№ 753
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501110 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 20 от
03.01.2024 г.по гр.д № 1518/2023 Софийски градски съд Първо ГО – 2 състав е осъдил
К. П. Д. да заплати на И. А. К. на основание чл. 45 ЗЗД пет хиляди лева обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане на 01.10.2019 г. със законната лихва
от 15.12.2020 г. до плащането, като е отхвърлил иска до 35 000 лева.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на
ответницата чрез адв. Р. Н. в частта над 1500 лева обезщетение с оплаквания, че то има
твърде завишен размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищцата чрез адв. Г. Й., в който се
поддържа нейната неоснователност.
Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт и производството пред въззивния съд е
допустимо. Страните не са заявили доказателствени искания и въззивната инстанция
не е събирала нови доказателства.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
позициите си, а в писмени защити, подадени на 17.06.2024 г. развиват подробни
съображения.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД. Спорен пред въззивната
инстанция е справедливият размер на обезщетението в границите между посочения от
ответницата 1500 лева и приетия от съда 5000 лева.
Твърденията в исковата молба са, че ищцата и ответницата са съседи и до
01.10.2019 г. са поддържали добри съседски отношения. На тази дата обаче К. Д.
нанесла с ръце удари по тялото и главата ѝ. От ударите И. К. получила счупване на
средната фаланга на пети пръст на лявата ръка и кръвонасядания и хематоми в лявата
теменна област. Първоначално с исковата молба е претендирала 35 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди за счупването на пръста и имуществени вреди за
невъзможността да започне работа поради счупването и 15 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за лека телесна повреда – хематоми и кръвонасядания. След
уточнения, частично оттегляне и увеличаване на иска производството е продължило за
обезщетението за неимуществени вреди от вредите от средната телесна повреда, за
която ответницата е призната за виновна със споразумение по НОХД 15453/2020 на
СРС в размер на 35 000 лева. С молба от 03.11.2022 г. искът за вреди от лека телесна
повреда за кръвонасядания и хематоми и искът за пропуснати ползи са оттеглени, като
това е станало преди първото заседание.
Със споразумение от 19.11.2020 г. по НОХД 15453/2020 на СРС К. Д. е била
призната за виновна за причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на средна фаланга на пети пръст на лява ръка, причиняваща трайно
затруднение в движението на ляв горен крайник.
За да определи обезщетението за неимуществени вреди от счупване на средна
фаланга на пети пръст на лява ръка въззивният състав съобрази следното.
Споразумението по наказателното дело обвързва съда да приеме трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.
От свидетелските показания на съпруга и на двама съседи на страните по делото
се установява следното. С. Г. К., съпруг на ищцата, разказва, че двамата са отишли в
„Пирогов“ в деня след инцидента, където я гипсирали, след като се установило, че има
счупване. В продължение на два месеца той е поел домакинската работа. Съпругата му
била един месец с гипс, а след това два пъти ходила на рехабилитация и раздвижване,
което не знае дали е било 7 или 14 дни в кварталната поликлиника. Той и
шестнайсетгодишната им дъщеря помагали на И. за хигиенни нужди. Водеща ръка на
И. е дясната.
Свидетелите М. А. Х. и Н. Ц. Т. разказват, че скоро след инцидента са виждали
И. пред блока и тя не изглеждала да се мъчи от болки. Свидетелят Т. потвърждава, че е
носила гипс на лявата ръка.
Съдът кредитира показанията на св. К., независимо от потенциалната им
заинтересованост, доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото и
на споразумението по наказателното дело. Отиването в Пирогов на следващия ден –
02.10.2019 г. и преглед в същото лечебно заведение след месец – на 04.11.2019 г. се
установява и от фактурите от 02.10. и 04.11.2019 г., представени с исковата молба. От
фактура от 11.0.2019 г. се установява, че на ищцата е проведен вторичен преглед и е
направена рентгенова снимка. По делото липсват амбулаторни листи или каквито и да
е медицински документи за състоянието на ищцата. Предвид показанията на съпруга
на ищцата съдът приема, че трайното затруднение на движението на горен ляв крайник
е за период от един месец, че ищцата е провеждала рехабилитация и че е имала нужда
от помощ за хигиенните си нужди за един месец, докато е била с гипс. Поемането на
домакинските нужди от страна на съпруга не може да бъде съобразено като вреда.
Следва да се посочи също, че тъй като водеща е дясната ръка, а не тази, на която е бил
счупен пръстът, нуждата от чужда помощ не е била интензивна.
2
Предвид доказаните по делото вреди настоящият съд счита, че обезщетението
следва да се определели на 4000 (четири хиляди) лева. Частично основателни са
оплакванията за завишен размер предвид липсата на болничен престой, липсата на
хирургични интервенции, кратък възстановителен период – един месец, липса на
усложнения, липса на трайни неблагоприятни последици в резултат на счупването,
както и предвид факта, че водеща ръка на ищцата е дясната.
Въззивната жалба не може да бъде уважена в частта от 1500 лева до 4000 лева
обаче, тъй като е безспорно, че за своето самообслужване ищцата е имала нужда от
помощта на съпруга си и дъщеря си по време на носенето на гипс за един месец.
Следва да се обезщетят трайното затруднение в движението на горен ляв крайник за
един месец, болките при счупването, неудобството от носенето на гипс и болките при
раздвижването.
Неоснователно е позоваването в писмената защита на ответницата по жалбата на
медицинска документация по досъдебното производство. Документи, представени в
досъдебното производство или медицинска експертиза, изготвена за целите на
досъдебното производство, не могат да служат като доказателства за настоящото
гражданско производство. В рамките на настоящото дело единственото доказателство
за неимуществените вреди са свидетелските показания на съпруга на ищцата, които
съдът е преценил в съпоставка с платежни документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД и обвързващата сила на споразумението по наказателното дело. Неоснователно е
също така позоваването на непрекъснатото покачване на цените на основни стоки и
услуги, особено медицински, определящо предвид необходимостта от перманентни
рехабилитации и терапии за овладяване на болките. На първо място датата, към която
следва да се отнесе обезщетението, е датата на деликта – 01.10.2019 г. Актуалните цени
на стоките и услугите за неотносими, за преодоляване на последиците от инфлацията
служи законната лихва върху обезщетението. На второ място, по делото не е
претендирано обезщетение за бъдещи медицински разходи за рехабилитация. На трето
място, по делото няма доказателства за нуждата от последваща рехабилитация и
терапии за овладяване на болките.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта от 4000 (четири хиляди) лева до 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди със законната лихва от 15.12.2020 г. до плащането. Разноските за
първата инстанция следва да бъдат променени предвид променения изход на спора.
К. П. Д.е е осъдена да плати на И. А. К. разноски в размер на 329,29 лева.
Предвид отхвърлянето на иска за още 1000 лева решението следва да бъде отменено за
разликата от 263, 43 лева (329,29х4000/5000). В полза на ответницата дължимите
разноски са 1443,71 лева за адвокатски хонорар и следва да й бъде присъдена разликата
от 1 397,14 лева до тази сума, която е 46,57 лева. Дължимата от ответницата държавна
такса по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е 160 лева и решението следва
да се отмени за разликата до 200 лева.
Разноски за настоящото производство е поискал адвокатът на ответницата по
жалбата. Предвид частичното отхвърляне на въззивната жалба такива биха се дължали,
ако беше доказано извършването му. Представеният в с.з. списък с разноски, подписан
лично от страната И. К., съдържа нейното изявление, че е платила 800 лева за
адвокатски хонорар. Това изявление обаче не е подписано от адвокат Г. Й., поради
което не може да се счете за разписка. Други доказателства за плащането не са
3
представени, поради което разноски не следва да се присъждат. Адв. Н. от името на
въззивния жалбоподател е заявила, че не претендира разноски, поради което и на
жалбоподателя не се присъждат разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 20 от 03.01.2024 г. по гр.д № 1518/2023 на Софийски градски
съд, Първо ГО – 2 състав в следните части:
в която К. П. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на И. А. К., ЕГН
********** на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 01.10.2019 г. в частта от 4000 (четири хиляди) лева до
5000 (пет хиляди) лева със законната лихва от 15.12.2020 г. до плащането,
в която срещу К. П. Д. е осъдена да плати на И. А. К. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за СГС за разликата от 263, 43 лева до 329,29 лева,
в която К. П. Д. е осъдена да плати държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК по сметка на СГС за разликата от 160 лева до 200 лева
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. К. на основание чл. 45 ЗЗД срещу К. П. Д. за 1000
(хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
01.10.2019 г. със законната лихва от 15.12.2020 г. до плащането.
ОСЪЖДА И. А. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. П. Д. разноски
за първата инстанция в размер на 46,57 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4