Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 3566 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против солидарните
длъжници Н.М.М., ЕГН **********, и Л.Г.М., ЕГН **********, с която е предявен
иск за признаване за установено, че ответницата Н.М. дължи на ищцовото
дружество сумата от 4 197,79 лева, представляваща главница по Договор за
револвиращ заем № ********** от 27.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на вземането, а ответникът Л.Г.М.
дължи солидарно с длъжника Н.М.М., ЕГН **********, на кредитора „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 399,26 лева, отговаряща на 1/3 част
от общото задължение на наследодателя му Г.Н.М. и представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5574/2017 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 27.03.2012 г.
бил сключен Договор за револвиращ заем № ********** между ищеца като кредитор и
Г.Н.М. и Н.М.М. като солидарни длъжници. Договорът бил сключен при общи условия
и при следните параметри: сума на заема 2 000 лева, срок на заема 48 месеца, размер
на месечната вноска 93 лева, дата на погасяване 2 ден от месеца, ГПР 57,89%,
годишен лихвен процент 46,92%, лихвен процент на ден 0,13%. Сочи се, че
ответницата Н.М. се задължила да отговаря солидарно с Г.М. за всички задължения
по договора. Заявява се, че ищецът – заемодател изпълнил задължението си по
договора, като на 28.03.2012 г. превел сумата от 2 000 лева по посочена от
заемополучателя Г.М. банкова сметка. ***ктът, че кредитополучателят Г.М. е
починал на 29.05.2012 г. и до неговите наследници по закон била изпратена
покана за доброволно изпълнение за оставащата дължима по договора сума от 4
197,79 лева и им бил даден 14-дневен срок за изпълнение. Такова не е
последвало. Заявява се, че срокът на договора изтекъл на 02.04.2016 г. Сочи, че
Г.Н.М. е оставил трима наследници по закон, които отговарят за по 1/3 част от
задължението, поради което ответникът Л.М. отговаря за сумата от 1 399,26 лева,
представляваща 1/3 част от задължението на неговия наследодател, а ответницата Н.М.
в качеството си на солидарен длъжник отговаря солидарно с тримата наследници по
закон за цялата сума от 4 197,79 лева.
Ищецът сочи, че по ч. гр. д. № 5574/2017 г. по описа
на Районен съд – гр. Враца в негова полза била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответниците и останалите двама наследници по закон на Г.М..
Заповедта за изпълнение била влязла в законна сила срещу другите двама
наследници, за което бил издаден изпълнителен лист срещу тях. Тъй като
настоящите ответници в качеството си на длъжници възразили срещу вземането,
това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск за
установяване на същото. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато, че ответницата Н.М. дължи на ищцовото дружество сумата от 4 197,79
лева, представляваща главница по Договор за револвиращ заем № ********** от
27.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до
изплащане на вземането, а ответникът Л.Г.М. дължи солидарно с ответника Н.М.М.
на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 399,26
лева, отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя му Г.Н.М. и
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
28.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5574/2017 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответницата Н.М. чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. Ч., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място, заявява
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност на сумите, считано от
датата на последната погасителна вноска – 02.07.2012 г. На следващо място сочи,
че искът е неоснователен, тъй като вземанията не са изискуеми – волеизявление
на кредитора за предсрочната изискуемост не е достигнало до ответницата. Прави
възражение за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните норми на ЗПК, уреждащи договорното възнаграждение,
лихвения процент и ГПР. Счита, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК и е недействителен.
Липсва клауза относно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, липсва информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
липсва клауза за възможността от отказ от договора, представените общи условия
не са подписани от страните по договора. Липсва ясна методика за формиране на
годишния процент на разходите по кредита, в който следва по ясен и разбираем начин да са инкорпорирани
всички разходи по кредитното правоотношение. Счита още, че договорът е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, тъй като за заем в размер на 2 000 лева и
срок за плащането му от 48 месеца, общият размер на задължението възлиза на 4
479,86 лева. Т. е . при уговорената възнаградителна лихва липсва еквивалентност
между предоставената услуга и нейната цена. Счита, че при потребителски заем от
2 000 лева, при сравнително кратък срок на ползване – 48 месеца, при
предоставяне на обезпечение – съдлъжник, възнаградителна лихва в размер на
46,92% противоречи на добрите нрави. Иска се постановяване на решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника Л.М. чрез назначения му от съда особен представител адв. Л.В., с
който оспорва иска като неоснователен.Сочи, че договорът е недействителен
поради противоречието му с императивните разпоредби на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Липсва погасителен план, налице е разминаване между датата на декларацията за
обработка на личните данни, карта на клиента и стандартния европейски формуляр
– 26.03.2012 г. и датата на договора – 27.03.2012 г., т. е. съгласието на
страните по реквизитите на договора не е дадено едновременно. Счита, че
кредитополучателят умишлено не е уведомен за всички условия на кредитния
договор. Не става ясно дали кредитополучателят е бил уведомен и се е съгласил с
размера на ГПР, годишния лихвен процент, сума на всеки револвинг, договорно
възнаграждение за револвинга и общо дължима сума. Не става ясно как е формирано
общото задължение в размер на 4 179,79 лева. Общите условия не са подписани от
кредитополучателя. Ето защо счита, че са нарушение чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и
т. 20 ЗПК, както и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, с
оглед на което се дължи само чистата стойност на заема. Освен това сочи, че
клаузите, уреждащи ГПР, годишния лихвен процент и лихвения процент на ден са
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност на част от процесната сума – на всички вноски за главница преди
03.08.2013 г. и на всички лихви преди 03.05.2015 г.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
5574/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД заявление е
издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н, О.Л., Д.Х и И.Х., чрез юрисконсулт Р.И., сумата от 4 197,79 лева /четири хиляди сто
деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 28.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 83,96 лева /осемдесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и
сумата от 50 лева /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП, а длъжниците Л.Б.М., ЕГН **********, М. Г.М., ЕГН **********, Л.Г.М., ЕГН **********, тримата с
адрес: ***, да заплатят солидарно с длъжника Н.М.М., ЕГН **********, на кредитора „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н, О.Л.,
Д.Х и И.Х., чрез юрисконсулт Р.И., сумата от по 1 399,26 лева
/хиляда триста деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ за всеки от
тях, отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя им Г.Н.М. и
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
28.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане
на вземането, както и по 1/3 от сумата от 83,96
лева /осемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна такса и по 1/3 от сумата от
50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП
вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение
на длъжниците Л.Б.М. и М. Г.М..
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът Н.М.М. е депозирала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а на длъжника Л.Г.М. е връчена по
реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление. С Разпореждане №
4435/21.06.2018 г. на заявителя е указано в едномесечен срок от съобщението да
предяви искове за установяване на вземанията си спрямо тези двама длъжници. В
изпълнение на дадените му указания „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирало
искова молба, въз основа на ковто е образувано настоящото производство.
Между Г.Н.М. като кредитополиучател и „Профи Кредит
България“ ЕООД като кредитор е сключен Договор за револвиращ заем № **********/27.03.2012
г., съгласно който Г.М. ответникът като кредитополучател е получил от „Профи
Кредит България“ ЕООД като кредитодател револвиращ заем при следните параметри:
размер 2 000 лева, срок на заема 48 месеца, размер на вноската 93 лева, общо
задължение 4 476,86 лева, ГПР 57,89%, годишен лихвен процент 46,92%,
лихвен процент на ден 0,13%, сума на всеки револвинг 1 573 лева, договорно
възнаграждение при револвинг 1 775 лева, общо дължимо по револвинга
3 348 лева.
За задълженията по договора като солидарен длъжник е
посочена ответницата Н.М.М..
Съгласно б. Б
от договора, неразделна част от същия са Общи условия, които са предадени на
клиента и солидарния длъжник при подписване на договора, същите са запознати с
тях и ги приемат и се задължават да ги спазват. Отбелязано е в б. Г, че клиентът
и солидарният длъжник декларират, че са им предоставени: безвъзмездно на
хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под
формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед
преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и
финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на
просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Представен
е Стандартен европейски формуляр, неподписан от кредитополучателя.
Представени
са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за револвиращ заем
за физически лица.
По делото е
представено копие от преводно нареждане от 28.03.2012 г., видно от което
кредиторът е превел заемната сума от 2 000 лева по банкова сметка *** М. в „Банка ДСК” ЕАД. Номерът на
банковата сметка е посочен от ответника в договора за кредит и същият съвпада с
номера от паричния превод.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници изх. № 2509/09.08.2017 г., Г.М. е
починал на 29.05.2012 г. и негови наследници по закон са: Л.Б.М. – съпруга, М. Г.М.
– син и ответника Л.Г.М. – син.
Представени
са уведомителни писма от ищеца до Н.М. и Л.М., с които ги уведомява относно
размера на задълженията по договора и ги кани в 14 дневен срок да заплатят
дължимите суми. Видно от обратните разписки, Н.М. е получила писмото на 09.10.2017 г. /чрез Веселин Тасев – син/, а
писмото до Л.М. се върнало в цялост с отбелязване „непотърсен“.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Видно от същото, размерът на отпуснатия на Г.М. кредит е 2 000
лева, а общото задължение по договора е в размер на 4 476,86 лева,
представляващо сбор от общото задължение по кредита в размер на 2 000 лева и договорната
възнаградителна лихва от 2 476,72 лева. Заемната сума е получена по банков
път от кредитополучателя на 28.03.2012 г. по посочена от него банкова сметка. ***вора
от ответника, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.12.2017 г. непогасеният остатък от главницата е в размер на
общо 1 9953,18 лева.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът Л.Г.М., ЕГН **********, дължи
солидарно с длъжника Н.М.М., ЕГН **********, на кредитора „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 399,26 лева, отговаряща на 1/3 част
от общото задължение на наследодателя му Г.Н.М. и представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на вземането, а
ответницата Н.М.М., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество солидарно с Л.Б.М.,
ЕГН **********, М. Г.М., ЕГН **********, и Л.Г.М., ЕГН **********, като всеки
от тримата отговаря за сумата от 1 399,26 лева, отговаряща на 1/3 част от
общото задължение на наследодателя му Г.Н.М., сумата от 4 197,79 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2017 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5574/2017 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав.
Установителният иск е допустим, подаден е в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК и е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване.
На първо място следва да се разгледат възраженията,
заявени от ответниците в отговорите на исковата молба, за нищожност на целия
договор за потребителски револвиращ кредит.
По делото няма спор, а и след служебна справка в
публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че ищцовото дружество е
регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатият на
ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
Следва да се посочи, че процесният договор е сключен
на 27.03.2012 г. и за него е приложима разпоредба на чл. 22 ЗПК в редакцията й
от 2010 г. - Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г., съгласно
която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. За всички изрично изброени в чл. 22 ЗПК изисквания следва да се
прилагат редакциите им към момента на сключване на договора. Сред изрично
изброените норми липсва чл. 11, ал. 2 ЗПК, съгласно която всяка страница от
общите условия следва да е подписана от страните по договора. Нормата е
създадена през 2014 г. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. и не се
прилага за заварените договори, поради което възраженията на ответниците в този
смисъл са неоснователни.
В случая е отпуснат револвиращ кредит. Револвиращият заем (кредит) е
потребителски кредит, при който с подписването на договора се отпуска
определена сума за определен период от време, след изтичането на който и след
погасяването на сумата, автоматично се отпуска нова сума за
нов период от време. В случая това „възобновяване“ се извършва единствено на
база първоначално сключения договор за револвиращ заем (кредит), без да е
необходимо подписването на нов договор или споразумение към съществуващия
такъв. След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен
състав приема, че договорът е за револвиращ потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
възражение.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия
случай са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 – в редакцията й от 2010 г. /Обн.
- ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 ЗПК – в редакцията й от 2010 г. /Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в
сила от 12.05.2010 г./, съгласно която се изисква да е сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Изискването всички клаузи да са формулирани по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е въведено с изменението на
нормата през 2014 г. - Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. и
е неприложимо в настоящия случай. Т. е. това, че много от клаузите в договора
са оформени в различен от останалите клаузи и в по – дребен по размер шрифт не
рефлектира върху действителността на договора, тъй като същият е сключен преди
изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на сключването;
вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора;
общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на
ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на
потребителя. Следва да се посочи, че макар да не е представен погасителен план,
обективиран в отделен документ, доколкото в договора се съдържа срокът на
договора, размерът на всяка погасителна вноска и падежната дата – 2 число на
месеца, ведно с общото дължимо задължение по договора, то следва да се приеме,
че погасителен план се съдържа в самия кредитен договор. Възможностите за отказ
от договора и за получаване на информация за дължимостта по кредита са
уговорени в общите условия, екземпляр от които е бил връчен на
кредитополучателя. Чл. 12 ЗПК не е приложим в настоящия случай.
При тези констатации настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността
на целия Договор за револвиращ заем № **********/27.03.2012 г.
Възраженията на ответниците, свързани с размера и
определянето на ГПР и годишния лихвен процент, не следва да бъдат разглеждани,
тъй като в настоящото производство такива претенции не са заявени, а дали
клаузите в договор относно ГПР и лихвения процент са неравноправни, не влияе
върху действителността на самия кредитен договор.
Не следва да се разглеждат и възраженията на
ответниците, свързани с обявяване, респ. необявяването по надлежния начин на
предсрочната изискуемост на кредита, доколкото ищецът основава претенцията си с
твърдения за изтекъл срок на договора, а не на предсрочна изискуемост.
За основателността на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г.Н.М. по силата на валидно
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2012 г., по който
ответницата Н.М.М. се е задължила да отговаря солидарно; 2. Реално предоставяне
на заемната сума в твърдяния размер; 3. Че кредитополучателят Г.М. е починал, а ответникът Л.М., както и
лицата Л. М. и М. М. са негови наследници по закон; 4. Размерът на вземането
си.
Наличието на първите две предпоставки –
валидно сключен между ищеца и Г.М. договор за потребителски кредит и реално
предоставяне на заемната сума на кредитополучателя – се установява по несъмнен
начин от събраните писмени доказателства, като сумата е преведена по банкова
сметка, ***а за кредит. От удостоверението за наследници се установява и
следващата предпоставка – че кредитополучателят Г.М. е починал, а ответникът Л.М. е негов
наследник по закон. Следователно ответникът Л.М. отговаря за задълженията на
наследодателя си съобразно наследствените си права – в случая за 1/3 част от
тях.
Искът срещу Л.М. е предявен за сумата
от 1 399,26 лева, отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя
му Г.Н.М. и представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 28.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.12.2017 г. до изплащане на вземането.
Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза, дължимият към 06.12.2017 г. /датата на
подаване на заявлението/ остатък от главницата по кредита е 1 953,18
лева. Т. е. Л.М. следва да заплати на
кредитора 1/3 от тази сума или сумата от 651,06 лева, за която сума следва да
бъде уважен предявеният срещу този ответник иск, а до пълния предявен размер от
1 399,26 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е възражението на
ответника М. за изтекла 5- годишна погасителна
давност на вноските за главница, падежирали преди 03.08.2013 г. Съгласно чл.
84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, когато падежът на задължението настъпи след смъртта
на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от
поканата. До ответника М. е изпратено писмо, с което е уведомен за размера на
дълга и му е предоставен 14-дневен срок от получаването да погаси задължението
си или да осъществи контакт с кредитора за разсрочване на сумата. Писмото е
изпратено до постоянния адрес на ответника: гр. Враца, ж. к. „Дъбника“ бл. 129,
вх. Г, ет. 5, ап. 58. Видно от обратната разписка, същото се е върнало в цялост
на 17.10.2017 г. с отбелязване „непотърсен“. Съдът намира, че доколкото
връчването на поканата е извършено на постоянния адрес на наследника, то същото
следва да се счете за редовно връчено. Кредиторът е положил усилия да издири
постоянния адрес на наследника, да го уведоми за задълженията на наследодателя
му и да му даде подходящ срок за изпълнение, т. е. кредиторът в случая е
добросъвестен и действията му са поставили наследника в забава с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Тъй като срокът на договора е
изтекъл на 02.04.2016 г. – падежът на последната вноска, то всички вноски са
били падежирали към датата на уведомяването на наследника и същият е в забава,
считано от изтичането на дадения му с поканата 14-дневен срок, който е започнал
да тече от датата на уведомяването му – 17.10.2017 г. и е изтекъл на 31.10.2017
г. и считано от 01.11.2017 г. ответникът М. е в забава.
С оглед изложеното, началото на
погасителната давност не се обвързва с падежа на погасителните вноски, а с
настъпването на забавата на наследника. Видно е, че от 01.11.2017 г. до датата
на депозиране на исковата молба погасителната давност на вземанията на ищеца не
е изтекла и възражението на ответника М. е неоснователно.
Дори и да не се приеме, че ответникът в
качеството му на наследник е уведомен с посоченото писмо, то следва да се има
предвид, че и исковата молба представлява покана. Същата е депозирана на
06.08.2018 г. В случая на ответника М. е назначен особен представител, който е
получил препис от исковата молба. Следва да се приеме, че това връчване е
надлежно. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед защита интересите на ответника, на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл
Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ВКС, I т. о., което е
постановено във връзка с връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
особен представител, но същото следва да се приложи и за връчването на препис
от исковата молба на особения представител/.
Видно е, че от 01.11.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба
погасителната давност на вземанията на ищеца не е изтекла и възражението на
ответника М. е неоснователно.
Съгласно договора,
ответницата Н.М. има качеството на солидарен длъжник, който съгласно чл. 6.1 от
ОУ се задължава да отговаря солидарно за задължението на заемополучателя,
състоящо се в погасяване на заема, включитено всички револвинги, евентуално
наложени санкции и следващи задължения, произтичащи от договора или във връзка
с него. Съгласно чл. 6.2 от ОУ, кредиторът има право да изисква изпълнение от
което и е да лице – солидарен длъжник.
Следва да се посочи, че
въпреки че в чл. 6.1 от ОУ са посочени разпоредбите от чл. 121 до чл. 127 ЗЗД,
с оглед съдържанието на договора следва да се прецени дали се касае за общата
солидарност, визирана в чл. 121 и сл. от ЗЗД, или уговорената солидарност
следва да се квалифицира като учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138
и сл. от ЗЗД с произтичащите от тази квалификация важни за третото лице правни
последици. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за
същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора.
Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно основание
пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между страните в договорното
отношение, не въвежда някаква обща и абстрактна солидарна отговорност.
Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува и поради това страната, която
се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й,
т. е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат
само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД, или че е осъществен фактическият
състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност /обикновено
това е договор за поръчителство/.
Основната разлика между
поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на
солидарните длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД, отговорността на
поръчителя има акцесорен характер.
Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие
уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което
да бъде обезпечено от поръчителя, чието задължение е функция на главното
правоотношение. Докато солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги
самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в
съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в
зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг,
който да е предпоставка за тяхното съществуване. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за
чужд дълг солидарно с длъжника на задължението към кредитора. А съдлъжникът е
лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно
общо задължение.
Взимайки предвид тази
основна разлика, настоящият съдебен състав намира, че ответницата Н.М. има
качеството на поръчител по договора за кредит. Същата се е задължила при
неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря солидарно за
задължението на заемополучателя, състоящо се в погасяване на заема, включитено
всички револвинги, евентуално наложени санкции и следващи задължения,
произтичащи от договора или във връзка с него. Т. е. поела е задължение да обезпечи
задълженията на кредитополучателя по договора. Поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от сделката. Солидарната
отговорност на поръчителя следва и от разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД,
съгласно която поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Следва също така да се отбележи, че само
по себе си обстоятелството, че Н.М. е посочена в договора като солидарен длъжник,
не води до извода за наличие на солидарност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД. Видно
е, че кредитът е отпуснат и усвоен единствено от кредитополучателя Г.М., а Н.М.
се явява гарант за изпълнение на поетото от М. задължение, поради което
даденото от нея обезпечение се доближава най - много до правната фигура на
поръчителя. В тази връзка следва да се има предвид, че поръчителят е лице,
което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника на
задължението към кредитора. А съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен
дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.
След като ответницата М. има качеството
на поръчител по договора, е необходимо да се изследва срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е краен и преклузивен, за изтичането му съдът следи служебно и след
изтичането му се прекратява самото поръчителство /в този смисъл са
задължителните указания, дадени в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
Разпоредбата на чл. 147, ал.
1 ЗЗД урежда хипотеза, при която отговорността на поръчителя отпада, ако
кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след изтичане на шест месеца от
падежа на главното задължение. В тази връзка правопогасяващият ефект настъпва
при съществуването на фактически състав, включващ: 1/ настъпване на падежа на
главното задължение и 2/ бездействие на титуляря на вземането за 6-месечен
срок, касаещо непредявяване на иск срещу длъжника.
Съгласно трайната съдебна
практика, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента,
когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка
отделна анюитетна вноска; респективно тече от момента на настъпването на
предсрочната изискуемост на целия дълг (с достигането на волеизявлението на
кредитора за това до главния длъжник). В този смисъл: Решение № 58/15.04.2009
г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., ТК, II т. о., Решение № 130/27.10.2009 г. на
ВКС по т. д. № 139/2009 г., ТК, I т. о., Решение № 345/12.11.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 481/2012 г., ГК, III г. о., Решение № 23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1717/2013 г., ТК, I т. о., Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
601/2014 г., ТК, I т. о., Решение № 132/02.10.2015 г. на ВКС по т. д. №
1907/2014 г., ТК, I т. о., Решение № 7/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. №
4196/2013 г., ТК, I т. о. и др.
В настоящия случай срокът на
заемния договор е изтекъл на 02.04.2016 г., на която дата е настъпил падежът на
последната погасителна вноска и към този момент главното задължение е станало
изцяло изискуемо. След тази дата – от 03.04.2016 г. е започнал да тече
шестмесечният срок, в който кредиторът е следвало да заведе иск срещу главния
длъжник, за да запази поръчителството.
Срокът е изтекъл на 03.10.2016 г. и поръчителството на ответницата М. се е
прекратило. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
06.12.2017 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Искът,
предявен срещу ответницата М., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че настоящата хипотеза е малко по – особена с оглед
настъпилата смърт на кредитополучателя Г.М.. Както бе посочено по – горе, чл.
84, ал. 1, изр. второ ЗЗД изисква за поставянето в забава на наследниците на
починалия длъжник отправяне на нарочна покана и изтичането на 7 – дневен срок.
Тази покана и допълнителен срок законът предоставя като предимство единствено
на наследниците на длъжника, доколкото е възможно същите изобщо да не знаят за
сключения договор и за задълженията на наследодателя им. В този смисъл
добросъвестността изисква да бъдат уведомени и поканени със 7 – дневен срок, за
да бъдат поставени в забава. Този допълнителен срок обаче не важи за срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД спрямо поръчителя. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от падежа на главното задължение и не е обвързан от смъртта на главния
длъжник. За поръчителя покана и нов срок за изпълнение не е необходим, неговото
задължение остава да съществува така, както е поето с договора за
поръчителство. Да се приеме обратното би означавало да се даде едно необосновано
предимство на кредитора да удължава в своя ползва срока на действие на
поръчителството, с колкото намери за добре, предвид, че поканата до
наследниците следва да изхожда от него. Ето защо следва да се приеме, че
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече след настъпване на
падежа на последната погасителна вноска – от 03.04.2016 г. и е изтекъл на
03.10.2016 г., когато се е прекратило поръчителството на ответницата М.. С
оглед всичко гореизложено, искът срещу нея следва да бъде изцяло отхвърлен.
Поради горните съображения,
разглеждането на останалите възражения на ответницата М., включително и за
изтекла погасителна давност, е безпредметно.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът
Л.М. не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
Ответницата
Н.М. претендира разноски, но не е представила доказателства да е извършила
такива. Представено е единствено пълномощно в полза на адв. Ч., но не и договор
за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив.
В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва: 83,96
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като е
разпоредено, че всеки от тримата длъжници – наследници на починалия заемодател
отговаря за 1/3 част от сумите, т. е. за сумата от 27,99 лева – държавна такса
и 16,67 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно
с уважената част на иска, ответникът Л.М. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски за заповедното производство, както следва: 13,02
лева – държавна такса и 7,76 лева – юрисконсултско възнаграждение – общо 20,78
лева.
В
настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски съгласно
платежните документи: държавна такса в размер на 83,96 лева, депозит за особен
представител на ответника Л.М. в размер на 165 лева и депозит за вещо лице в
размер на 180 лева. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Разноските
за държавна такса и за вещо лице следва да бъдат поделени между двамата
ответници. За депозита за особен представител ответникът Л.М. следва да отговаря
изцяло, тъй като особеният представител е назначен за процесуално
представителство именно на М.. Разноските по иска срещу М. са общо 296,98 лева.
Съразмерно с уважената част на иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 138,18 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 651,06 лева /шестстотин
петдесет и един лева и шест стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2012
г., отговаряща на 1/3 част от общото задължение на наследодателя Г.Н.М.
съобразно наследствения дял на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 05.12.2017 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 3794/08.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5574/2017 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 651,06 лева до пълния
предявен размер от 1 399,26 лева.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, против Н.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 4 197,79 лева /четири хиляди сто деветдесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
28.03.2012 г., дължима солидарно с
наследниците на починалия кредитополучател – Л.Б.М., ЕГН **********, М. Г.М.,
ЕГН **********, и Л.Г.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, сумата от 138,18 лева /сто тридесет
и осем лева и осемнадесет стотинки/ - разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част на иска, както и сумата от 20,78 лева /двадесет
лева и седемдесет и осем стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 5574/2017 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….