Присъда по дело №4/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 25
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20223430200004
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Тутракан, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
и прокурора П. Г. А.
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20223430200004 по описа за 2022 година
и като взе предвид събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. В., ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 35 от 14.03.2019 г.
по гражданско дело № 99/2018 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан,
влязло в законна сила на 14.03.2019 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си
К. М. В., родена на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на по 140 лв. /сто и
четиридесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - общо 28 /двадесет и осем/ месечни
вноски, за периода 14.07.2019 г. – 14.11.2021 г., на обща стойност 3920.00
/три хиляди деветстотин и двадесет лева/, с което е осъществил престъпление
по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, като до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, подсъдимият е изпълнил
задължението си, поради което на основание чл. 183, ал. 3 от НК, НЕ МУ
НАЛАГА наказание.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15 –
дневен срок пред Окръжен съд гр. Силистра.
1
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25/07.11.2022 год.
по НОХД № 4 от 2022 год.

Подсъдимият М.А.В., роден на ***, с ЕГН **********, е предаден на
съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това,
че след като е бил осъден с Решение № 35 от 14.03.2019 г. по гражданско дело
№ 99/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, влязло в законна сила на
14.03.2019 г., да издържа своята низходяща – дъщеря си К.М.В., родена на
*** г., с ежемесечна издръжка в размер на по 140 лв. /сто и четиридесет лева/,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – общо 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, за периода
14.07.2019 г. – 14.11.2021 г., на обща стойност 3 920 лв. /три хиляди
деветстотин и двадесет лева/ – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия, наказателното производство се проведе по
правилата на глава двадесет и седма от НПК, поради което му бе назначен
служебен защитник. След като подсъдимият призна пред съда изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даде
съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че
неговите самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение на основание чл.372 ал. 4 от НПК,
съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие съдът изиска и прие като доказателство
по делото справка изх. № 1907/19.09.2022 г. от ДСИ при РС – Тутракан. от
която е видно, че подсъдимият е внесъл по изпълнителното дело суми по
изплащане на дължимата издръжка, сборът от които надвишава сумата по
повдигнатото му обвинение.
Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира
признаването на подсъдимия за виновен, като на основание чл. 183, ал.3 от
НК да не му се налага наказание.
Защитникът на подсъдимия пледира за прилагане на чл. 183, ал.3 от НК
и неналагане на наказание на подсъдимия.
Подсъдимият съжалява за стореното и моли да не му се налага
наказание.
Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.В., роден на ***.
През 2017 г. подс. В. и св. П.Т. сключили граждански брак. На *** г. от
съвместното им съжителство се родила дъщеря им К.М.В.. През 2019 г.
поради влошени взаимоотношения съпрузите се развели с Решение №
35/14.03.2019 г., постановено по гр. д. № 99/2018 г., влязло в законна сила на
14.03.2019 г. Съгласно решението подсъдимият бил осъден да изплаща
1
ежемесечна издръжка на дъщеря си чрез нейната майка в размер на 140 лв.
От влизане в сила на съдебния акт св. Т. била получила чрез „Изипей“ от
подсъдимия следните суми, представляващи плащания по задължението за
издръжка:
100 лв. на 26.08.2020 г., видно от Разписка № 0700011494290067;
300 лв. на 18.09.2020 г., видно от Разписка № 0700011625929690;
100 лв. на 23.12.2020 г., видно от Разписка № 0700012189056839;
110 лв. на 10.03.2021 г., видно от Разписка № 0700012671909925.
Посредством изброените плащания подсъдимият изпълнил
задължението си по изплащане на издръжката от влизане в сила на съдебния
акт общо за четири месеца и до 14.11.2021 г.,за който период е предявено
обвинение, той не изпълнил задължението си общо за 28 месеца на общата
сума от 3 920 лв.
През периода 01.12.2021г.-19.08.2021г.подсъдимия е изпълнявал
редовно задължението си за издръжка на дъщеря си,като по образуваното
изпълнително дело в ТРС, през този период са постъпили и средства
надвишаващи задължението му за издръжка.Със сумите, надвишаващи
задължението за съответния месец, за посочения период, до приключване на
съдебното следствие по наказателното дело,подсъдимия е изпълнили
задължението си за което му е било повдигнато обвинение.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание
чл. 373, ал.3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния
акт, предмет на направеното от подсъдимия самопризнание, и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: показанията на св. Т.; з. к. на Решение № 35/14.03.2019 г. по гр. д. №
99/2018 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 14.03.2019 г.;
Удостоверение за раждане на К.М.В.; Разписка № 0700011494290067;
Разписка № 0700011625929690; Разписка № 0700012189056839; Разписка №
0700012671909925; справка съдимост; автобиография; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние; справка изх. № 1907/19.09.2022
г. от ДСИ при РС – Тутракан.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Подсъдимият М.А.В. е наказателно отговорно лице. Същият е
осъществил от обективна страна престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от
НК. С Решение № 35/14.03.2019 г. по гр. д. № 99/2018 г. по описа на РС –
Тутракан, влязло в законна сила на 14.03.2019 г., подсъдимият е бил осъден да
издържа свой низходящ – дъщеря си К.В., като заплаща чрез майка П.Т.
месечна издръжка в размер на 140 лв. Изпълнителното деяние е довършено с
неплащането на поне две месечни вноски, като в настоящия случай
обвинението обхваща двадесет и осем такива, считано от датата на влизането
на решението в сила до 14.11.2021 г. Съставът на чл. 183, ал.1 от НК не
изисква настъпването на каквито и да са вредни последици. От изложеното
следва, че подсъдимият е осъществил от обективната страна престъпния
състав, в който е обвинен.
2
От субективна страна съставът изисква деянието да е изпълнено
умишлено. Изисква се също и наличието на допълнителен субективен
елемент – съзнателност, който в голяма степен се припокрива с понятието за
умисъл, а именно задълженото лице да е било наясно какви са основанието,
размерът и падежът на задължението. Видно от събраните по делото
доказателства подсъдимият е съзнавал параметрите на своето задължение и
въпреки това не го е изпълнил в размер на двадесет и осем месечни вноски.
От изложеното следва, че подс. В. е осъществил състава умишлено, тъй като е
съзнавал обществено опасния характер на извършеното и неговите
обществено опасни последици, но въпреки това е желаел и допуснал тяхното
настъпване.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд,подсъдимия е изпълнил задължението си за периода,за който му е било
предявено обвинение и не са настъпили други вредни последици.Налице са
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.183 ал. 3 от НК,като на
подсъдимия не следва да му бъде налагано наказание.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия М.А.В. за виновен в
извършване на престъпление по смисъла на чл. 183, ал.1 от НК за това, че
след като е бил осъден с Решение № 35 от 14.03.2019 г. по гражданско дело №
99/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, влязло в законна сила на
14.03.2019 г., да издържа своята низходяща – дъщеря си К.М.В., родена на
*** г., с ежемесечна издръжка в размер на по 140 лв. /сто и четиридесет лева/,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – общо 28 /двадесет и осем/ месечни вноски, за периода
14.07.2019 г. – 14.11.2021 г., на обща стойност 3 920 лв. /три хиляди
деветстотин и двадесет лева/, като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, подсъдимият е изпълнил задължението си,
поради което, на основание чл. 183, ал. 3 от НК, не му наложи наказание.
Предвид постановената присъда и неналагане на наказание, на
основание чл. 309, ал. 4 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на
подсъдимия Ч мярка за неотклонение „подписка”.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3