Р Е Ш Е Н И Е
№ 1817
гр.Пловдив, 26.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на пети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ПЕТЯ САРПАНОВА
като разгледа АНД № 4587/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-007158 от 31.10.2017г., издадено от
М. В. М.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.А.П.,
ЕГН:**********, с адрес ***5,
1.на основание чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.103 от Закона за движението по пътищата;
3.на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.6,
т.2 от Закона за движението по пътищата;
4.на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/,
за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, предлага същото да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат З. поддържа
жалбата. Сочи, че жалбата е подадена в срок, както и че в АУАН са налице
зачерквания, което е недопустимо. Поддържа, че два пъти е наложено наказание по
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, докато нарушението е
едно и наказанието следва да е едно. На следващо място обръща внимание, че при
параметри на глобата от 50 до 200 лева и на лишаването от право – от един до
шест месеца, в случая са дадени максимумите – глоба от 200 лева и шест месеца
лишаване от правоуправление. Също сочи, че не става ясно от акта и от обясненията
на актосъставителя, по какъв начин е затруднено движението на автомобил
„Фолксваген“, който не е описан като регистрационен номер и модификация.
Поддържа, че от разпита на актосъставителя не може да се установи, дали
жалбоподателя не се е подчинил, същият е спрял непосредствено след сигнала,
когато е имал възможност, трябвало му е време за реакция. Алтернативно предлага
наказанията да бъдат намалени до техния минимален размер. Жалбоподателят П.
заявява, че е съгласен с казаното от процесуалния си представител, няма какво
да добави.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като съдът намира
същата за подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
На първо място, по преписката не са били приложени доказателства за
надлежно връчване на НП по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, доколкото не е
приложено известие за доставяне относно връчване на процесното НП на
жалбоподателя.
Също така съдът намери, че в случая не налице законосъобразно приложена
процедура по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Съгласно същата разпоредба, когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В настоящият случай, върху обжалваното наказателно постановление има ръкописен
текст „чл.58, ал.2 от ЗАНН“, както и друг такъв – „15.11.2017г.“. Липсва обаче
подпис, нито дори някакво указание, кое лице е направило същото отбелязване.
Ето защо в случая липсва волеизявление на административнонаказващия орган по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, съответно, същият е неприложим.
Предвид горното, с оглед разпределение доказателствената тежест в
производството и доколкото същевременно
не е са представени доказателства за надлежно връчване на НП по реда на чл.58,
ал.1 от ЗАНН, то съдът следва да приеме, че не е връчен препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, съответно – настоящата жалба е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.10.2017г., около 15:00
часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райчо Цанов“ № 15, свидетелят К.Д.П., в качеството
му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, осъществявал дейност
по контрол на движението, когато на същото място забелязал МПС – лек автомобил
марка „Волво С40“ с рег.№ „***“, чийто водач не спрял на намиращия се на мястото
пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, както и не
пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген“. Свидетеля
П. излязъл на платното за движение, застанал по средата му и подал със стоп
палка сигнал на водача на МПС с рег.№ „***“ да спре, но последния не спрял на
указаното място, подминал свидетеля П., което заставило последния да се
отдръпне и спрял повече от 20 метра след това. Водачът на МПС с рег.№ „***“ слязъл
от автомобила, като свидетеля П. имал възможност да го види добре. При това,
свидетелят П. указал на водача на МПС с рег.№ „***“ да се върне на мястото, на
което му било указано да спре за проверка, но последният водач заявил, че щял
да заобиколи и тогава да дойде. Свидетелят П. разпоредил на водача на МПС с
рег.№ „***“ да не се качва в автомобила и да дойде при него, но последният не
изпълнил разпореждането, качил се в МПС и го привел в движение, като
практически избягал от мястото на проверката.
Тъй като свидетелят П. успял да види номера на горното МПС, чрез справка
в КАТ бил установен неговия собственик и бил проведен телефонен разговор с
последния. Същият собственик заявил, че МПС с рег.№ „***“ било управлявано от неговия брат –
жалбоподателят И.П.. Собственикът бил също помолен да предаде на брат си да се
върне на мястото на проверката. По този начин и известно време след това,
жалбоподателят И.П. се върнал на мястото на проверката, като свидетелят П. се
уверил, че именно това е лицето, което при опита за проверка бил разпознал като
водач на МПС с рег.№ „***“. При въпрос на П. защо не е спрял и не е изпълнил
разпореждането, жалбоподателят П. започнал да обяснява, че не той, а негов
приятел бил управлявал превозното средство, но не го познавал, не му знаел
имената и т.н.. При проверката жалбоподателят П. още се указал неправоспособен
– било установено, че същият бил лишен от право да управлява МПС.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя свидетелят П.
съставил срещу жалбоподателя И.П. АУАН с бланков № 004261 от 24.10.2017г. за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, чл.103 от Закона за
движението по пътищата, чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата и чл.150
от Закона за движението по пътищата, който АУАН П. подписал. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля К.Д.П., който помни
случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации,
включително – несъобразяването на водача със знак Б-2, отказа му да спре на
указаното място и неизпълнението на последващите указания, както и начина на
съставяне на АУАН.. Следва да се посочи, че свидетелят П. е категоричен, че
добре е видял и е разпознал жалбоподателя П. като лицето, което е управлявало МПС
с рег.№ „***“ при опита да му бъде извършена проверка и именно това е лицето,
което по-късно се върнало на същото място, а също го разпознава и пред съда. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които
възприема последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
На следващо място, съдът съобрази и приложените по делото писмени
доказателства – справка за
нарушител/водач, от която се установява, че свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя П. е отнето на 19.09.2011г..
Следва да се има предвид също така и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая съвсем не
е доказано, предвид коментираната доказателствена съвкупност, като
доказателства в противен смисъл не се констатират, нито изобщо се сочат от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което И.А.П., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на:
1.чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 24.10.2017г.,
около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райчо Цанов“ № 15, като водач на МПС –
лек автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“, не съобразил поведението си с пътен
знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като не спрял и не
пропуснал МПС, движещо се по пътя с предимство;
2.чл.103 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 24.10.2017г.,
около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райчо Цанов“ № 15, като водач на МПС –
лек автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част
на платното за движение;
3.чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 24.10.2017г.,
около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райчо Цанов“ № 15, като водач на МПС –
лек автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“, не изпълнил разпорежданията на
лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение, а именно – не изпълнил даденото разпореждане от
свидетеля П., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив да върне МПС – лек автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“ на мястото
на проверката.
4.чл.150 от Закона за движението по пътищата за това, че на 24.10.2017г.,
около 15:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райчо Цанов“ № 15, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“, без да е правоспособен водач.
Във връзка с последното нарушение и както вече бе посочено, от
приложената по делото справка за нарушител/водач, от която се установява, че
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя П. е отнето на
19.09.2011г., т.е. същият е неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от
Закона за движението по пътищата за това към 24.10.2017г..
Относно начина на връчване на наказателното постановление, съдът вече
взе становище, като единствено следва да се отбележи, че последното има
отношение към вече обсъдения въпрос за срочността на жалбата, но никакво такова
към въпроса за законосъобразността на наказателното постановление по същество.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН са налице зачерквания, което е
недопустимо. Действително в АУАН е налице зачертан текст, но не съществува
забрана в чл.42 от ЗАНН в акта да се правят поправки, когато това е сторено по
разбираем начин, преди връчване екземпляр от същия на нарушителя, както е в
случая. Още повече няма как да бъде нарушено правото на защита на нарушителя от
премахването на един текст от АУАН, който текст изобщо не е предмет на
обсъждане както от административнонаказващият орган, така и от съда.
На следващо място, като неоснователно следва да се прецени и
възражението, че два пъти е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата, докато нарушението е едно и наказанието следва да е
едно. Както вече бе посочено, нарушенията са две и съвсем различни, а именно –
такова по чл.103 от Закона за движението по пътищата, изразяващо се в това, че П.,
като водач на МПС с рег.№ „***“, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, не спрял плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение, както и друго нарушение –
такова по чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата, изразяващо се в това,
че П., като водач на МПС с рег.№ „***“, не изпълнил даденото разпореждане от
свидетеля П., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив да върне МПС – лек автомобил марка „Волво С40“ с рег.№ „***“ на мястото
на проверката. Последното заключение по никакъв начин не се променя от факта,
че за две отделни наказания – по чл.103 от Закона за движението по пътищата и чл.6,
т.2 от Закона за движението по пътищата, законодателят е предвидил обща
санкционна норма - чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата.
Също като неоснователно следва да
се прецени и становището, че от разпита на актосъставителя не може да се
установи, дали жалбоподателя не се е подчинил, същият е спрял непосредствено
след сигнала, когато е имал възможност, трябвало му е време за реакция. В този
смисъл вече бе отбелязано, че свидетелят П. описва съвсем непротиворечиво
нарушението, включително посочва, че е подал ясно видим сигнал, бидейки
застанал на средата на платното за движение и дори му се наложило да се
отдръпне, за да не бъде прегазен от П., който е могъл да спре много преди това.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че не става ясно от акта и
от обясненията на актосъставителя, по какъв начин е затруднено движението на
автомобил „Фолксваген“, който не е описан като регистрационен номер и
модификация. Следва да се посочи, че състава на нарушението по чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата се консумира дори и само с това, че П. не е
спрял пред знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В
конкретния случай се констатира и че П. не е пропуснал МПС, движещо се по пътя
с предимство. Въпроса за регистрационен номер и модификация на това МПС е
напълно неотносим към факта на реализиране на твърдяното нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретните установени нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.6, т.1 от Закона
за движението по пътищата, чл.103 от Закона за движението по пътищата, чл.6,
т.2 от Закона за движението по пътищата и чл.150 от Закона за движението по
пътищата. Същите нарушения са такива на простото извършване и законодателят е
предвидил като предмет на доказване обществената опасност на подобни деяния,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 150 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата, за нарушенията на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, както и на чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата, за
предвидени наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая са определена
наказания в размер, равен на горната граница, а именно – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца – както за нарушението на чл.103 от Закона
за движението по пътищата, така и на чл.6, т.2 от Закона за движението по
пътищата.
По същия начин и за чл.150 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е определено
наказание в размер, равен на горната граница, а именно – глоба в размер на 300 лв., при предвиден
диапазон от 100 лв. до 300 лв.
При проверката от съда относно начина на определяне размера на
административните наказания за нарушенията по чл.103 от Закона за движението по
пътищата, чл.6, т.2 от Закона за движението по пътищата, както и чл.150 от
Закона за движението по пътищата, при съобразяване установеното по
административнонаказателната преписка, се налага заключение, че същите размери
са индивидуализирани законосъобразно и правилно. В този смисъл установява се,
че жалбоподателят П. е нарушител със завишена степен на обществена опасност.
Съгласно приложената справка за нарушител/водач, същия е наказва многократно за
нарушения правилата на ЗДвП. Още повече и при конкретно разглежданите нарушения
от дата 24.10.2017г. се установява едно необичайно дръзко поведение на
нарушителя П., който веднъж вече спрял, макар и в нарушение на чл.103 от Закона
за движението по пътищата, си позволява буквално да избяга от мястото на
проверката, а след това, принуден да се върне на мястото след установяване
номера и собственика на управляваното МПС, се опитва да заблуди служителите на
сектор „Пътна полиция“, че неизвестно лице управлявало описаното МПС. Ето защо
и същата завишена степен на обществена опасност на дееца води до заключение, че
с цел успешно постигане предвидените в чл.12 от ЗАНН цели, наказанията за
нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата, чл.6, т.2 от Закона за
движението по пътищата, както и чл.150 от Закона за движението по пътищата
следва да бъде индивидуализирани именно в горния размер.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 17-1030-007158 от
31.10.2017г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.А.П., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на
основание чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.103 от
Закона за движението по пътищата;
3.на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.6, т.2
от Закона за движението по пътищата;
4.на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.