Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 29.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното
от М. Сандулов гр. д. N 751 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 462 ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна
жалба от от „Г.И СИЕ“ ООД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, *******,
представлявано от управителя Г.Д.Г.чрез пълномощник против Разпределение,
обективирано в протокол изх. № 55696/27.10.2020г
и предявено на 27.10.2020г. по ИД №
20179150404134 по описа на ЧСИ Г.Г.с per. № 915
В жалбата се твърди, че за датата на извършване на разпределението
пълномощникът не е уведомен, а е процесуален представител / пълномощник на
дружеството длъжник. След като по делото е представено
адвокатско пълномощно, многократно съобщения, призовки и книжа са връчвани на
пълномощника, включително и по предходното разпределение и действията по
обжалване. Иска се да бъде отменено така извършеното разпределение по делото и да бъде върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение при спазване на процесуалните
правила за това.
Постъпило е възражение
от присъединения взискател община Сливен чрез пълномощник, в което се поддържа,
че в
конкретния случай жалбоподателят не излага оплаквания във връзка с
разпределението на сумите с протокола, които да бъдат обект на съдебен контрол.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна или недопустима.
Подадено е възражение от
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в което се
твърди, че жалбата е просрочена и недопустима. Процесното разпределение е предявено
по делото на 27.10.2020г., поради което тридневният срок по чл.462, ал. 2 ГПК
за подаване на жалба е изтекъл на 30.10.2020г. включително. Няма данни
да е изпратена по пощата или с куриер, за да се счита, че срокът е спазен по
реда на чл.62, ал. 2, изр. 1 ГПК. Подадена след изтичане на срока по чл. 462,
ал. 2 ГПК, с оглед препращащите разпоредби на чл. 463, ал. 1, вр. с чл. 278,
ал. 4, вр. с чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, жалбата е
процесуално недопустима, следва да бъде върната като просрочена, а
производството по нея прекратено. На следващо място се поддържа, че жалбата е
неоснователна.
В писмени мотиви ЧСИ на
първо място развива хронологията по образуването и движението на делото. Твърди
се, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения тридневен срок, от
надлежна страна - длъжник по ИД, срещу изпълнително действие, подлежащо на
обжалване, съгласно чл. 462, ал. от ГПК. Разпределението е предявено на
27.10.2020г., т.е. на 30.10.2020г в 17,00ч е изтекъл срокът, в който може да
бъде подадена жалба. Настоящата жалба е входирана в кантората на ЧСИ Г. лично на
02.11.2020г. До 02.11.2020г. В материалите по ИД няма заявено писмено искане от
длъжника, че всички съобщения по делото следва да бъдат връчвани на съдебен
адрес или адресат, различен от седалището и адреса на управление на
дружеството. За да е налице задължение на ЧСИ да спразва хипотезата на чл. 39
от ГПК , абсолютна предпоставка за това е страната по ИД изрично да посочи, че
желае връчването на книжа, призовки и съобщения да се извършва на посочен
адресат или пълномощник. По ИД 4134/2017г., длъжникът „Г.и СИЕ" ООД е
получавал всички книжа, съобщения и призовки единствено и само чрез управителя
на дружеството Г.Г.. Видно от материалите по ИД, длъжникът „Г.и СИЕ" ООД е
защитавал правата си, съгласно ГПК, в максимална степен. От друга страна
съдебната практика и ГПК са категорични, че връчването е винаги редовно, ако
страната е приела и получила съобщението лично, доколкото законът в чл. 45 ГПК дава приоритет на личното връчване.
В обобщение се сочи, че жалбата е недопустима.
С определение от
11.12.2020г. е оставена без разглеждане частната жалба от „Г.И
СИЕ“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *********, представлявано от управителя Г.Д.Г.чрез пълномощник
против Разпределение, обективирано в протокол изх. № 55696/27.10.2020г и предявено на 27.10.2020г. по ИД № 20179150404134 по описа на ЧСИ Г.Г.с
per. № 915 като
недопустима. Това определение е било обжалвано и е отменено с определение №
100271/22.03.2021г по ч. гр. дело №99/2021г на БАС, с което е дадено указание
за произнасяне по същество.
Настоящият състав след като се запозна с
жалбата и делото, приема следното:
Няма спор относно фактите. Единственото
оплакване е, че за извършеното разпределение длъжникът не е бил уведомен чрез
пълномощник.
На 02.11.2020г е входирана в Кантора ЧСИ с № 40111/02.11.2020г. молба от
адв. М.Р., като пълномощник на длъжника „Г.и Сие" ООД, в която същата
заявява, че не е уведомена за датата и часа на насроченото разпределение, както
и това че „многократно съобщения, призовки и книжа са връчвани на мен,
включително и по предходното разпределение и действията по обжалване.'', поради
което моли да бъде отменено извършеното на 27.10.2020г. Разпределение. С
резолюция от същата дата ЧСИ е отказал да отмени извършеното разпределение,
поради липса на законова възможност за подобно действие. Адв. Р. е уведомена
със съобщение изх. № 57223/02.11.2020г връчено на 03.11.2020г. Едновременно с
молбата е подадена жалба вх.№ 40112/02.11.2020г. от адв. М.Р., като пълномощник
на длъжника „Г.и Сие" ООД, и е посочила нов съдебен адрес:*******, против разпределение от 27.10.2020г. С резолюция от
същата дата, жалбата е оставена без движение, като са дадени указания за
отстраняване на допуснати нередовности. Длъжникът „Г.и СИЕ" ООД е уведомен
чрез упраавителя си Г.Г./на 03.11.2020г. / и чрез адв. М.Р. /на 03.11.2020г./. На
06.11.2020г. е входирана молба с № 40722/06.11.2020г., с която са отстранени
нередовностите указани от ЧСИ. Посоченото от адв. Р. пълномощно е представено
година по-рано и е било придружено единствено и само от молба от нейна страна
за запознаване с материалите по ИД, в която е посочила отново адреса на
управление на дружеството- длъжник „Г.и Сие" ООД. Съгласно решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на
ІV г.о . на ВКС, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да
връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е изричната
разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК. В тази хипотеза връчването,
извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез
друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да
го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е
получила призовката или съобщението лично. В хипотеза на призоваване на
юридическо лице – търговец, каквато е настоящата, с оглед разпоредбата на чл.45 ГПК, според която връчването на
представител е приравнено на лично връчване / без разпоредбата да ограничава
представителството до договорно такова/, е формирана съдебна практика, която
настоящият състав споделя, основана на съвместното тълкуване и приложение на
чл.39 ал.1 вр. с чл. 38 вр. с чл.45 ГПК, която по същество допълва
отговора на правния въпрос в решение № 292 по гр.д.№ 2938/2014 год. на ІV г.о.
на ВКС, без да му противоречи, доколкото и в същия непризоваването чрез
пълномощника не е прието за достатъчно, за формиране извод за нередовност на
връчването,а липсата и на доказателства за лично връчване на страната / не чрез
лице по чл. 46 ал.1 ГПК – съгласно да получи
призовката, което в общата хипотеза би било достатъчно за редовност на
призоваването/. Според упоменатата практика, призоваването на страна -
юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно,
макар и извършено в нарушение на чл.39 ал.1 ГПК, когато съобщението е
връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона,
приравняваща това връчване на лично връчване / в този смисъл опр.№ 137 по
ч.т.д. № 45 / 2016 год. на ІІ т.о. ВКС /.
В производството по чл. 463 от ГПК съдът
разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК
и чл. 459 от ГПК и следва да установи дали са съобразени привилегированите
вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при
проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на
кредиторите. Следва да се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен
от оплакванията в жалбата, а следва да провери всички законови изисквания,
касаещи посочените по-горе въпроси - реда за удовлетворяване на взискателите в
изпълнителното производство и дължи служебен контрол по чл.136 от ЗЗД, чл.458 и
чл.459 от ГПК.
В конкретния случай са спазени изискванията на закона, като при извършеното
разпределение на първо място са съобразени разноските по изпълнението, съгласно
чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, на следващо място са удоволетворени вземанията на
Община Сливен на основание на чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД, а на следващо място са
съобразени вземанията на ипотекарния кредитор. Поради това извършеното
разпределение е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Г.И СИЕ“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, *******,
представлявано от управителя Г.Д.Г.чрез пълномощник против Разпределение,
обективирано в протокол изх. № 55696/27.10.2020г
и предявено на 27.10.2020г. по ИД №
20179150404134 по описа на ЧСИ Г.Г.с per. № 915
като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването
му пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: