Р Е Ш
Е Н И
Е
№...........................................
2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на пети декември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана
Стоянова,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело №3126 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр.
чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Зам.кмет
на Община Варна, чрез юрисконсулт П.К., срещу Решение № 1814/10.10.2019 г. постановено от ХХІІ състав на ВРС по нахд № 3300/2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 103/01.03.2019 г. издадено от Зам.кмет на Община
Варна, с което на Х.М.Б. на основание чл.178е от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Касаторът, в касационната жалба и чрез процесуален
представител в публично съдебно заседание, моли за отмяна на въззивния акт и
постановяване на нов, с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът, чрез депозиран писмен
отговор на касационната жалба изразява становища за неоснователност на същата.
Твърди че наведените от касатора аргументи не представляват касационни
основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Посочва, че въззивният съд е
мотивирал решението след обстоен анализ на представените доказателства, като са
били изложени доводи по наведените твърдения в касационната жалба. Излагат се
доводи, че за да е налице нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП не е достатъчно
жалбоподателят да е паркирал на тротоар, не са били събрани данни процесният
тротоар да попада в кръга на местата, забранени за паркиране, нито данни
подобна забрана да е била обозначена по надлежния за това ред.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи
в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1814/10.10.2019г.
постановено от ХХІІ състав на ВРС по нахд № 3300/2019г. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 103/01.03.2019г. издадено от Зам.кмет на Община Варна, с което е наложено на Х.М.Б.
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Районният
съд е приел, че на 09.02.2019
г. около 21.30 ч. Х.Б. бил паркирал лек автомобил марка „Волво“ с рег.№***в
гр.Варна на тротоар на ул.“Дунавски лебед“ до дом №8. По повод постъпил сигнал
за неправилно паркирали МПС на ул.“Дунавски лебед“ св.П., който бил на работа
към група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна, бил изпратен на място за
проверка на сигнала. При пристигане на място П. установил паркирания на
тротоара от Б. автомобил. На същата дата в отсъствие на последния бил издаден
фиш №**********, с който му била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Срещу издадения му фиш Б. подал възражение, поради
което бил издаден Акт за установяване на административно нарушение, с който
било вменено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Срещу съставения АУАН било
подадено в законоустановения срок възражение, което не е представено с
административната преписка. Въз основа на АУАН АНО издал НП.
Въззивният
съд констатирал,
че АУАН и НП са били издадени от длъжностно лице със съответната компетентност.
Въззивният съд приел, че е било допуснато нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5
от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението. Приел, че в
АУАН и НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП,
дали превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места,
определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в
нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение
на изискванията за разстояние от към страната на сградите. По изложените
съображения е прието, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото
на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, като е отменил наказателното постановление.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата обстановка установена
от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства.
Изводите на въззивният съд за липса на съставомерност на нарушението са
обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства.
Настоящият касационен
състав на Административен съд Варна намира за правилни и обосновани изводите на
ВРС, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Правилни са констатациите на ВРС, че при издаване на НП са допуснати
нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5т.
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно
легалното определение на понятието „тротоар“ дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП,
"Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е паркирано МПС, в
обстоятелствената част на НП не може да се изведе извод представлява ли това
място „тротоар“.
При правната
регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП,
съдът намира за обосновани изводите на ВРС, че в НП не е посочено в какво се
изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и че липсва описание на
нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на
изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на
изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод
за съставомерност на нарушението. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от
които да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на
изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на
изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива обстоятелства
и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на обстоятелството, мястото на
което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП. Видно от
свидетелските показания на актосъставителя дадени в хода на обжалването пред
въззивния съд на НП, същият сочи, че МПС е паркирано на „островче“, което е
срещу жилищна сграда. От обстоятелствената част на АУАН и НП, а и от другите
данни по административнонаказателната преписка не може да бъде изведен извод,
че архитектурния елемент, на който е било паркирано МПС представлява тротоар
съгласно легалното определение на понятието „тротоар“ дадено в §6, т.6 от ДР на
ЗДвП. Извежда се извод, че не е налице елемент от фактическия състав на
нарушението очертано от разпоредбите на чл.94, ал.3 от ЗДвП вр. чл.178е от ЗДвП.
Оспореният
съдебен акт, като правилен следва да бъде оставен в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 222, ал.1, предложение първо от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1814/10.10.2019 г. постановено по НАХД № 3300/2019 г. на Районен
съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 103/01.03.2019 г.,
издадено от Зам. Кмета на Община Варна, с което на Х.М.Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 178е от ЗДвП.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.