Присъда по дело №412/2011 на Окръжен съд - Русе

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия А.Р.М., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в Русе, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН ***********, в това, че на 10.05.2011г. в Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - две златни обеци, халки с цвете с бяло камъче (тегло 4 грама, 14 карата), на стойност 152 лв., карта „Бикънект” от „Глобул” на стойност шест лв. и пари в размер 1,70 лв., всичко на стойност 159,70 лв. от владението на М.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, престъпление по чл.199 ал. 1 т.4, вр. чл. 198 ал.1 пр.1 и 2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­куратура поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения, в които не се признава за виновен и моли да бъде признат за невинен.

Защитникът също счита, че обвинението не е доказано и моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подс.А.Р.М. е роден на ***г. в Русе. За­вършил е основно образование. Не е служил в армията. Няма придобита професия и не работи. Има двама братя. Родителите му са починали. Живее с леля си на *******, въпреки, че постоянният му адрес е в *******. Не е женен и няма деца.

Осъждан е тринадесет пъти за престъпления от общ характер. Съдебната му биография започнала още на четиринадесетгодишна възраст, с грабеж, извършен в съучастие. Последвали още четири грабежа и пет кражби. Осъждан е също за престъпление по чл.297 ал.1 от НК, защото избягал от Затвора Ловеч.

От непосредствено значение за процесното обвинение е присъдата от 13.11.007г. по НОХД № 17828/2006г. по описа на Софийския районен съд, с която на основание чл.198 ал.1 пр.1 и 2 и чл.55 НК, бил осъден на една година и девет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на които бил определен първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 29.11.2007г. Впоследствие подс.М. извършил още две престъпления, чиито групирани наказания, изтърпял на 27.04.2011г. в Затвора Белене. След като се прибрал в Русе, заживял при леля си, тъй като брат му обитавал жилището, посочено като негов постоянен адрес. Нямал намерение да работи и поради липсата на законни доходи решил да си набави парични средства чрез престъпление.

На 10.05.2011г. се навъртал около спирката на ул.„Даме Груев” в кв.„Дружба”3 на Русе, известна като „спирка Казаков”. В нея имало магазин за цигари и алкохол. Подсъдимият наблюдавал купувачите, преценявайки кой има пари в себе си и дали е подходящ да го нападне и ограби. Носел остър метален предмет, с който имал намерение при нужда, за да заплаши жертвата си.

Наблизо, в блока на ул.„Илинден”№ 2, вх.5, живеела свид.М.К.. Тя обитавала апартамента с дъщеря си М.Т., род.***г. Вечерта на 10.05.2011г., майката разбрала, че лимитът на картата за телефона на детето е изтекъл и я пратила в магазина да си купи нова. Дала му банкнота от десет лв., за да си вземе и нещо сладко. Свид.Т. излязла и след 21 часа посетила магазина на спирка „Казаков”. В помещението нямало други купувачи. С банкнотата от десет лв., тя си купила предплатена карта „Бикънект” на „Глобул”, вафла и бисквити. След като получила и ресто 1,70 лв. си тръгнала.

Още като влизала в магазина, свидетелката забелязала подс.М., който стоял пред входа и пиел кафе, но като влязла в магазина я последвал. Правейки се, че говори по телефона, се приближил зад детето и го наблюдавал непрекъснато. Когато свид.Т. си тръгнала, незабавно я последвал, без да откъсва поглед от нея.

М.Т. си тръгнала за вкъщи като минала по пряка пътечка край шести блок, която излизала до нейния. Било тъмно и дъждовно, поради което нямало минувачи. Усетила, че някой я следи и като се обърнала, разпознала подсъдимия, когото запомнила от срещата им в магазина. Няколко пъти се обръщала и за да е сигурна и умишлено започнала да криволичи. Нарочно минала през разкаляна площ, но подс.М. я следвал неотстъпно. Когато стигнала блока, където живее, той вече я следвал плътно на разстояние две - три крачки. Уплашена, свидетелката бързо влязла в своя вход (№ 5). Светнала лампата и се обърнала, да види дали още е преследвана. В този момент подс.М., вече бил непосредствено зад нея и запушил с ръка устата. Предупредил да не вика, като „обещал”, че няма да я нарани, „ако прави каквото й каже”. След това извадил от джоба си остър предмет, който опрял до врата на детето и поискал, да му даде всичките си пари. Пострадалата се подчинила и му предала 1,70 лв., които получила като ресто в магазина. Той поискал „и хартиените”, но свидетелката нямала банкноти и въобще други пари. Тогава подсъдимият й казал да се махнат от входа, тъй като е много светло и могат да го видят. Като я контролирал непрекъснато и продължавал да опира острия предмет във врата й, я отвел на тъмно място край вход № 3. Там я попитал как се казва, на колко години е и къде живее. След като свидетелката му отговорила, казал че се казва „Дидо” и понеже бил наркоман, спешно му трябват пари за наркотици. Декларирал, че не наранява момичета и ако го слуша, ще я пусне да си ходи.

Докато я разглеждал на светло (в магазина и във вход № 5), подсъдимият забелязал, че свидетелката има обеци. Попитал дали са златни и като получил утвърдителния й отговор, наредил да ги свали. Разбрал, че картата „Бикънект” струва шест лв. и също я вземал. Попитал дали има мобилен телефон и като разбрал, че няма, поискал тя да извади всичко, което носи в себе си. Тъй като свид.Т. не носела нищо повече, я предупредил да остане десет минути на тъмното място и бързо се отдалечил, отнасяйки вещите на детето.

Пострадалата Т. веднага се прибрала и разказала всичко на майка си, която сигнализирала полицията.

След преглед на видеозаписа от охранителната камера в магазина подсъдимият бил разпознат от свид.И. - мл.криминален разузнавач в Първо РПУ - Русе. Той го потърсил на постоянния адрес в *******, но там намерил само брат му. От него научил, че подс.М. заминал за София и го обявил за издирване. На 08.06.2011г., като разбрал от роднините си, че полицията го търси, подсъдимият се явил доброволно във Второ РПУ. В събеседването със свид.И. първоначално отрекъл на 10.05.2011г. да е посещавал кв.„Дружба”, като заявил, че не знае нищо за извършения грабеж. В приложените на л.45 от досъдебното производство саморъчни обяснения подробно описал с кои лица какво правил през този ден, в който написал, че не бил напускал кв*****. По-късно, след като се разпознал на видеозаписа от магазина, признал, че заснетото лице е именно той и заявил, че съзнава в какво ще бъде обвинен, но не признава нищо.

Общата стойност на отнетите вещи: златни обеци халки с цвете с бяло камъче (тегло 4 грама, 14 карата), предплатена карта „Бикънект” на „Глобул” и пари в размер на 1,70 лв., според заключението на назначената икономическа експертиза, възлиза на 159,70 лв. До приключване на съдебното следствие те не са върнати или заместени изцяло или частично.

Тези фактически положения, съдът приема за доказани спо­ред показанията на свидетелите К., Т. и И., заключенията на съдебно-счетоводната и техническа експертизи, справка за съдимост, декларация, автобиография, протокол за разпознаване на лица и предмети и вещественото доказателство - CD със запис от охранителна камера.

Подсъдимият последователно се възползва от правото си по чл.55 ал.1 от НК, и по време на досъдебното производство отказва да дава обяснения. Тъй като качеството на видеозаписа е изключително високо, от самото начало бил принуден да признае, че е лицето заснето от охранителната камера. Едва в съдебното производство обаче предлага някакво обяснение за присъствието си в магазина едновременно с пострадалата, непосредствено преди извършване на престъплението. Според  дадените в края на съдебното следствие обяснения, на посочената дата (10.05.2011г.) вечерта, той се прибрал в къщата на леля си на *****, когато разбрал, че някаква друга, неустановена по делото леля, живееща в кв.„Дружба” иска да го види. Въпреки късния час и огромното разстояние (двата адреса са в противоположни покрайнини на града), той тръгнал и около 21 часа слязъл на спирка „Казаков”. Купил си кафе от автомата пред магазина, където влязла свид.Т. и влязъл вътре да си купи бира. Видял „някакво момиче” но не се загледал в него. Бира не купил, защото нямало студена и излязъл. Вместо в леля си, отишъл у брат си в близкия *******, но не го намерил и се върнал към центъра на града.

Тези обяснения, съдът, преценява единствено като средство за защита - опит за нагаждане на позицията му към трудно оспоримото веществено доказателство. Действително приложеният видеозапис е с изключително високо качество. Подсъдимият се разпознава с подробности, което го принудило да изостави първоначалното становище на пълно отричане. Със записа се опровергават напълно и дадените в съдебно заседание обяснения, тъй като на него ясно се вижда, как макар да държи телефон до ухото си, подс.М. непрекъснато следи с поглед пострадалата. Въобще не проявява интерес към бирата в магазина и когато свид.Т. си тръгва, вместо да се обърне към продавача (нямало други клиенти), оглеждайки се я последвал.

В същото време всички останали доказателства отлично кореспондират помежду си и категорично подкрепят обвинението. Свид.М.Т. е твърде добре развито за възрастта си дете, което проявило наблюдателност и удивително адекватни реакции в екстремална обстановка. Още първоначалното описание, дадено от нея, било достатъчно точно и заедно със записа от охранителната камера, направило възможно разкриването на подсъдимия. Проведеното при досъдебното производство разпознаване е извършено в съответствие с процесуалните правила и категорично установило автора на престъплението, обричайки предварително защитата, изградена върху пълно оспорване на обвинението. Неуспешен е опитът на защитата да постави под съмнение и предмета на престъплението. Твърдението, че не било доказано, въобще, че е носила обеци се опровергава от обясненията на пострадалата и свед.К.. Техните показания се потвърждават категорично с видеозаписа от охранителната камера, където достатъчно ясно се вижда, че непосредствено преди престъплението пострадалата е имала обеци на ушите.

Анализът на събраните доказателства, налага извода, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към приз­наците на състава по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 пр.1 и 2 от НК. На 10.05.2011г. в Русе, при условията на опа­сен рецидив, отнел следните чужди движими вещи: две златни обеци - хал­ки с цвете, с бяло камъче, (тегло четири грама, четиринадесет карата), на стойност 152 лв., карта „Бикънект” на „Глобул” на стойност шест лв. и па­ри в размер 1,70 лв., всичко на стойност 159,70 лв. от владението на Ми­хаела Т. (12), с намерение противозаконно да ги при­свои, като употребил за това сила и заплашване.

Налице са едновременно предпоставките по чл.29 ал.1 б.„а” и „б” от НК относно квалифициращия признак „опасен рецидив”. Процесното деяние, подс.М. извършил, след като бил обвинен по НОХД № 17828/2006г. на Софийски районен съд за тежко умишлено престъпление - по чл.198 ал.1 пр.1 и 2 от НК и осъден с присъда от 13.11.007г. на повече от една година лишаване от свобода, без да бъде отложено изтърпяването на това наказание. Присъдата влязла в сила на 29.11.2007г., поради което процесното деяние е извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК.

Вещите предмет на престъплението, до извършването му, се намирали във владението на свид.Т., която нямала намерение да се разпорежда с тях в полза на подсъдимия. Без наличието на някакво правно основание, той я принудил да му ги предаде, а за да преодолее несъгласието й, използвал сила, изразяваща се в запушване на устата, притискане на остър предмет към врата и постоянен физически контрол, а също така и заплашване. То се изразило в отправяне на различни реплики, създаващи убеждение у свид.Т., че ще пострада, ако не се подчини. С тези действия, подсъдимият мотивирал пострадалата да му предаде всички намиращи се у нея вещи, с изключение на закупените непосредствено преди това бисквити.

Деянието е извършено от подс.М. при пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В интелектуалния момент на умисъла му се съдържали представи за противоправния характер на деянието, включващи всички признаци на обективния състав, включително употребата на сила и заплашване и свързаните с квалификацията „опасен рецидив”. Представен бил и волевия момент, тъй като подсъдимият желаел настъпването на забранените от закона правни последици.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се на­­ложи на подс.А.Р.М., съдът съобрази следното:

За престъплението по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 пр.1 и 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на осъдения. Като смекчаващи отговорността об­­стоятелства съдът взе предвид все още младежката възраст на подсъдимия, относително ниската равностойност на предмета на престъплението и сравнително ниската интензивност на приложеното насилие. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете множеството минали осъждания, изключително за посегателства върху собствеността, включително участие в други четири грабежа, освен квалифициращия процесното деяние като „опасен рецидив”. Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и посегателството върху дете, при това момиченце както и наличието на невъзстановени вреди. Съдът преценява подс.М. и като личност с относително висока степен на обществена опасност, предвид множеството осъждания, включително за бягство от затвора и извършването на процесното престъпление само две седмици след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода.

В хипотезата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите от­го­вор­ност­та об­сто­ятелства, съдът отмери на­казание лишаване от свобода за срок от седем години. В този вид и размер, то ще бъде достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, с прилагане на минималната, необходима превенция.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Подс.М. е рецидивист и по см. на §3 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, поради което на основание чл.60 ал.1 пр.2, наказанието лишаване от свобода следва да започне в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 09.06.2011г., когато подсъдимият М. е бил задържан следва да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

За престъплението е предвидено и кумулативно наказание конфискация, искане за което не се поддържа от прокурора. Доколкото на досъдебното производство не са събрани никакви данни за притежавано от подсъдимия имущество, налагане на такова наказание е невъзможно.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: