Р Е Ш Е Н И Е
№………… 06.01.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
НА
ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета
година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 822 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 135/05.08.2019
г., Районен съд – гр. К. по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения от „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. “***“№29,ет.3,представлявано от Управителя Т.Я.К.
,представляван от юрк. Д.А. със същия
съдебен адрес против М.Р.А., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2
вр.чл.124,ал.1,предл.2 от ГПК- с цена на иска: 1 343,87 лева., за признаване за
установено, по отношение на длъжника М.Р.А., съществуването на вземане в полза
на „***“ ЕАД в следния размер:
- 500,00
лв. (петстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит план “ №***/04.04.2017 г.;
- 87,61
лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 04.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
30.12.2017 г. (падеж па последната вноска).;
-175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева),
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 70,00
лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;
- 236,25
лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
неустойка за периода от 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. (падеж на последна
вноска);
- 38,76
лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща лихва
за забава за периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението и
- 236,25
лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. (падеж на последна вноска) като неоснователен и недоказан.
Оставил е без уважение искането на „***“, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№29,ет.3 да бъдат присъдени деловодни разноски, като
ответникът М.Р.А.,с ЕГН **********, бъде осъден да заплати на ищцовата страна
направените съдебни разноски по Чгр.д.№747/2018г. по описа на РС-К. от
26,88лв.д.т. и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение и по настоящото дело
25,00лв. д.т. и възнаграждение за процесуално представителство на
осн.чл.78,ал.8 от ГПК в исковото производство в общ размер на 350лв.
Оставил е за сметка на ищцовата страна сумата от
324лв./триста шестдесет и девет лева/,заплатена за особен представител на
ответника по делото,както и сумата от 120лв./сто и двадесет лева/,заплатени за
възнаграждение на експерта в производството.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД – гр. С.,
ЕИК *** чрез юрк. П.Б. против горепосоченото решение на РС – К., като в жалбата
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Неправилно
РС е приел, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от своя
кредитор по процесния договор за заем, съобразно изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД. По делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът „***“ ЕООД
упълномощава цесионера „***“ ЕАД – гр. С. /предишно ООД/ да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали от
сключени договори за кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно
договора за цесия от 22.01.2013 г. Изрично е упоменато, че тези права се
предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на законовото задължение
по чл.99 ал.3 от ЗЗД на упълномощителя. С оглед изложеното, въззивникът счита,
че са незаконосъобразни изводите на РС относно надлежно уведомяване на длъжника
за извършване на прехвърляне на вземането. В този смисъл е и константната
съдебна практика на съдилищата и ВКС на РБ. На следващо място, неправилно РС – К.
е приел, че липсата на съобщаване за цесията не може да бъде санирано в един
по-късен момент, при вече висящо гражданско дело. Получаването на уведомлението
в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано, поради което, с оглед надлежното връчване на книжата,
ведно с исковата молба на ответника, чрез особения му представител, вкл. и
уведомлението за цесията, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен
за това обстоятелство. Не на последно място, ищецът и въззивник е положил
дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него за уведомяването на
длъжника за извършената цесия, като не би трябвало да търпи неблагоприятните
последици от недобросъвестното поведение на длъжника. В хода на съдебното
дирене пред РС са събрани доказателства относно наличието на главно вземане,
както и акцесорните вземания, произтичащи от сключения Договор за паричен заем
от 04.04.2017 г. между „***“ ООД, от една страна и от друга, М.Р.А., съгласно
разпоредбите на ЗПК. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло
обжалваното решение и по съществото на спора да уважи предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК, като
основателни и доказани, със законните от това последици.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.Р.А..
В съдебно заседание особеният представител на
въззиваемия – адв. Р.М. от ПлАК, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК е взел
становище, че решението на РС – К. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени
в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
На първо място, следва да се отбележи, че в
диспозитива на постановеното решение от РС – К. № 135/05.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия съд е допусната явна
фактическа грешка, като вместо действителното наименование на ищеца - „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** е изписано погрешно наименованието на друго
дружество – „***“ ЕООД – гр. С., ЕИК ***, която очевидна фактическа грешка
следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК от първоинстанционния съд.
Не се спори по делото, че на 04.04.2017 г. е сключен Договор за паричен
заем, по силата на който „***“ ООД – С. е предоставило на заемателя М.Р.А. ЕГН **********
паричен заем в размер на 500,00 лв., като заемателят се е задължил да върне
сумата за срок от 9 месеца, на 9 броя вноски в размер на 91,54 лв. всяка една.
В погасителната вноска са включени дължими суми като главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Към Договора за паричен заем са представени и Общи
условия по Договора за паричен заем „***“ в сила от 01.08.2013 година. Падежът
на последната погасителна вноска, съгласно сключения договор за заем е
30.12.2017 година. В Договора за заем е договорено, че при забава на плащането
на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи
по 10,00 лв. на кредитора, а на единадесетия и двадесет и петия ден забава –
дължи заплащане на 15,00 лв. на кредитора, като максималния размер на
начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на
300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за
заемни суми в размер на 500,00 лв. до 1500,00 лв. В случая, за заемна сума от
500,00 лв. се начисляват 175,00 лв. като разходи, направени от кредитора за
събиране на просроченото вземане. Съгласно чл.4 ал.2 от Договора страните са
договорили и неустойка в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, съгласно ал.1 на чл.4 от Договора, а именно неустойка в размер
на 236,25 лв. Тази неустойка е договорена с оглед задължението на заемодателя
да предостави обезпечение по Договора за заем – поръчител физическо лице, което
да представи на заемателя бележка от работодателя си, както и да отговаря на
съответни изисквания, съобразно чл.4 ал.1 т.1 от Договора. Тъй като, в случая,
заемателят не е предоставил такова обезпечение, с исковата молба ищецът
претендира и заплащането на неустойка в размер на 236,25 лв.
В Договора за заем, също така, е договорено, че при забава на плащането
на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, заемателят
дължи заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лв., представляваща
разходи за събиране на просрочените вземания, вкл. и такса за дейността на
служител, осъществяващ администрирането на дейността по събиране на вземането.
Видно от представените писмени доказателства с исковата молба, на
22.01.2013 г. е сключен Договор за цесия между заемодателя „***“ ООД – С., в
качеството му на цедент, от една страна и от друга страна, „***“ ООД – гр. С.
/понастоящем ЕАД/, по силата на който „***“ ООД е прехвърлило свои ликвидни и
изискуеми вземания в пълен размер, произхождащи от договори за заем, сключени
от „***“ ООД с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
Рамковия договор за цесия.
Видно от представеното Приложение № 1 от 03.01.2018 г. към Договор за
цесия, сключен между „***“ ООД и „***“ ООД – гр. С. /на л.17 от делото/ е
прехвърлено и вземането на „***“ ООД, произтичащо от процесния Договор за заем
от 04.04.2017 г., сключен с М.Р.А., ведно с всички привилегии и обезпечения.
Съгласно Потвърждение на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД /на л.16 от делото
пред РС/, „***“ ООД – С. е потвърдило извършената цесия на всички вземания,
цедирани на „***“ ЕАД – гр. С., съгласно Договор за цесия от 22.01.2013 г. и
Приложение № 1/03.01.2018 г., представляващо неразделна част от Договора за
цесия.
С уведомително писмо, изпратено до М.Р.А. от 05.01.2018 г., ведно с
Покана за доброволно изпълнение, „***“ ЕАД – гр. С. е уведомила длъжника, че
считано от 03.01.2018 г. цялото задължение, ведно с всички привилегии и
обезпечения по Договора за заем от 04.04.2017 г., вече е собственост на „***“
ЕАД – гр. С., в качеството на правоприемник на „***“ ООД – гр. С..
Уведомителното писмо съдържа и Покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че общото задължение на длъжника М.А. възлиза на 1305,11 лв. към
05.01.2018 г., в т.ч. лихва за просрочие и неустойки, съгласно Договора за
заем. С Поканата за доброволно изпълнение на длъжника е дадена възможност в
срок до 5 дни от получаване на поканата да погаси дължимата сума към „***“ ЕАД
– гр. С.. Уведомителното писмо е изпратено до длъжника с обратна разписка –
известие за доставяне на 12.01.2018 г., като е получено лично от длъжника М.Р.А.
на 16.01.2018 г. /на л.20 от делото пред РС/. Същевременно, уведомяването за
извършената цесия до длъжника е извършено от цесионера „***“ ЕАД – гр. С.,
съобразно извършено упълномощаване от цедента „***“ ООД с пълномощно, приложено
на л.15 от делото пред РС.
За установяване размера на задължението на длъжника и ответник М.Р.А. по
процесния Договор за паричен заем е назначена съдебно-счетоводна експертиза
пред РС. Изготвено е заключение от вещото лице Д.П.. От заключението на вещото
лице се установява, че длъжникът не е извършвал плащания по сключения Договор
за паричен заем от 04.04.2017 г. От представените писмени доказателства и
извлечения, вещото лице е установило, че ответникът е усвоил предоставената
сума като заем в размер на 500,00 лв., като дължимата лихва, съгласно сключения
Договор е в размер на 87,61 лв. Също така, ответникът дължи и лихва за забава
на плащането за периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявление
пред ПРС по реда на чл.410 от ГПК – 02.10.2018 г. в размер на 38,76 лв. Вещото
лице е посочило, че съгласно Договора за заем дължимата неустойка за
неизпълнение на договора е в размер на 236,25 лв., таксата за експресно
разглеждане на Договора за заем е в размер на 236,25 лв., а разходите за събиране
на вземането са в размер на 245,00 лв. или общо задължение в размер на 1343,87
лв.
Във връзка с неизпълнение на задължението по сключения Договор за
паричен заем и по реда на чл.410 от ГПК, „***“ ЕАД – гр. С. е подало заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с длъжник М.Р.А..
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 688/08.11.2018 г. от
РС – К. по ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на същия съд, по силата на която е
разпоредено длъжникът М.Р.А. да заплати на кредитора „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***,
гр. С. общата сума в размер на 1343,87 лв., от която главница в размер на
500,00 лв., договорна лихва в размер на 87,61 лв. за периода от 04.05.2017 г.
до 30.12.2017 г., неустойка в размер на 236,25 лв. за същия период, такса за
експресно разглеждане на кредита от 236,25 лв., такса разхода за събиране на
вземания от 175,00 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00
лв., лихва за забава върху главницата в размер на 38,76 лв. за периода 05.05.2017
г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
деловодни разноски в размер на 26,88 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С определение по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК вр. ал.3 на чл.415 от ГПК вр. ал.4 и ал.5 на чл.415 от ГПК, РС – К. е указал на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си против длъжника в законовия срок.
За да отхвърли предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК, РС – К. е приел,
че длъжникът М.Р.А. не е надлежно уведомен от първоначалния кредитор „***“ ООД
– С. за извършеното прехвърляне на вземане – цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Приел е, че такова уведомяване следва да бъде извършено единствено от
предишния кредитор – в случая „***“ ООД – С., а не и от цесионера „***“ ЕАД –
гр. С., като този недостатък не може да бъде саниран в един по-късен момент при
вече висящо исково производство по гр. дело № 169/2019 г. по описа на РС – К..
Дори и хипотетично съдът да е връчил лично на ответника книжата по чл.131 и
следващите от ГПК, РС - К. е приел, че това получаване на книжа не може да
санира пропуска от уведомлението на длъжника за извършена цесия по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. РС е приел, че предишният кредитор не е предоставил на
ищцовото дружество правомощия да изпраща до длъжника – ответник уведомително
писмо и покана за доброволно изпълнение на негово име, както и да го кани да
изпълнява задължението по банков път, тъй като тези обстоятелства не са
конкретизирани изрично в даденото пълномощно от цедента.
Тези изводи на РС са неправилни и незаконосъобразни.
Въззивната инстанция счита, че с изпратеното уведомително писмо и
получено лично от длъжника М.Р.А. от страна на „***“ ЕАД – гр. С., ведно с
покана за доброволно изпълнение, представлява надлежно уведомяване на длъжника
за извършената цесия на вземането на „***“ ООД – С., предмет на Договора за
паричен заем от 04.04.2017 г. на „***“ ООД – гр. С. /понастоящем ЕАД/, съгласно
Приложение № 1/03.01.2018 г. към Рамков договор за цесия от 22.01.2013 г. Също
така, длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, както и за
размера на задължението си преди подаване на заявлението пред РС по чл.410 от ГПК, което е от 02.10.2018 г. и предвид обстоятелството, че падежът на
последната погасителна вноска по Договора е бил на 30.12.2017 г.
По отношение размера на дължимите суми, въззивната инстанция счита, че
следва да бъде възприето заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза – Д.П., съгласно което дължимата главница по
кредита е в размер на 500 лв., дължимата договорна лихва по кредита е в размер
на 87,61 лв., а дължимата лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до
02.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението пред РС за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение е в размер на 38,76 лв. Общият
размер на задължението на М.Р.А. по сключения Договор за паричен заем от
04.04.2017 г. е в размер на 626,37 лв.
По отношение на останалите претендирани суми с исковата молба, съдът
намира, че същите са недължими и не следва да бъдат заплащани от ответника и
въззиваем по следните съображения:
На първо място, претендираната сума като неустойка в размер на 236,25
лв., договорена в чл.4 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Договора за паричен заем
противоречи на добрите нрави, тъй като представлява близо 50% от общия размер
на дължимата главница от 500,00 лв. Съобразно нормата на чл.92 ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите на кредитора от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При
уговаряне съдържанието на договора, страните имат своя договорна автономия,
съгласно чл.9 от ЗЗД, като единственото ограничение са рамките на закона и
добрите нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. В случая договорната клауза
за неустойка е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора. В случая,
неустойката излиза извън обезщетителните си и обезпечителни функции, поради
което и правилно искът за дължимост на неустойка от страна на длъжника в размер
на 236,25 лв. е отхвърлен от първоинстанционния съд.
На същото основание, поради тяхната нищожност, с оглед противоречието им
с добрите нрави и справедливостта, не следва да бъдат признавани за дължими и
сумите в размер на 175,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
вземането, сумата от 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на
служител и сума в размер на 236,25 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит за посочения в исковата молба
период.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК се явява основателен и доказан до размера на
626,37 лв., като следва да бъде признато за установено по отношение на М.Р.А.
съществуването на вземане в полза на „***“ ЕАД – гр. С. в общ размер на 626,37
лв., от които: 500,00 лв. дължима и незаплатена главница по Договор за паричен
заем от 04.04.2017 г., договорна лихва в размер на 87,61 лв. за периода
04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. и лихва за забава в размер на 38,76 лв. върху
горепосочената главница за периода от 05.05.2017 г. до 02.10.2018 г. – датата
на подаване на заявлението пред Районен съд по реда на чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 688/08.11.2018 г. от Районен съд – гр. К. по
ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на същия съд.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на РС – К.
№ 135/05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия
съд в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410
от ГПК от „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** против М.Р.А., с ЕГН **********,***, за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземането
на ищцовото дружество в размер на 626,37 лв., от които: 500,00 лв. дължима и
незаплатена главница по Договор за паричен заем от 04.04.2017 г., договорна
лихва в размер на 87,61 лв. за периода 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. и лихва
за забава в размер на 38,76 лв. върху горепосочената главница за периода от
05.05.2017 г. до 02.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението пред Районен
съд по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 688/08.11.2018 г. от
Районен съд – гр. К. по ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на същия съд, както и в
частта му относно присъдените деловодни разноски, като вместо него и по
съществото на правния спор следва да бъде признато за установено по отношение
на М.Р.А. съществуването на вземането на „***“ ЕАД – гр. С. в размер на 626,37
лв. /описано по-горе/, ведно със законната лихва върху главница в размер на
500,00 лв., считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
произтичащо от Договор за паричен заем от 04.04.2017 г. № ***, въз основа на
издадена Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК № 688/08.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на РС – К..
Горепосоченото решение на РС – К. следва да бъде потвърдено в останалата
му обжалвана част, като правилно.
При този изход на делото, ответникът и въззиваем пред настоящата
инстанция М.Р.А. следва да бъде осъден да заплати по компенсация и съобразно
уважения размер от предявения иск направените деловодни разноски от „***“ ЕАД –
гр. С. в заповедното производство в размер на 35,83 лв.
Следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемият М.Р.А.
да заплати направените деловодни разноски от „***“ ЕАД – гр. С. пред първата
инстанция в размер на 382,61 лв., както и за настоящата инстанция в размер на 326,68
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 135/05.08.2019 г. на Районен съд – гр. К.,
постановено по гр. дело № 169/2019 г. по описа на същия съд в частта му, в
която е отхвърлен като неоснователен предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК от „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** против М.Р.А., с ЕГН **********,***,
за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането на ищцовото дружество в размер на 626,37 лв., от които: 500,00 лв. дължима
и незаплатена главница по Договор за паричен заем от 04.04.2017 г., договорна
лихва в размер на 87,61 лв. за периода 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. и лихва
за забава в размер на 38,76 лв. върху горепосочената главница за периода от
05.05.2017 г. до 02.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението пред Районен
съд по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
688/08.11.2018 г. от Районен съд – гр. К. по ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на
същия съд, както и в частта му относно присъдените деловодни разноски, като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.
чл.410 от ГПК по отношение на М.Р.А., с ЕГН **********,*** съществуването на
вземането на „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** в размер на 626,37 лв., от които:
500,00 лв. дължима и незаплатена главница по Договор за паричен заем № *** от 04.04.2017 г., договорна лихва в размер на
87,61 лв. за периода 04.05.2017 г. до 30.12.2017 г. и лихва за забава в размер
на 38,76 лв. върху горепосочената главница за периода от 05.05.2017 г. до
02.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението пред Районен съд по реда на
чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 688/08.11.2018 г. от Районен съд
– гр. К. по ч.гр.д. № 747/2018 г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Районен съд – гр. К. в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Р.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по компенсация и съобразно
уважения размер от предявения иск направените деловодни разноски от „***“ ЕАД –
гр. С., ЕИК *** в заповедното
производство в размер на 35,83 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Р.А.,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски от „***“ ЕАД – гр. С., ЕИК *** пред
първата инстанция в размер на 382,61 лв., както и за въззивната инстанция в
размер на 326,68 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: