Р Е Ш Е Н И Е
№: 999 31.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 907 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
подадена от началника на Районно управление (РУ) - Несебър при ОДМВР-Бургас,
против решение № 52 от 28.02.2020г., постановено по НАХД № 1746/2019г. по описа
на Районен съд - Несебър, с което е отменено издаденото от орган на РУ-Несебър наказателно
постановление (НП) № 19-0304-002254/22.08.2019г., с което на Г.П.Н., за
нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени атакувания
съдебен акт и да реши спора по същество. В жалбата след преповтаряне на
мотивите на районния съд се изразява несъгласие с неговото решение, като се
счита, че видно от приложената справка за водач, към датата на нарушението –
04.08.2019г. Н. не е притежавал свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство (МПС), защото издаденото му на 14.07.2005г. такова е било
отнето на 16.01.2016г., а и към тази дата валидността на същото е била изтекла
(на 08.07.2015г.). Това обаче не го прави неправоспособен водач, а се води като
водач на когото е отнето правото да управлява МПС. Изтеклият срок на свидетелството
няма никакво значение, защото след изтърпяване на наказанието той може да поднови
свидетелството като заплати наложената му глоба, което е станало на 27.11.2019г.
– след извършване на нарушението. След тези разсъждения е направен извод, че
правилно е прието в НП, че Н. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това
право по съдебен или административен ред и е наказан по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. В подкрепа на твърденията не са представени нови доказателства. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Г.П.Н., ЕГН-**********,***,
чрез пълномощника си адвокат П. Пеневилова от САК, оспорва касационната жалба и
счита същата за неоснователна. Заявява, че съгласно приложената справка за
водач, свидетелството на Н. е било отнето на 16.01.2016г. за срок от 10 месеца, като наказанието е
изтекло на 16.11.2016г. Поради това наложеното му сега наказание е без
основание. В случая органите са смесили понятията неправоспособен водач и водач
лишен от право да управлява МПС. Претендира присъждане на разноски – 300 лева
платено адвокатско възнаграждение, както и разноски за път, дневни, хотел и
заплатено гориво за автомобил.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд -
Несебър, поради което пледира същото да бъде оставено в сила. Заявява, че
действително административно-наказващият орган е смесил два различни състава,
като не става ясно по кой е наказан Н. – поради неправоспособност или поради
лишаване от право да управлява МПС.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК –
страна по делото, участвала пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационно
оспорване е решението на районния съд, с което е отменено НП №
19-0304-002254/22.08.2019г. на началник-сектор „ОП“ в РУ-Несебър, с което на Г.П.Н.
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от същия
закон е наложена глоба от 200 лева, за това, че на 04.08.2019г. около 21.30
часа, в к.к.Слънчев бряг, Главна алея, срещу бензиностанция Петрол, посока
гр.Несебър, управлява собствения си лек автомобил Алфа ромео, рег.№ СВ-2064-АВ,
след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.
Наказателното постановление е издадено на основание акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 237950/04.08.2019г. в който като състав на
нарушението е посочено, че Н. „… управлява МПС след като е лишен от
правоуправление /неправоспособен/“.
Нито в акта, нито в НП е посочено
с какъв акт нарушителят е бил лишен от право да управлява МПС, но видно от
справка му за водач, такова наказание не е действало към момента на настоящата
проверка – 04.08.2019г. Най-близкото наложено му наказание е по НП №
16-4332-000184/01.02.2016г. на отдел ПП
СДВР, с което за нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП му е било наложено 10 месеца
лишаване от правоуправление, а свидетелството му е било отнето със съставянето
на акта на 16.01.2016г., т.е. на основание чл.190, ал.2 от ЗДвП наказанието
му е изтекло на 16.11.2016г., т.е. преди проверката.
За да отмени НП районният съд е
отчел, че описаното в АУАН нарушение е неясно, защото управление на МПС от
неправоспособен водач и от водач лишен от това право са две различни нарушения
– по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Направен е извод,
че към датата на нарушението – 04.08.2019г., Н. е бил неправоспособен водач,
защото издаденото му на 14.07.2005г. свидетелство е било отнето на
16.01.2016г., като към тази дата неговата валидност е била изтекла.
Свидетелството е било подновено на 27.11.2019г., което е след извършване на
нарушението.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на
Районен съд - Несебър е допустимо и правилно и следва да се остави в сила, но
по различни от изложените в него мотивите.
На първо
място Г.Н. с процесното НП е санкциониран за нарушение по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ налагане на наказание глоба от 100 до 300 лева за лице което
управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред. Лишаването по административен ред се извършва с наказателно постановление
на основание чл.13, б.“в“ от ЗАНН или съдебно решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Лишаването по съдебен ред се извършва с присъда или споразумение, на
основание чл.37, т.7 от НК.
В НП №
19-0304-002254/22.08.2019г. не е посочен актът с който Н. е бил лишен от право
да управлява МПС по съдебен или административен ред и който е мотивирал
наказващия орган да наложи санкцията. Посочването на такъв акт е от съществено
значение, за да се прецени какво е обосновало преценката на органа за
осъществен състав на нарушението. В случая обаче, освен че този акт не е
посочен в НП, от доказателствата по делото следва, че такъв не е и издаван. От
справката за водач на Н. се установи, че към момента на проверката –
04.08.2019г. той не е бил лишен от право да управлява МПС, защото предходното
му такова наказание е било изтекло на 16.11.2016г. и ново не му е налагано. Без
значение с оглед възприетия от наказващия орган състав на нарушение – по чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, е дали свидетелството на Н. е било изтекло или не, защото е
важно само това дали той е бил лишен от право да управлява МПС към момента на
проверката, а това не е така.
На второ място в разпоредбите на чл.177, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП са уредени хипотезите на различни по своя фактически състав административни
нарушения, а именно: по т.1 – управление на МПС от водач, който е лишен от това
право по съдебен или административен ред, по т.2 – управление на МПС от водач, който
е неправоспособен, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, или който след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за
управление на МПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл. 69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
В първия
случай водачът е правоспособен, но е наказан по административен или съдебен ред
с лишаване от правоуправление. Във
втория случай той е неправоспособен – изначално или временно не притежава
въобще право да управлява МПС Съществуването на двете нарушения – чл.177, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗДвП е невъзможно, защото неправоспособния водач не може да бъде
лишен от право което не притежава. Ето защо е правилна преценката на районния съд,
ответникът по касация и прокурора, че в АУАН е допуснато смесване на две
различни по естеството си нарушения, като е записано „… управлява МПС след като
е лишен от правоуправление /неправоспособен/“.
И докато
тази нередовност в акта може да се счита санирана с приложението на чл.53, ал.2
от ЗАНН и отбелязването в процесното НП, че се касае за нарушение само по чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП (което все пак фигурира като състав и в АУАН), то липсата
изобщо към момента на проверката на наложено наказание на Н. лишаване от право
на управлява МПС по съдебен или административен ред, води до извод за
правилност на преценката на районния съд за незаконосъобразност на процесното
НП.
Ето защо обжалваното
решение като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да се
остави в сила, а касационната жалба като неоснователна – да се отхвърли.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски само от ответника по касация. Като
съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Г.Н. следва да се
присъди като съдебни разноски единствено сумата от 300 лева за заплатеното
адвокатско възнаграждение. Останалите претендира суми като разноски – платените
суми за пътуване, дневни, за хотел и заплатено гориво за автомобил, не могат да
бъдат присъдени.
Тълкуването
на понятието съдебни разноски съобразно нормите на чл.143 от АПК и чл.78 и сл.
от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия – депозити за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни.
Т.е. разноски са сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването
на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите
действия на страните и техните процесуални представители по събиране на
доказателствата – изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни
разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния
съд, дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на
чл.143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността
за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно
от постановяваните от него съдебни актове – решение № 7087/18.05.2012г. по
адм.д. № 48/2011г., решение № 3568/13.03.2014г. по адм.д.№ 2459/2013г., решение
№ 15209/19.11.2013г. по адм.д.№ 7308/2012г. и мн.др. В този смисъл претенцията
за присъждане като разноски на платените суми за пътуване, дневни, за хотел и
заплатено гориво за автомобил не може да бъде уважена.
Предвид
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.
ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в
сила решение
№ 52 от 28.02.2020г., постановено по НАХД № 1746/2019г. по описа на Районен съд
- Несебър.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46,
ЕИК-*********, да заплати на Г.П.Н.,
ЕГН-**********,***, сумата от 300 (триста) лева за разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.