Р Е Ш Е Н И Е
№ 260996
гр. Варна, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3984
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от К.Й.Я., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника му адв. Д.Р.Д. – *** срещу „З.а.д.Д.Б.Ж.з.“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19000
/деветнадесет хиляди/ лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 14.11.2019г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 104.65 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за медикаменти, прегледи
при лекар и шийна яка, ведно със законната лихва, от датата на поканата за
плащане към застрахователя – 14.11.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, като посочените вреди са настъпили за ищеца следствие на
пътно-транспортно произшествие осъществено на ***г. около 16:05 часа, по ***
при км. *** между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, лек
автомобил ***, с ДКН *** и лек автомобил ***, с ДКН ***, управляван от ищеца,
като автомобила, управляван от виновния за произшествието водач бил застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
към момента на настъпване на инцидента.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. в 16:00 часа, по ***
при км.*** настъпило ПТП при следната фактическа обстановка:
В.Г.Й. управлявал собствения си
автомобил марка „***“ модел „***“, с ДКН ***, в посока изток, след употреба на
алкохол. Употребата на алкохол била установена с Алкотест Дрегер 7510-0019,
който е отчел 2.23 промила с проба № *** в 16:35 часа. В.Й. се движел със
скорост несъобразена със състоянието на пътя – мокра настилка, поради което
губи контрол над автомобила, отклонил се вляво по посока на движението си,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. „***“, с ДКН ***.
Лекият автомобил *** от удара се завъртял на ляво по посока на движението си и
бил блъснат от движещия се след него лек автомобил „***“ с ДКН ***, управляван
от ищеца, който пострадал при инцидента.
Произшествието било документирано с
констативен протокол за ПТП № *** от ***г. Срещу виновния водач В.Г. Й. бил
издаден АУАН и въз основа на него наказателно постановление № ***, с
отбелязване, че на основание чл.34 ЗАНН преписката е прекратена, поради смъртта
на лицето.
Ищецът твърди, че в резултат на
произшествието получил следните увреждания на здравето: множество травми на
главата, тялото и крайниците, изразяващи се в посттравматичен оток, еритем,
зачервяване и хематом на носа, оток на меките тъкани на лицето, умерено изразен
оток на шията двустранно с палпаторна болка и ограничен обем на движение, оток
хематом на ляво рамо към мишницата слизащ странично, кос хематом на гърдите от
ляво рамо към десен хълбок приблизително 5/25 см., отпечатък от предпазен
колан, хематом под пъпа 5/15 см., отпечатък от предпазен колан, охлузване и
изгаряне на дясна мишница с диаметър 12 см. от въздушна възглавница; оток и ограничен
обем на движение на двете китки; оток и хематом на двете колена с
посттравматичен препателарен бурсит; хематом на лява подбедрица странично 10/5
см.; изтръпване на ръцете и намалена чувствителност към 4-5 пръст на ръката;
болки в шията, ограничаващи подвижността.
Ищецът изпитвал силни и нетърпими болки
в областта на ръката, която била изгорена по време на пътния инцидент, поради
което същият започнал лечение с болкоуспокояващи медикаменти - пантенол спрей, цикатридина спрей, дексофен
и седатиф. Последните три били изписани
с рецепта от личния лекар на ищеца. Налагало се и често да сменя превръзката на
раната си, за което е използвал бинтове и специални превръзки. Ищецът трябвало
да щади изгорената си ръка, поради изпитваните силни болки в тази област, което
довело и до дискомфорт и затруднения в изпълнението на ежедневните му задачи и
ангажименти.
Повече от месец ищецът изпитвал болки в
шията и изтръпване на ръцете, както и намалена чувствителност на 4-5 пръст на
ръката и по тази причина потърсил лекарска помощ. След извършен преглед на
ищеца на ищеца било изписано медикаментно лечение, както и използването на
шийна яка. При вторичния преглед на ищеца, въпреки използването на шийна яка,
болките във врата му продължавали. Ищецът прибягнал до услугите на
кинезитерапевт, чиито преглед и консултация също не дали желания резултат, като
ищецът продължавал да изпитва болезненост при ротация в областта на врата и към
момента на подаване на исковата молба. Болките във врата и дискомфорта, който
изпитва, особено силно се изразявали при шофиране, което на ищеца се налагало
да извършва постоянно, тъй като работел като търговски представител и работата
му била свързана с много пътуване и посещаване на търговски обекти.
Преживения инцидент оказал трайно
негативно въздействие върху него и в психологичен аспект. Почувствал
основателен страх, както за живота си, така и за живота на съпругата си, която
пътувала с него при реализиралото се ПТП. Ищецът все още не можел да се отърси
от преживяното, сънувал кошмари, имал неспокоен сън, често се връщал към
инцидента и го преживявал отново.
Ответното дружество изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер 1000 лева.
Ищецът счита, че справедлив размер на
дължимото обезщетение за причинените от него неимуществени вреди сумата от
20000 лева, поради което претендира разликата между тази сума и вече
изплатеното му обезщетение.
Ищецът моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски, прави искания по
доказателствата.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва В.Г. Й. да носи изключителна
вина за настъпилите вреди вследствие на ПТП от ***г. и въвежда изрично възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Ищецът нарушил
императивни правни норми на ЗДвП и това му поведение се намирало в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП
вредоносни последици, поради което и представлявало съпричиняване по смисъла на
чл.51 ЗЗД.
Оспорват се твърдените в исковата молба
увреждания на ищеца да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Поддържа, че изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1000 лева съответства на справедливия размер за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът оспорва представения в
исковата молба механизъм на ПТП. Ищецът управлявал МПС с несъобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост и не е имал възможността да спре пред възникнала опасност.
Следвало да се обърне внимание, че удар между автомобила на ищеца и автомобила,
застрахован при ответното дружество, което показало, че ищецът не е спазвал
необходимата дистанция с движещото се пред него МПС и нямал готовност да
предприеме спиране при възникване на опасност.
Протоколът за ПТП не се ползвал с
обвързваща материална доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП,
тъй като бил съставен от длъжностно лице в момент след настъпване на
произшествието.
Ищецът не провел адекватно лечение на
претърпените травми следствие на ПТП, не спазвал предписанията на лекарите и не
провел правилно необходимата при такива травми рехабилитация, която да спомогне
за бързото и адекватно възстановяване.
Размерът на претендираното обезщетение
за претърпени неимуществени вреди бил прекалено завишен и значително надвишавал
справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение.
Ответникът сочи, че с писмо от ***г. е
уведомил ищеца за необходимостта да представи допълнителни документи във връзка
с претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът представил
част от допълнително изисканите документи на ***г. и не оказал съдействие по
отношение на останалите. Уважаване на предявения главен иск не следвало да води
до уважаване на акцесорния иск за лихва, считано от датата на заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като увреденото лице не
представило на застрахователя поисканите му документи.
Ответното дружество моли за отхвърляне
на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител, поддържа предявените искове, счита същите за доказани по
основание и размер от събраните по делото доказателства и претендира присъждане
на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител,
с писмена молба депозирана преди заседанието излага становище за
неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, прави искане за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. е съставен Протокол за ПТП № *** от автоконтрольор
при ОДМР гр.*** за настъпило на същата дата произшествие по *** около км ***.
Според отразеното в протокола лек автомобил „***“ с ДКН ***, управляван от В.Г.
Й. навлиза в лентата за насрещно движение и блъска три автомобила, сред които и
управлявания от ищеца лек автомобил „***“, с ДКН ***. Като причина за
настъпване на произшествието в протокола е записано управление с несъобразена с
пътната и метеорологичната обстановка (обилен валеж и мокра настилка) скорост
от страна на Й. /л.6/.
На В.Г. Й. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № ***г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и
чл.20, ал.2 ЗДвП, като за последните две нарушения е издадено и наказателно
постановление № ***г. По отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а
именно управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
преписката е изпратена на Районна прокуратура *** по компетентност, тъй като
при извършена проверка с Алкотест Дрегер 7510-0019 са отчетени 2.23 промила. В
наказателното постановление механизма на настъпване на произшествието е описан
като навлизане в лентата за насрещно движение от страна на автомобила
управляван от Й. и блъскане на л.а *** с ДКН *** и л.а. *** с ДКН ***, който от
удара се завърта на ляво по посока на движението си и бива блъснат от движещия се
зад него л.а. *** с ДКН *** /л.7-8/.
От справка в Гаранционен фонд се установява, че по отношение
на МПС с ДКН *** към ***г. е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество /л.29/.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства за
посетени прегледи и за закупени лекарства, за които твърди, че са свързани с получените
при произшествието наранявания /л.9-16/.
Представен е също ваучер за закупена от С.Я. услуга „Преглед
и консултация за наличие на гръбначни изкривявания, плюс лечебен масаж на гръб
(40-50 минути общо) с валидното от ***г. до ***г. /л.17-18/.
На ***г. К.Й.Я. и С.Д.Я., чрез адв. Д.Р.Д. са предявили пред
ответното дружество застрахователна претенция за заплащане на застрахователни
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като претендираните от ищеца
неимуществени вреди са в размер на 20000 лева /л.19-21/.
С писмо от ***г. ответното дружество е поискало представянето
на допълнителни доказателства във връзка с постъпилата застрахователна
претенция /л.22 - 23/.
С уведомление от ***г. С.Я. и ищецът К.Я. са представили
допълнителни доказателства пред ответното застрахователно дружество /л.24-25/.
При разглеждане на застрахователната претенция, ответното
дружество е приело, че е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от К. Й.Я. неимуществени вреди в размер на 1000
лева, за което ищецът е уведомен с писмо от ***г., а на ***г. сумата е
преведена по банковата му сметка /л.26-27/.
С протоколно определение от 22.02.2021г. е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на валиден
договор с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на марка „***“
модел „***“, с ДКН *** към момента на произшествието, както и изплащането на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
инцидента в размер на 1000 лева.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания посредством назначени съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза и са допуснати до разпит свидетели.
В показанията си свидетелката С.Д.Я., съпруга на ищеца,
заявява, че преди инцидента били на почивка в *** и се прибирали в посока ***.
На околовръстния път на *** валял много силен дъжд и колите пред тях започнали
да намаляват скорост. Ищецът се движел много бавно защото нямало добра
видимост, бил с поставен предпазен колан преди и по време на инцидента и бил
съсредоточен. Разстоянието с предходната кола било 3-4 коли. Всичко се случило
изведнъж. Колата пред тях се завъртяла и тогава свидетелката затворила очи.
Когато ги отворила цялата кола била в пушек. Ищецът отишъл при предния шофьор,
а свидетелката позвънила на телефон 112 за да съобщи за произшествието. Ищецът
не е бил настаняван в болница след инцидента. Оплаквал се от болки във врата, в
шията, имало голямо изгаряне на лявата ръка, мишницата го боляла и коленете от
въздушната възглавница. На следващия ден отишъл на лекар, който му изписал
лекарства и мазила за ръката. Закупили предписаните лекарства и се прибрали във
***. Закупили шийна яка, тъй като ищецът изпитвал силни и интензивни болки в
шията. Оплаквал се също от изтръпване на пръстите на дясната ръка и се случвало
да изпуска предмети. Ищецът продължавал да носи шийната яка и към датата на
заседанието. Болките вече не били толкова интензивни, но носел яката у дома си.
Раната на ръката била лекувана доста време, 7-8 месеца, тъй като изгарянето
било голямо. Продължавал да има изтръпване на пръстите и да изпуска предмети.
Шийната яка била закупена след консултация с лекар, а ищецът ходил и на лечебни
масажи. Преди инцидента ходел да играе футбол, което спрял след това защото го
болели коленете, а и за да си пази врата. Поведението на ищеца се променило
след инцидента – станал по-затворен, по-нервен, не спял спокойно, страхувал се
да шофира и променил навиците си. Преди семейството обичало да пътува, а и
често отивали до ***, тъй като свидетелката била оттам. След произшествието
по-рядко пътували. Работата на ищеца била свързана с пътуване, а го било страх
да шофира. Най-вече се променил по отношение на спорта, пътуванията и страха да
шофира.
Свидетелят П.М.М. твърди, че познава ищеца и са приятели от
10 години. Запознали се в работата, а свидетелят бил кум на сватбата на ищеца.
За инцидента първо разбрал от публикация в социалните мрежи от съпругата на
ищеца. Свидетелят веднага позвънил на ищеца по телефона, а се видели около
седмица след инцидента. Към него момент по ищеца имало наранявания – бил с
превързана ръка, с шийна яка и изглеждал като страдащ човек. Тогава казал, че
всичко го боли, особено ръката от изгарянето и удара и врата. Към него момент
ищецът почти всеки ден носел яката, а и продължавал да я носи от време на време
към момента на заседанието. Ищецът шофирал ежедневно в работата си и след
инцидента се чувствал по-неуверен и по-несигурен. Станал по-затворен и
изглеждало, че му е най-добре да си седи вкъщи. Преди произшествието ищецът и
съпругата му се прибирали до *** почти всеки месец, а след това два пъти в
годината. Ищецът тотално се затворил в себе си след инцидента, като вижданията
му със свидетеля станали два-три пъти в годината и то по инициатива на
свидетеля. Преди това се виждали почти всеки ден, когато свидетелят живеел във
Варна, а когато се преместил да живее във *** се виждали почти всяка седмица.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като дадени под
страх от наказателна отговорност, за пряко и непосредствено възприети факти и
обстоятелства и съответстващи на останалите събраните по делото доказателства.
В заключението по
назначената съдебна автотехническа експертиза се посочва, че произшествието се
е състояло на ***г. около 16:00 часа в светлата част на дена, на ***, км.***.
Хоризонталната маркировка на пътя била налична и в добро състояние, а
вертикална маркировка в зоната на ПТП не била налична. На около 450 метра преди
мястото на ПТП в посока гр. *** било въведено ограничение на скоростта до 70
км/ч в участък с концентрация на ПТП при дъжд и сняг. Видимостта в участъка
била над 150 метра. При движение със скорост от 50 км/ч на ищеца било
необходимо време от 4.3 секунди за спиране при възникване на опасност на пътя.
Опасната зона при движение с 50 км/ч вещото лице определя на 13.89 метра и
време за реакция на водача 1 секунда. При мокра пътна настилка опасната зона за
спиране от страна на ищеца при движение с 50 км/ч е определена на 44.7 метра.
От момента, в който водачът забележи червените стоп-светлини на предния
автомобил до началото на спирането обикновено изминавала една секунда, но това
съждение било валидно при положение, че няма внезапно появили се препятствия
при движението на автомобилите. Към
момента на произшествието пътната обстановка се характеризирала с интензивен
трафик на движение по пътя, обилен валеж на дъжд и светло време. Вещото лице
посочва, че от техническа гледна точка всеки удар би бил предотвратим при
условия на адекватно поведение на участниците в трафика, което включва шофиране
със съобразена с пътните условия скорост, както и избягване на предпоставки за
удар в рамките на опасната зона. При положение, че ситуацията се развива
вследствие на несъобразена с мократа настилка скорост на първия водач,
елементът на изненадата бил решаващ и едва ли водачите на участвалите в
произшествието автомобили са имали време да реагират обезпечавайки
предотвратяване на удара. Вещото лице подробно описва
механизма на ПТП, като посочва, че ищецът се е движел в колона от автомобили, чиято
избрана скорост за движение е била съобразена с пътната обстановка и
зоната на видимост пред автомобилите, но избраната дистанция между автомобилите
е била по-малка от безопасната. Възможността за предотвратяване на
произшествието била водача на л.а. „***“ да не управлява автомобила след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта надвишаваща 0.5 на
хиляда. Дори при движение на по-голяма дистанция между автомобила на ищеца и
този пред него не може да се даде конкретен отговор дали би било предотвратимо
възникването на ПТП, предвид неадекватните действия под въздействието на
алкохол на водача на лек автомобил „***“. Установения от вещото лице механизъм
на настъпване на ПТП съответства с описания в обстоятелствената част на исковата
молба. В конкретната ситуация водачите
на автомобили „***“, „***“ и „***“ не са имали техническа възможност да
предприемат действия, които да могат да предотвратят възникването на
произшествието. Дори при движение на по-голяма дистанция не може да се установи
дали възникването на произшествието е могло да бъде предотвратено, предвид
неадекватните действия под въздействие на алкохол на водача на л.а. „***“.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като компетентно
дадено, подробно мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.110-124/.
В заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза се посочва, че на ***г. ищецът е получил контузия на шията,
травматични отоци в областта на лицето, кръвоинасядания в областта на гръдния
кош и корема, изгаряне в областта на дясната предмишница, травматичен оток и
хематом в областта на двете коленни стави, хематом в областта на лявата
подбедрица. Травматичните увреждания отговаряли добре да са получени по описания
в исковата молба начин. Тези травматични увреждания били съпроводени с болки,
ограничено движение на шията, ограничено движение в областта на гръдния кош,
двете коленни стави. Увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 25
дни. Описаното изгаряне в областта на дясната предмишница било в резултат на
действието на висока температура и отговаряло добре да бъде получено от
действието на отворен еърбег. Останалите травматични увреждания били резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговаряли добре да са получени от
удари от детайли от купето на лекия автомобил, като към момента на получаването
на тези увреждания пострадалия е бил с поставен предпазен колан. От приложената
медицинска документация се установявало, че ищецът е провеждал лечение с
обезболяващи и спрей против изгаряне и е използвал мека шийна яка. Няма данни
за възникнали усложнения в резултат на процесното ПТП, като към момента на
извършения преглед е налице белег в областта на дясната предмишница и умерена
болезненост в областта на шията при натоварване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно,
обективно и компетентно дадено /л.104-108/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
искове с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди в резултат причинена му телесни увреждания, болки и страдания, вследствие
на настъпило на ***г. около 16:05 часа, по *** при км. *** между лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, лек автомобил ***, с ДКН *** и лек
автомобил ***, с ДКН ***, управляван от ищеца, като автомобила, управляван от
виновния за произшествието водач бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на
инцидента.
Исковата претенция е процесуално
допустима като ищецът е представил доказателства, че е поканил ответното дружество
да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди на ***г. и не доволен от полученото застрахователно обезщетение в размер
на 1000 лева.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че
към датата на настъпване на процесното ПТП – ***г. по отношение автомобил „***“,
модел „***“, с ДКН *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45
от ЗЗД за пораждане на отговорност на прекия причинител на вредата спрямо
ищцата за причинените и вреди.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза и от показанията на св. Я. се
установи настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм.
Макар и да няма пряко съприкосновение между автомобила управляван от ищеца и
автомобила, застрахован при ответното дружество към датата на инцидента, по
безспорен и категоричен начин се установи, че произшествието е възникнало поради
виновното противоправно поведение на В.Й. – водач на застрахования при
ответното дружество автомобил. Като причина за възникване на ПТП вещото лице
посочва неадекватните действия под въздействие на алкохол на водача на лек
автомобил „***“. Доказано бе и настъпването на травматични увреждания за ищеца,
причинени именно от процесното ПТП.
С отговора на исковата молба е въведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е
управлявал автомобила си е без да се съобрази с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство и конкретните условия на
видимост, поради което се поставил в невъзможност да спре при възникналата
опасност и навлязъл в лентата за насрещно движение. В заключението на вещото
лице се посочва, че автомобилът на ищеца се е движел с позволена и съобразена с
пътната обстановка и зоната за видимост пред автомобилите скорост, но избраната
дистанция между автомобилите е била по-малка от безопасната. Дистанцията между автомобилите е била около
15 метра, а опасната зона за спиране от страна на управлявания от ищеца
автомобил при мокра пътна настилка е била 44.7 метра при движение със скорост
50 км/ч. Въпреки движението при избрана по-малка от безопасната дистанция между
автомобилите, вещото лице заявява, че дори и при движение на по-голяма
дистанция не може да се даде конкретен отговор дали би било предотвратимо
възникването на ПТП, предвид неадекватните действия под въздействието на
алкохол на водача на лек автомобил „***“. Избраната от ищеца дистанция спрямо
предходното МПС не му позволила да спре автомобила си при възникване на
опасност, с което следва да се приеме, че е налице допуснато от ищеца нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП и същото е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. При съобразяване, че ищецът е управлявал автомобила си със съобразена
с пътната обстановка и зоната за видимост скорост от 50 км/ч при въведено
ограничение от 70 км/ч, както и че дори при спазване на по-голяма дистанция не
може да се даде категоричен отговор дали би било предотвратимо възникването на
ПТП, съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване
на произшествието, което във вредоносния резултат следва да се определи в
размер на 1/5.
В следствие на извършеното противоправно
деяние от страна на виновния водач и получените травматични увреждания ищецът е
изпитал болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица. Пряка и
непосредствена последица от инцидента са и претърпените имуществени вреди изразяващи
се в закупуване на медикаменти и шийна яка на обща стойност 104.65 лева.
Доказателства за закупуване на медикаментите и шийната яка са представени с
исковата молба и същите в съвкупност с представената медицинска документация,
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията
на разпитаните свидетели следва да се приемат за свързани с лечението на
получените от ищеца травми и възстановяването му след това. С исковата молба е
представено копие от закупен ваучер за преглед и консултация за наличие на
гръбначни изкривявания, плюс лечебен масаж на гръб на стойност 19.90 лева
закупен от С.Я., но тази сума не е включена в претендираните по делото
имуществени вреди в общ размер на 104.65 лева и не следва да се обсъжда дали
това също са имуществени вреди за ищеца, причинени му от процесното ПТП.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди: Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД,
се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като
се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на
самото произшествие такива, а продължават и след това. В процесния случай, за
да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът съобрази, че на
ищеца са причинени увреждания в областта на лицето, шията, гръдния кош,
коленете, лявата подбедрица и изгаряне в областта на дясната предмишница.
Уврежданията са съпроводени с болки, ограничено движение на шията, ограничено
движение в областта на гръдния кош и двете коленни стави. Травматичните
увреждания от посочения вид обичайно отшумяват в рамките на 25 дни, но и към
момента на прегледа, близо година и половина след произшествието е налице
умерена болезненост в областта на шията при натоварване.От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че след инцидента ищецът е променил
поведението си като се е затворил в себе си, ограничил е контактите си,
престанал е да спортува за да пази врата си от наранявания, изпитва страх при
шофиране и са намалели обичайните за семейството му пътувания.
С оглед общоприетия критерии за
справедливост при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, настоящият състав на съда след отчитане на вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и
неудобство, тяхната продължителност (обичайната за отшумяване на тези травми и
продължаващите и към момента неудобства за ищеца), както и възрастта на ищеца и
настъпилата промяна в начина му на живот (спорт, пътувания, контакти и работа)
намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди сумата от 12500 лева. След съобразяване наличието на
съпричиняване на вредите от противоправно поведение на ищеца (нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП) дължимото застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да се намали с 1/5 до размер от 10000 лева.
Ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 1000 лева за претърпените от
него неимуществени вреди, поради което исковата претенция се явява доказана по
основание и размер до 9000 лева, а за горницата над тази сума следва да се
отхвърли. Претърпените от ищеца имуществени вреди са в размер на 104.65 лева,
като застрахователят дължи обезщетение за същите в размер на 83.72 лева след
отчитане наличието на съпричиняване и допринасяне за вредоносния резултат с
1/5.
Съгласно чл.78 ГПК и двете страни имат
право на разноски – ищецът съразмерно на уважената част от исковете, а
ответникът на отхвърлената. Предявени са искове в общ размер на 19104.65 лева,
като същите са намерени за основателни до размер от 9083.72 лева. Ищецът е
направил разноски в общ размер на 2421.30 лева, а ответникът в общ размер на
845 лева, включително юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лева. С оглед изхода от спора на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 1151.26 лева, а в полза на ответното
дружество да се присъдят разноски в размер на 443.23 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.а.д.Д.Ж.з.“
АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Я., с ЕГН **********
*** сумата от 9000 /девет хиляди/ лева,
представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на поканата за
плащане към застрахователя – 14.11.2019г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 83.72 лв. /осемдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за медикаменти, прегледи при лекар и
шийна яка, ведно със законната лихва,
от датата на поканата за плащане към застрахователя – 14.11.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, като посочените вреди са настъпили за
ищеца следствие на пътно-транспортно произшествие осъществено на ***г. около
16:05 часа, по *** при км. *** между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
ДКН ***, лек автомобил ***, с ДКН *** и лек автомобил ***, с ДКН ***,
управляван от ищеца, като автомобила, управляван от виновния за произшествието
водач бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 9000 лева до пълния
предявен размер от 19000 лева и предявения иск за имуществени вреди за
горницата над 83.72 лева до пълния претендиран размер от 104.65 лева.
ОСЪЖДА „З.а.д.Д.Ж.з“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Я., с
ЕГН ********** *** сумата от 1151.26 лв. /хиляда сто петдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Й.Я., с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „З.а.д.Д.Ж.з“
АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 443.23 лв.
/четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: