекситет на дясно, причиняваща деформация на външен нос,
кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно око с оток на цялата видима
повърхност на носа и кръвонасядане в бледо синкав цвят.
Като писмено доказателство е приобщена и Епикриза, издадена от
УМБАЛ „Свети Георги“, удостоверяваща факта на причинената фрактура на
носа и извършените интервенции в болничното заведение и проведено
лечение.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на обективната истина по делото. Видно е, че същите са
съставени от компетентни длъжностни лица и доколкото не се внасят
съмнения в тяхната автентичност, съдът ги кредитира изцяло.
В хода на проведеното съдебно следствие е била назначена
съдебномедицинска експертиза, извършена от специалист УНГ – д-р А. Р.
Т.-Ш.. Видно от заключението, на частния тъжител Л. е била причинена
травма в областта на лицето с последващи последствия – фрактура на носните
3

кости с дислокация на носната преграда, във връзка с която под обща
анестезия е била извършено „фрактуриране на хрущялния септум. Репозицио.
Предна тампонада“. Според експерта пациентът е понесъл болка и общо
неразположение, както и дискомфорт в постоперативния период, като според
вещото лице описаният в тъжбата удар може да се асоциира с причинената
травма, която е в причинно-следствена връзка с образувалите се сраствания в
последствие в областта на носната кухина. Понастоящем съществува
намалена носна проходимост и е наложителна допълнителна амбулаторна
оперативна намеса с неголям обем и сложност.
По инициатива на защитата и подсъдимия е била допусната нова
съдебномедицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар – д-р М. Б., във
връзка с дадени обяснения от страна на подсъдимия Т., че частният тъжител
Л. сам е ударил носа си в челото на подсъдимия в хода на възникналото
между тях пререкание. Видно от заключението на вещото лице, при
възникналия инцидент на 19.09.2021 г., на частния тъжител Л. е било
причинено счупване на носните кости, наложило оперативно наместване,
оток и кръвонасядане по вътрешните ъгли на двата долни клепача и по ръба
на носа, както и лек травматичен оток по лявата скула и лявата буза. Посочва
се, че травмата е причинена от удар със или върху твърд тъп предмет с гладка
повърхност, с умерена до значителна сила и интензитет в областта на
външния нос от ляво на дясно. Според вещото лице описаният от подс. Т. и
свид. Т.а механизъм, а именно: частният тъжител Л. да е политнал напред,
при което да е ударил с носа си челото на подс. Т., е невъзможен да причини
уврежданията на Л. от една страна, а от друга – когато човек полита напред,
полита с челото си, а не с носа. Отделно от това при политане напред
безусловен рефлекс на човек е да протегне ръцете си напред за да омекоти
удара, който в случая не се посочва да е наличен.
Съдът кредитира изготвените по делото заключения по двете назначени
съдебномедицински експертизи, като намира, че същите са изготвени от
компетентни лица в съответната област и са дали обосновани и ясни отговори
на поставените им въпроси. Същите по поставят съмнения в тяхната вярност,
поради което съдът ги кредитира безусловно.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани съпругата и сина на частния тъжител – свид. Н. Л.а и свид. Д. Л.,
както и приятел на частния тъжител – свид. П. Б., а също така съпругата на
подс. Т. – свид. М.а Т.а. Обяснения е дал и самият подсъдим.
В своите показания свид. Н. Л.а е посочила, че на процесните дата и
място в хода на възникнала конфликтна ситуация между нейния съпруг –
частния тъжител и техния съсед – подс. Т., последният, без да е бил
предизвикан, се е засилил с главата си и е ударил с челото си нейния съпруг в
областта на лицето му, като в последствие при посещение на болнично
заведение се установила травма на носа, довела до необходимост от
оперативна намеса. Свидетелката посочва, че съпругът й е престоял 4 дни в
4

болница, както и че след прибирането си в дома им дълго време не можел да
се храни нормално, нито да спи, тъй като хъркал, което наложило да се изнесе
да спи в друга стая, както и че получавал главоболие и световъртеж.
Съобщава и това, че при един от поредните прегледи от специалист е
препоръчано да се направи допълнителна операция.
Горното се потвърждава и от показанията на свид. Д. Л., който макар да
не е очевидец на процесния инцидент има лични възприятия от
следоперативния период и възстановяването на неговия баща. Същият
споделя за това, че от майка си и е разбрал, че съседът им Т. е ударил баща му
и му е счупил носа, поради което същият се намира в болница. При
посещението му в болница, баща му бил с бинтован нос, подут и син и
отказвал да разговаря с него, а по принцип разговаряли много. Това
продължило и след прибирането от болницата. Свидетелят споделя за това, че
в този период родителите му постоянно се карали, защото баща му хъркал и
майка му не можела да спи, поради което го изпращала да спи на дИ.а. И
понастоящем носът на баща му имал изкривяване и предстояла нова
операция.
Като свидетел е бил разпитан и приятел на частния тъжител – свид. П.
Б.. Последният не е присъствал на процесния инцидент, но е присъствал на
случка, развила се месец преди процесния инцидент, при която Т.Т. ядосан се
е засилил към И.Л. и благодарение на намесата на съпругата на Т. се спрял.
След месец Л. му споделил, че Т. го е ударил в носа. Свидетелят посочва за
това, че е ставал свидетел на чести пререкания между Л. и Т., в които Т.
обиждал Л. с епитети като: „тъпанар, просто момче, тъп селянин“ и
отправяйки му закани за саморазправа, на които реплики Л. не отвръщал.
Като свидетел е била разпитана и съпругата на подсъдимия, а именно
свид. М.а Т.а . Видно от показанията на тази свидетелка същата не оспорва,
че на процесните дата и място в хода на проведен разговор между нея и
съседите им Л.и, възникнал конфликт между съседа Л. и съпруга й – подс. Т.,
в резултат на което съпругът й бил със зачервено чело, а съседът Т. твърдял,
че му е счупен носът. Според показанията на свидетелката Л. и съпругът й
разменили реплики, като през това време съпругът й стоял зад нея, Л. пред
нея, а жена му – свид. Л.а 5-6 метра в страни, подканяйки мъжа си да тръгва.
Твърди, че поради възникналата суматоха и бързият развой на събитията,
същата не е възприела точно кой кого е ударил.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Л.а, Л. и Б.,
доколкото същите се оценят като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи си както едни с други, така и с
наличните по делото писмени доказателства (медицинската документация), а
и със заключението на изготвените по делото експертизи, според които
описаните травматични е възможно по начин и време да са получени така,
като се съобщава в тъжбата. Въпреки че за тези свидетелите, като близки
роднини и приятели на тъжителя да е налице заинтересованост от крайния
5

изход на делото, която евентуално би могла да ги мотивира да не пресъздават
обективно възприетото от тях, съдът не констатира проявление в тази насока.
Нещо повече – същите, особено тези на свидетелката очевидка Л.а, намират
частична подкрепа (досежно време, място, повод, факта на възникналото
пререкание) дори и в показанията на свид. М.а Т.а. Ето защо съдът даде
пълен кредит на показанията на тези свидетели, като прие, че същите
пресъздават възприетото от тях по един добросъвестен начин.
Не същото може да се твърди за свидетелските показания на свид. М.а
Т.а. По отношение на тази свидетелка, като съпруга на подсъдимия, също е
налице пряка заинтересованост от крайния изход на делото, като за разлика от
показанията на анализираните по-горе свидетели, при свид. Т.а съдът
констатира проявления на тази заинтересованост. То проличава на първо
място при начинът по който свидетелката с най-големи подробности описва
кой, кога къде се е намирал, какво е казал и направил, в това число всички
ирелевантни обстоятелства около историята с водомерите, но достигайки до
момента на нанасяне на удара, същата осезателно става пестелива в иначе
„богатия“ си разказ. Ясно е, че съдът няма как да знае какво е видяла в
действителност и какво не, но от съпоставката с останалите кредитирани
доказателствени източници може с категоричност да се изключат като
неверни твърденията й, че по време на конфликта е стояла пред съпруга си и
срещу частния тъжител. Това обстоятелство от една страна се опровергава от
показанията на свид. Л.а, които съдът кредитира като истинни, а от друга – от
заключението на изготвената по делото втора съдебномедицинска експертиза,
която изключва възможността при подобна конфигурация, да се получи
безспорно установения резултат – разбит нос на Л. и червено чело на Т., които
отражения в обективната действителност сами по себе си сочат и на
механизма за получаване им. Ето защо и нелогичността на показанията на
свид. М.ова в тази им част, в контекста на установената й предубеденост като
съпруга на подсъдимия, мотивират съда да не кредитира показанията на
свидетелката в частта досежно механизма на получаване на травмата на
частния тъжител.
Съдът не кредитира и обясненията на подс. Т.Т. досежно механизма на
телесната повреда. Видно от тях, същият отрича изцяло фактите, които пряко
го обвиняват в извършването на вмененото му престъпление, като
потвърждава, тези които не могат да обосноват отрицателни изводи за него,
омаловажавайки собствената си деятелност и акцентирайки, и дори
преувеличавайки, деятелността на тъжителя и семейството му. Въпреки че
обясненията на подсъдимия по правило са освен средство за защита, и
доказателствено средство, съдът намира, че в конкретния случай тези,
депозирани от подсъдимия не се следва да се кредитират в онези части, в
които пряко се конфронтират с кредитирани доказателствени източници, в
това число със заключението на изготвените по делото експертизи, и по-
конкретно тази, изготвена от д-р Б., имаща за акцент именно обясненията на
подсъдимия, която изключва като възможност предложеният от подсъдимия
6

механизъм за причиняване на нараняванията на тъжителя. Ето защо съдът не
базира своите правни изводи на обясненията на подс. Т. досежно механизма
на деянието, като за последното се доверява именно на кредитираните и
коментирани по-горе доказателствени източници.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка,
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подс. ТР. В. ТР. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК, а именно: на 19.09.2021 г., в град Пловдив, е причинил на
ИВ. Д. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно по чл. 130 НК, като го е
блъснал с тялото и ударил с глава в областта на лицето и по този начин му е
причинил фрактура на носните кости, изпълнени с кръвни коаголуми носни
входове и девиация на носната преграда с конвекситет на дясно, причиняваща
деформация на външен нос, кръвонасядане на двата клепача на ляво и дясно
око с оток на цялата видима повърхност на носа и кръвонасядане в бледо
синкав цвят.
От обективна страна:
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката Н.
Л.а, косвено и от тези на свид. Д. Л. и свид. П. Б., от приетото като писмено
доказателство СМУ и Епикриза, както и от заключенията на двете изготвени
по делото СМЕ, се черпят категорични данни по отношение на всички
обективни признаци от състава на престъплението, за което подс. Т. е
предаден на съд.
На първо място, от същите по категоричен начин се установява датата
и мястото на извършване на инкриминираното деяние – в тази насока са
показанията на всички разпитани свидетели, както и обясненията на
подсъдимия, а също така и наличните по кориците на делото писмени
доказателства – СМУ, Епикриза, Докладна записка и останалите съдържащи
се в приетата като писмено доказателсво прокурорска преписка. Всички тези
доказателствени източници по категоричен и еднопосочен начин установяват
като дата на извършване на деянието 19.09.2021 г., а като мястото на
извършването му – град Пловдив, в двора на къща, находяща се на адрес: ул.
**. Така или иначе спор относно тези обстоятелства няма. Всъщност, липсва
спор и досежно факта на причиненото нараняване по отношение на тъжителя.
Спорът в случая касае механизмът на причиняването на процесното
нараняване, респ. неговото авторство.
За последните обаче съдът се доверява на данните, които се черпят от
показанията на свидетеля-очевидец Н. Л.а, която в подробен и логичен разказ,
подредено и ясно посочва как подс. Т. настъпателно е пристъпвал към
съпруга й, обиждайки го, притискайки го до стената на оградата,
7

завършвайки нападението си с удар с глава в лицето на съпруга й. От
събраната по делото медициснка документация пък се установява къде точно
е попаднал този удар и какви последици за здравето на частния тъжител е
причинил. За установяване механизма на деянието допринасят и
заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експетизи,
особено второто такова, изготвено от вещото лице д-р Б., с който с ясни и
обосновани доводи изключва като възможност предложеното от подс. Т.,
бегло подкрепено от показанията на неговата съпруга. Видно от приложеното
по делото съдебно-медицинско удостоверение и епикриза, при проведения
преглед са установени: фрактура на носните кости - изпълнени с кръвни
коаголуми носни входове и девиация на носната преграда с конвекситет на
дясно, причиняваща деформация на външен нос, кръвонасядане на двата
клепача на ляво и дясно око с оток на цялата видима повърхност на носа и
кръвонасядане в бледо синкав цвят. В този смисъл е и заключението на
изготвената съдебно медицинска експертиза от специалист УНГ, според
което на процесната дата на тъжителя Л. е било причинено: разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129, а именно такива по смисъла на
чл. 130, ал.1 НК: травма в областта на лицето с последствия фрактура на
носните кости с дислокация на носната преграда, във връзка с която под обща
анестезия е била извършено „фрактуриране на хрущялния септум. Репозицио.
Предна тампонада“. Този извод е потвърден и от заключението на другата
изготвена по делото съдебномедицинска експертиза от съдебния лекар,
според което при възникналия инцидент на 19.09.2021 г., на частния тъжител
Л. е било причинено счупване на носните кости, наложило оперативно
наместване, оток и кръвонасядане по вътрешните ъгли на двата долни клепача
и по ръба на носа, както и лек травматичен оток по лявата скула и лявата буза.
Посочва се, че травмата е причинена от удар със или върху твърд тъп предмет
с гладка повърхност, с умерена до значителна сила и интензитет в областта
на външния нос от ляво на дясно. Според вещото лице описаният от подс. Т.
и свид. Т.а механизъм, а именно: частният тъжител Л. да е политнал напред,
при което да е ударил с носа си челото на подс. Т., е невъзможен да причини
уврежданията на Л. от една страна, а от друга – когато човек полита напред,
полита с челото си, а не с носа, като безусловен рефлекс на човек е да
протегне ръцете си напред за да омекоти удара, който в случая не се посочва
да е наличен. Всичко гореизложено мотивира съда да приеме за
правдоподобен като категорично подкрепен от кредитираните доказателства
по делото описаният в тъжбата механизъм, причинил телесната повреда,
предмет на частното обвинение.
Авторството съдът намира за установено до степен на несъмненост и
категоричност пак от показанията на свид. Л.а, която пряко посочва подс. Т.
като извършител на деянието, а косвено и от показанията на свид. Т.а и
обясненията на подс. Т., които потвърждават факта на присъствието на Т. в
момента на причиняване на процесната телесна повреда. Макар последните в
своите показания, респ. обяснения да се опитаха да внесат алтернативен
8

механизъм като възможност, съдът изключва вероятността на същия по
изложените по-горе съображения при доказателствения анализ (а и поради
житейската му невероятност). Заключението на изготвената и приета по
делото експертиза позволява да се изключи с категоричност предложеният от
страна на защитата механизъм, който евентуално би разколебал изводът за
авторството. В тази връзка, както в изготвеното писмено заключение, така и
при защитата му в проведеното съдебно заседание, вещото лице е дало
логичен и обоснован отговор на въпроса възможно ли е процесните
наранявания да са се получили по предложения от защитата механизъм,
давайки категоричен отрицателен отговор и очертавайки като единствен
възможен механизъм за причиняването им – този посочен от тъжителя.
Последното, съпоставено с кредитираните свидетелки показания пък очертава
като единствен възможен автор на това деяние - подс. Т..
Характера и вида на телесната повреда пък се установяват от
заключенията на изготвените по делото две на брой съдебно-медицински
експертизи, според които на тъжителя Л. е било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129, а именно такива по смисъла на
чл. 130, ал.1 НК. Както бе коментирано вече по-горе, според заключението на
изготвената съдебно медицинска експертиза от специалист УНГ, на
процесната дата на тъжителя Л. е било причинено: травма в областта на
лицето с последствия фрактура на носните кости с дислокация на носната
преграда, във връзка с която под обща анестезия е била извършено
„фрактуриране на хрущялния септум. Репозицио. Предна тампонада“. Този
извод е потвърден и от заключението на другата изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза от съдебния лекар, според което при
възникналия инцидент на 19.09.2021 г., на частния тъжител Л. е било
причинено счупване на носните кости, наложило оперативно наместване,
оток и кръвонасядане по вътрешните ъгли на двата долни клепача и по ръба
на носа, както и лек травматичен оток по лявата скула и лявата буза. Посочва
се, че травмата е причинена от удар със или върху твърд тъп предмет с гладка
повърхност, с умерена до значителна сила и интензитет в областта на
външния нос от ляво на дясно.
От субективна страна подсъдимият Т. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че засилвайки
главата си и нанасяйки удар с челото си в областта на носа на тъжителя
неминуемо ще доведе до нараняването на последния, въпреки това му е
нанесъл удар, искайки и пряко целейки именно това. В случая няма как да се
приеме, че се касае за евентуален умисъл, доколкото подсъдимият засилвайки
се с глава към главата на частния тъжител, е осъзнавал, че носа на тъжителя
попада в обхвата на удара. Ето защо съдът прие, че в случая се касае за пряк
умисъл. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване на
акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки
9

настъпването на негативния резултат – причиняването на телесно увреждане
на тъжителя.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
С действията си по гореописания начин подс. Т. е засегнал като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и
неприкосновеността на личността, които са обект на закрила в НК.
Предвиденото в закона наказание за престъплението, предмет на
настоящето производство е до две години или пробация. Последното
обосновава и наличието на визираната в чл. 78а, ал. 1, б. “а” НК предпоставка
за освобождаване от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание “глоба”, а именно предвиденото в закона
наказание за умишлени престъпления да е до три години лишаване от
свобода.
Наред с горното, съдът прие, че в случая е изпълнена и предпоставката
на чл. 78а, ал. 1, б. “б” НК - деецът да не е осъждан и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а. Видно от приложената по делото
Справка за съдимост за подс. Т.Т. към момента на деянието същият е с чисто
съдебно минало.
В същото време съдът констатира, че не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от престъплението, което е формално,
т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
С оглед на изложените фактически и правни изводи съдът намери, че в
случая са налице материалноправните предпоставки подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление,
като на основание чл. 305, ал. 5 НПК му бъде наложено административно
наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
По въпроса за вида и размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на
административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото му съдебно минало и фактът, че за
своите 60 години, това е първото му пререкание с наказателния закон. Като
положителна харатеристика се отчете и трудовата и семейната ангажираност
на подсъдимия. От друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи
обстоятелства. Предвид гореизложеното и като констатира наличието на
смекчаващи вината обстоятелства - от една страна и от друга – липсата на
10

отегчаващи такива, съдът определи и наложи на подсъдимия
административно наказание глоба в законоустановения минимум от 1000 лв.,
като счете, че този размер се явява справедлив и достатъчен за постигане
целите на наказанието.
По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази отговорност от
своя страна предполага кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между
причинената вреда и противоправното поведение.
В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимият Т. е
нанесъл на тъжителя Л. лека телесна повреда, с което му е причинил
наранявания, изразили се във фрактура на носните кости, довела до
оперативна намеса. Това деяние е противоправно, тъй като засягането на
телесната неприкосновеност на човека чрез нанасянето на телесна повреда,
било то и лека /в случаите, когато същата е причинена при умишлена форма
на вина, какъвто установи се е настоящият/, е абсолютно запретено от закона
с възвеждането му в състав на престъпление. По делото се установи и
наличието на виновно поведение – умишлена форма на вина, както и
причинно-следствената връзка между нанесения удар от страна на
подсъдимимия и причиненото телесно увреждане. Установи се също така, че
така нанесеното увреждане е причинило болка и страдание на тъжителя, както
и общ дискомфорт. Ето защо от формална страна са налице всички
предпоставки за ангажиране на гражданскоправната отговорност на
подсъдимия за причинената на тъжителя лека телесна повреда.
С приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство
граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания (болка, лично
унижение, стрес, емоционално разстройство). От събраните по делото
доказателства се установява с категоричност, че тъжителят Л. е претърпял
визираните неимуществени вреди. По делото се установява, че в резултат на
осъщественото спрямо него престъпно посегателство същият е претърпял
описаните болки и страдания. От свидетелските показания на разпитаните
като свидетели негови близки се установява, че нанесените телесни
увреждания на тъжителя са му причинили болка и дискомфорт, като
основната част от оздравителните процеси са продължили около месец, но
понастоящем все още не са напълно отшумели, доколкото е необходима нова
оперативна интервенция – обстоятелство потвърдено и от вещото лице
специалист УНГ.
Съдът намира, че интензитетът на преживените болки и страдания,
характерът на извършеното спрямо тъжителя посегателство, като такова,
засягащо по осезаем начин телесната му неприкосновеност и създаващо
сериозно безпокойство по отношение на здравето му, както и фактът, че
11

същото е причинено публично, пред очите на свидетели при обективната
възможност да бъде забелязано от неоганичен кръг от хора, обуславят извода,
че в конкретния случай е налице подлещажа на обезвреда неимуществена
вреда. При преценката за размера на обезщетението съдът взе предвид, че в
конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че описаното
състояние на тъжителя е продължило значително във времето и е свързано
със значителен дискомфорт, както и че същото се е отразило съществено
върху нормалния му начин на живот, доколкото състоянието му е пречило да
се храни, да спи и е довело до конфликти със съпругата му. Като съобрази
посочените по-горе обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния
интензитет, съдът намери, че обезщетение в размер на 3000.00 лева
справедливо би репарирало причинените от деянието вреди. В тази връзка
съдът счете, че искът се явява основателен в пълния претендиран размер, тъй
като се доказаха значителни по размер и интензитет вреди, които обосновават
обезщетяването им с претендирания размер. Предвид това съдът уважи така
предявения граждански иск, като осъди подсъдимия Т. да заплати на
тъжителя и граждански ищец Л. сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди в резултат
на престъплението, предмет на настоящето обвинение, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 19.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По въпроса за разноските:
Предвид крайния изход на делото и изрично направеното искане в този
смисъл на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия Т. направените по делото разноски от страна на тъжителя. Ето
защо подсъдимият Т. бе осъден да заплати на тъжителя Л. направените от
него разноски по делото в общ размер 1310.00 лева лева, от които 1000,00
лева - за адвокатско възнаграждение, 10,00 лева - държавна такса за
образуване на НЧХД и 300.00 лева за изготвената по делото СМЕ.
Съдът не присъди претендираните в списъка с разноски 65 лева,
представляващи заплащане на изискани от специалиста УНГ по СМЕ
допълнителни изследвания, доколкото по делото липсват доказателства за
направата им.
По делото са направени и разноски от страна на подс. Т. в размер на 400
лв. за изготвяне на втората съдебномедицинска експертиза, които предвид
крайния изход на делото остават в негова тежест.
Съдът осъди подсъдимия Т.Т. да заплати и дължимата държавна такса
върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на сумата от
120.00 лева (4% от уважения размер съгласно Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК).

По изложените съображения, Съдът постанови Присъдата си.
12

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

13

Съобщи за изтекли лични данни