П Р
И С Ъ
Д А
№
27
гр. Троян, 14.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети
декември, две хиляди и петнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебни
заседатели: 1. М.Л. и
2.
К.Р.
Съдебен секретар К.Р.
Прокурор Владимир
Зъзрев,
разгледа докладваното от съдия РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 88 от 2015 година по
описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П
Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата Н.З.К. – родена на *** ***, настоящ адрес:***, българска
гражданка, с основно образование, вдовица, не работи, осъждана, ЕГН: **********, за ВИНОВНА
в това, че около 15:30 часа на 22.12.2014 година, в с. Шипково, обл. Ловешка, ул.
„Георги Димитров”, жилищен имот, намиращ се на № 44 и обитаван от С.Т.К., при
условията на повторност, в немаловажни случаи, отнела чужда движима вещ – пари
в брой – 570,00 лв. /Петстотин и седемдесет лева/ от владението на собственика С.Т.К.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28,
ал. 1 и чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи РЕАЛНО при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1. 1 /един/ бр. кремава
на цвят кърпа; 2. 1 /един/ бр. сгънат вестник; 3. 1 /един/ бр. СД диск с
надпис: "тел. 112/22.12.2014 г. 15.38 ч.", ДА СЕ
ОТНЕМАТ в полза на Държавата и ДА СЕ
УНИЩОЖАТ.
ОСЪЖДА
подсъдимата Н.З. ***2, ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троят сумата 29,60 лв.
/Двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски по
делото.
ПРИСЪДАТА подлежи
на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред
Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Присъда № 27
по НОХ дело № 88/2015г.
Подсъдимата Н.З. ***, е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а
именно за това, че около 15.30 часа на 22.12.2014г. в с. Шипково, обл. Ловешка,
ул. „Георги Димитров”, жилищен имот, намиращ се на № 44 и обитаван от С.Т.К.,
при условията на повторност, в немаловажни случаи, отнела чужда движима веща –
пари в брой – 570.00 лева, от владението на собственика С.Т.К. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. По повод престъплението е
проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, събрани са
сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни
за подсъдимата.
С разпореждане от 26.02.2015г. на съдията-докладчик, делото е насрочено за
разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно
следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без призоваване на свидетелите.
В съдебно заседание, по искане на подсъдимата Н.З.К. и упълномощения от нея
защитник – адвокат Й.Д. ***, съдът е постановил делото да бъде разгледано по
общия ред, с призоваване на всички свидетели.
За Районна прокуратура гр. Троян, в съдебно заседание, се явява прокурор
Владимир Зъзрев, който поддържа обвинението срещу подсъдимата К. и счита, че
същото е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли
съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимата Н.З.К. за виновна и да
й наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да бъде
изтърпяно реално, при първоначален строг режим. Моли веществените доказателства
по делото да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. Подробни аргументи
за горното прокурор Зъзрев изложи в
своята пледоария.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание подсъдимата Н.З.К.
заяви, че се признава за виновна, но впоследствие заяви в обясненията си, че не
се признава за виновна и не е извършила престъплението, за което е предадена на
съд. Упълномощеният от подсъдимата защитник – адвокат Й.Д. в хода на съдебните
прения изрази становище за недоказаност на обвинението по категоричен и
безспорен начин и пледира за оправдаване на подсъдимата. Подробни аргументи за
горното адвокат Д. изложи в своята пледоария.
От обясненията на подсъдимата Н.З.К., от показанията на разпитаните
свидетели С.Т.К., Й.Т.К., М.Р.Г., Р.Л.Х., М.П.Ц., П.З.К. и Т.Н.С. и от приложените по делото писмени и
веществени доказателства съдът приема за установена и доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
Н.З.К. ***.
На 21.12.2014г. подсъдимата, нейния братовчед - свидетелят Й.Т.К. и нейната
сестра – свидетелката П.З.К.,***, за да видят техен болен роднина – брата на
свидетеля Й.К.. Пътували с лек автомобил „Опел Мерива” с рег. № РВ 9819 РС,
собственост на Георги Василев Калинов от с. Поповица, обл. Пловдив, видно от
приложената на л. 28 от досъдебното производство по делото справка. Пренощували
в с. Одърне и около обяд на 22.12.2014г., подсъдимата и свидетелите Й.К. и П.К.,
тръгнали от с. Одърне, посока прохода Троян – Кърнаре, за да се приберат.
Лекият автомобил шофирал свидетеля Й.К., като спирали по пътя, за да пият кафе.
След като подминали гр. Троян, свидетелят К. не продължил по пътя за прохода
Троян – Кърнаре, а завил надясно посока с. Шипково, обл. Ловешка. Пристигнали в
с. Шипково около 15.30 часа и движейки се по главната улица на селото
свидетелят К. обърнал посоката на движение на автомобила и подсъдимата К. го помолила да спре, за да
слезе да потърси вода. Свидетелят К. *** от другата страна на пътното платно.
Подсъдимата Н.З.К. и нейната сестра – свидетелката П.К. слезли от автомобила.
Свидетелката П.К. отишла до намиращ се наблизо трафопост, за да удовлетвори
своя физиологична нужда, а подсъдимата отишла пред дом № 44, пред портата на
който свидетелката С.Т.К. метяла.
Подсъдимата К. поискала от свидетелката К. да й налее вода в бутилка, която й
дала, К. се съгласила и завързали разговор помежду си. Подсъдимата Н.К. заявила
на свидетелката К., че над къщата й има направена магия и й предложила да я
изчисти. Поискала К. да й донесе чаша с вода и църковна свещ. Свидетелката С.К.
донесла поисканите й вещи и ги дала на подсъдимата. Последната начупила свещта
и сложила парчетата от същата в чашата с вода и покрила чашата с престилката на
К.. Казала на свидетелката К. да повтаря след нея някакви думи и й заявила, че
ако има магия водата в чашата ще стане черна, а ако няма ще остане жълта. След
като открила чашата от престилката на свидетелката К., подсъдимата й показала,
че в чашата с вода има черно метално змийче. Показала на свидетелката К., че
има банкноти в портмонето си, но поискала банкнота на К., като последната и
дала една банкнота от 20 лева, с която подсъдимата загребала вода от чашата и
дала на свидетелката К. да я изпие. Поискала някаква китка, К. откъснала от
двора си чемшир, дала го на подсъдимата и тя го потопила в чашата с вода и
казала на свидетелката К. да наръси с тази вода навсякъде в къщата.
Свидетелката К. влязла в къщата си, за да наръси с водата и подсъдимата влязла
след нея в коридора. Поискала от К. да й даде някакъв вестник и парче плат. К.
дала на К. вестник и парче от стара калъфка, но подсъдимата заявила, че това
парче е малко, при което свидетелката К. й дала стар чаршаф, от който
подсъдимата откъснала парче, като задържала и вече даденото й парче в себе си.
Парите на свидетелката К. били оставени на шкафче в стаята и тя ги взела и
мушнала в джоба си. Подсъдимата ги поискала, за да ги свие с китката и да ги
завърже в парчето плат, обяснявайки, че това е част от ритуала по изчистване на
магията. Свидетелката К. дала на подсъдимата парите, К. ги завързала във
вързопа и ги мушнала в пазвата на С.К.. После ги извадила и отново мушнала в
пазвата на К. вързоп, като й казала да преспи с него и на следващата сутрин да
развърже възела, за да се развали магията, след което подсъдимата се качила в
лекия автомобил и заедно със свидетелите Й.К. и П.К. си тръгнали. Свидетелката С.Т.К.
влязла в дома си и извадила от пазвата си поставения там от подсъдимата вързоп,
развила го и видяла, че в парчето плат има увит сгънат вестник и няма никакви
банкноти. Притеснена, свидетелката К. излязла на улицата и отишла в дома на
своя съсед – свидетеля М.Ц.. Казала му, че са я обрали и са й взели парите.
Свидетелят Ц. видял още преди това спрелия до пътя лек автомобил „Опел Мерива”,
който му направил впечатление, тъй като бил с пловдивска регистрация.
Свидетелят Ц. бил запомнил регистрационния номер на автомобила и след като
свидетелката К. отишла при него заявявайки, че е ограбена, Ц. подал сигнал на
телефонен номер 112, като посочил регистрационния номер на автомобила, с който
се движат вероятните извършители. Свидетелят Ц. предположил, че двете жени и
мъжа с автомобила се движат посока с. Кърнаре, предвид пловдивската регистрация
на автомобила, поради което тръгнал от с. Шипково, заедно със свидетелката К. в
тази посока с намерението да ги догони. В с. Бели Осъм, на кръстовището на
„Камен мост” свидетелят Ц. спрял автомобила си, тъй като получил сведение от
служители на полицията, че те предприемат преследване на автомобила с
пловдивска регистрация. В района на с. Кърнаре, обл. Пловдивска, лекият
автомобил „Опел Мерива” с рег. № РВ 9818 РС, в който били подсъдимата Н.К. и
свидетелите П.К. и Й.К., бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР гр.
Карлово. Извършени били лични обиски на посочените три лица, при които и в
тримата са открити банкноти с различен номинал, подробно описани в съставените
протоколи, приложени по досъдебното производство по делото. Сумата 570 лева в
следните банкноти: 3х100 лева; 3х50 лева и 6х20 лева била намерена в джоб на
полата на подсъдимата Н.К., а в кафяв кожен портфейл имало общо 80 лева в
следните банкноти: 1х50 лева; 1х20 лева и 1х10 лева.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства настоящата
инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимата Н.З.К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което съдът я е признал за виновна и наказал.
От обективна страна подсъдимата Н.З.К. на
22.12.2014г., около 15.30 часа, в с. Шипково, обл. Ловешка, ул. „Георги Димитров”,
жилищен имот, намиращ се на № 44 и обитаван от С.Т.К., при условията на
повторност, в немаловажни случаи, отнела чужда движима веща – пари в брой –
570.00 лева, от владението на собственика С.Т.К. ***, без нейно съгласие.
Безспорно установено е, че на посочената дата подсъдимата и свидетелите Й.Т.К.
и П.З.К. са посетили с. Шипково и Н.З.К. е отишла пред дома на свидетелката С.Т.К.,
където двете са провели разговор. Горното не се оспорва и от подсъдимата,
напротив потвърждава се както от нейните обяснения, така и от показанията на
свидетелите С.К., Й.К. и П.К.. Съдът счита, че се доказва и обстоятелството, че
Н.К. е отнела от свидетелката К. чужди движими вещи – пари, без съгласието на К..
На първо място доказателство за това са показанията на свидетелката С.Т.К.,
която в съдебно заседание подробно обясни както целия проведен разговор с
подсъдимата, така и как е дала парите си на същата, за да ги завие в парцал и
използвайки въведеното от нея заблуждение на свидетелката К. за направена магия
върху дома й и семейството й, е оставила в пазвата на К. вързоп със сгънат в
него вестник, а е взела вързопа с намиращите се в него пари. Съдът счита, че
следва да кредитира с доверие показанията на свидетелката С.К., въпреки някои
несъответствия между заявеното от К. в хода на съдебното следствие и по
досъдебното производство по делото. Тези несъответствия не касаят основните и
важни, според съда, обстоятелства. На първо място свидетелката К. е
категорична, че именно подсъдимата Н.З.К. е жената, която й е казала, че върху
дома и семейството й има направена магия, предложила й е да я изчисти,
направила е описания ритуал и накрая е взела вързопа с парите, а в пазвата на К.
е оставила вързоп с вестник. Разбира се показанията на свидетелката С.К. са в
съществено противоречие с дадените от подсъдимата Н.К. обяснения, но това се
дължи на обстоятелството, че К., в качеството си на подсъдима, има право да не
казва истината и да поддържа удобна за нея защитна версия, целяща нейното
оневиняване. Свидетелката К., както в хода на досъдебното производство, така и
пред съда, е дала своите показания, след разясняване на отговорността за
лъжесвидетелстване, която носи и след обещание да каже истината. Доказателство
за истинността на показанията на свидетелката С.Т.К. са и показанията на
свидетеля М.Ц., който заяви, че е видял лекия автомобил „Опел” с пловдивска
регистрация, спрян срещу дома на К. и след като този автомобил си е тръгнал, не
след дълго К. е отишла в дома му, силно изплашена и притеснена, съобщавайки му,
че са й взели парите и търсейки помощ от него. Пред него свидетелката К. е
изложила същото, което заяви и пред съда, а именно, че са я измамили и са й
взели парите, като в оставения й вързоп е имало не пари, а сгънат вестник.
Заявила е и че жената, която й е взела парите, й е казала, че има направена
магия и трябва да се изчисти. На следващо място доказателство за извършеното
престъпление от подсъдимата Н.К. е и заявеното от самата подсъдима в
обясненията й, дадени на 23.12.2014г. пред разследващия полицай, в присъствие
на назначения й защитник – адвокат С.С. ***, отразени в намиращия се на л. 57
от досъдебното производство Протокол за разпит на обвиняем. Тези обяснения бяха
прочетени от съда при условията на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК и са годно
доказателствено средство. В тези обяснения, дадени от К., непосредствено след
привличането й като обвиняема, същата е заявила, че разбира обвинението и се
признава за виновна, както и че парите, намерени в портмонето й са нейни, а
останалите, които полицаите са намерили в джоба на полата й, са на „бабата от
с. Шипково”. Този протокол беше предявен от съда на подсъдимата К. и същата
потвърди, че подписите в протокола срещу „обвиняем” са положени от нея. Съдът
намира за несъстоятелно заявеното от К., че адвоката я е накарал да подпише
протокола и тя не е заявявала това, което е отразено в него. В самия протокол,
преди подписа на „обвиняем” е изрично вписано, че Н.К. е прочела протокола
лично и удостоверява с подписа си, че обясненията й са записани правилно.
Продължение на това признание за извършено престъпление от страна на Н.З.К. е и
поведението й в първото по делото открито съдебно заседание, в което тя изрично
заяви, че се признава за виновна и е съгласна делото да се разгледа по реда, по
който е насрочено от съдията-докладчик, а именно съкратено съдебно следствие. В
това съдебно заседание подсъдимата помоли
делото да бъде отложено, за да се разгледа дело за попечителство върху
четирима нейни внуци, на което ако се яви под конвой в съда, няма да й дадат
децата.
В пледоарията си, защитникът на подсъдимата – адвокат Д., направи редица
възражения, касаещи доказаността на обвинението, едно от които е, че предмета
на престъплението – пари са родово определени вещи и по делото не се е
установило, че банкнотите, намерени в джоба на подсъдимата са именно
банкнотите, собственост на свидетелката С.Т.К. със сверяване на съответните
номера на всяка банкнота. Действително парите са родово определени вещи и не са
налице данни за серията и номера на всяка от банкнотите, които свидетелката К.
е дала на подсъдимата и които последната е взела. Съдът счита обаче, че едва ли
има човек, който описва притежаваните от него банкноти по серия и номер, в
очакване същите да му бъдат отнети и чрез посочване на конкретните серия и
номер след намирането им да бъдат идентифицирани като негови. Факт е, че
намерените в джоба на полата на подсъдимата банкноти: 3х100 лева; 3х50 лева и
6х20 лева, общо 570.00 лева, съответстват по номинал на посочените от
свидетелката К. като отнети. Свидетелката К. е посочила, че са й отнети 710.00
лева, но обвинението срещу подсъдимата Н.К. е за сумата 570.00 лева, каквато е
намерена в джоба на полата й при извършения й личен обиск. Както К., така и свидетелите Й.К. и П.К., заявиха,
че подсъдимата е имала пари и когато е плащала сметката в заведението, където
са спрели да пият кафе на връщане от с. Одърне към домовете си, са видели, че в
портмонето й има пари и конкретно банкноти със зелен цвят. Съдът намира
обясненията на подсъдимата и посочените двама свидетели, в тази им част, за
недостоверни и неподкрепени от останалите доказателства по делото. На първо място
при извършения личен обиск на подсъдимата, в портмонето на същата не са били
открити банкноти с номинал 100 лева, които единствено са със зелен цвят. В
портмонето на Н.К. са намерени общо 80.00 лева в следните банкноти: 1х50 лева;
1х20 лева и 1х10 лева. Освен в джоба на полата на подсъдимата и в нейното
портмоне, пари поставени на друго място у подсъдимата К. не са открити. Това
опровергава заявеното от свидетеля Й.Т.К., че парите на Н.К. са били навити и
поставени в малко найлоново пликче. Пари в найлоново пликче не са открити при
личния обиск на подсъдимата. Освен това съдът намира за недостоверна и
версията, че свидетеля Й.Т. е объркал пътя и затова той, подсъдимата и
свидетелката П.К. са се озовали в с. Шипково. Напълно нелогично е след като
предния ден, посочените три лица са пътували от с. Поповица, обл. Пловдив към
с. Одърне, обл. Плевен, минавайки през прохода с. Кърнаре – гр. Троян, да не
усетят, че не пътуват по този път, а по друг, достигайки чак до с. Шипково,
което е на значително разстояние от пътя за прохода. На следващо място
доказателство за недостоверността на показанията на свидетелите Й.Т.К. и П.З.К.
е и заявеното от тях, че подсъдимата не е влизала дори в двора на къщата на
свидетелката К., а е стояла отвън до портата. Самата Н.З.К. заяви пред съда, че
е влизала в двора на къщата на свидетелката С.К. и в „остъкление пред стъпалата
на къщата”, а при проведената очна ставка между нея и свидетелката К.,
подсъдимата заяви: „Двете отидохме в коридора на къщата и не съм влизала в
кухнята”.
Адвокат Д. намира за смущаващо поведението на пострадалата С.К., която
заяви, че е разбрала, че подсъдимата ще я излъже, но била омагьосана и въпреки
това й дала парите. Свидетелката К. заяви, че е дала парите на подсъдимата, но
е направила това, за да ги увие подсъдимата в парчето плат, което е било част
от ритуала за изчистване на магията и едва след като подсъдимата си е тръгнала
се е усъмнила, че в поставения й в пазвата вързоп няма пари, както се е и
оказало. К. не е дала парите на подсъдимата със съзнанието, че се лишава от тях
и те стават собственост на Н.К.. Не е налице съгласие на С.Т.К., в качеството й
на собственик на парите, същите да бъдат взети от подсъдимата и по този начин
да бъде променено упражняването на фактическа власт върху парите и подсъдимата
да може да се разпорежда с тях като със свои. Изпълнителното деяние се състои в
отнемането на тези чужди движими вещи – пари от подсъдимата, като същата е
установила своя фактическа власт върху тях. По този начин е настъпил и
изискуемият от закона резултат, а именно промяна във фактическата власт върху
предмета на престъплението, което е станало без съгласието на собственика на
парите – свидетелката С.К.. Предвид изложеното съдът намира възражението на
адвокат Д., че не е налице престъпление кражба, за неоснователно. Освен това
самата подсъдима е поставила свидетелката С.К. в състояние на обърканост и
страх, заявявайки й, че на дома и семейството й е направена магия. Придобитата
сръчност и ловкост от подсъдимата К., имайки предвид обстоятелството, че същата
е осъждана с влезли в законна сила присъди за отнемане на пари по сходен, дори
идентичен начин, са спомогнали за отнемането на парите. Настоящият съдебен
състав лично се убеди с каква категоричност, убеденост и хладнокръвност
подсъдимата смени своята версия в хода на съдебното следствие, имайки предвид
поведението й в съдебна зала.
Доказан е и квалифициращият признак на престъплението, а именно деянието е
извършено от подсъдимата при условията на повторност. Н.З.К. е осъждана с
влязло в законна сила Определение № 585/11.09.2008г., с което е одобрено
споразумение, имащо сила на присъда, по НОХД № 709/2008г. по описа на Районен
съд гр. Хасково, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1
от НК, като й е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3
години.
Съдът намира, че престъплението е
извършено от подсъдимата Н.З.К. освен от обективна и от
субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вина и същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им. Подсъдимата К. е съзнавала, че вещите, които
отнема - пари, са чужди,
че няма съгласието на собственика да отнеме същите и е направила това с намерението да ги
присвои, като установи своя фактическа
власт върху тях и се разпореди с тях.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК съдът
взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав е с категоричното вътрешно
убеждение, че подсъдимата Н.З.К. е извършила престъплението, за което е
предадена на съд, което вътрешно убеждение е основано на закона и
обстоятелствата по делото. С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с
която е признал подсъдимата Н.З.К. за виновна да е извършила престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр.
чл. 28, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимата съдът е съобразил степента на вината, обществената
опасност на деянието и личността на подсъдимата. Н.З.К. е осъждана 5 пъти за извършени от нея
престъпления от общ характер, всичките против собствеността, като повечето от
осъжданията й са за кражба на пари. Показателно е деянието, за което е осъдена
подсъдимата К. с Присъда № 23/07.03.2007г. по НОХД № 728/2006г. на Районен съд
гр. Кърджали. С тази присъда Н.З.К. е осъдена за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Н. Й.
заблуждение, че в дома й имало направена магия и дъщеря й Ив. Й. е болна и за
да оздравее трябва да спи върху много пари под възглавницата и с това причинила
на Н. Й. имотна вреда в размер на 2 700.00 лева. По настоящото дело
подсъдимата е дала обяснения, като заявява, че не се признава за виновна.
Обстоятелството, че не признава вина не следва да бъде съобразявано като
отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е право на всеки обвиняем, респ.
подсъдим, гарантирано му от закона. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Подсъдимата не изразява
никакво критично отношение към извършеното от нея деяние. В конкретният случай,
с оглед поведението на подсъдимата в съдебна зала и съдебното й минало, съдът
счита, че отнемането на чужди движими вещи – пари, използвайки заблудата на
собственика на тези пари, че по отношение на него или негови близки има
направена магия, е начин на живот на подсъдимата. Съдът счита, че както Н.К.,
така и извършеното от нея деяние, са с висока степен на обществена опасност.
Отнетата сума пари в размер 570.00 лева е била събрана от свидетелката С.Т.К.,
която е пенсионер, с цел подсигуряване на отопление през зимния сезон. С оглед
горното съдът е наложил на подсъдимата Н.З.К. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца, като е постановил това наказание да
се изтърпи реално, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК,
тъй като подсъдимата вече е била осъждана три пъти на лишаване от свобода за
извършени от нея престъпления от общ характер, чието изпълнение е било
отложено, а и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на К. следва наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално. Съдът счита, че с така
наложеното на подсъдимата наказание биха се изпълнили задачите и целите, които
поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същата към спазване
на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно
както спрямо нея, така и към другите членове на обществото.
Веществените доказателства по
делото, подробно описани в присъдата, съдът е постановил да се отнемат в полза
на Държавата и да се унищожат.
С
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е
осъдил подсъдимата Н.З.К. да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.
Троян, сумата 29.60 лева, представляваща разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.
301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в
откритото съдебно заседание, проведено на 14.12.2015 година.
Районен
съдия: