№ 388
гр. Варна, 26.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000295 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр. София, подадена чрез адв.М. от АК- гр.Варна,
и насрещна въззивна жалба на Б. А., чрез адв.В. от АК-гр.Варна, двете срещу решение
№117/13.03.2024г., постановено по т.д.№500/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил
ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на осн. чл.432 КЗ и чл.429 КЗ на ищцата Б.
Н. А., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, резултат от ПТП, настъпило на 14.02.2021г., причинено от E.A.A.
при управление на л.а.„**************“ с ДК№ *********, при доказано валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП, между собственика на МПС и
ответното дружество, ведно със законната лихва по отношение на част от главницата, а
именно върху сумата от 26 000 лв. -за периода от датата на предявяване на
застрахователната претенция на 18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
а по отношение на другата част от главницата - 24 000 лева, за периода от 27.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за горницата до
претендираните 60 000 лв. като недоказан по размер. Същевременно е отхвърлил и
предявения от Б. Н. А. против ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД иск за заплащане на
сумата от 50 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 429
КЗ, като неоснователен.
По въззивната жалба ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД обжалва решението в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Б. Н. разликата над 25 000 лв.
(изплатени от застрахователя на 03.04.2024г.) до присъдените 50 000 лв., съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания ведно
със законната лихва и присъдените разноски. Намира решението за неправилно, постановено
в противоречие с материалния закон, необосновано и незаконосъобразно.
В жалбата се излага, че на 03.04.2024г. дружеството е заплатило на ищцата
доброволно сумата от 27 935,02 лв., от които 25 000 лв. обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди и 2 735,02 лв. законна лихва върху обезщетението, дължима от датата
на предявяване на застрахователната претенция до изплащането на сумата за главница.
Твърди, че съдът не е отчел, че към момента на медицинския преглед ищцата е с
възстановени двигателните функции на крайниците, в какъвто смисъл е приетата по делото
КСМЕАТЕ. Твърди, че възстановителният процес е протекъл без усложнения и в рамките на
обичайните срокове, а ищцата се е възстановила напълно в рамките на 3 месеца, а
действително пълното обездвижване е било в рамките на около месец. Твърди, че по делото
липсват медицински документи установяващи необходимостта и извършването на
специализирани медицински процедури свързани с претърпяното увреждане, както към
момента на настъпване на инцидента, така и в периода на възстановяване. Намира за
необосновано решението в обжалваната част и постановено в нарушение с нормата на чл.52
ЗЗД, а определеното обезщетение за несъответно на тежестта и интензитета, вида и степента
на търпените действително от пострадалата болки и страдания. Респективно намира същото
за е необосновано завишено и прекомерно, несъответно на практиката на съдилищата по
аналогични случаи съгласно понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Излага, че несъобразяване периода на настъпване на събитието води от една страна
до присъждане на необосновано по-високо обезщетение с оглед промяната в
икономическата конюнктура в страната, а от друга страна с начисляването на значителни
като стойност лихви дължими именно върху завишената сума. Твърди, че съдът не е отчел
датата на настъпване на произшествието, която се явява правнорелевантна при определяне
на дължимото обезщетение. В тази връзка се позовава на съдебната практика на съдилищата
по аналогични и дори по-тежки увреждания (решение № 9/24.01.2024 г. по т.д. № 186/2023 г.
на ОС-София, решение № 190/04.01.2024г. по в.гр.д. № 369/2023 г. на Апелативен съд-
Бургас; решение № 270/22.06.2023г. по т.д.№ 620/2021г. на ОС-Пловдив; решение №
25/16.03.2023г. по т.д.№ 153/2022г. на ОС- Добрич). Съобразявайки присъжданите размери
на обезщетения в началото на 2021г. за претърпени неимуществени вреди, въззивникът
намира изплатеното от него на ищцата обезщетение за изцяло съобразено както с
икономическата обстановка към момента на настъпване на увреждането, така и с
претърпените увреждания и обичайния възстановителен период. Моли съда да отмени
обжалваното решение за разликата над изплатените 25 000 лв., представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, както и в частта на присъдената законна лихва върху
обжалваната част от главницата, като неправилно и незаконосъобразно.
Не се правят доказателствени искания.
В законоустановения по чл. 263 ГПК срок, в общ иницииращ документ, са постъпили
отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от Б. Н. А., чрез адв. В..
С отговора си страната оспорва основателността на въззивната жалба на застрахователното
дружество. С депозираната насрещна въззивна жалба ищцата Б. Н. А. обжалва правилността
на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният на осн. чл.432, ал.1 КЗ иск за
разликата над 50 000 лв. до претендираните 60 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 27.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението. Намира решението за неправилно поради необоснованост и
нарушение на материалния закон касателно чл.52 от ЗЗД. Излага подробни съображения за
това, че размерът на присъденото от първостепенния съд обезщетение не отговаря на реално
претърпените от ищцата болки и страдания, които все още същата изпитва. Моли съда да
отмените решението в отхвърлителната част на исковата претенция за неимуществени вреди
като постанови друго, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на
още 10 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2024г. до
окончателното изплащане, ведно с всички законни последици от това. Претендира
присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА. Не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на НВЖ от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с който страната изразява становище
за нейната неоснователност.
2
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на
жалбите, съдът установи следното:
Първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Б.
Н. А. против ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск за заплащане на сумата от 50 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на
задължението, като необжалвано е влязло в законна сила.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 и чл.
263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в обжалваните части, при
наличие на правен интерес от обжалването.
В двете жалби не се правят нови доказателствени искания както и липсват твърдения
за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Съдът прецени, че не са налице
основания за служебно събиране на доказателства по приложение на императивна правна
норма.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр.София, подадена чрез адв.М. от АК- гр.Варна
срещу решение № 117/13.03.2024г. постановено по т. д. № 500/2023г. по описа на ВОС, в
частта, в която съдът е осъдил дружеството да заплати на ищцата Б. Н. А. обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над изплатените доброволно 25 000 лева до присъдените
от първата инстанция 50 000 лева ведно със законните лихви върху разликата.
ПРИЕМА за разглеждане насрещна въззивна жалба на Б. Н. А., чрез адв.В., срещу
решение №117/13.03.2024г. постановено по т. д. № 500/2023г. по описа на ВОС, в частта, в
която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП от 14.02.2021г., единствено за разликата над уважените 50 000 лева до
претендираните с исковата молба 60 000 лева, ведно със законна лихва от предявяване на
застрахователната претенция до окончателно изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. №295/2024г. по описа на ВАпС в о.с.з. на
17.09.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
определението.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3