№ 69
гр. Пещера, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. Аова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Аова Гражданско дело №
20235240100931 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и искове по
чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. И. Ч. с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“***а“ № 22, чрез процесуалния си представител адв.П. срещу
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от управителите Г.н Т. и А М. и против ответника
„Файненшъл България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,ет.2,ап.40-
46,представлявано от управителя П. Д. ,в която твърди,че на
16.12.2021година между ищеца по настоящото дело и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем №4344643 от
16.12.2021 година, по силата на който на ищеца е била заета сумата от
2400лева ,за срок от 36 месеца.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора
уговореният ГПР е от 48.42%, с годишен лихвен процент от 40% и връщане
на заема ,чрез договорена вноска в размер на 153.66 лева.Общо дължимата
сума била в размер на 2765.88лева,а съгласно чл.4 от договора
1
кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора
обезпечение:1./две физически лица –поръчители,всяко от които да отговаря
на изрично посочени изисквания-да представи служебна бележка от
работодател за размера на трудовото си възнаграждение ,като нетният размер
на осигурения му доход да е в размер на 1000 лева ;да работи по безсрочен
трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем,сключен с кредитодателя по процесния договор;да няма неизплатени
осигуровки за последните две години;да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година на зад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2./
банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата посочена в чл.2,т.7 от
договора и със срок на валидност –тридесет дни след крайния срок за
заплащане на задълженията по договора; 3./или одобрено от заемодателя
дружество-поръчител,което предоставя гаранционна сделка.С оглед на
посочените изисквания на 16.12.2021 година на кредитополучателя се
предоставил Договор за предоставяне на гаранция със същия
идентификационен номер като номера на договора за предоставяне на
паричен заем и се сключвал с дружеството „Файненшъл
България“ЕООД.Съгласно клаузите на този втори договор
кредитополучателят е следвало да заплати на дружеството сумата от 2256.12
лева(възнаграждение),която да се заплати разсрочено на вноски, заедно със
задължението по кредита.Съгласно погасителния план капитализираната
вноска по двата договора била в размер на 279 лева и включвала: вноска по
кредита в размер на 153.66 лева и възнаграждение по договора за
предоставена гаранция в размер на 125.34 лева.В резултат на това главницата
нараствала на 5022 лева и се дължала за срок на ползване от 18
месеца.Твърди още ,че при сключване на договора за предоставяне на
паричен заем ищецът като физическо лице е имал качеството на
потребител,като договорът за предоставяне на паричен заем е нищожен на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречал на
законоустановени императивни правила както и на основание чл.146 от
ЗЗП.Счита ,че в същия са нарушени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от
ЗПК тъй като в него са посочени като абсолютни стойности както ГПР ,така
и лихвения процент без разписана ясна методика на формиране на ГПР.В
процесния случай дължимото по договора за предоставяне на гаранция
2
възнаграждение не било включено при изчисляване на ГПР в предвид
обстоятелството ,че двата договора са сключени на една и съща дата ,а двете
дружества са „свързани лица“и кредиторът е включил размерът на
възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита .Тези
обстоятелства сочели ,че разходът за гарант е бил известен на кредитора
към датата на сключване на договора за кредит,с което е нарушено
императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК.Твърди още ,че в договора за
предоставяне на паричен заем е уговорен лихвен процент в размер на 40% и
ГПР в размер на 48,42 %,но не ставало ясно ,какви разходи са включени в
годишния процент на разходите,а потребителят е бил поставен в положение
да не знае в какъв размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че
посоченият ГПР в договора не е реално прилагания в отношенията между
страните и е налице „заблуждаваща търговска практика“.Сочи се още ,че
договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание ,тъй като
клаузата за заплащане на възнаградителна лихва накърнявала „добрите
нрави“.Трайно се приемало ,че противоречаща на добрите нрави е уговорка
предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва ,а за обезпечени кредите двукратния размер на законната
лихва.В случая в договора била предвидена лихва в размер на 40%,който
размер надхвърлял повече от три пъти законната лихва ,което представлява
нарушение на добрите нрави като критерии за норма на поведение,установени
в обществото.Счита,че недействителността на уговорката относно
договорената лихва води до нищожност и на целия договора.Твърди още ,че
и клаузата на чл.4 от договора е нищожна като заобикаляща изискванията на
чл.19,ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен на основание чл.26от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП тъй като в същия не били
спазени изискванията на чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от
ЗПК.Счита ,че същият противоречал на добрите нрави тъй като за заета
сума от 2500лева ,с уговорен срок на ползване от 18 месеца от
кредитополучателя се изисква заплащане на допълнителна услуга по
поръчителство в размер на 2256.12 лева –сума почти съизмерима със заетата
сума. Същата надвишавала многократно и уговорената лихва по договора за
кредит като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорно съглашение,до злепоставяне на интересите на
ищцовата страна с цел извличане на изгода за кредитор и поръчител.
3
Счита,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание
чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД поради липа на основание/кауза/.След като
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен то
потребителят връща само чистата стойност като не дължи лихви или други
разходи.Всичко изложено пораждало правния интерес на ищеца да предяви
иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за връщане на сумата от
342.13 лева,представляваща разлика между заплатената по кредита сума и
усвоената главница както и иск срещу ответника „Файненшъл
България“ЕООД за връщане на сумата от 2256.12 лева ,представляваща
заплатена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожен Договор за паричен заем № 4344643 от 16.12.2021 година сключен
между Н. И. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за
задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите
Да се постанови решение ,с което да бъде прогласена нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция под № 4344643 от 16.12.2021 година
сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Н. И. Ч. като противоречащ
на ЗЗД,ЗПК и ЗЗП.
Да бъде осъдено ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр.София да заплати на ищеца сумата от 342.13 лева ,представляваща разлика
между заплатената по кредита сума и усвоената главница ,ведно със
законната лихва върху нея,считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане .
Да бъде осъдено ответното дружество „Файненшъл България“ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 2256.12 лева представляваща недължимо
платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция ,ведно със
законната лихва върху нея,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр.София оспорва предявените искове като твърди ,че предявеният иск за
установяване недействителност на договора е недопустим ,поради липса на
4
правен интерес.Сочи се още,че действително страните са били обвързани от
договорно правоотношение ,а именно договор за предоставяне на
потребителски кредит,който съответствал на изискванията на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК,поради което предявените
искове са неоснователни.Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ЕООД
гр.София е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявените искове
със становището ,че предявеният иск бил недопустим поради липса на
правен интерес.Сочи още ,че процесният договор за предоставяне на
гаранция нямал характер на договор с потребител ,поради което не се
регулирал от Закона за потребителския кредит.Този договор имал за предмет
поръчителство и така се различавал от предмет на договора за
потребителски кредит-заем.В случая ответникът е вписан като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансови институции по чл.3а от ЗКИ с
основен предмет на дейност- предоставяне на гаранционни сделки по
занятие.Именно в това си качество на търговец ответното дружество е
сключило гаранционна сделка(поръчителство)-да обезпечи изпълнението по
договора за кредит срещу възнаграждение.По силата на този договор
дружеството се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя
пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор
за паричен заем,както и да търпи последиците от неизпълнение на това
задължение.Възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство била насрещна престация срещу задължението за
обезпечаване на кредита.Моли да се постанови решение ,с което да се
отхвърли предявения иск.Претендира се присъждане на разноски като е
направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем
№ 4344643 от 16.12.2021 година ; договор за предоставяне на гаранция №
4344643 от 16.12.2021 година ,ведно с погасителен план се установява ,че на
5
дата 16.12.2021 година между „Изи Асет Мениджмънт“АД гр.София,в
качеството му на кредитор и Н. И. Ч. от гр.Пещера в качеството му на
кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем №
4344643/16.12.2021година ,по силата на който кредиторът предоставя в
заем на кредитополучателя сумата от 2400 лева, за срок от 36
седмици.Страните са уговорили връщане на заетата сума на вноски като
размерът на двуседмичната погасителна вноска е определен на 153.66
лева.Видно от клаузите на договора ГПР е в размер на 48.42 % ,а
фиксираният годишен лихвен процент по заема е от 40%, като общо
дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 2765.88 лева.Изрично в
договора е разписано ,че с подписване на същия се рефинансира текущия
заем на заемателя като се погасява изцяло задължението на заемателя по
договор за паричен заем № 41340044 в размер на 1609.13 лева като след
извършеното прихващане заемодателят по договора изплаща на заемателя
остатък от заемната сума по настоящия договор,а самият договор има
характер и на разписка за заетата сума.В чл.4 от договора изрично е посочено
,че в срок до три дни ,считано от датата на сключване на договора
заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения : 1./две физически лица –поръчители,всяко от които да отговаря
на изрично посочени изисквания-да представи служебна бележка от
работодател за размера на трудовото си възнаграждение ,като нетният размер
на осигурения му доход да е в размер на 1000 лева ;да работи по безсрочен
трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем,сключен с кредитодателя по процесния договор;да няма неизплатени
осигуровки за последните две години;да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година на зад да е със статус не по-лош от „Редовен“;2./
банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата посочена в чл.2,т.7 от
договора и със срок на валидност –тридесет дни след крайния срок за
заплащане на задълженията по договора; 3./или одобрено от заемодателя
дружество-поръчител,което предоставя гаранционна сделка.Установява се
още ,че на същата дата 16.12.2021 година между „Файненшъл
България“ЕООД в качеството му на гарант и Н. И. Ч. в качеството му на
потребител е сключен писмен договор № 4344643,съгласно който
потребителят възлага,а гаранта- „Файненшъл България“ЕООД се
6
задължавал да издаде гаранция за плащане(за изпълнение на парично
задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали по договор
за паричен заем и за всички последици от неизпълнение на задълженията на
потребителя ,за което последният дължи на гаранта възнаграждение в размер
на 2256.12лева, платимо разсрочено на вноски ,всяка от които в размер на
125.32лева като е договорено още ,че потребителят заплаща
възнаграждението по начините установени в договора за паричен заем.
Изрично е разписано ,че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластен да приеме вместо гаранта изпълнението на задължението от страна
на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на гаранция.Неразделна част от договорите е и погасителен план ,в който са
посочени броя на падежните вноски,падежната дата и размера на всяка от
вноските.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно –икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че при извършената от него справка установил,че
ищецът Ч. и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт „АД са сключили
договор за паричен заем № 43446 от 16.12.2021 година, по силата на който
дружеството предоставя в заем на Ч. сумата от 2400 лева при следните
параметри: срок на заема от 36 седмици и издължаване на същия чрез 18
двуседмични вноски всяка в размер на 153,66 лева ,включваща главница и
лихва.В договора е посочен ГПР от 48,42% и годишен лихвен процент от
40%.Уговорено е още от страните по договора ,че със заетата сума ще се
погаси изцяло задължението на заемателя по текущ договор за заем №
4134044 в размер на 1609.13 лева като остатъкът от заетата сума се изплаща
на заемателя.На същата дата е бил сключен и договор за предоставяне на
гаранция № 4344643 от 16.12.2021 година между Ч. и „Файненшъл
България“ЕООД ,по който Ч. е следвало да заплати на гаранта
възнаграждение в размер на 2256.12 лева ,платимо разсрочено на вноски
,всяка от които в размер на 125.34 лева и дължима на падежа на плащане на
погасителната вноска по договора за паричен заем.Вещото лице е установило
,че в периода от 02.02.2022 година до 30.06.2022 година Ч. е извършил
плащания в размер на сумата от 4998.25 лева ,с която са погасени следните
задължения: по договор за паричен заем № 4344643 е изплатена главница в
7
размер на 2400 лева и лихва в размер на 342.13 лева,а по договора за
предоставяне на гаранция е заплатена сумата от 2256.12 лева.Вещото лице
сочи ,че ако при изчисляване на ГПР се включат всички платени разходи
/лихви,възнаграждение за поръчителство /то размерът на същия в процесния
случай ще е 807.40%.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи
,че на 16.12.2021 година между "Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н. Ч. е
сключен договор за потребителски кредит ,по силата на който дружеството е
предоставило в заем на Ч. сумата от 2400 лева ,която е следвало да се върне
от заемателя в срок от 36 седмици , при годишен лихвен процент от 40 % и
ГПР от 48,42%.Дължимата сума по договора включваща главница и лихва е в
размер на 2765.88 лева като страните са уговорили изрично ,че договорът има
характер на разписка за заетата сума.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между Н. Ч. и „Файненшъл България“ЕООД , в който е посочено, че
дружеството се задължава да отговаря пред дружеството-кредитор солидарно
с потребителя за изпълнение на всички негови задължения ,като за поемане на
това задължение потребителят му дължи възнаграждение в размер на 2256.12
лева, платимо разсрочено на вноски по начин установен в договора за
потребителски заем.
След като ищецът е страна по двата договора то за него е налице правен
интерес да предяви иск за нищожност, за да установи процесните договори
пораждат ли задължения, които да изпълни. Искът за прогласяване
нищожност на договор и за връщане на даденото без основание по такъв
договор имат различен предмет като въпросът за нищожността на договорите
е преюдициален по отношение на това дали даденото по такъв договор е без
основание и може ли да се иска обратно, т. е. дали за ищецът се е породило
такова право.
С оглед на изложеното според настоящия състав са неоснователни
възраженията на ответниците, че за ищеца не е налице правен интерес да
предяви искове за нищожност на правните сделки.
По делото няма спор,че процесният договор за паричен заем № 4344643
8
от 16.12.2021 година попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, с оглед на което
същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП,
както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и
специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията
на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният
договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във
връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона.
Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е
установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.
Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19,
ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК), като общата
сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита
9
(предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2
и т. 3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че
кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като
сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението
между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита
може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.
Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по
кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК.
В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона
реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният
процент на разходите по кредита .
Съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК- договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с
наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният
процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не
се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на
същия. В настоящия случай договореният лихвен процент се прилага по един
и същ начин по време на действие на договора доколкото се касае за
фиксиран /непроменяем/ лихвен процент от (40% )за разлика от случаите на
референтния лихвен процент, поради което според настоящия състав няма
основание да се приема, че е нарушена тази разпоредба.
Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да
превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната
лихва за забава. При конкретния договор за кредит процентът на разходите на
10
годишна база е 48. 42 %, който е близък до максимално допустимия. В тежест
на потребителя обаче е въведено задължението да обезпечи кредита чрез
поръчителство, банкова гаранция или като сключи договор за гаранция с
избран от кредитора гарант, който да поръчителства срещу възнаграждение,
дължимо от потребителя. В случая заемът се е обезпечавал чрез
поръчителство от страна на „Файненшъл България“ЕООД гр.София,за което
потребителят е дължал възнаграждение в размер на 2256.12лева –платимо
разсрочено на вноски ,всяка от които в размер на 125.34лева и са се
заплащали от потребителя по начините установени в договора за паричен
заем.
Този договор е с оглед клаузата предвидена в чл.4,ал.3 от Договора за
паричен заем,поради което двата договора – този за кредит и този за
гаранция не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за
гаранцията), е предвидено да се заплаща с вноските по погасителния план по
другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне и
след като усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от дружеството- кредитор юридическо лице,
вследствие на което между ищецът и „Файненшъл България“ЕООД ,е
сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, то договореното възнаграждение в размер на 125.34 лв. -
месечно е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т. е. всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането търговски клаузи и условия. Несъмнено
заплащаното от ищеца възнаграждение за поемане на поръчителство от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която
произтича от договора за кредит, и която е задължително условие за
усвояване на кредита,поради което е следвало да се включи в ГПР.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
11
всички действителни разходи, Договорът за паричен заем № 4344643 от
16.12.2021 година е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
По отношение на втория договор за предоставяне на гаранционна
сделка -поръчителство срещу възнаграждение с оглед клаузите разписани в
него същият е нищожен на основание противоречие с добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
ползва като средство за неоснователно обогатяване. Уговорката за заплащане
на възнаграждение за поръчителство в размер по – голям или в близък размер
от отпуснатия кредит не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита, тъй като това възнаграждение се дължи от
кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя или не.В процесния случая в
противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита.
Ето защо съдът счита сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и втория ответник "Файнешъл България“ЕООД
за нищожен тъй като е сключен в противоречие с принципа на „добрите
нрави“.
По тези съображения, предявените от Н. И. Ч. искове против "Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ЕООД обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като
противоречащ на закона на Договор за паричен заем № 4344643 от 16.12.2021
година и за прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави на
Договор за предоставяне на гаранция от 16.12.2021 година са основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
Имайки предвид предвидените в чл. 23 ЗПК правни последици при
прогласяване недействителността на сключения договор за потребителски
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, извършените плащания
следва да се отнесат към погасяване на главницата по договора.
От приетата и неоспорена съдебно икономическа експертиза се
установи ,че в периода от 02.02.2022 година до 30.06.2022 година Ч. е
извършил плащания в размер на сумата от 4998.25 лева ,с която са погасени
12
следните задължения: по договор за паричен заем № 4344643 е изплатена
главница в размер на 2400 лева и лихва в размер на 342.13 лева,а по договора
за предоставяне на гаранция е заплатена сумата от 2256.12 лева.
Следователно платената от ищеца в полза на първия ответник сума от
342.13 лева –лихва по договор за паричен заем и платената от ищеца в полза
на втория ответник сума от 2256.12лева –възнаграждение за гарант са били
недължимо платени при начална липса на основание
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД като осъди ответниците да върнат
недължимо платените суми от ищеца по договор за паричен заем и договор за
гарант и двата под № 4344643 от 16.12.2021 година.
С оглед изхода от предявените искове в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на д.т. от 300.88 лева и
разноски за експертиза в размер на 200 лева.
По делото ищецът Ч. се представлява безплатно от адв.П. , при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № 4344643
от 16.12.2021 година ,на основание чл.26 от ЗЗД във вр. чл. чл. 19, ал. 4 и ал.
5 ЗПК , сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 13157634, със
седалище и адрес на управление гр. София 1324, ж. к. Люлин 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40-46 и Н. И. Ч. с
ЕГН-********** от гр.Пещера ,ул.“***а“ № 22.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на
гаранция № 4344643 от 16.12.2021 година, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
като противоречащ на добрите нрави, сключен между Н. И. Ч. с ЕГН-
********** от гр.Пещера ,ул.“***а“ № 22 и „Файненшъл България“ЕООД с
ЕИК202513690 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Люлин-
13
7“,бул.“ "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40-46.
ОСЪЖДА"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София 1324 и адрес на управление ж. к. "Люлин" № 7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", ет. 2, офис 40-46, на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ВЪРНЕ на Н. И. Ч. с ЕГН-
********** от гр.Пещера ,ул.“***а“ № 22, сумата от 342,13 лева ,заплатена
без основание по договор за паричен заем № 4344643 от 16.12.2021 година.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ЕООД с ЕИК202513690 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Люлин-7“,бул.“
"Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 40-46, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ВЪРНЕ на Н. И. Ч. с ЕГН-
********** от гр.Пещера ,ул.“***а“ № 22, сумата от 2256,12 лева ,заплатена
без основание по договор за гаранция № 4344643 от 16.12.2021 година.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София 1324 и адрес на управление ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", ет. 2, офис
40-46 и„Файненшъл България“ЕООД с ЕИК202513690 със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к.Люлин-7“,бул.“ "Джавахарлал Неру" № 28,
"Силвър център", етаж 2, офис 40-46 , ДА ЗАПЛАТЯТ общо на Н. И. Ч.
разноски по делото в размер на д.т. от 300.88 лева и разноски за експертиза в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София 1324 и адрес на управление ж. к."Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър център", ет. 2, офис 40-46 и„Файненшъл
България“ЕООД с ЕИК202513690 със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.Люлин-7“,бул.“ "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър център", етаж
2, офис 40-46, ДА ЗАПЛАТЯТ общо на адв.П. П. –САК адвокатско
възнаграждение в размер на 940 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14