Р Е Ш Е Н И
Е № 260080
гр. Пловдив, 23.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на
шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 539 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** – чрез пълномощника на дружеството адв. К.Г., със
съдебен адрес:***, * против Решение № 72 от 15.07.2020г. постановено по т.д. №
191/2019г. по описа на ОС – Хасково, в частта, с която е осъдено „*** -
О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата
5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта
на брат й А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, да заплати на К.М.Е.,
ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата 5 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К.,
настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие,
причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **,
дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, №
********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, за заплати на М. М.Р., ЕГН
********** от с.Д.Г., Х. област сумата в размер на 5 000/пет хиляди/лева -
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К.,
настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие,
причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **,
дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, №
********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, с което е осъдено „*** - О.З."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на адвокат М.Т. *** сумата 1 740 лева - възнаграждение за адвокат,
определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказана пред
първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително
на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от
с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, а по сметка
на Окръжен съд-Хасково да заплати държавна такса в размер на 600
лева.
Жалбоподателят
моли решението в посочените обжалвани части да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, отхвърлящо изцяло исковите претенции. Съображенията,
изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от
първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда
са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.
дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на
ищците за особено близки връзки с починалия им брат. Счита, че нормалната,
обичайна роднинска връзка не обосновава правото им да претендират обезщетение
за вреди. Евентуално – в случай че въззивната инстанция намери, че такива
особено близки отношения са налице – счита, че определеният от съда размер от
10 000 лева за всяка от сестрите не отговаря на критериите за справедливост.
Счита, че обезщетението следва да бъде намалено с 80 %, тъй като основната
причина за настъпването на ПТП е поведението на починалия, поради неспиране на
знак „Стоп“ и отнемане на предимството на застрахования водач, с което е
допринесъл в основна степен за вредоносния резултат.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба на „*** - О.З.“ ЕАД от С.М.С., ЕГН **********
от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и
М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, и трите представлявани от адв.
М.Т. с адрес: ***, *, с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Постъпила е
насрещна въззивна жалба и от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х.
област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН
********** от с.Д.Г., Х. област, и трите представлявани от адв. М.Т. с адрес:
***, * против същото първоинстанционно решение № 72 от 15.07.2020г. постановено
по т.д. № 191/2019г. по описа на ОС – Хасково, в частта с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П.,
Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН
********** от с.Д.Г., Х. област против „*** - О.З." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно
основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с
чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважения размер от по 5000 лева на всяка
от тях до размер от 10 000 лева лева – обезщетения за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат им А.М.К.,
настъпила на 12.10.2014 г. в резултат на пътно - транспортно произшествие,
причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **,
дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, №
********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата. Иска се решението да бъде отменено в посочената обжалвана
част, а по същество – постановено друго, с което да уважи предявените от
всеки от тях искове против застрахователя в размер на 10 000 лева /за
разликата над уважения размер от по 5000 лева на всяка от тях до размер от
10 000 лева лева/. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Считат, че присъдените
обезщетения не съответстват на действителния размер на вредите и на критериите
за справедливост. Намират, че съдът не е отчел близките отношения между
починалия и неговите сестри – ищците, не е отчел обстоятелството, че с две от тях
са живели в едно населено място, както и че поне веднъж седмично са се събирали
в родния си дом, както и обстоятелството, че починалият брат е оказвал помощ на
сестрите си по ремонта на къщите им, тъй е бил майстор – строител. Като
необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е взел предвид и
дълбоката скръб и тъга, която са изпитали вследствие на смъртта му.
Въззиваемата
страна „*** - О.З.“ ЕАД, чрез упълномощения адвокат К.Г. с писмен отговор от
15.09.2020г. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането
/отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищците С.М.С.,
ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х.
област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област твърдят,
че на 12.10.2014г. на път ПП * - *, в района на кръстовището по пътя
с. Н. - с.Ш.П., Община Х. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което е починал техния брат – А.М.К.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е
причинена от М.А.Т. при управление на лек
автомобил „М.", ДК№ * ** ** **. Твърдят, че причина за ПТП е
технически несъобразената скорост на движение
на лекия автомобил при движение по главен път в зоната на
произшествието и неспиране на знак „Стоп“. Твърдят, че смъртта на
брат им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърдят, че с влязла в сила Присъда №33/02.10.2015г. по НОХД №473 от 2015г. по
описа на ОС - Хасково, виновният водач М.А.Т. бил признат за виновен
затова, че като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост
е причинил смърт на А.М.К..
Твърдят, че и
трите са били в много близки отношения с брат си. За тях смъртта му била
изключително трагично събитие, ненадейно и травмиращо, породило скръб
и шок. Твърдят, че всяка от сестрите е разчитала на моралната
подкрепа на своя брат, а в много случаи и материална такава – за справяне с
ежедневни житейски проблеми. Твърдят, че между брата и сестрите са съществували
трайни и искрени отношения на обич и разбирателство. Твърдят, че вследствие на
причинената смърт на техния брат са понесли /и понасят/ неимуществени вреди –
страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към
датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет
на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „*** - О.З.“ ЕАД.
Претендират
заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Молят съда да
осъди ответника „*** - О.З.“ ЕАД да им заплати по 26 000 лева /
на всяка една от тях поотделно /- представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които
неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта на брат им
А.М.К., настъпила вследствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от М.А.Т. при управление на
лек автомобил „М.", ДК№ * ** ** **, застрахован в „*** -
О.З.“ ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите с полица № GO - ******** / 2014 г., със срок на покритие
от 29.08.2014 г. до 13.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.10.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът „*** -
О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** оспорва предявените искове. На първо място твърди, че
ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат
застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на
тях не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК
на ВКС изключение. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Счита, че размера на
претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.
Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй
като не е намалил скоростта, игнорирал е напълно пътния знак Б2 и е предприел
пресичане на главния път в момент, когато управлявания от Т. автомобил се е
намирал на разстояние 15.74 метра. В тази връзка счита, че съдът – ако намери
исковете за основателни – следва да отчете наличието на съпричиняване като
редуцира размера на обезщетението.
Първоинстанционният
съд е намерил, че отношенията на ищците с техния починал брат са основани на
взаимна обич и привързаност и макар че не попадат сред кръга от лица, очертани
от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и
страданията от смъртта на брат им подлежат на обезщетяване от
застрахователя. Намерил е за основателно възражението за
съпричиняване и като е определил размер на обезщетенията от по 10 000 лева
е намалил същото на 5000 лева, отчитайки процент на съпричиняване 50 %.
От представената
справка от регистъра на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ се установява, че за лекия автомобил с peг. № * ** **
** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
GO - ******** / 2014 г., със срок на покритие от 29.08.2014 г. до
13.12.2014 г., издадена от „*** - О.З.“ ЕАД. Налице е застрахователно
правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. М.А.Т. като водач на лекия автомобил се явява застрахован
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223
ал.1 от КЗ /отм./ договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно
чл.223 ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за
забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването
по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./.
Видно от
приложеното по делото НОХД №473 от 2015г. по описа на ОС – Хасково с влязла в
сила Присъда №33/02.10.2015г. по НОХД №473 от 2015г. по описа на ОС -
Хасково, М.А.Т. е признат за виновен в това, че на 12.10.2014
год. на път ПП * - *, в района на кръстовището по пътя с. Н. -
с.Ш.П., Община Х., при управление на лек автомобил „М.", ДК№ * ** ** ** в
нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А.М.К., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Присъдата е
влязла в сила на 19.10.2015г.
Съгласно чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Видно от
представеното удостоверение за родствени връзки /стр.7 от делото на ОС –
Хасково/ ищците са сестри на починалия в резултат на ПТП А.М.К..
Съдебната
практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г.
на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена
линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по
чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен
близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия
в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и
възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено
увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили
децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969
г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на
обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала. Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати
от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия
-неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика
обаче не отговаря на променените обществени условия. Съгласно Директива
2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а,
б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1.
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на
лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на
понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее
с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните
от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява държавите-членки да
ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от
правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на
Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна доктрина
и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право
на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено,
че материално легитимирано да
получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък
освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение
може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че
обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид
и мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди
от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка между
починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която
по принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг.
При претенция за
обезщетение, предявена от лице извън този най-близък кръг, то следва да докаже
наличието на изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която
по принцип е характерна с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва
да докаже, че вследствие на тези отношения той е претърпял продължителни болки
и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния
казус претенцията за обезщетение е отправена от сестрите на
починалото лице. Обичайно е между
брата и сестрите да се изградят и да съществуват отношения на обич,
привързаност и топлота. Нормално е така създадената връзка да продължи да
съществува и след като те пораснат, станат пълнолетни, започнат свой
самостоятелен живот и изградят свои семейства. Тези обичайни отношения обаче
според приетото в споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се
формира извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат
право на обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че
тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на
близките отношения на ищците с починалия им брат по делото са допуснати и
събрани гласни доказателства.
От показанията на
разпитания свидетел М. А.К. може да се направи извод, за това, че са били
налице близки отношения и дълбока привързаност между ищците и техния брат
А.М.К., но не може да се твърди, че тя е изключителна, по-силна от обичайната
между братя и сестри.
Установява се, че
починалият и сестрите му са живеели близо, събирали са се по празници и са били
винаги в много добри отношения. Тъй като починалият е бил строител, е помагал
на сестрите си с работа по ремонт на къщите им. Починалият е бил
тяхна опора и те много са страдали от смъртта му. Тя била шок за всички.
Свидетелят – син на починалия – подчертава, че лелите му плачели и много
страдали от загубата му.
От тези гласни
доказателства може да се направи извод за съществуващите близки отношения между
ищците и техния брат, основани на обич и взаимна привързаност. Те обаче
установяват единствено обичайни взаимоотношения и връзки.
Обстоятелството, че живеят в едно село и се събират по празници не предполага
създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини, още повече че
този тип отношения е обичаен за обичаите в България, особено по селата. Това не
може да служи като основание за изводи, че е налице близост над обичайната.
Обстоятелството, че починалият е помагал приживе на сестрите си с работа по
ремонт на къщите им, също не води до извод за близост, надхвърляща обичайната.
Реакцията на ищците след смъртта на техния брат също е нормална и естествена
при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи
заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Те действително са
претърпели болки и страдания, свързани със загубата на своя брат. Те обаче не
подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е
по-силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия
кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави
исковата претенция напълно неоснователна. Това изключва нуждата от
обсъждане на въпроса за размера на дължимото обезщетение и дали
е налице съпричиняване.
Ето защо следва
да бъде отменено обжалваното решение, в частта с която е осъдено „*** -
О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата
5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта
на брат и А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, да заплати
на К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата 5 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
брат и А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, за заплати
на М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област сумата в размер на 5 000/пет
хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
брат и А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, с което е
осъдено „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адвокат М.Т. *** сумата 1 740 лева -
възнаграждение за адвокат, определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за
оказана пред първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално
представително на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН **********
от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, а по сметка
на Окръжен съд-Хасково да заплати държавна такса в размер на 600
лева. По същество следва предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В останалата
обжалвана част решението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Поради
неоснователността на жалбите, неоснователно се явява и искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на по чл. 38 ал. 2 от ЗА за адв. М.Т..
На основание чл.
78 ал. 3 от ГПК на ответника *** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** следва да се присъдят разноски. За
въззивното производство те възлизат на 300 лева – държавна такса и 980 лева –
адвокатско възнаграждение, а за първоинстанционното такова следва да се
присъдят допълнително още 648 лева /разлика между присъдената от Окръжния съд
сума в размер на 2 7232 лева по съразмерност с уважената част от исковете и
действително сторените разноски в размер на 3 370 лева/.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
72 от 15.07.2020г. постановено по т.д. № 191/2019г. по описа на ОС – Хасково, в
частта, с която е осъдено „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.М.С., ЕГН
********** от с.Ш.П., Х. област сумата 5 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К., настъпила на
12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от
М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **, дължимо по
договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, № ********, ведно
със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата, да заплати на К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата
5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
смъртта на брат й А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от
11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, за заплати наМ.
М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област сумата в размер на 5 000/пет
хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й
А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно
произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№
* **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия
GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, с което е осъдено „*** - О.З."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на адвокат М.Т. *** сумата 1 740 лева - възнаграждение за адвокат,
определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказана пред
първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително
на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от
с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, а по сметка
на Окръжен съд-Хасково да заплати държавна такса в размер на 600 лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е.,
ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х.
област против „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** искове за заплащане на всяка от тях
на обезщетение и за уважения от Окръжния съд размер от 5000 лева
- за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат им А.М.К.,
настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие,
причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **,
дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, №
********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 72 от 15.07.2020г. постановено по т.д. № 191/2019г. по описа на ОС –
Хасково, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените
от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН
********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х.
област против „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ
/отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД, за разликата над
уважения размер от по 5000 лева на всяка от тях до размер от 10 000 лева –
обезщетения за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
брат им А.М.К., настъпила на 12.10.2014 г. в резултат на пътно -
транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил
„М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска
отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано
от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението не е
обжалвано и е влязло в сила в частта, отхвърляща предявените искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 10 000
лева до претендираните размери от по 26 000 лева за всяка от ищците, както
и в частта, отхвърляща претенцията за заплащане на законна лихва, за периода
12.10.2014г. – 11.10.2016г.
ОСЪЖДА С.М.С.,
ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х.
област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област да заплатят
на „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 1280 лева - разноски за въззивното производство , от
които 300 лева – държавна такса и 980 лева – адвокатско възнаграждение, както и
допълнително още 648 лева – разноски в първоинстанционното производство
/разлика между присъдената от Окръжния съд сума в размер на 27232 лева по
съразмерност с уважената част от исковете и действително сторените разноски в
размер на 3 370 лева/.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: