р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното
заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията ЦОНЕВА НАХдело № 771
по описа за 2019 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-000959 от
08.02.2019 година на *** с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл. 415 ал. 1 КТ на ” С. “ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** от същия град е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер 5000 лв. за извършено
нарушение по чл.415 ал. 1 КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В
жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление , произтичаща от липсата на редовно връчване на
наказателното постановление и липса на конкретно описание на извършеното
нарушение. Жалбата съдържа искане съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление или алтернативно да намали размера на наложената
санкция.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт ***И.. Взема
становище , че така депозираната жалба е неоснователна. Намира за безспорно
установен факта, че жалбоподателят в качеството на работодател е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство като не изпълнил дадено му
предписание по надлежния ред от 19.11.2018 година. Наложената санкция счита за
адекватна като размер предвид факта, че санкционираното дружество е системен
нарушител на трудовото законодателство. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл
се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения
правилник на изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите
"Областна инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда
с териториална компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата
разпоредба, Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания.
На 15.11.2018 година и 19.11.2018 година, инспектори при ОИТ Плевен
извършили документална проверка в обект „ ***“, намиращ се м ***, стопанисван
от ***. В хода на същата били констатирани две нарушения по чл. 128 КТ –
неизплащане в срок на дължимото трудово възнаграждение на работещите в
дружеството за месеците август и септември на 2018 година. За така
констатираното, на 19.11.2018 година на
дружеството било издадено задължително
предписание в два пункта със срок за изпълнение на предписанието по пункт първи
30.11.2018 година и 14.12.2018 година по пункт втори от същото. Предписанието
било обективирано в протокол от извършена проверка от
19.11.2018 година ш връчено на пълномощник на дружеството в лицето на *** Г..
До изтичането на срока на предписанието по пункт втори от същото –
14.12.2018 година, а именно да бъде изплатено дължимото на работещите
работодателят трудово възнаграждение за месец септември на 2018 година, „ С.
ЕООД не изпълнило предписанието, нито ангажирало доказателства за изпълнението
му.
На 22.01.2019 година в град Плевен,
на „ С.“ ЕООД *** бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, а именно на 22.01.2019 година, в качеството си на работодател не
изпълнил Предписание № 2, дадено в протокол от извършена проверка на 112018
година да изплати трудовото възнаграждение на работещите в дружеството /
подробно описани в приложен към предписанието списък/ за месец септември на
2018 година. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствието на пълномощник на дружеството *** Г. и връчен и
по надлежният ред. Същата го подписала без възражения.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира жалбоподателя като юридическо лице с имуществена санкция в размер на 5000 за извършено нарушение по
чл.416 ал.5 КТ във вр. чл. 415 ал.1 КТ.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства,
а именно: наказателно постановление № 15-000959 от 08.02.2019 година на ***
копия от фишове за заплати на служители в „С.“ ЕООД за месец септември 2018
година; копие от ведомост за заплати на „С.“ ЕООД за месец септември 2018
година; акт за установяване на административно нарушение № 15-0000959 от
22.01.2019 година на главен инспектор в ДИТ - Плевен; копие от известие за
доставяне от 05.03.2019 година; копие от пощенски плик с пощенско клеймо
12.03.2019 година; копие от протокол за извършена проверка с изходящ № 1839826
от 19.11.2018 година на главен инспектор при ДИТ - Плевен; копие от ведомост за
заплати на „С.“ ЕООД - пряк труд за месец септември 2018 година; копие от разчетно-платежна ведомост на „С.“ ЕООД за отдел 114 пряк
труд за месец септември 2018 година; копие от ведомост за заплати на „С.“ ЕООД
- непряк труд за месец септември 2018 година; копие от ведомост за заплати на „С.“
ЕООД - портал за месец септември 2018 година; копие от ведомост за заплати на „С.“
ЕООД - администрация за месец септември 2018 година; копие от ведомост „С.“
ЕООД за месец септември - неплатени.
В подкрепа на изложените по горе
фактически обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Г.Д. и ***Б., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено
от фактическа страна СЪДЪТ намери, че жалбата е
неоснователна.
В хода на
проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство е
установено по несъмнен начин, че в момента на проверката – 21.01.2019 година, работодателят не е изпълнил
задължително предписание № 2 на Дирекция Инспекция на труда, дадено Протокол за
извършена проверка на 19.11.2018 година. Предписанието било издадено на основание
чл.404 ал.1 т.1 от КТ, със срок на изпълнение 14.12.2018 година и към датата на
проверката 21.01.2019 година същото не е било изпълнено като в качеството на
работодател “ С.” ЕООД *** не изплатило следващото се трудово възнаграждение на
работещите в дружеството/ посочени в подробен списък/ за месец септември на
2018 година, нито ангажирало доказателства в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява и плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 404 от КТ
дава правомощието на контролните органи да издават предписания със задължителен
характер по спазване на трудовото законодателство, което е направено в случая от
инспекторите на ОИТ Плевен и не е спазено от дружеството, с което е осъществен
състава на нарушение по чл. 415 ал. 1 във вр. чл. 404 КТ.
Ето защо съдът прие, че фактически е
осъществен състава на посоченото нарушение на трудовото законодателство. Такова
поведение категорично се санкционира от разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ, което е
и основанието за наказването на юридическото лице в качеството на работодател.
Съдът не възприе като основателни
твърденията на жалбоподателя за
нарушения в процедурата по връчване на наказателното постановление. Видно от
приложената по делото в заверено копие от обратна разписка е, че макар и
връчено по пощата, в разрез с правилата на чл. 58 ЗАНН същото е стигнало до
своя адресат, който е реализирал своето право на защита посредством
депозирането на жалба пред въззивният съд. В този
смисъл съдът намери, че допуснатото нарушение от страна на наказващият орган не
е съществено и не може да обуслови цялостната отмяна на крайният санкционен
акт. Наказателното постановление съдържа точно, ясно и пълно описание на
констатираното нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, налице е
цифрово и словесно съответствие между
неговото съдържание и това на съставеният акт за установяване на
административно нарушение. Установените от контролните органи обстоятелства са
правилно интерпретирани и подведени под
конкретна правна норма. Налице са безспорни доказателства за осъществен състав на
нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ, а именно
неизпълнение от страна на работодателя на дадено задължително предписание,
което е такова на формално извършване и има за своя последица ангажиране
на безвиновната
административно наказателната отговорност по чл. 83 ЗАНН.
При
така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и
обосновано. Същото е издадено от компетентен по място и материя орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
При
определяне размера на санкцията, която следва да бъде наложена на дружеството наказващият
орган е съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, както и с факта
че санционираното дружество е системен нарушител на
трудовото законодателство. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 15-000959 от 08.02.2019 година на *** с което на основание
чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл. 415 ал.
1 КТ на ” С. “ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** от същия град е
наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 5000 лв. за
извършено нарушение по чл.415 ал. 1 КТ.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: