Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 10705 по описа за 2018 год. и за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
248 от ГПК.
Първоначално е образувано по искова молба от Е.А.Т., ЕГН **********
против ЗАД „ОЗК - З.“.
По делото е постановено е решение № 7657 на Софийски градски съд, ГО, І-3
състав, с което ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК *******, София, ул. ******* е осъдено да
заплати на Е.А.Т., ЕГН **********, чрез адв. Р.М. - САК, съдебен адрес:***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД обезщетение за претърпени вреди от
ПТП, претендирано пряко от застрахователя, както следва: - сумата 50 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано
от 14.03.2018 г., до окончателното изплащане и сумата 1 619,39 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
06.08.2018 г. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен в частта на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата до
60 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Със същото Решение ЗАД „ОЗК - З.“
АД е осъдено да заплати на адв. Р.М. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 030 лв. с ДДС, а Е.А.Т. е осъдена
да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД разноски по компенсация в размер 133 лв.
депозити за свидетел и експертизи и ю.к. възнаграждение в размер 830 лв.
С молба вх.№ 144842 от 22.11.2019 г. процесуалният представител на ищцата
е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при изписване на
датата на постановяване на решението, като вместо погрешно записаното „Решение
№ 7657 от 12.11.2020 г.“ да се чете правилно „Решение № 7657 от 12.11.2019 г.“.
С молба вх.№ 144845 от 22.11.2019
г. процесуалният представител на ищцата е поискала и изменение на решението в
частта му за разноските, при твърдения, че й се следва адвокатски хонорар в
размер на 2 397,28 лв. с ДДС, вместо присъдения й от съда в размер на
2 030 лв. На следващо място заявява, че юрисконсултското възнаграждение на
ответното дружество следва да бъде намалено на 48 лв., вместо присъдените 830
лв., а досежно разноските за свидетели и експертизи, счита, че не се следват на
ответника на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
В срока за отговор насрещната страна не взема становище по молбите и не
ангажира доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и се запозна с
доказателствата по делото, приема за установено следното:
1.
По молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка:
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима, а по същество – основателна.
Действително на титулната страница е
допусната грешка при изписване на датата на постановяване на решението, като
вместо 12.11.2019 г. погрешно е записано 12.11.2020 г. В конкретния случай
действително се касае до техническа грешка, поради което допуснатата неточност
следва да се поправи по надлежния ред.
2.
По молбата за изменение на решението
в частта за разноските.
По
разноските на ищцата:
От представените по
делото доказателства се установява, че ищцата е сключила договор за правна
защита и съдействие с адв. Р.М., видно от който е договорено оказване на правна
защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА /л. 37 от
делото/. В последствие е представен списък на разноските по смисъла на чл. 80
от ГПК, видно от който адвокатското възнаграждение е претендирано на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАс вкл. ДДС /л. 194 от делото/.
Правилото, че на
присъждане подлежат само действително направените, т.е., заплатени разноски, не
е абсолютно - изключения от него са допустими, но само в изрично предвидените
случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой
роднина, близък или друг юрист. При постановяване на благоприятно решение по
спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
За целта трябва да
е представен договор за правна защита или други доказателства, които да
установяват, че съответният адвокат е оказал безплатна правна помощ на
основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА и на общо основание адвокатът
трябва да е направил искане да му се присъди възнаграждение, което не е
обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на неговия
доверител.
Тези предпоставки в
случая са налице. В издадената въз основа на ЗА /чл. 36/ Наредба № 1 от
09.07.2004 г. са фиксирани минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които при граждански дела с определен интерес са зависими от последния. В
частност, при съобразяване на размера на иска, съдът счита, че материалният
интерес в конкретния случай възлиза на 51 619,39 лв. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното
възнаграждение е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е в частност е
равно на 2 078,58 лв. Върху тази сума се начислява и 20% ДДС, тъй като
адвокат М. е регистрирана по ЗДДС, като крайната сума е в размер 2 494,30
лв. с вкл. ДДС. С молбата си адвокат М. претендира 2 397,28 лв., като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес това е и сумата, която следва
да й бъде присъдена.
По
разноските на ответника:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК в редакцията й 24.01.2017 г. е процесуална, като същата е
задължителна за съда, независимо от това кога са възникнали материалноправните
отношения по даден спор и следва да се прилага и по висящите производства.
Съобразно последната й редакция /ДВ бр. 8/2017 г./ размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от ЗПП за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Съгласно ал. 2 от същия член за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1.
Съдът, като съобрази
броя на проведените съдебни заседания, материалния интерес и събрания и
приложен доказателствен материал, намира, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение на ответното дружество следва да бъде определено в размер на 100
лв. В останалата част разноските в полза на ответника за сумата от 133 лв. за
депозити за експертизи и свидетели са определени правилно и не подлежат на
изменение.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№ 7657 от 12.11.2020 г. по гр.дело № 10705 по описа за 2018 г. на СГС, І-3 с-в
като датата на постановяване на решението следва да се чете „12.11.2019 г.“, а не както е записано
погрешно „12.11.2020 г.“.
ИЗМЕНЯ Решение № 7657
от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 10705 по описа за 2018 г. на СГС, І
ГО, 3-ти с-в на основание чл. 248 от ГПК, като третият и четвъртият абзац на
диспозитива на Решението да се четат по следния начин:
„ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“
АД да заплати на адв. Р.М. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 397,28 лв. с ДДС.“.
„ОСЪЖДА Е.А.Т. да
заплати на ЗАД „ОЗК - З.“ АД разноски по компенсация в размер 133 лв. депозити
за свидетел и експертизи и ю.к. възнаграждение в размер 100 лв.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: