Решение по дело №10166/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2920
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20181100110166
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 22.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и шести март

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 10166 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Д.И. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.03.2017 г. около 12,40 ч. в гр. Шумен, ул.“*********, е настъпило ПТП между товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ******, управлявано от А.И.М.и пешеходеца-ищеца, вследствие на което последният пострадал. Поддържа се, че товарният автомобил се движел по ул. „Алеко Константинов“, като в района на кръстовището с ул. „Цар Освободител“ не пропуска движещия се по пешеходната пътека тип зебра ищец, при което настъпва удар между предна част на лекия автомомил и лявата част на тялото на ищеца. Твърди се, че за случилото се е образувано ДП № 342/2017 г. по описа на РУП-Шумен, пр.пр.№ 616/2017 г. по описа на РП-Шумен.

Твърди се, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания: счупване на медиален /среден/ малеол на лявия глезен, многофрагментна фрактура с разместване в долния край на големия пищял на левия крак, многофрагментна фрактура с разместване в долния край на малкия пищял на левия крак. Ищецът е приет за лечение в болницата, където е извършена оперативна интервенция-открито кръвно наместване на счупените кости и поставяне на метална остеосинтеза. Поддържа се, че след изписването му от болница пострадалият продължава лечението си в домашни условия. Твърди се, че пострадалият изпитва редица трудности в ежедневието си, тъй като кракът му е обездвижен и се нуждае от чужда помощ, изпитвал силни болки. Поддържа се, че произшествието дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, притеснява се да не остане инвалид, страда от понижено самочувствие поради множество белези по тялото, които имат пожизнен характер.

 Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лекия автомобил, чиято отговорност към момента на настъпване на произшествието е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 22116003044043 от 29.11.2016 г., валидна от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г.

Твърди се, че ищецът е провел процедурата по чл.380 КЗ, като на 14.07.2017 г. депозирал молба до ответното дружество, с която е претендирано изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, като в законоустановения срок дружеството не е платило обезщетение.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2017 г. в гр. Шумен, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22116003044043 от 29.11.2016 г., валидна от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2017 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Ответникът е депозирал отговор по делото. Оспорва предявения иск по основание. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на прозшествието, оспорва твърденията за настъпили травми, тяхната степен и тежест, твърденията за продължителността на периода на оздравяване. Въвежда довод за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващ се в пресичането на необозначено за целта място. Оспорва предявения иск по размер с твърдението, че е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

В съдебно заседание ищецът редовно призован поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Представя списък на разноските. Адвокатско дружество „Г.и партньори“ заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с начислено ДДС.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение съобразно приетите доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С одобрено с протоколно определение на съда от открито съдебно заседание от 10.01.2018 г., по н.о.х.д. № 45/2018 г. по описа на РС-Шумен споразумение, А.И.М.е признат за виновен в това, че на 27.03.2017 г. в гр. Шумен, по ул. „Алеко Константинов“ до кръстовището с ул. „Цар Освободител“ в посока пл. „България“, при управление на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ ****** нарушил правилата за движение по ЗДвП-чл.119, ал.1, ал.2, като не пропуснал стъпилия на пешеходната пътека  И.Д.И. и по непредпазливост причинил на последния телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна фрактура на голямопищялния малеол на лявата подбедрица и многофрагментна фрактура на тялото на малкия пищял на лявата подбедрица в долната му трета с разместване на фрагментите, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец-средно 6-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Между страните не е спорно, че към 27.03.2017 г., товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ ****** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица № BG/22/116003044043 от 29.11.2016 г., валидна от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г.

От приетата по делото СМЕ се установява, че за получените травми при процесното произшествие на ищеца освен консервативно обезболяващо, противотромботично и общо укрепващо медикаментозно лечение, е приложено и хирургично лечение на 30.03.2017 г. с кръвна репозиция на счупванията на голям и малък пищял и стабилизиране и алиениране на счупването с налагане на метална остеосинтеза. След операцията кракът е бил имобилизиран. След изписването от болница, възстановяването протича затегнато с по-продължителен от средния процес. По повод продължаващи болки след сваляне на гипса, при ищеца е констатирано непълно срастване между счупените кости, като е налице и несрастване на счупването в дисталната част на счупената диафиза на малкия пищял с оформена псевдоартроза. Установена е и лезия на двата мениска на ляво коляно и на предна кръстна връзка, за които обаче вещото лице сочи, че не може да се приеме категорично, че са в пряка-причинна връзка с инцидента. Установените промени в глезенната става са във връзка с получената при инцидента травма и са настъпили независимо от лечението, като предвидимо усложнение.

Вещото лице сочи, че последиците от травматичните увреждания са налице и към настоящия момент, като възстановителният период при пострадалия не е приключил. Настъпилите посттравматични усложнения могат да се свържат с травмата и да се отдадат на тежестта на травмирането от ПТП. От получените травми ищецът е изпитвал болки и е страдал, като първаночално те са били по-силни и са налагали медикаментозно обезболяване. С времето болките са намалявали по интензитет, но и към настоящият момент те са налице, което следва да се отдаде на развилите се от травмите усложения и забавен възстановителен процес. Вещото лице установява още, че на ищеца му предстои повторна оперативна интервенция след доказано зарастване на счупванията за изваждане на поставените метални имланти, а такива биха могли да се наложат и по повод увреждането на глезенната и коленната стави. Като трайни последици от причинената травма следва да се приемат настъпилите посттравматични усложнения на глезенната става-водещи до ограничение на движенията на левия крак в глезените, а с това и до смутена основна функция-ходилна и опорна.

От разпита на свидетелката Г.Д.И.-сестра на ищеца се установява, че видяла брат си веднага след произшествието в болницата. Той бил разстроен, пребледнял прежълтял, със силни болки. По време на болничния си престой около месец и половина, ищецът бил на легло, не можел да върви с патерици. Ползвал инвалидна количцка и количка за баня. През този период сестра му спяла денонощно при него и непрекъснато го придружавала. След месец и половина ищецът започнал да се придвижва с патерици, но пак с чужда помощ. Ползвал ги около пет-шест месеца, след което започнал да се придвижва само с една патерица. Свидетелката установява, че от катастрофата и до момента ищецът не е работил, постоянно е в болнични. И към момента не е възстановен, вече не е с помощни средства, но много куца, не може да кляка, да свива крака, да се качва по стълби и едва слиза, не може да върши тежка физическа работа. Не може да върви дълго, тъй като кракът му се схваща от коляното. Ищецът получил и нервни кризи, за което пил диазепам, станал затворен, не иска да се среща с хора, постянно е угрижен.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 14.07.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 14.10.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 08.11.2017 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

 Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 27.03.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

С оглед наличието на одобрено от съда споразумение и на основание чл.300 от ГПК, съобразно която норма, влязлата в сила присъда, на която се приравнява и одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, по делото безспорно се установи, че А.И.М., при управление на МПС-товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ ******, на 27.03.2017 г. е причинил виновно ПТП на пешеходна пътека, като причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна фрактура на голямопищялния малеол на лявата подбедрица и многофрагментна фрактура на тялото на малкия пищял на лявата подбедрица в долната му трета с разместване на фрагментите, довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец.

С оглед на горното по делото безспорно са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи болки и страдания.

Доколкото с влязлата в сила присъда безспорно се установява, че местопроизшествието е настъпило на пешеходна пътека, то неоснователно се явява възражението на ответника за принос от страна на ищеца с твърдението, че е пресичал на необозначено за това място.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял тежка увреда с оперативно лечение, поставена метална остеосинтеза с плака с 8 отвора и преконтурирана ъгловостабилна плака, във връзка с което му предстои втора оперативна интервенция за изваждане на метала. Вследствие на тежката уврежда е настъпило усложнение-непълно срастване между счупените кости, като е налице и несрастване на счупването в дисталната част на счупената диафиза на малкия пищял с оформена псевдоартроза, което усложнение се намира в пряка причинно следствена връзка с увредите, получени при процесното ПТП. Налице са трайни последици от причинената травма, а именно: настъпилите посттравматични усложнения на глезенната става-водещи до ограничение на движенията на левия крак в глезените, а с това и до смутена основна функция-ходилна и опорна. Последиците от травматичните увреждания са налице и към настоящия момент, като възстановителният период при пострадалия не е приключил. Макар и към момента ищецът да не ползва помощни средства, то много куца, не може да кляка, да свива крака, да се качва по стълби и едва слиза, не може да върши тежка физическа работа. Не може да върви дълго, тъй като кракът му се схваща от коляното. Вследствие на преживяното ищецът получил и нервни кризи, за което пил диазепам, станал затворен, не иска да се среща с хора, постянно е угрижен.

Всичко това сочи на по-голям размер на дължимото обезщетение. По отношение на установената лезия на двата мениска на ляво коляно и на предна кръстна връзка, съдът не присъжда обезщетение, тъй като не може да се установи безспорно наличието на пряка причинна връзка.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 14.07.2017 г.

Но тъй като ищецът претендира лихва върху неимуществените вреди от 15.10.2017 г., то и лихвата следва да бъде присъдена от този момент.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищецът е направил разноски в размер на сумата от 450 лв.-депозит вещо лице и платена държавна такса. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 337,50 лв., която е съответна на уважената част от иска /60 000 лв./.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, адвокатско дружество „Г.и партньори“ е осъществявало безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.

Предявеният иск е за сумата от 80 000 лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 2930 лв., от тази сума и съобразно уважената част от иска /60 000 лв./ на адвокатското дружество се дължи сумата от 2197,50 лв., съответно 2637 лв. с ДДС.

Ответникът не е правил разноски, поради което претендира само юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От тази сума ищецът ще следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 112,50 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /20000 лв./, или по компенсация ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 225 лв. /337,50-112,50=225/

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2350 лв., след приспадане на вече платената от ищеца държавна такса в размер на 50 бв., съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.Д.И., ЕГН **********,*** сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2017 г. в гр. Шумен, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22116003044043 от 29.11.2016 г., валидна от 30.11.2016 г. до 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лв./ разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Г.и партньори“, Булстат *******, с адрес на кантората: гр. София, район Слатина, ул. „******* адвокатско възнаграждение в размер на 2 637 лв. с ДДС /две хиляди шестстотин тридесет и седем лв./

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 2350 лв. /две хиляди триста и петдесет лв./

Присъдената сума може да бъде заплатена по сметка IBAN ***, „Общинска банка“ АД с титуляр Адвокатско дружество „Г.и партньори“.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: