РЕШЕНИЕ
№2282/11.12.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
единадесети ноември Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия
Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3080 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Т.Я.
- ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 19-0819-001431 / 10.05.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"
в размер на 20 лева на основание чл.
183 ал.2 т.11 от ЗДП и по
пункт 2 – „Глоба” в размер на
100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В
жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че въз.Я. не е
допуснал пътно-транспортно произшествие при движение на заден ход, поради което
и не би могъл да осъществи и двете вменени му във вина нарушения.На следващо
място се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,
свързани с посочената правна квалификация на второто нарушение.Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз. Я. , редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания.По същество адв.
Г. пледира за цялостна отмяна на постановлението, като излага становище,
че описаните в него нарушения не са допуснати, че не е установено дали по
автомобилите има следи от ПТП, че между страните е имало спор и размяна на
реплики, поради което и твърденията за настъпило произшествие следва да бъдат
приети като опит за отмъщение, както и че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Въз.Я. на свой ред заявява, че
произшествие въобще не е възниквало, че
той и приятелката му около 20 минути са се бавили в магазина, и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
08.02.2019г., около 19.30ч. въз. Я. управлявал л.а.
„Хюндай И 40” с рег. № СА 57 71 ХВ, като се движел по ул.“Роза“ в посока магазин „Сити Маркет“.Заедно
с него в автомобила се намирала св.А.Я. и негов приятел.По същото време, на
този пътен участък, зад автомобила на въз.Я., с л.а. „Форд“ с рег. № В 70 66“
СВ, се движела Н.Е..В нейния автомобил се намирали св.Н.Т. и брат му.Когато
въз.Я. се намирал в близост до магазин „Сити Маркет“
, той решил да спре на намиращ се в ляво за движението му паркинг.При
осъществяване на намерението си обаче той предприел маневра „ движение назад“,
при което със задната си лява част охлузил предната лява част на колата на Е.,
която била зад него.Въз.Я. обаче не спрял, а продължил движението си за кратко,
след което паркирал автомобила.През това време Е. слязла от колата си и видяла,
че има охлузвания в предната й лява част.В същото време от другия автомобил слезли
въз.Я. и св.Я..Между Е. и тях започнала размяна на реплики по повод възникналия
инцидент.След това въз.Я. и св.Я. влезли в магазина, а Е. привела автомобила си
в движение, тъй като зад него имало колона от други превозни средства.Тя
преместила автомобила , паркирала и се върнала до мястото на инцидента за да се
види с другия водач.Там обаче не видяла другия участник в произшествието и
подала сигнал на тел.112.
На място били изпратени полицейски
служители, един от които св.Е.Г..При пристигането му на място той разговарял с Е.
и спътниците й, като били изготвени обяснения за случилото се.По номера на
автомобила той установил, че негов водач е бил въз.Я..След проведени разговори
по телефона въззивникът се явил във ІІ РУ-Варна,
където дал писмени сведения за случилото се, в които посочил, че момичето от
другия автомобил с предната си броня е ударила неговия автомобил в задната му
част.По повод на поведението на св.Я. и на пътник от другия автомобил, на
двамата били съставени предупредителни протоколи да не отправят закани и
заплахи за физическа саморазправа и обидни и унизителни изрази.
Същата вечер св.Г. съставил против
въз.Я. акт за установяване на
нарушение, в който посочил че на
08.02.2019г. около 19.30ч. при движение на заден ход не се убедил, че пътя зад
превозното средство е свободен и блъснал спрелия зад него автомобил, в
следствие на което настъпило ПТП с
материални щети.Тези действия на въззивника били квалифицирани като
нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДП и на
чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.Бил изготвен и протокол за ПТП, в който били
описани установените деформации и по двата автомобила, а именно охлузвания
съответно в задна лява и предна лява част.
При личното предявяване на акта въз.
Я. посочил , че има възражения, но не ги конкретизирал. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал
писмени възражения , в които оспорил описаните в акта обстоятелства, отрекъл да
е участвал в ПТП, респективно да го е напускал, посочил, че се е намирал на
мястото около 18,50ч., а не около 19.30ч.,
и описал , че между момичето от другия автомобил и приятелката му
възникнал скандал.Въз.Я. описал и последващите събития, свързани с начина на
призоваването му във ІІ РУ-Варна и действията на полицейските служители .В
заключение направил искания да се изискат записите от магазина, пред който се е
твърдяло, че е настъпило произшествието, да бъдат снети обяснения от св.Я. и
другия пътник в автомобила, да се изиска записа от тел.112, както и записите от
камерите във ІІ РУ-Варна, джи-пи ес устройството на
служебния автомобил, с който се твърдяло, че е посетено произшествие,
информационна карта на наряда, за телефонните номера, от които е бил търсен и
др.
По повод на тези възражения било
проведено задълбочено разследване.Били снети сведения от всички участници в
случилото се, а полицейските служители изготвили докладни записки.Били изискани
справки от тел.112 и се установило, че Н.Е. в 19,28ч. е подала сигнал за
настъпило ПТП без пострадали, като е съобщила марката и номера на другия
участник, който е напуснал произшествието.Било установено още, че пред магазин
„Сити Маркет“ имало монтирани две камери, които обаче
били бутафорни и неактивни.Доколкото във възражението
на въз.Я. се съдържали твърдения за нарушения, извършени от полицейски
служители, била извършена проверка и по тях.След събиране на всички поискани от
въззивника доказателства и техния анализ, нарочна комисия дала становище, че
няма данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите на ОД на
МВР-Варна и че съставения против Я. акт е правомерен и законосъобразен .
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение и проведеното разследване, било издадено и атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган приел, че въз.Я. е извършил маневра „
движение назад“ без да се убеди, че пътя зад МПС е свободен и блъснал спрелия
зад него автомобил.ПТП с материални щети по двете МПС.Наказващият орган посочил
още, че въз.Я. като участник в ПТП, без да има съгласие с другия участник
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, напуснал ПТП без да уведоми
органите на МВР и да остане на място до тяхното пристигане.Действията на
въззивника били квалифицирани като
такива по чл.40 ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 „а” от ЗДП.За първото от тях
на въззивника на основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДП било наложено администравно наказание „Глоба” в размер на 20лв., а
за това
по чл.123 ал.1 т.2 „я” от ЗДП- на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП-„Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1
месец.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св. Е.Г. –актосъставител , чиито показания съдът кредитира
като последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че мястото на
произшествието е било посетено след получен сигнал от тел.112, че водача на
другия автомобил е бил установен в последствие и призован по телефона във ІІ
РУ-Варна, където му е бил съставен и акта.Св.Г. описа и поведението на
участниците в инцидента и неговите свидетели, като потвърди, че между тях е
имало размяна на обидни думи и остри реплики.По искане на адв.Г. съдът допусна
до разпит св.А.Я., която към настоящия момент е съпруга на въз.Я..Съдът
кредитира нейните показания отчасти, доколкото заявеното от нея противоречи на
останалите гласни доказателства, както и на писмените доказателства, приложени
по преписката.До разпит бе допуснат и св.Н.Т., който е бил пътник в другия
автомобил. Съдът също кредитира неговите показания отчасти.Доколкото
фактическата обстановка бе изяснена съдът заличи от списъка за призоваване Н.Е..
Към доказателствата по делото бяха
приобщени представените от адв.Г. писмени доказателства- материали от гр.дело №
14 358/2019г. на ВРС- искова молба, копие от застрахователна полица, опис
на претенция и др., както и служебно изискана справка от сектор „ПП“-Варна,
които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 19-0819-001431 /
10.05.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор
ПП-КАТ-Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2019г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Срещу акта са били депозирани възражения, в които са били наведени спорни обстоятелства.Те са били
разследвани обстойно и задълбочено, като е било прието, че са
неоснователни.
По
пункт 1 от наказателното постановление:
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.40 ал.1 пр.2 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От събраните по
преписката и в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че въз.Я. ***, като при приближаване до магазин „Сити Маркет“ е следвало да завие на ляво, за да може да паркира
автомобила си.Той обаче не е могъл да извърши тази маневра от първия път,
поради което и е предприел движение на заден ход, при което именно е последвало
съприкосновение между задната лява част на неговия автомобил в предната лява
част на спрялото зад него превозно средство, управлявано от Н.Е..Тези
обстоятелства се установяват от показанията на св.Н.Т., който се е намирал в
ударения автомобил и от обясненията на Е. и другия пътник в
него.Те се подкрепят и от заявеното от Е. при обаждането й на тел.112, както и
от местоположението на причинените по автомобилите превозни средства.При
анализа на гласните доказателства съдът съобрази, че показанията на св.Т.
относно означенията на автомобила на въз.Я. не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което и не ги кредитира в тази им част.В
останалата си част показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото, поради
които и съдът ги кредитира.На следващо място съдът обсъди показанията на св.Я.,
като съобрази, че към настоящия момент е съпруга на въззивника, поради което и
е заинтересована от изхода на делото.Тази свидетелка е категорична, че съпругът
й е „заходил на ляво „ и е паркирал
автомобила и че не е извършвал движение на заден ход, както и че другото
превозно средство е било паркирано по средата на пътя.Тези обстоятелства обаче
не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради
което и съдът не кредитира показанията
на св.Я. в тези им части, а описанието на възникналия на място между страните
словесен конфликт, продължил в последствие и в сградата на ІІ РУ-Варна, е
ирелевантно за спора.От съдържанието на протокола за ПТП и приложените по
преписката снимки, както и от представените от адв.Г. материали по гр.дело №
14 358/2019г. по описа на ВРС, може да се направи категоричен извод, че
между двете превозни средства е имало съприкосновение, в следствие на което са
им били причинени щети.За автомобила на Е. те са се изразявали в охлузване на
облицовката на предната броня в ляво. Не може да се приеме, че те не са били
получени в следствие на настъпилото съприкосновение, доколкото от изисканата справка от сектор „ПП“ изрично
е отразено, че няма данни това превозно средство да е участвало в други пътни
произшествия, освен в това на 08.02.2019г.От друга страна доказателства за
това, че щетите са били причинени от Е., а не от въз.Я., по делото не се
събраха.Механизмът, по който те са били причинени съответства на заявеното от
св.Г. и св.Т., както и на обясненията на Е., приложени по преписката.От тях се
установява, че въз.Я. е правил опити да завие на ляво, а другата кола е била
спряна.Единствено при такова разположение на превозните средства и при движение
на заден ход от страна на въззивника биха могли да се получат охлузвания в
лявата част на броните на двете коли, респективно в задна и предна част,
доколкото ако произшествието е било причинено от Е. при движението й напред, то
щетите биха били разположени фронтално по дължината на броните, а не само в
левите им части. Поради изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че въз. Я. е допуснал нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП,
в следствие на което е причинил ПТП.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е предвидено
наказание за водач на МПС който нарушава правилата за движение на зад, каквото
виновно поведение в случая е налице. Правилно е било наложено наказание „Глоба”
в размер на 20лв., като същият е императивно предвиден в закона.
Поради това съдът намира, че
наказателното постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По
пункт 2 от наказателното постановление :
Съобразно събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира че от една страна в хода на производството е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а от друга неправилно
наказващия орган е приел, че от страна на въз. Я. е допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.
„а” от ЗДП.
При съставяне на акта за
установяване на нарушение против въз.Я. в него са били описани фактически
положения, относими единствено към нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от
ЗДП.Обстоятелства, свързани с напускане на мястото на произшествието въобще не
са били описани, въпреки че цифром е било изписано и
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП.От това може да се направи извод, че
за това нарушение на въззивника въобще не е бил съставен акт, с който да
започне административно-наказателно производство.Описание на действия, свързани
с напускане на произшествието при наличие на разногласия с другия участник и
без уведомяване на органите на МВР , за първи път е направено в наказателното
постановление, което е незаконосъобразно, доколкото такива факти не са били
описани в акта .С това безспорно е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.От друга страна, след като наказващият орган е посочил,
че произшествието е с материални щети и е приел, че въз.Я. го е напуснал, то
неясно защо го е квалифицирал като такова по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП.Тази
норма регламентира задължението на
участник в ПТП, при което са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
МВР.В случая обаче по делото безспорно е установено,, че при произшествието не
са пострадали хора, като такива обстоятелства не се сочат нито в акта, нито в
постановлението.Поради това съдът намира, че неправилно наказващият орган е
приел, че въз.Я. е извършил нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че издаденото против въз. Я. наказателно постановление в пункт 2 , се
явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено в
тази му част.
По отношение на направеното искане
да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за допустимо, но
разгледано по същество за неоснователно. В това производство липсва правно
основание и ред за присъждане на адвокатско възнаграждение.С чл.84 от ЗАНН са
предвидени изрично установени отделни случаи и въпроси,свързани с разглеждането
на делата, по които се прилагат субсидиарно правилата на НПК.Единствените
разноски, които фигурират в текста на цитираната норма, са тези на свидетелите
и относно изплащането на възнагражденията на вещите лица, за които са приложими
правилата на НПК. Липсва обаче хипотеза за изплащане на заплатеното от
жалбоподателя в съдебно производство адвокатско възнаграждение,т.е. такова за
оказаната правна помощ и защита по делото. Очевидно,че този въпрос е извън
приложното поле на НПК,защото е изключен от препращата
норма на чл.84 от ЗАНН, поради което и съобразно трайно установената съдебна
практика,сторените разноски за адвокатско възнаграждение се дължат едва при
произнасяне от граждански съд в производство по общия исков ред на Закона за
отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани.Ето защо направеното
искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0819-001431 / 10.05.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на Д.Т.Я. са наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на 20 лева, на основание чл. 183 ал.2 т.11 от
ЗДП и по пункт 2 – „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП., като го ОТМЕНЯ в пункт 2 , с който на Д.Т.Я. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: