Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 08.10.2020                        Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На двадесет и трети септември                                       Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1438 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ЮБЦ” ООД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.А.И. е образувано ч.гр.д. № 271/2020 г. по описа на PC - Стара Загора. В срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че предявява исковата си претенция срещу А.А.И. въз основа на договор за цесия от 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията ’’ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР” прехвърлил вземания в общ размер на 245074,10 лева спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* твърди, че встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Ищецът кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. На 24.03.2017 г. потребителят подписал договор за ползването на мобилен номер **********, при избран тарифен план Стандарт, с месечна абонаментна такса 20,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На 08.09.2017 г. абонатът подписал допълнително споразумение за ползвания мобилен номер **********, с което А.И. подновил условията на тарифния план, избирайки абонамент Тотал, с месечна абонаментна такса 30,99лв. за срок от 24 месеца, като с подписване споразумението на абоната било предоставено за ползване устройство Alcatel U5 Black със сериен номер 354492080822100. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03203339 от 24.03.2017 г., между ответника А.А.И. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД били издадени фактури за периода от 25.12.2017 г. до 24.04.2018 г. на обща стойност 322.38 лева, а именно: №**********/25.01.2018 г. №**********/25.02.2018 г., №**********/25.04.2018 г. За потребените от абоната ответник услуги за периода 25/12/2017-24/01/2018 г. Теленор издал: фактура № **********/ 25/01/2018 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,78 лв. /без ДДС/, от които: 25,82 лв без ДДС - незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 30,99 лв. с ДДС; 0,30 лв. - незаплатена цена за услугата „Гласова поща“; 0,58 лв. - незаплатена цена за други ползвани услуги към номера 0700/0800/00800; 0.08 лв. - незаплатена цена за разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума била платима в срок 09.02.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За потребените от абоната ответник услуги за периода 25/01/2018-24/02/2018 Теленор издал: фактура № **********/ 25/02/2018 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27,89 лв. /без ДДС/, от които: 25,82 лв без ДДС - незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 30,99 лв. с ДДС; 1.24 лв. - дължима такса за временно възстановяване на изходящия трафик; 0,58 лв. - незаплатена цена за други ползвани услуги към номера 0700/0800/00800; 0,19 лв. - незаплатена цена за услугата „Кратки текстови съобщения“; 0,06 лв. - цена за разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума била платима в срок 12.03.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 60,73лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г. и за месец 02/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на задължението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 60,73 лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №********* на дата 25.04.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 322,38 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 261,65лв. и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 60,73 лв. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99 лв. за мобилен номер ********** до 08.09.2019 г. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.09.2017 г. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Претендираната сума в размер на 322,38 лв. била формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 60,73 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 261,65 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 51.29 лв. за периода от 14.05.2018 г до 06.12.2019 г. Приложени били уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер ********** била начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x25,82 лв. без ДДС = 77,47 лв., както и неустойка за предоставено за ползване с допълнително споразумение от 08.09.2017 г. устройство Alcatel U5 Black в размер на 184,18 лв., представляващи разликата до стандартната цена за предоставеното устройството. В конкретния случай ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилни/телефонни номера **********, не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я заплатил. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А.А.И., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* в размер на 322.38 лева - представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 60,73 лв., неустойка по договора в размер на 261,65 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 51.29 лв. за периода от 14.05.2018 г до 06.12.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски в исковото производство и заповедното производство.

Ответникът А.А.И. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 271/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 72/21.01.2020 г. за сумата 322,38 лева за главница за неизплатено задължение по сключен договор за мобилни услуги с „Теленор България“ ЕАД от 24.03.2017г., което вземане е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г., с 51,29 лева мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г. и законна лихва от 16.12.2019г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземания, произтичащи от договор за мобилни услуги от 24.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.09.2017 г., сключени с „Теленор България“ ЕАД. Посоченият договор и допълнително споразумение са представени по делото, като от съдържанието на същите е видно, че съдържат уговорки относно претендираното вземане. По делото са представени и издадени по горепосочения договор фактури №**********/25.01.2018 г., №**********/25.02.2018 г. и №**********/25.04.2018 г. с общ размер на фактурираните задължения на ответника – 422,65 лева.

Ответникът  не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил  задълженията си по договор за мобилни услуги от 24.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 08.09.2017 г., като няма данни това неизпълнение да се дължи на причина, за която ответникът не отговаря, поради което съдът приема, че последният вероятно дължи на насрещната страна по договорното правоотношение заплащането на посочените в исковата молба суми за главница и мораторна лихва.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на ’’Иновативни финанси” ООД, гр.София  по силата договор за цесия от 29.11.2019 г. Посоченият договор е представен по делото, като от извлечение от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца от ’’Иновативни финанси” ООД, гр.София. Последното дружество е придобило процесното вземане от „Теленор България” ЕАД, гр.София по силата на договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от ответника с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е  решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

От горепосочените писмени доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.И. *** съществуването на вземането на „ЮБЦ” ООД, гр. София, бул.”България” 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, за сумата 322,38 лева за главница за неизплатено задължение по сключен договор за мобилни услуги с „Теленор България“ ЕАД от 24.03.2017г., което вземане е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г., с 51,29 лева мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г. и законна лихва от 16.12.2019г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 72/21.01.2020 г. по ч. гр. д.№ 271/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА А.А.И. *** да заплати на „ЮБЦ” ООД, гр. София, бул.”България” 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата 385лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 385 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :