№ 16
гр. гр.Несебър , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. И. И. срещу наказателно постановление № 20-0304-
001788/17.09.2020г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, издадено от началник
сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв. Жалбоподателят сочи, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Намира, че не
е допуснал ПТП, като развива съображения в тази насока. Моли НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.08.2020г., около 14:20 часа, в гр. Несебър, в района на наказателен паркинг
„Мелницата“, жалбоподателят управлявал лични си лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *******.
В автомобила била и приятелката на жалбоподателя – св. С.. И. навлязъл в територията на
паркинга, на която настилката била трошено-каменна и започнал да прави „дрифт“ около
паркираните и репатрираните автомобили. При движението му започнали да отхвръкват камъни от
настилката. Впоследствие жалбоподателят паркирал автомобила. В този момент към И. се насочил
св. К. – служител на общинско звено по самоохрана гр. Несебър. На място бил извикан св. Д.
1
младши автоконтрольор в РУ Несебър. Св. Д. установил мястото, през което автомобилът
преминал, тъй като то се виждало ясно от образувани коловози в настилката. На място имало един
или двама собственици на паркирани автомобили, които първоначално твърдели, че по
автомобилите им има щети от отхвръкнали камъчета, но впоследствие се отказали от твърденията
си и заявили, че не желаят съставяне на протокол за щетите. Поради тази причина св. Д. не
съставил протокол за ПТП. Свидетелят Д. и св. К. не могли да установят дали действително по
автомобилите са нанесени щети точно от отхвръкнали камъчета. При тази обстановка св. Д.
съставил на жалбоподателя АУАН № 891013 от 23.08.2020г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
– управление на МПС със скорост, която не е съобразена с пътната настилка – трошено-каменна, в
района на паркинга. Въз основа на АУАН е и съставено и процесното НП за нарушение на чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 891013 от 23.08.2020г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя
Д. и свидетелите К. и С.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Възражения на жалбоподателя са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно е приложен материалния закон. Съображенията за този извод са следните:
В случая жалбоподателят е наказан по реда на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Според цитираната
норма на наказание подлежи лица, което поради движение с несъобразена скорост причини
пътнотранспортно произшествие. Понятието за съобразена скорост е дадено в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като според този текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Налага се извод, че за извършване на
нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е необходимо водачът да не е съобразил скоростта си с
някое от условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради тази причина да е причинил ПТП.
Според т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От цитираните законови текстове може да се направи извод, че за пълното описание на
нарушението в текста на АУАН и НП следва да фигурират няколко групи факти: 1. с каква скорост
2
се е движил водачът; 2. с какво не е съобразена тази скорост (атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост); 3. причинено ли е ПТП; 4. в
какво се изразява причиненото ПТП (предизвикване на нараняване или смърт на хора, повреда на
ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). В настоящия случай с АУАН
изобщо не е констатирано допуснато ПТП. В текста на АУАН изрично е отбелязано като
нарушение движението с несъобразена скорост с пътната настилка – нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Актосъставителят не е посочил, че вследствие на това движение е допуснато ПТП.
Последното е установява и от показанията на актосъставителя Д., който сочи, че не е съставил
протокол за ПТП и не са установени по ясен и недвусмислен начин щети по други автомобили.
Следователно твърдението за допуснато ПТП е отразено за пръв път в текста на НП. Налага се
извод, че в НП са въведени съществени факти от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение (допуснато ПТП), които не са установени от актосъставителя по реда на чл. 36 и сл. от
ЗАНН. Последното е съществено процесуално нарушение, тъй като НП следва да бъде издадено за
фактите, установени към момента на проверката и не съществува възможност при издаването му
да се установяват изцяло нови фактически положения.
Горното е довело и до недоказаност на цитираното в текста на НП нарушение. Наказващият
орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за
доказване, че водачът е допуснал ПТП. Както се посочи „Пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. По делото са събрани доказателства единствено за движение на
територията на паркинга, което предизвикало отхвръкване на камъни от настилката. Не е събрано
нито едно доказателства това поведение на жалбоподателя да е предизвикало повреда на ППС,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както се установява от разпита на
актосъставителя собственици на намиращи се на паркинга автомобили са се отказали от
твърденията си, че по автомобилите им са нанесени щети. Няма нито едно друго доказателства,
което да навежда, че щети са нанесени на автомобили или на други обекти, намиращи се на
паркинга. Следователно не е доказано настъпване на пътнотранспортно произшествие, което е
съществен елемент на нарушението по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. Това и обективно няма как
да бъде доказано при липсата на установяване на такова произшествие от страна на
актосъставителя при съставянето на АУАН.
Следва да се отбележи, че описаните в НП факти сочат към състав на нарушение по чл.
175а от ЗДвП, изразяващо се в ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари на пътищата, отворени за обществено. Санкция за
такова нарушение обаче не е приложена от наказващия орган, поради което няма как да бъдат
обсъждани елементите на това нарушение.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0304-001788/17.09.2020г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ******** №
15, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, на посочения от него адрес за
призоваване в гр. Пловдив, кв. „********************************.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4