Р
Е Ш
Е Н И
Е
К., 30.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря
Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 966/2019 година за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявеният иск е за делба на съсобствени имоти с
правно основание чл.341 ГПК във връзка с чл.34 ЗС
Ищцата М.Г.А. ЕГН ********** моли съда да постанови
решение, с което да допусне до делба масивна двуетажна жилищна сграда, с адрес:
******, с предназначение на имота - жилищна еднофамилна сграда, с площ 200,00
кв.м. (двеста квадратни метра) и гараж с площ 19 кв. м., построена в периода
1994 г. – 1998 год. разположени в поземлен имот УПИ с № VI -329 по действащият
план на с. Р., Община К., одобрен със Заповед № 300-4-65/2002 год. описани в нот.
акт. № 110, том I, дело 137 от 1993 г., при квоти 1/2 /една втора/ идеална част
за М.Г.А. и ½ /една втора/ идеални части за ответника А.Х.С..
Твърди, че с ответника са съсобственици на недвижимите
имоти придобити по време на съвместното им съжителство, и че бракът им е
прекратен с решение на РС -К. постановено по гр.д. №840/2002 година на съда.
Дворното място, върху което е построена сградата е
собственост на бившият й съпруг - ответника А.Х.С. В това дворно място построили жилищната
сграда и гаража заедно по време на брака си със средства придобити от работата
им в Република Гърция. Парите, които заработили там вложили в построяването и
обзавеждането на сградата и гаража. След развода няколко пъти правила опит да
уреди отношенията си с ответника по доброволен ред, но той отказвал и това
довело до влошаване на отношенията им.
Ответникът А.Х.С. моли съда да отхвърли предявения иск
за делба на жилищната сграда и гаража като неоснователен. Оспорва твърдението
на ищцата, че е съсобственик на имотите. Твърди, че обектите са изградени в
негов личен имот и за построяването му ищцата няма никакъв принос.
От събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното заверено копие
на нот. акт №110, том I, дело № 137/1993 г. на нотариус Р.
Б. на 25.01.1993 год. А.С.Б.продава на А.Х.С. дворно място от 600 кв. м.,
находящо се в с. Р., Х. област, представляващо парцел IX-273 /девети за двеста седемстотин и три/ в кв. 6
/шести/ по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота: Р. и Н.
К., Н.Н.и улица, за сумата 36,846 лв.
Видно от Решение № 2“г“/21.01.2003 г. постановено по гр.д. № 840/2002 г. по описа на РС-К.
сключеният на 06.03.1994 год. в гр.К. гражданския брак между А.Х.С. и М.А. С.е
прекратен. Видно от Решение № 272/01.08.2003 г. постановено по гр. д. №
249/2003 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора ползването на семейното
жилище - дворно място с къща в с. Р. е предоставено на М.А. С./Г. след
развода/.
Видно от издадено от Кметство Р.,
Община К. Разрешение за строеж № 17 от 03.06.1994 г. на А.С. е разрешено съгласно
одобрените (съгласуваните) проекти от 30.05.1994 г. от арх. Попов за жилищна сграда и гараж в
парцел IX-273, квартал № 6 по плана на с. Р. да се извършат предвидените в
проекта СМР по дадена строителна линия от
К.Д.при условие да се изпълнят СМР по утвърдения проект без да се правят
изменения, след което обектът да се приеме от държавна приемателна комисия.
Строителни и монтажни са работите, чрез които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват.
Представено е писмо изх.№836/19.05.1997 год. до А.С.
от НЕК АД. В писмото се обсъжда осъществяване на ел. захранване на
обект-съществуващо жилище в с. Р. с инсталирана мощност 2 кВт.
Видно от съдържанието на представената скица
№92/01.02.2019 год. в поземлен имот УПИ с № VI - 329 в к. 6 по действащият от 2002 год. кадастрален
план на с. Р., представляващ парцел IX-273, в квартал № 6 по плана от 1957 год.
на с. Р., в имота има една двуетажна масивна жилищна сграда и гараж.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи :
Искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Представеното Разрешение е разрешение за изпълнение на
СМР, а не разрешение за строителство на двуетажна масивна жилищна сграда и
гараж.
За да се говори за съсобственост от вида на
бездяловата такава, по отношение на изграденото по време на брака следва да са
налице следните кумулативно необходими предпоставки, които съставляват
изискуемия фактически състав, необходим за пораждане на общност върху
построеното: сградата или постройката да е реализирана в „груб строеж“ по време
на брака; сградата или постройката да е изградена въз основа на издадено
разрешение за строеж на името на единия от съпрузите; да е налице съвместен
принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Семейния кодекс СК) в построяването на
сградата или постройката; и по отношение на изграденото да възниква вещно право.
Отсъствието дори и само на един от посочените кумулативно изискуеми елементи от
ФС се явява препятствие за пораждането на общност върху изграденото.
Моментът, в който се поражда общността върху постройката
или сградата е моментът на реализирането й в „груб строеж“, стига сградата или
постройката да представлява самостоятелен обект – да има вещно правна
обособеност и самостоятелно функционално предназначение.
Съгласно указанията, дадени в т. IV от ППВС № 5/1972
г. и ТР № 44/1971 г., които запазват своята актуалност и продължават да се
прилагат и при действието на новия СК от 2009 г., изграждането на сграда или
постройка през време на брака върху терен, лична собственост на единия съпруг,
води до възникване на СИО върху сградата или постройката, като
съпругът-несобственик на терена придобива съответна част от правото на строеж
върху терена. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Член 55 ЗС,
като посочва способите за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда
вещ, освен с правна сделка и по давност предвижда това да става и по
"други начини, определени от закона". За придобитите от съпрузите
през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи СК разпорежда,
че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Тази разпоредба на Семейния кодекс има императивен характер и представлява
"друг начин, определен от закона" по смисъла на чл. 55 ЗС за
придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ. Пленумът на
Върховния съд намира, че построената през време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена
общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на
предвидената в чл. 63 ЗС възможност правото на собственост върху постройката да
съществува отделно от собствеността върху земята, на която е изградена.
Ако върху поземлен имот, лично притежание на единия
съпруг, бъдат изградени постройки, с предназначение да обслужват използването
на този имот или на сграда в него, изключителна собственост на този съпруг,
обслужващите постройки не попадат под режима на СИО, а стават лична собственост
на съпруга-собственик на обслужвания поземлен имот или сграда. Като постройки,
предназначени да обслужват съществуваща сграда, индивидуална собственост на
единия съпруг, могат да се посочат: кухни, навеси, стопански постройки, бараки,
сгради и други, които нямат самостоятелно предназначение и притежават
второстепенен характер.
Не са имуществената общност и постройките,
предназначени да обслужват имот, изключителна собственост на единия съпруг –
градини, лозя и други. В тази категория постройки влизат складови бараки,
навеси и други подобни постройки в селскостопанския имот. Изтъкнатите две групи
постройки или сгради с обслужващо предназначение не покриват нормативно
закрепените изисквания за обособеност на един обект в светлината на пар. 5, т.
39 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията
(ЗУТ) – да бъдат самостоятелен строеж или обособена част от строеж с определено
местоположение (граници), самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Посочените
допълнителни постройки, които нямат самостоятелно значение, следват режима на собствеността върху земята.
В разглежданата хипотеза за да бъде СИО сграда,
построена по време на брака върху земя, лична собственост на ответника-бивш
съпруг, макар да не е било учредено ограничено вещно право на строеж в полза на
ищцата -другия съпруг е необходимо и достатъчно сградата да е била построена по
време на брака и да не е от категорията на сграда или постройка с обслужващо
предназначение. Съвместният принос се
предполага по силата на създадената от закона презумпция и е задължение на съпругът,
който желае да установи, че построеното по време на брака, е негова
индивидуална собственост за предяви иск по чл. 21, ал. 4 СК за липса на
съвместен принос.
Представените по делото доказателства не удостоверяват
построяването, т.е. реализирането по време на брака /в посочения в исковата
молба период 1994г.-1998г./ на строителство от полагането на основите до създаването на двата обекта - двуетажна
жилищна сграда и гараж в „груб строеж“. Разрешението, което е издадено на името
на единия съпруг не удостоверява по безспорен начин, че е разрешение за строителство,
т.е. за построяване на жилищна сграда и гараж, а се отнася за извършване на СМР
в жилищна сграда и гараж.
Липсват доказателства, че видът разрешени СМР е изграждане на строеж. В подкрепа на извода на
съда, че СМР са от категорията ремонтиране, реконструиране, преустройване, поддържане
или възстановяване на съществуващи строежи е и писмо изх.№836/19.05.1997 год.
до А.С. от НЕК АД относно осъществяване на ел. захранване на обект-съществуващо
жилище в с. Р. с инсталирана мощност 2 кВт.
Ищцата не е съсобственик недвижим имот, представляващ
масивна жилищна сграда с адрес: ******, с предназначение на имота – жилищна
еднофамилна сграда, с площ 200 кв. на два етажа и на гараж с площ 19 кв.м.,
разположени в поземлен имот УПИ с № VI -329 по действащият план на с. Р.,
Община К. и искът й за делба на тези два обекта е неоснователен.
Разноските на ищцата по делото възлизат на 800 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не представя документ за направени разноски
по делото.
Ищцата следва да заплати на РС-К. държавна такса в
размер на 99 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.А. с ЕГН ********** иск съдът да допусне между М.Г. ***, действаща чрез адв. Д.Д. ***
със съдебен адрес *** и А.Х.С., ЕГН ********** с адрес *** делба на недвижим имот, представляващ масивна ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен
адрес ******, с предназначение на имота - жилищна еднофамилна сграда, с площ
200,00 кв.м. (двеста квадратни метра) на два етажа и на ГАРАЖ с площ 19 кв. м.,
разположени в поземлен имот УПИ с № VI -329 по действащият план на с. Р.,
Община К., одобрен със Заповед № 300-4-65/2002 год. при квоти 1/2 /една втора/ идеална част за М.Г.А. и ½ /една
втора/ идеални части за А.Х.С..
ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** *** да заплати на РС-К. държавна такса в размер на 99,00 лв.
/деветдесет и девет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :